РЕШЕНИЕ
№ 56
гр.Поморие, 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие,
наказателна колегия, в открито заседание на единадесети януари през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Д. Димитров
при участието на секретаря Йовка Тодорова,
като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 365 по описа за
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от Д.С.К.
***, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.В.А.,
против наказателно постановление (НП) № 18-0320-000849/09.10.2018 г. (л.4 от делото) на
началник група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказание глоба в размер както следва: 10 лв., на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.първо от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), затова, че на
05.10.2018 г., в 02.40 ч., в гр.Поморие, на ул. „Княз Борис І”, в района на
бл.25, управлява лек автомобил „Хонда Сивик” с рег. № ..., като не представя контролен талон към
свидетелството за управление на МПС и 20 лв., на основание чл.185 от , затова, че не е изпълнил задължението си да заплати
наложена глоба по ЗДвП в определения срок.
Като правна квалификация на извършените нарушения административнонаказващият
орган (АНО) е посочил нормите на чл.100, ал.1, т.1 от
и чл.190, ал.3 .
В жалбата се
иска от съда
да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно,
издадено при нарушения на процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от пълномощника
си, който поддържа жалбата.
АНО не взема участие в производството.
Жалбата
е допустима. Същата е подадена от надлежно
лице, посочено в
обжалваното НП като нарушител.
НП е връчено при спазване изискванията на чл.58, ал.1 ЗАНН, лично на
жалбоподателя, на 19.10.2018 г., видно от разписката, инкорпорирана в НП.
Жалбата против НП е депозирана в съда на 23.10.2018
г.
Безспорно жалбата е подадена в нарушение на чл.60, ал.1, изр.първо ЗАНН, но съдът намира, че неспазването на тази
разпоредба, въведена с цел бързина и процесуална икономия във връзка с
необходимостта от комплектоване на жалбата с административнонаказателната
преписка, не води до недопустимост на жалбата и същата следва да бъде
разгледана по същество като подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление съдът взе предвид следното.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено
административно нарушение (АУАН), серия Д № 848688/05.10.2018 г. (л.21), съставен от Д.Н.И.
– мл.автоконтрольор в РУ – Поморие при ОДМВР –
Бургас. Препис от акта е връчен на жалбоподателя. Въз основа на АУАН е издадено
процесното НП. При съставянето на АУАН и издаването
на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Фактическата обстановка по делото безспорно се установява от съобраните по делото доказателства, в това число от
показанията на св.И..
На посочените в АУАН дата и място, на жалбоподателя, в качеството му на
водач на лек автомобил „Хонда Сивик”
с рег. № ... била извършена проверка от контролни органи по спазване на
правилата за движение, при която жалбоподателят не
представил контролен талон към СУМПС, а от извършена справка било установено,
че не е заплатил наложена му глоба по ЗДвП в
определения срок.
При така изложената фактическа обстановка обжалваното НП е законосъобразно
и правилно в частта му относно осъщественото от жалбоподателя и установено в
производството нарушение на задължението му по чл.100, ал.1, т.1 , за което му е наложено наказание по чл.183, ал.1, т.1
от ЗДвП, поради което НП, в тази му част следва да
бъде потвърдено.
Обжалваното НП е незаконосъобразно
и като такова следва да бъде
отменено в частта му, с която на
жалбоподателя е наложена глоба в размер 20 лв., на основание
чл.185 , за извършено нарушение по чл.190, ал.3 .
В
последно посочената разпоредба не е установено конкретно задължение за водача
на МПС, неизпълнението на което да
представлява административно
нарушение. Нормата въвежда едномесечен
срок, в който водачът разполага с възможност да плати
доброволно наложената му глоба с влязло
в сила наказателно постановление, но не предвижда наказание
за неспазване на този срок.
Това е така, тъй като
преследваната от закона цел е предоставеният
срок да е именно за доброволно
плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача след
изтичане на едномесечния срок по чл.190, ал.3 е възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата, както
и налагане на принудителни административни мерки по
чл.171, т.1, б. „д” и чл.171, т.2, б. „к” . Следователно, неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП, не
съставлява административно нарушение по смисъла
на чл.6 ЗАНН, тъй
като законодателят не е обявил това
деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от бездействието на водачите. Противното би
довело до разширително тълкуване и неправилно прилагане на закона, в противоречие
с основните принципи на административнонаказателното право и с целите на административното наказание.
Изрично в този смисъл Решение № 1982 от 6.11.2018 г. по
КАНД
№ 2761/2018 г. на АдмС – Бургас.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 18-0320-000849/09.10.2018 г., на началник група към
ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, в частта му, с която на Д.С.К., ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание глоба в размер 20 лв. (двадесет лева), на
основание чл.185 от , за нарушение на чл.190,
ал.3 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 18-0320-000849/09.10.2018 г. в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас
в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :