В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на петнадесети февруари
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: ГЕОРГИ
ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 319/2017 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявени
са обективно и субективно съединени искове по чл. 109 от ЗС от ищеца А.Ъ.М.,
упълномощил съгласно представено към исковата молба Договор за правна защита и
съдействие № 062548 от 07.07.2017 г. чрез баща й Ъ.М.И. адв. И.Д. *** (л. 4, л. 22), в качеството й на собственик
въз основа на договор за покупко - продажба на следния имот - Дворно място с
площ от 600 кв. м., съставляващо УПИ IV-105 (четири римско - сто и пет),
в кв. 9, по плана на с. Ножарево, общ. Главиница, ведно с построените в него Масивна жилищна
сграда със застроена площ от 120 кв. м. и Пристройки, за осъждането на ответника Д.Б.С., да премахне
респ. преустрои намиращите се неговия имот - Дворно място, находящо се в ******,
представляващо имот № V, пл. № 111 в квартал 9 по плана на с. Ножарево, като:
1.1.
премахне изцяло:
1.1.1.
навеса
над тоалетната;
1.1.2.
лятната
кухня (пристройка към къщата му);
1.2.
премахне частично покрива на къщата му (стряхата), до размера на частта, навлизаща
в имота на ищеца, като го преустрои в едностранен - под наклон само в неговия
имот;
1.3.
премахне частично стопанската сграда (обор за крави), находяща се в югозападната
част на имота му, в частта, нарушаваща изискването за отстояние от границата
между имотите на ищеца и ответника.
1.4. Ищецът твърди, че е собственик на
гореописаният имот. На самата граница между двата имота, в този на ответника,
той бил построил (в посока от северозапад към югоизток): навес над тоалетната
му; лятна кухня (пристройка към къщата му); стопанска сграда (обор за крави);
покрив на къщата му.
1.5. Твърди се, че посочените сгради били
незаконни, построени без строително разрешение и в нарушение на строителните
правила и норми. Постройките пречели ищецът да ползва пълноценно собственият си
имот съобразно предназначението му, защото дъждовните и снежните води от
покривите, които било наклонени към неговият имот, се оттичали в основите на
къщата на ищеца. Въпреки поставените улуци, те преливали и наводнявали имота
му. Няколко пъти се наводнявала и мазата, защото преливали през прозорчето,
което се намирало от тази страна. Вследствие навлизането на стряхата (покрива)
на къщата на ответника в имота му през зимата се получавали големи навявания от
сняг. Той се натрупвал до три - четири метра. След топенето му, водите се
оттичали в основите на къщата му. Не било възможно да бъде изхвърлен снегът,
защото бил в голямо количество, а и разстоянието между двете къщи било малко,
стряхата на ответника пречела и не можело да се влезе в имота с колесен трактор
с ремарке.
1.6. Твърди се, че незаконните постройки -
стряхата (покривът) на къщата, лятната кухня и навеса над тоалетната,
засенчвали, в по - голямата му част имота на ищеца. Постройките навлизали в имота му (с части от
тях), като не можело да се влиза в имота с колесен трактор с ремарке, за да се
извършват стопански работи за животни, дърва за огрев, строителни материали и
други подобни.
1.7. Ищецът твърди, че септичната яма, която била
изградена в имота му, се оказала там, където се събират най - много води и към
момента на подаване на исковата молба била почти пълна.
1.8. Ищецът признава, че на
ответника било издадено удостоверение, че постройките са търпими.
1.9. Ищецът признава (чрез
нейния баща и пълномощник по делото), че изграждането респ. преустройването на
процесните постройки е извършено до 1996 г. - 1997 г. (л. 67).
2. Ответникът Д.Б.С. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК чрез адв. И.Р. (л. 22), с който оспорва иска.
2.1.
Твърди, че не той е изградил
процесните постройки и към момента на закупуването на имота от ответника, те
вече са били изградени в този им вид.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в частност показанията на свидетелите на ищеца: С. Х. М., М. М. С. - М., М. Т. А. (л. 78 и сл.) ответника Р.Ю.Ф., Р.С.Т. (л. 69 и сл.), намира за установено от фактическа страна следното:
4. На 22.02.1993 г. е изповядан Нот. акт № 59/22.02.1993 г. на Нотариус при ТнРС (л. 31), с който Ъ.М.И. е закупил дворно място, находящо се в с. Ножарево, общ. Главиница, обл. Силистра, с площ от 660 кв. м., представляващо УПИ IV-105, в кв. 9, ведно с построените в него Масивна жилищна сграда и Пристройки.
5. В периода 1955 - 1997 г. в имота са ответника е изградена спорната жилищна сграда, а в периода 1975 г. - 1997 г. други две от спорните постройки (лятната кухня и стопанската сграда), което се потвърждава както от бащата на ищеца (и негов пълномощник), така и от свидетелите Ф., Т. (като начална дата на периода съдът е съобразил посочената в Удостоверението за търпимост от 22.05.2017 г. - вж. т. 12). Навесът на тоалетната също е построен до 1997 г. съгласно становището на бащата на ищеца.
6. Съдът в тази връзка не кредитира показанията на свидетелите на ищеца в частта, касаеща изграждането на процесните постройки, респ. преустройването им. Същите от една страна противоречат на становището на бащата на ищеца и неин проц. представител, а от друга взаимно си противоречат.
6.1. Свид. М. сочи, че същите са построени след 2002 г. - „След като А. стана собственик, последно 2003 г. – 2004 г. се подстори това Г-образното” […] “През 2003 г. или 2004 г. са направени тези сгради. След това нищо не е правено. Не е свалян покрив, нищо не е ремонтирано. Стопанската сграда може и да е сторена.., конкретно не мога да кажа, може би е било преди 2002 г., защото не бях омъжена.” […] „Тоалетната и кухнята бяха направени през 2005 г.”.
6.2. Свид. С. - М. твърди: „Пристройката се построи след 2000 г. Братовчедка ми е женена срещу тях и тогава съм виждала. Последно миналата година ходих в Ножарево. Има и други работи построени. Те си строят. Тази постройка мисля, че е оттогава. След това има гараж. След това сигурно. Точно годината не зная, след 2003 г. - 2004 г. например.”
6.3. Свид. А. от излага други твърдения: „Това стана през 2004 г. – 2005 г. Всичкото тогава го сториха.”
7. На 29.03.2011 г. е изповядан Нот. акт № 99/29.03.2011г., т. II, рег. № 979, нот. д. № 1663/2011 г. на Нотариус Й. Д., вписан в рег. на НК под № *** (л. 7), с който Ъ.М.И. и М. Ю.И. продават на ищцата А.Ъ.М. дворно място, находящо се в с. Ножарево, общ. Главиница, обл. Силистра, с площ от 660 кв. м., представляващо УПИ IV-105, в кв. 9, съгласно плана на селото, одобрен със Заповед № 3674/31.08.1987 г., ведно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ (ЗП) от 120 кв. м. и пристройки.
9. Установява, се че ищецът не живее в имота, а при свекърва си съгласно показанията на свид. Ф.. Имотът се ползва от баща (пълномощник по делото) според свид. М..
11. На 17.11.2016 г. въз основа на писмо с изх. № СС-311-00-213 от 27.06.2016 г. е съставен констативен протокол по повод жалба на А.Ъ.М. от комисия в състав: Р. С., А. К. и В. П.(л. 34). В резултат на извършената проверка е установено, че в имота на Д.Б.С. няма извършено ново строителство, като всички сгради са описани в Нот. акт № 86/08.11.2012 г. (вж. т. 10).
13. По делото е изслушана съдебно - техническа експертиза (СТЕ – л. 56 - 65), която е установила, че:
13.1. Навесът над тоалетната (№ 4 - съгласно скицата към експертизата - л. 63), Жилищната сграда (№ 1), Лятната кухня (№ 2) на ответника са изградени на регуалационната (и имотна граница) между имотите на ищеца и ответника. Стопанската сграда (№ 5) навлиза с 40 см в имота на ищеца.
13.2. Разстоянието между двете основни жилищни сгради в двете УПИ е 3,58 м в северната част между къщите до 4,45 м в южната част.
13.3. Относно оттичането на дъждовните и снежните води от покрива на ответника при огледа на място е установено, че същите се отвеждат с улуци към тревната площ, на север от имота на ответника.
14. По делото е изслушана и съдебна хидротехническа експертиза (СХТЕ – л. 92 - 94), която е установила, че:
14.1. В имота на ищеца А.Ъ.М. няма оттичане на дъждовни и снежни води от построените в имота на ответника Д.Б. С. сгради. В западната част на имота на ответника, на стрехите на сградите, са монтирани улуци от поцинкована ламарина с вътрешен диаметър ф 110 мм, които заустват във вертикална водосточна тръба с вътрешен диаметър ф 80 мм, която отвежда дъждовната вода в зелената площ към улица „Първа”.
14.2. Общата водосборна площ от сградите на ответника е 36,95 м2, а монтираните улуци са с диаметър 110 мм, което е напълно достатъчно да се поемат дъждовните води. Вертикалната водосточна тръба е в състояние да поеме водни количества при критични дъждове до 389 л/час/м2. Максимално допустимата водосборна площ за отводняване с вертикална водосточна тръба ф 80 мм е 500 м2, което е много над съществуващата водосборна площ в имота на ответника – 36,95 м2.
14.3. Съобразно покривните конструкции на сградите в имота на ответника, дъждовните и снежните води трябва да се оттичат минимум на 1,00 м от основите на сградите. Това изискване е спазено в западната част на имота на ответника, където дъждовните води се са отведени до зелената площ към ул. „Първа”, на около метър от основата на масивния му навес.
14.4. Съоръженията за отводняване на дъждовните води и тези при снеготопене в имота на ответника са изградени съобразно строителните правила и норми.
14.6. Съдът не е отчел показанията на свидетелите, касаещи оттичането на дъждовните води, тъй като същите не разполагат с необходимите технически познания за да оценят капацитета на хидротехническите съоръжения, изградени от ответника.
От правна страна
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
I. По
допустимостта
15. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.
II. По основателността
- общи положения
16. В
производството по чл. 109 от ЗС следва да бъде установено:
16.1. качеството
на собственик на ищеца;
16.2. извършени
от ответника неоснователни действия,
16.3. че
тези действия пречат на ищеца да осъществява собственическите си права.
III.
Относно спазването на строителните правила и норми
18. При
преценката относно законността, респ. търпимостта на строежа съдът не е
обвързан от издаденото удостоверение за търпимост и може да извърши инцидентен
контрол по чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
19. По
делото не се спори, че страните са собственици на съседни имоти, както й че
ответникът е изградил, посочените в исковата молба постройки (навес над
тоалетна, лятната кухня, жилищната сграда, стопанската сграда).
20. По
делото е също така безспорно установено, че навесът над тоалетна, лятната кухня
и жилищната сграда са изградени на имотната (и регулационна) граница, а
стопанската сграда дори навлиза в имота на ищеца с 0,40 м.
21. Съдът,
съобразявайки свидетелските показания и признанията на ищеца, приема, че
сградите са построени до 1997 г.
22.1. Същият в чл. 189 предвижда, че при свободно застрояване, сградата трябва да отстои най-малко на 3 м. от страничните регулационни линии.
23. Съгл. чл. 196 селскостопански постройки, като: обор, навес, склад за земеделски произведения, свинарници, кокошарници, пашкулници цветарници, торища, отходни места и други подобни могат да се разполагат на страничните регулационни линии, в който случай трябва да се направи съответен огнепазителен зид. Когато се застрояват свободно - те трябва да отстоят от страничните регулационни линии, в който случай трябва да се направи най - малко на 1,5 м
24. В периода 1959 г. - 1995 г. са действали Строителни правила и норми за изграждане на населени места (ДВ. бр. 75/1959 г., отм).
24.1. Същите в т. 7, подт. 1 предвиждат, че при свободно застрояване сградата трябва да отстои от страничните регулационни линии, при допустима височина на сградата до 2 етажа - най - малко 3 метра.
24.2. Съгл. т. 60, подт. 1 от същите правила второстепенните постройки трябва да отстоят най-малко на 3 м от регулационните линии към съседите. От северната регулационна линия на съседния парцел или полупосоките й те могат да отстоят на не по - малко от 1,5 м.
24.3. Подт. 2 на същата разпоредба позволява те да се разполагат на страничната регулационна линия, само ако покриват калканен зид на заварена сграда или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация от собственика на съседния парцел, подписана в присъствието на длъжностно лице от техническата служба на съвета, при задължение от негова страна да застрои също такава постройка така, че калканните зидове да се покрият напълно.
25. В периода 1995 г. - 2001 г. е действала Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.).
25.1. Същата в чл. 62, ал. 1, т. 1 от предвижда, че при застрояване с височина до 10 м нормите за разстоянията на сградите на основното застрояване са до страничната регулационна линия - най-малко 3 метра.
25.2. Чл. 113 позволява сгради и постройки на допълващото застрояване да се изграждат на вътрешна регулационна линия, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени в съседния парцел сгради, както и ако начинът на застрояване в зоната допуска свързано разположение на сградите и постройките на допълващото застрояване. При свободно разполагане сградите и постройките на допълващото застрояване трябва да са на разстояние от вътрешните регулационни линии най - малко 3 м или най - малко 1,5 м от южна, югозападна и югоизточна регулационна линия към съседния парцел (при отклонение от южната посока до 45 градуса), ако са с височина до 2,5 м. При полуподземно изграждане с превишение до 1,2 м над прилежащия терен свободно разположените сгради могат да са на разстояние до 1,5 м от вътрешната регулационна линия.
25.3. Допълнително изключение е предвидено в чл. 114, като сградите и постройките на допълващото застрояване могат да се разполагат на вътрешната регулационна линия, без да се спазват други изисквания, при следните случаи:
25.3.1. когато има денивелация на терена с разлика между нивата на съседните парцели, която дава възможност да се покрие височината на сградата на допълващото застрояване с допустимо превишение до 0,5 м над нивото на терена в съседния парцел;
25.3.2. когато регулационната линия на парцела се покрива със строителна граница на населеното място.
26.1. Чл. 31, ал.1, т. 1, че при ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най - малко 3 м;
26.2. Чл.
21 предвижда, че сградите на основното застрояване могат да се застрояват
свързано само на страничните имотни граници, като калканните стени се покриват
напълно. Непокриване на част от заварена калканна стена може да се допусне при
условия и по ред, определени с правилата и нормативите по чл. 13, когато
покриването на калканната стена води до нарушаване на други нормативи за
височина и разстояния и когато се налага съобразяване с други заварени
специфични дадености. Постройките на допълващото застрояване могат да се
застрояват свързано на вътрешните имотни граници. Свързано ниско застрояване се
допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на
съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното
застрояване.
26.3. Съгласно
чл. 42 постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната
граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват
калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран
поземлен имот, или плътни огради. При свободно разполагане постройките на
допълващото застрояване са с височина до 3,6 м и на разстояние от вътрешните
граници на урегулирания поземлен имот най - малко 3 м, а когато са с височина
до 2,5 м, са най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната граница
към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45
градуса. Свободно разположените полуподземни постройки с превишение до 1,2 м
над прилежащия терен се допускат на разстояние не по - малко от 1,5 м от
вътрешната граница на урегулирания поземлен имот.
26.4. Чл.
36 допуска за запазване на заварени годни сгради в работните устройствени
планове фактическото разположение на заварените сгради да не отговаря на
изискващите се разстояния, ако сградите са масивни и имат трайност най - малко
още 25 години или са обекти на културно - историческото наследство по смисъла
на Закона за културното наследство. В тези случаи изискващото се разстояние
между заварените сгради и предвидените с плана сгради в съседните урегулирани
поземлени имоти може да бъде намалено най - много с една трета, като линиите на
застрояване се установят в съответствие с разположението на заварената сграда.
По - големи отклонения от установените в тях за квартали и улици с предимно
застроени урегулирани поземлени имоти (50 на сто и повече) могат да се допускат
по предложение на кмета на общината с решение на общинския съвет, прието с
мнозинство не по - малко от две трети от общия брой на съветниците.
27. В
конкретният случай всички спорни сгради и постройки са разположени на страничната
вътрешна регулационна граница (като стопанската сграда дори я пресича).
28. По делото не се твърди и не е доказано наличието на някои от особените хипотези, позволяващи изграждането на сгради и постройки на вътрешната регулационна граница (линия) на имота, като съгласие на собственика на съседния имот, разполагането на сградите до калканен зид, денивелация на терена, решение на общински съвет и др. (вж. т. 22 - 26). Следователно в конкретният случай е следвало да бъдат спазени правилата и нормите, предвидени за свободно застрояване, като сградите и постройките бъдат разположени изцяло в УПИ V-111, на определено разстояние от регулационната граница с УПИ IV-105.
29. В тази връзка съдът приема, че процесните сгради и постройки са изградени в нарушение на действалите към момента на изграждането им и към настоящия момент строителни правила и норми, гарантиращи нужните отстояния между сградите и регуалционните граници на имотите.
IV.
Относно момента на придобиване на собствеността от ищеца
30.
С оглед
направеното от ответника възражение, следва да бъде да бъде изследвано
поведението на праводателя на ищеца.
31.
Собствениците
на съседни имоти могат да постигнат съгласие за застрояване на регулационната
линия (дори и неформално) и са длъжни да съобразяват поведението си с това
фактическо състояние, ако то е трайно установено. Така постигнатото съгласие
следва да обвързва и техните правоприемници, които придобиват собствеността с
оглед правното и фактическо състояние на вещта, като съществуващите ограничения
в ползването, включително и касаещи отстоянията и разположението на
съществуващите в имота сгради, не представляват скрит недостатък на вещта, тъй
като са видими и известни са за приобретателя. Поради това следва да се приеме,
че правото на собственост е придобито и с оглед съществуващите ограничения в
ползването. (Решение № 122 от 6.06.2014
г. на ВКС по гр. д. № 6600/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана
Калинова).
32.
В конкретният
случай единият от праводателите на ищеца и неин проц. представител - Ъ.М.И.
категорично заявява, че
спорните сгради и постройки са изградени до 1997 г. Същият заедно със съпругата
си М. Ю.И. до
прехвърлянето на УПИ IV-105, заедно със сградите и постройките в него на дъщеря
си (ищец по делото) през 2011 - 2012 г. (т. е. 14 - 15 г.) са търпели
съществуващото положение, без да предприемат действия за защита на накърненото
си право на собственост. При това положение дъщеря им е придобила недвижимите
вещи заедно със съществуващите ограничения в ползването, касаещи разположението
на вече изградените в имота на ответника сгради и постройки.
33.
В тази връзка
съдът намира, че исковете за премахване на част от тези сгради и постройки се
явяват неоснователни, тъй като праводателите на ищеца са приели ограниченията в
собственическите си права, които ограничения са преминали и върху ищеца -
приобретател.
V.
Относно накърняването на собственическите права на ищеца
34.
Както вече бе
отбелязано, ограничаването на правата на собственика на съседния имот да ползва
своя имот пълноценно и по предназначение се презюмира при нарушаването на
строителните правила и норми, свързани със спазването на нужните отстояния до
регулационните граници (линии) при изграждането на сгради и постройки (вж. т. 17).
35.
Съдът приема,
че тази презумпция е оборима.
36.
Анализът на
доказателственият материал показва, че ищецът не живее в УПИ VI-105, a имотът
се ползва от баща й (вж. т. 8). Последният е процесуален представител на
ищеца, като същият е преупълномощил и адв. като проц. представител на ищеца.
Свидетелите говорят еднозначно за конфликт между бащата на ищеца и ответника, а
не за такъв между страните по делото.
37.
Последното
налага извода, че с настоящият процес се цели да бъдат защитени интересите не
на собственика, а на трето лице (бащата на ищеца), чиито права не могат да
бъдат обхванати от защитата по чл. 109 от ЗС.
38.
По аргумент от
обратното съдът приема, че интересите на действителният собственик - А.М., не
са накърнени, като именно поради тази причина същата се е съгласила да закупи
имота и сградите при това разположение на сградите и постройките в съседния
имот.
39.
Последното представлява
допълнителен аргумент за отхвърлянето на исковете.
Разноски
39.1. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответникът следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, възлизащи на 700 лв.
40. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от ищеца А.Ъ.М., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, собственик въз основа на договор за покупко - продажба на следния имот - Дворно място, с площ от 660 кв. м., съставляващо УПИ IV-105 (четири римско - сто и пет арабско), в кв. 9, по плана на с. Ножарево, общ. Главиница, ведно с построените в него: Масивна жилищна сграда, със застроена площ от 120 кв. м., Стопанска сграда, със застроена площ от 95 кв. м., Гараж, със застроена площ от 28 кв., м. и Тоалетна, със застроена площ от 4 кв. м.; за осъждането на ответника Д.Б.С., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, на осн. чл. 109 от ЗС да премахне, респ. преустрои намиращите се в неговия имот - Дворно място, с площ от 600 кв. м., съставляващо УПИ V-111 (пет римско - сто и единадесет арабско), в кв. 9, по плана на с. Ножарево, общ. Главиница сгради (нанесени в Комбинирана скица, изготвена по назначената съдебна техническа експертиза, която скица представлява неразделна част от решението), като:
1. премахне изцяло: Навеса над тоалетната (Постройка № 4 по скицата) и Лятната кухня
(Сграда № 2 по скицата);
2. премахне частично покрива (стряхата) на Жилищната сграда (Сграда № 1 по скицата) до
размера на частта, навлизаща в имота (дворното място) на ищеца, като го
преустрои в едностранен - под наклон само в неговия имот;
3. премахне частично Стопанската сграда (Сграда № 5 по скицата), в частта, нарушаваща изискването за отстояние от границата между имотите (дворните места) на ищеца и ответника.
ОСЪЖДА ищеца А.Ъ.М., с ЕГН **********, да заплати на ответника Д.Б.С., с ЕГН **********, направените по делото разноски, възлизащи на 700 лв. (седемстотин лева).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: