Р Е Ш Е Н И Е
№263 28.06.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
петнадесети юни 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №682 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215
ал.1 от ЗУТ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на „АЛ МЕТАЛ ГРУП“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул
„Господин Великов“ №24, представлявано от управителя А. М., а в съдебното
производство от редовно упълномощен адвокат, против Заповед
№10-00-2315/04.09.2020г на Кмета на община Стара Загора, с която на основание
чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ вр. с чл.225а ал.2 от ЗУТ е наредено премахването на
част от строеж „ Платна ограда“, която част е изпълнена в отклонение от одобрения
проект и издаденото разрешение за строеж в нарушение на чл. 148 ал.1 от ЗУТ, а
именно с височина над 2.20м от прилежащия терен по източната граница на имота.
Оградата се намира в УПИ VІ182,184 кв.24 по плана село Малка Верея, община
Стара Загора, строежът е шеста категория. Строежът е извършен от А. В. М. в
отклонение от одобрените строителни книжа и издаденото разрешение за строеж в
нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ. Строежът е собственост на „АЛ МЕТАЛ ГРУП“
ЕООД. Съгласно констативен акт №73/16.07.2020г, съставен от арх. Н. Ж. – главен
експерт отдел „Контрол по строителството“ и Г. П. на длъжност старши специалист
отдел „Кадастър и регулация“ при община Стара Загора в УПИ VІ-182, 184 кв.22 по
плана на село Малка Верея, община Стара Загора е извършено строителства на
плътна ограда по източната граница на поземления имот в отклонение от одобрения
проект с Разрешение за стореж №РС-И-348/17.05.2008г.
Разрешената плътна ограда е от ламарина с височина до 2.20м, а на място е
изпълнена бетонна основа с височина 0.20м и ламарина с обща височина 2.70м като
над нея има закрепено плътно зебло с височина около 1.80м. В обсега на калкана
на сградата в дъното на имота над металната ограда е монтирана друга ламарина с
височина около 1.60м. Според констативния акт извършител на строежа е А. В. М.
– управител на „Ал МЕТАЛ ГРУП“ ЕООД, което е собственик на строежа, съгласно
посоченото в акта и оспорената заповед.
Констативния акт от 27.05.2020г е
съобщен с обратна разписка, връчена на бащата на А. М. на 27.07.2020г, а
оспорената заповед е връчена на 21.10.2020г на пълномощник на управителя М.,
съгласно пълномощно на стр. 15 по делото.
Жалбата е подадена от адресата на
административния акт „АЛ МЕТАЛ ГРУП“ ЕООД на 29.10.2020г в рамките на преклузивния 14-дневен срок и е допустима.
Наведените с нея основания за
незаконосъобразност: Оспорват се фактическите констатации като се твърди, че
бетоновата част на оградата над земята е с височина 0.20м, а металната част е
2.0м. Колоните са метални тръби с ф50, през 2.50м и през 65см като напречно на
тях са заварени тръби с ф25, които служат за носачи на ламарината, която е
заварена за тях. Металните тръби стъпват на ивичен
бетонов фундамент с височина 0.60м, който трябва да стъпи до здрава почва тоест
под земята. Предвид на тези факти и съгласно чл.147 ал.1 т.5 и т.7 вр. с ал.2
от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на
разрешение за строеж. След като строежът отговаря на изискванията на действащия
за имота ПЗ то той не е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 от ЗУТ. Допуснати
са и нарушения на изискванията за съдържание на административния акт като
липсва адресат. Посочено е само, че е извършен от А. В. М., както и че
собственик е „АЛ МЕТАЛ ГРУП“ ЕООД. Това не представлява изрично и категорично
определяне на адресата на акта. С констативния акт не е установено кой е
извършителя на незаконния строеж, съответно възложителя, съгласно изискванията
на чл.225 ал.6 от ЗУТ. Според жалбоподателя нареждането за премахване на
незаконен строеж може да бъде адресирано до собственика му по аргумент от
чл.161 ал.1 от ЗУТ и §3 ал.1 от Наредба №13/2001г на МРРБ за принудително
изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи или части от тях. Поради
това няма правно значение кой е извършител на строежа. В заповедта не е
посочено кой следва да премахне незаконния строеж и в производството по нейното
издаване този въпрос не е изяснен. Няма и доказателства, че лицето адресат на
заповедта е възложител или извършител на строежа. Няма и факти, които да се
подведат по смисъла на чл.225 ал.2 от ЗУТ, която има шест хипотези като не е
ясно под коя точно попада строежа. От съда се иска да бъде отменена оспорената
заповед с присъждане на разноските по делото., съгласно представен списък.
Ответника Кмета на община Стара Загора,
чрез процесуалния си представител иска от съда жалбата да бъде отхвърлена,
съгласно приетото по делото заключение на вещото лице, което потвърждава, че
оградата в посочената й част не е изпълнена съгласно одобрения инвестиционен
проект и издаденото разрешение за строеж. Установени са фактите, на които се
позовава административния орган и същите представляват основание за определяне
на частта от оградата като незаконен строеж, който следва да се премахне.
Претендира се възнаграждение за юрисконсулт, съгласно представен списък на
разноските.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Заповед № 10-00-2315/04.09.2020г на
Кмета на община Стара Загора е издадена от компетентен орган, съгласно
правомощията по чл.225а от ЗУТ за контрол върху незаконно строителство от шеста
категория, към която спада процесната ограда. Заповедта страда от порока
материална незаконосъобразност, който е резултат на неправилно приложение на
материалния закон – чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, към установените в хода на
административното производство факти, а именно: след като в заповедта е
посочено, че строежът е извършен в отклонение от одобрените строителни книжа и
издаденото разрешение за строеж, то същият не може да бъде квалифициран като
изпълнен в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ, а оттук и отклонението от одобрените
строителни книжа не се подвежда правно под чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. Според
императивната норма на чл.148 ал.1 от ЗУТ строежите се извършват, само ако са
разрешени по реда на този закон, а според чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, незаконни са строежите,
извършени без одобрени строителни книжа и/или без издадено разрешение за
строеж. Не съответното правно основание
на заповедта за премахване на строеж или част от него е достатъчно за нейната
отмяна, без възможност съда да определя точното правно основание спрямо установените
факти, тъй като единствено компетентен да разпорежда задължение за премахване е
административния орган. Съдът не може и да замества фактите, на които се
основава административния акт, нито да ги допълва, а само контролира
законосъобразността му, чрез проверка за тяхното съществуване, правилната им
правна квалификация тоест представляват ли те фактическия състав на приложената
от административния орган правна норма, въз основа на която е разпоредил
правните последици и тяхната съразмерност, когато е приложимо.
В настоящия случай действително няма
изрично посочен адресат/и в заповедта за премахване в нейната същинска
разпоредителна част, а в мотивите са посочени собственика „АЛ МЕТАЛ ГРУП“ ЕООД
и физическото лице А. В. М., което е определено за извършител. Жалбата е от
дружеството –собственик на имота и на всичко построено върху него, по силата на
апортна вноска, извършена през 2017г, което е установено служебно от съда, чрез
справка в Търговския регистър. Оттук следва извода, че като е придобило по
решение на физическите лица, които формират вместо него волята му за правни
действия, право на собственост върху
оградата, част от която е незаконна, то по негова воля съществува незаконния
строеж към датата на издаване на процесната заповед и към него следва да бъде
насочено задължението да извърши действия по разпореждане с обекта си на
правото на собственост. Тази правна връзка определя и правния му интерес да
обжалва една заповед без изричен адресат или поне са двама, единия от които дружеството
като собственик, а другия е физическо лице – извършител. Заповед за премахване
на незаконен строеж обаче не може да има за адресати и собственика и
извършителя, защото тези качества или съвпадат, или се конкурират по отношение
на връзката с незаконния строеж, която е релевантна за определяне на лицето, в
чиято правна сфера ще възникне задължението за премахване. Лицето, което
упражнява собственост – съзнателно е придобило право на собственост върху
незаконен строеж, дори да е юридическо лице, или въпреки липсата на правно
основание да бъде собственик е извършил, за да владее и владее като собственик
незаконния строеж към момента на издаване на заповедта за премахване, следва да
бъде задължено да го премахне.
Императивното условие на чл.148 ал.1 от ЗУТ има отношение към упражняване на
волята на правните субекти за извършване на строителство с цел създаване на
нови обекти на правото на собственост или СМР на вече съществуващи, за които са
необходими строителни книжа. Не само тя, а и всички разпоредби, чието
нарушаване е основание по чл.225 ал.2 от ЗУТ за квалифициране на строежа като
незаконен визират условията за реализацията на волята да се строи. Поради това
извършването на строежа е посочено в чл.225 ал.2 от ЗУТ като волево поведение на лицето, което
определя същото за адресат на заповедта. Това е винаги лицето или лицата, по
чиято воля към момента на издаване на заповедта съществува незаконния строеж, дори да е
възникнал по волята на друг субект, който е имал или нямал качеството на
възложител. Последното вече няма връзката със строежа, определяща властта за
разпореждане, произхождаща от правно и/или фактическо основание. Извършител
може да бъде и е всяко лице, по чиято воля се извършва сега или съществува строежа,
независимо дали има и правната връзка, за да бъде квалифициран като собственик/възложител.
Когато лице, което не притежава правата по чл.161 ал.1 от ЗУТ е реализирало
волята си за извършване на незаконен строеж и към момента на издаване на
заповедта продължава тази фактическа връзка с обекта, то възложителя не може да
бъде задължен с премахването му, тъй като не по негова воля съществува
незаконния строеж. Примерите са всички онези заповеди за премахване на незаконни
строежи, извършени върху чужда собственост, без значението на лицето по чл.161
ал.1 предл първо от ЗУТ в това число държавата и общините – не те са адресати
на заповедите, а третите лица, които са извършили, за да ползват като свои
незаконните строежи. Така и следващия приобретател на незаконния строеж се
явява адресат на задължението за премахване, тъй като към релевантния момент
той съществува по негова воля и с негово съгласие. Разпореждането за премахване
по своята същност е заповед за унищожаване на обекта на правото на собственост
или на част от него, тоест изисква се акт на разпореждане, въпреки волята на
лицето, което притежава правната и/или фактическата власт да го извърши. Ето
защо адресати на задължението по чл.225 от ЗУТ са лицата, по чиято воля е
възникнал и съществува с тяхно съгласие и в тяхна полза, или които съзнателно
са придобили в собственост незаконния строеж / чрез строителство като
възложители или по силата на правоприемство/ и го притежават към момента на
издаване на заповедта за премахване. Така за настоящия случай и въз основа на
установеното право на собственост в полза на дружеството-жалбоподател се налага
извода, че то следва да бъде адресат на
задължението за премахване, защото то е приело в патримониума си по силата на
решението на физическите лица, формиращи волята му вместо него, правото на
собственост върху незаконен строеж.
Посочените в заповедта факти са
потвърдени от заключението на вещото лице и те са следните: Съгласно проверка в
Агенцията по вписванията, извършена от съда, се потвърждава, че УПИ VІ 182,184
в кв.22 по плана на село Малка Верея е непарична вноска, извършена на
06.02.2017г., поради което към момента на издаване на оспорената заповед точно
дружеството отговаря за съществуване на незаконното строителство, доколкото не
е установено друго лице да има властта да се разпорежда, включително чрез
премахване на строежа. Дружеството съответно носи риска да бъде адресат на
задължение за премахване на незаконното строителство, но в заповедта е вписано
и физическото лице М. като извършител и възниква неяснота спрямо кой е
разпоредено задължението за премахване.
Установява се, че А. Н. М. е получила виза за проектиране в
качеството й на собственик по вписани в разписния списък към ПУП- ПРЗ ,
документи за собственост, а именно нотариален акт №1542/02.04.2008г, нотариален
акт 5/2002, нот акт 6/2002 и нот акт 151/2008г,
като Разрешението за строеж е издадено през 2008г, когато „АЛ МЕТАЛ ГРУП“ ЕООД няма данни да е собственик. Следователно дори М.
или М. – управителя да са били извършители в качеството им на възложители на
незаконната част от оградата, то след придобиването на имота от
дружеството-жалбоподател, незаконния строеж съществува по негова воля и към нея
трябва да бъде насочена заповедта за премахване, то има властта да се разпореди
с част от принадлежността към правото на собственост, доколкото оградата не е
самостоятелна вещ. Дали обаче частта от
оградата, която следва да се премахне е
незаконен строеж, не може да се преценява в настоящото съдебно производство с
оглед на противоречието между фактически и правни мотиви в оспорената заповед-
след като има одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, то
отречено се явява основанието по чл2.25 ал.2 т.2 от ЗУТ, а съдът не може да
извършва преквалификация на фактите и за първи път да поставя ново правно
основание и вместо органа да преценява въз основа на установеното надвишение с
0.48см над допустимата височина на оградата, дали този факт е съществено
отклонение по смисъла на чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед № 10-00-2315/04.09.2020г на Кмета на
община Стара Загора по жалба на „АЛ МЕТАЛ ГРУП“ ЕООД ЕИК *********.
ОСЪЖДА Община Стара Загора
да заплати на „АЛ МЕТАЛ ГРУП“ ЕООД ЕИК ********* сумата от 1530лв / хиляда
петстотин и тридесет/, представляващи разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: