РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Ямбол, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330101127 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и
е образувано по подадена молба от Н.К.И.. от гр. Я. лично и като майка и
законен представител на малолетното дете Г.Т.И.., родено на *** г., срещу
Т.Г.И.. от гр. П.. Твърди се, че молителката и ответника са съпрузи, като от
брака им се е родило детето Г.. През годините ответникът е упражнявал
домашно насилие над съпругата си. Била е обиждана, заплашвана в
присъствието на детето. Във връзка с раздялата между съпрузите през май
2021 г. е била заплашвана, че ако се премести от гр.П., ответникът ще запали
жилището им в гр.Б., ще й вземе детето и ще я съсипе психически. По повод
заплахите му на 18.06.2021 г., изказани по телефона, когато е разбрал, че
молителката е взела решение за *** и е инициирала процедура за ***, а
именно: „***“, както и заканите: „***“ е образувано гр.д.№ *** г. на ***РС,
по което е постановено Решение № *** г. за определяне на мерки за защита
спрямо молителката. Поради манипулативното поведение на ответника,
обещал да се поправи и да заживеят заедно в гр.П., тя е депозирала молба за
отказ от постановената защита и за обезсилване на издадената заповед от
съда. След обезсилването на съдебното решение на основание подадената
молба, ответникът е съобщил, че е размислил и няма да вземе при себе си
1
съпругата и детето си. При посещенията си в жилището им в гр.Я. след това е
обиждал отново съпругата си, наричал я е *** пред детето и се е заканил с
физическа саморазправа с баща й, което е стресирало детето. Станало е
неспокойно, тревожно, преживява страх от раздяла с майка си. Реагира бурно
в непозната обстановка, в присъствие на много хора се чувства застрашено,
пищи и се опитва да избяга. Има и други особености, като ***. Назначена е
терапия от лекар. Въпреки че ответникът е запознат с тези факти, на
26.04.2022 г., 27.04.2022 г. и 28.04.2022 г., е посетил адреса на молителите в
гр.Я., блъскал е на първия ден по вратата, викал е със заплашителен тон и
крещял, отправял е заплахи, че ще вземе детето и няма да го върне, че ще му
се молят да видят същото. От страх то се е скрило в стаята си разплакано.
Молителката се е обадила та тел. 112, за да потърси защита. При
пристигането на полицаите не е посмяла да слезе при тях, страхувайки се да
се види със съпруга си отново. Помолила е да даде показания на другия ден.
На следващия ден ответникът е стоял на тротоара до дома им в автомобил, за
да ги дебне и наблюдава. Освен че е стоял постоянно пред къщата, е звънял по
телефона многократно, по всяко време на денонощието. Късните му
позвънявания са събуждали детето и са го стряскали, от което не е можело да
заспи. Молителката е била уплашена и се е страхувала да излезе от къщи. На
28.04.ответникът отново е стоял пред къщата, крещял е, заплашвал е, че ще
вземе детето и няма да го види. Детето отново се е разстроило и уплашило.
По сигнал на тел. 112 със съдействието на служителите на РУ-Я., ответникът е
отстранен. Молителката се страхува за живота и здравето на себе си и детето
си, страхува се от заплахите на ответника за саморазправа. Поради това иска,
съдът да наложи на ответника мерките по чл. 5 ал.1 т.1, 3 и 5 от закона за
защита на нея и детето.
В с.з. молбата се поддържа. Претендира се присъждане на разноските
по делото.
Ответникът признава, че с Н.К.И.. са *** и е баща на детето Г.Т.И...
Сочи, че е висящо *** дело пред ***РС, по което са постановени
привременни мерки по отношение на родителските права. Заявява, че е
недопустимо да се иска защита от майката в качеството на законен
представител на детето, доколкото упражняването на родителските права е
предоставено на бащата до приключване на *** процес. В с.з. ответната
страна заявява искане за прекратяване на производството по делото спрямо
2
детето на това основание. Ответникът също оспорва молбата като
неоснователна, като твърди, че на посочените в нея дати не е посещавал
адреса на молителката, не е крещял, заплашвал и блъскал, а само е минавал
или стоял на улицата. Не е осъществял контакт с молителката и детето. Счита,
че подаването на молбата е злоупотреба с право, целяща да осуети
насроченото принудително предаване на детето на бащата по образуваното
*** дело на ***-Я. въз основа на издадения изпълнителен лист за
привременно предоставените родителски права. В с.з. пълномощникът на
ответника пледира да бъде отхвърлена молбата, тъй като не е извършил
домашно насилие и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че страните са *** и Г.Т.И.., роден на *** г., е
тяхно дете. За тези факти са представени и Удостоверение за *** от *** г. -
дубликат на Общ. П., издадено въз основа на акт *** № *** г. от С. община,
район *** и Удостоверение за раждане от *** г. на Община Б..
По делото са представени удостоверения за настоящ адрес на
молителката и Г.Т.И.. от *** г. на Община Я., според които е заявен настоящ
адрес в гр.Я., ул.“***“ № ***.
Не е спорно, че е било образувано гр.д.№ *** г. на ***РС, по което е
постановено Решение № *** г. за определяне на мерки за защита от домашно
насилие на молителката от съпруга й, затова че на 18.06.2021 г. я е заплашил
по телефона с думите: „***“, както и заради другите посочени и в настоящата
молба закани: „***“. По отношение на исканите мерки за защита на детето
съдът е постановил отказ, обжалван от молителката. След постановяване на
решението в срока за обжалването му последната е оттеглила молбата си за
защита и е поискала обезсилване на издадената заповед. Съдът е обезсилил
решението си и е прекратил производството по подадените от двете страни
въззивни жалби.
Безспорно е, че между *** е висящото *** гр.д.№ *** г. на ***РС, по
което са постановени привременни мерки за предоставяне на родителски
права на бащата. Това е видно и от Протокол от *** г. за съдебно заседание по
привременните мерки и Протокол от *** г., съдържащ определение на ***РС,
с което е отказано изменението на привременните мерки, поискано от
3
майката.
Страните не спорят относно факта, че е издаден изпълнителен лист от
*** г. по гр.д.№ *** г. на ***РС относно родителските права по
привременните мерки, както и е безспорно образуването на *** дела-
първоначално от ***И.Х., видно от Покана за доброволно предаване на дете
от *** г. и от Уведомление изх. № *** г. на ***. В последното е заявено, въз
основа на представените и по настоящото дело Амбулаторен лист №*** г. от
д-р С.С. Амб. лист №*** г. от д-р В.В., с поставена в тях диагноза на Г.И.:
„***“, съотв. „***“, че при принудително изпълнение съществува риск от
влошаване на състоянието на детето и от увреждане на интересите му. По
образуваното ***.дело №*** г. на *** при ***РС е издаден Протокол за ***
на дете от *** г., съгласно който не е извършено ***, предвид риска от
увреждане на интересите на детето и здравословното му състояние, при
категоричния му отказ да види баща си и видимото му изнервяне при
поставяне на този въпрос от ***. Насрочено е ново принудително изпълнение
на *** г. ***е поискал извършване на социално проучване за детето, видно от
писмо от Агенция *** изх. № *** г. до ***при ***РС, в което се съдържат
данни от майката, че е взето решение от съвет на комисия по образованието,
детето да посещава детската градина по 2 часа на ден, придружено от майка
си. Същата с притеснение е споделиа, че е силно привързано и зависимо от
нея, следва я навсякъде и когато не я вижда, изпада в паника. За предприетите
от майката действия за ползване на социални услуги се сочи в Доклад изх. №
*** г. на ***-гр.Я. до ***.
В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от молителката, съдържаща
изявление, че й е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК за
невярно деклариране, са изложени твърдените в сезиращата настоящия съд
молба факти относно поведението на ответника на 26.04.2022 г., 27.04.2022 г.
и 28.04.2022 г..
Свидетелката С. -*** на молителката- е очевидец на поведението на
ответника на трите дати. Дава показания, че на 26.04. той е блъскал входната
врата на двора, крещял е долу, викал е името на детето. Казал е на
свидетелката, която е излязла на двора, че ще вземе сина си, няма да го остави
и майка му ще лази, за да го види, че и родителите й няма да го виждат.
Самият ответник е признал в обясненията си по преписка № *** г. на ***РП,
4
че е разговарял със свидетелката, но е отрекъл да е изказвал заплахи. Според
свидетелката детето е чувало виковете му, разбрало е, че това е баща му и се е
уплашило, започнало е да се крие, да влиза в тоалетната. Стресирало се е. Не
е искало да отиде да го види. Дошлите по сигнал полицаи са се обадили на
молителката да слезе долу, но тя е отказала, защото се страхува от своя
страна. Казала им е, че ще отиде на другия ден да даде показания. На 27-ми е
отишла в полицията не сама, а придружена от *** си, който е дошъл от Б. за
това. През цялото време ответникът е звънял на личния и служебен телефон
на свидетелката към службата й по ***, тъй като *** й не ползва вече свой
телефон. Позвъняванията му на ден са били 20-30, въпреки молбата на св. С.
да не я притеснява. Звънял е в 12 ч. вечерта. Детето е спяло, събудило се е и
се е стреснало. На 27-ми април ответникът отново е дошъл, също и на 28.04.
Викал е, блъскал е входната врата, което детето е чувало и отново се е
свивало, затваряло е вратата на стаята, в която се намира. Свидетелката
уточнява, че това е било на третия ден – 28-ми. Сочи, че молителката се
страхува да върви сама по улиците, страхуват се и близките й. Оттогава
детето е тревожно. Сутринта преди с.з. на 20.05.22 г. е станало да отиде до
тоалетната, когато навън е било вече светло, но е повикало майка си да го
придружи, защото го е страх. В показанията си свидетелката сочи, че след
отказа на ответника да изпълни обещанието си през октомври-ноември 2021 г.
да вземе съпругата и детето си в П., заявен след оттеглянето на молбата й за
домашно насилие, тя се е разстроила, плакала е, разплакало се е и детето
неистово. Отражението на това събитие върху психиката му се наблюдава от
свидетелката досега. Тя сочи, че не е виждало баща си от посещението му в
дома им в гр.Я. през октомври- ноември 2021 г., когато е взел, без да го видят
домакините, телефона на майката и го е прибрал, но детето е видяло това и е
реагирало, че е на майка му и ответникът й го е върнал. Излизайки от къщата,
е заплашил съпруга на свидетелката, който е бил навън, но е чул кавгата и е
изразил отношение. Молителката се е разплакала и се е обадила на тел.112.
Ответникът й е казал пред детето, че е *** болна. Според свидетелката
оттогава детето не желае да вижда баща си. Не е пожелало да говори с него по
телефона през януари, на *** си ден.
Показанията й се потвърждават от тези на св. С.-Д.- *** на
молителката- на която последната се е обаждала на процесните дати през
април 2022 г. и е споделяла това, което се случва. Самата свидетелка споделя,
5
че се страхува от ответника, защото притежава *** и е участвал преди години
в сбиване пред дискотека. След проявите му през 04.2022 г. свидетелката е
видяла детето на 09.05.2022 г. До момента е общувала с него с голяма лекота,
никога не е имала пречки в това отношение. Тогава обаче е видяла различно
поведение- че не я гледа в очите, не желае по никакъв начин да осъществи
контакт с нея. Когато се е приближавала до него, то се е отдръпвало, не й е
позволявало да скъси физическата дистанция между двамата. Когато е сядала
до него, е отстъпвало встрани. Изглеждало е силно разтревожено, уплашено.
По време на пътуването им в същия ден се е страхувало от пътните полицаи.
Предприети са били и по-нататъшни срещи с детето, към края на м.05 в дома
на свидетелката в гр.Б., с цел да го разведрят, да се отпусне малко на морето,
в игрите с братовчед си, с който са в близка възрастова група, съответно
такива срещи са огранизирани и в гр.Я., за да могат децата да играят и Г. да
се разсейва от преживяното.
Св. Р.К.-*** на молителката, живуща на ул.„***“ № ***- през една къща
от нейната- е била очевидец на поведението на ответника през м.04. Сочи, че
в първия работен ден след Великденските празници се е връщала от магазина,
където е пазарувала и е видяла, че той е хванал външната метална врата-
входната за двора на молителката и с две ръце блъска по нея. Разтърсвал е
вратата, удрял я е. Бил е видимо много ядосан и агресивен. Викал е, крещял е
името на детето. Казал е: „***“. В същото време от вътрешността на къщата
се е чувал плачът на детето (св. изрично заявява, че в тази къща няма други
деца). На по -следващия ден се е повторило поведението на ответника.
Свидетелката от прозореца си е видяла, че блъска вратата и е чула виковете
му, сътв. плач от къщата. Дошлият полицейски автомобил е бил спрян до ***
отсреща, която се вижда от нейния прозорец. Ответникът е подписвал
някакъв документ на капака на колата. Когато 5-6 дни след този случай св. К.
е видяла молителката с детето, не е могла да осъществи контакт с него. На
всеки зададен въпрос се е криело зад майка си. Изглеждало е изплашено и
много притеснено. Когато е излизало на двора да играе, е пищяло и плачело.
След процесния случай винаги се е скривало зад гърба на майка си и е
започвало да плаче, ако свидетелката го заговори. Преди това е стояло
спокойно до майка си, не е говорело, но не се е криело зад нея.
Св. Л. Г. –*** на молителката, в конфликтни отношения със сем. С.
поради имотни спорове, продължаващи и към момента, както и във влошени
6
отношения със св. К.- дава показания, че е видяла „много полиция“ пред
съседната къща на И.С. в два дни поред. Първоначално заявява, че е било
през май, но след въпрос на ответната страна за април, уточнява, че е било
тогава. На другия ден сутринта към 9 часа съпругът й е говорил с ответника
на пътната врата. Когато е излезла свидетелката по молба на съпруга си,
ответникът я е помолил да влезе да види, къде играе детето му. Когато е
видяла „многото полиция“, той само е стоял и мълчал. Не го е чула да вика,
да блъска. Полицията е била на отсрещния тротоар, срещу дома на сем.С. На
свидетелката съдът показа снимките, представени от ответника на трите
имота. Свидетелката посочи на сн.№***, че домът на сем.С. е най-***,
голямата къща. Средната е нейна, на родителите й, в която никой не живее, а
домът на свидетелката е навътре в двора. Къщата на Р.К. е третата на
снимките, най-***. Между нейния имот и този на свидетелката Г. има
метална врата на двора на М.К.. На снимките от къщата на Р.К. се виждат
само керемидите. Има тераса към двора на сем. Г.. На снимка № *** *** от С.
е имотът на сем.Г. с гараж отпред, на номер ***. Пред къщата на Р.К. на
снимка № *** се вижда дърво, за което св.Г. не заявява категорично дали е
било разлистено през април. Има дървена ограда. Според свидетелката Г. от
прозореца на къщата на Р.К. не се вижда входната врата на сем.С.
На огледа на снимките свидетелката С. също потвърждава, че на снимка
№ *** нейната къща със *** врата е най - ***. *** врата е на св.Г., коато
живее на около 20 метра навътре в двора си. Старата къща на родителите й не
се обитава (показва втората къща от ляво на дясно на снимка №***).
Свидетелката също потвърждава, че *** къща е на Р.К., която има прозорец
на кухнята (показва на снимка №*** място под покрива зад дървото), от
който всичко се вижда пред дома на С. Сочи още, че снимките са правени,
когато дърветата вече са разлистени, а през април са имали голи клони.
Посетилите двата сигнала на молителката полицаи, посочени в
Докладна записка от *** г. на РУ при ОД на МВР – Я.- С. К., Ж. Г., Й. Н. и Н.
П. са видели ответника само да стои пред дома й, без да извършва някакви
действия. Първия сигнал е бил отказан, след като са повикали молителката по
телефона да слезе и да даде обяснения. Заявила е, че ще подава жалба. По
делото е представена образуваната по подадената жалба на *** г. преписка №
*** г. на ***РП, по която е постановен отказ да се започне наказателно
7
производство. Според посетилите втория сигнал на тел. 112 свидетели
молителката не е излязла от дома си, поради това че се притеснява (св. Г.).
Товага ответникът е бил поканен да се отстрани от адреса или да се дължи
цивилизовано. Сам се е оттеглил към автомобила си. В Докладна записка от
ОД на МВР Я., рег. № *** г. и Докладна записка, рег. № *** г. на ОД на МВР-
Я. е посочено, че на 26.04.2022 г. ответникът е заявил, че има решение на
***РС за родителските права, но не може да вземе детето въпреки
многократните опити, а на 28.04- че не е намерил детето в детската градина и
е дошъл до дома му, като е извикал името му няколко пъти.
Съдът е изискал справка и е изпратена такава от *** г. на Дирекция
„***“ „Районен център ***“ - Б. с приложен 1 бр. диск с два броя записи на
разговори –по подадени сигнали от молителката на 26.04.2022 г. и на
28.04.2022 г. При изслушването им по реда на чл. 204 от ГПК се установи, че
в първия телефонен сигнал същата заявява, че *** вика и крещи. Във втория
заявява, че трети ден продължава неговото поведение –вика, крещи и се
държи агресивно.
В заключението по *** експертиза се сочи, че Г.И. е дете с проблемно
развитие в *** и най-вече емоционално отношение. Налице са някои
елементи на *** прояви и симптоми - ***, но в експертизата е изразено
несъгласие с диагноза „***“ поради голяма вероятност това да бъде заучено
поведение у детето и наличието на желание и потребност у него от общуване
и с други лица освен майката като най-значима фигура за него. Това, от което
детето действително страда, е „***“ –страх за отделяне от майката. Вещото
лице не е получило пряко и непосредствено наблюдение или отговор, на
какво се дължи безспорното отхвърляне на бащата. Не е придобило лично
впечатление, дали детето изпитва страх и тревожност като последица от
поведението на бащата на процесиите дати, описани в молбата за домашно
насилие. В експертизата се обяснява, че детето по време на срещите с *** е
отхвърлило и изключило баща си, както и всички, които говорят или
напомнят за него, но не се знае, дали това е последица от поведението на
бащата на описаните дати или с има по-стар произход. Крайният извод в
заключението е, че бащата не би могъл да вземе детето и се грижи за него, без
това да предизвика *** реакция у малкия Г., ако трябва да се раздели от майка
си.
8
В съдебно заседание експретът пояснява, че *** е проява на страх. ***е
човек, когато се чувства заплашен, когато не желае да свърши нещо. Т.е.,
когато е заплашен човек, е ***. Опитва се да избяга от такава ситуация, която
намира за заплашваща. Вещото лице заявява, че лично е възприело
поведението на детето, при което е пищяло и не е искало да се отлели от
майка си за среща с ***. При втората среща е проявило неприсъщо за дете на
6 години поведение. Има забавено развитие, най-вече в *** – с *** реч,
характерна е за дете на 3-4 години. Не формира цели изречения. Има
специфично поведение -обсебващо майката. Вещото лице заявява, че не е
успяло да установи, от какво се е породила *** тревожност. Фактор за нея са
отношенията в семейството, като е възможно и подлагането на насилие, което
при децата най-силно предизвиква тревожност, страх, напрежение. Възможно
и да е резултат от процесните събития от април. *** тревожност е била
налице при опита на *** за *** на детето на бащата по ***дело. Ако е била
налице преди процесните априлски дати, поведението на бащата в трите дни
не се е отразило добре на детето. Засилила се е *** тревожност. Необходимо
е време за преодоляване на такова състояние и е нужно много търпение към
детето, липса на стресова обстановка. Вещото лице категорично изключва
като фактор оказване на въздействие от майката върху отношението на детето
към бащата. Предполага, че е възможно бащата е бил непрекъснато зает, на
работа и детето да е обгрижвано само от майката дълго време, обуславящо
привързаността му към нея. Според експерта виждането с бащата трябва да е
за малко и после се разделят (в защитена среда, ако при по-продължителна
работа с детето се установи, че има страхове точно от него, или среща в
непринудена обстановка в присъствието на майката.
Представения по делото Протокол от проведена среща на *** г. на ***
екип в *** при ***-Я. съдържа решение за продължаване на предоставянето
на социална услуга на родителите и и детето –***консултиране. Сходно е
решението на екип и в Протокол от *** г., приложен към писмо от Агенция
*** изх. № *** г. Майката е предприела стъпки за ползване на социални
услуги още в началото на годината съгласно Договор за предоставяне на
социална услуга № *** от *** г. между „***-Община Я. и Г.Т.И...
За страха на детето, да не бъде отделено от майка си, се съдържат данни
и в *** доклад от *** г. на ***-Я.. В него се посочва, че в детската градина
9
първоначално се е чувствало добре-адапритало се е бързо с новата среда,
било е контактно и е комуникирало само с децата от групата. На 30.03.2022 г.
мобилен екип от ***-гр.Я. е посетил детето в детската градина с цел
извършване на оценка на индивидуалните му потребности. Коренна промяна
в поведението му е настъпила от 31.03.2022 г., когато е било предимно
тревожно, търсило е непрекъснат контакт с майката и е заявило желание да се
прибере у дома. ***-Я. е установила, че в жилището, в което се отглежда
детето, са налице отлични условия за живот и отглеждане на дете.
Наличието на изоставане в *** на детето е установено още през 2020 г.,
съгласно Удостоверение изх. № *** г. на *** Г.Б..
По делото е приложена преписка № *** г. на ***РП, образувана по
жалба на ответника, че съпругата му не изпълнява определението на ***РС за
привременни мерки. ***РП е постановила на *** г. отказ да се започне
наказателно производство поради липса на достатъчно данни за извършено
престъпление.
Неотносими към делото са Уведомително писмо изх. № *** г. от ***-
обл.Я. до Н.К.И.., несъдържащо правнорелвантни факти по спора, План за
действие и Жалба от ответника до ***РП вх.№ *** г., *** доклад изх. № ***
г. по гр.д. №*** г. по описа на РС-П., касаещ друго дело между страните.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Молбата е допустима, като подадена в едномесечния срок по чл. 10 ал.1
от ЗЗДН.
По възражението на ответната страна за недопустимост на
производството по отношение на детето съдът е взел становище за неговата
неоснователност в нарочно определение. Понастоящем също счита, че при
твърдение за извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона-
психическо, емоционално насилие от страна на ответника, упражнено спрямо
лице, на което той е възходящ (чл.3 т.4), пострадалият има право на защита по
ЗЗДН, като съгласно чл. 8 ал.1 т.2 пр.3 от ЗЗДН, молбата може да бъде
подадена от лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице –в
случая майката. Чл.12 ал.2 разпорежда в този случай, да се призове и
пострадалото лице. По делото е безспорно, че по висящото *** гр.д.№ *** г.
на ***РС са постановени привременни мерки с гореописаното -в становището
на ответника- съдържание. Действително, с оглед произнасянето на ***РС
10
бащата следва да се счита за законен представител на детето, но това не
изключва правото на другия родител, уредено в чл. 8 от ЗЗДН, да подава
молба за защита от домашно насилие, осъществено от бащата. Именно с
оглед на признатата от закона възможност подадената молба се явява
допустима. Съдът е призовал и детето, и бащата, с което са изпълнени
процесуалните изисквания.
По същество молбата е основателна.
Съгласно чл. 2 ал. 1, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права. В случая се касае за извършване на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона от страна на ответника,
упражнено на първо място спрямо съпруга (чл.3 т.1). Поради това
пострадалият има право на защита по ЗЗДН. Упражняването на насилие се
установява от събраните по делото доказателства, които подкрепят заявеното
в декларацията на молителката. За него дават показания очевидци –св.С. и
св.К., че ответинкът не само се е намирал пред дома на молителката на трите
дати, но е блъскал входната врата, крещял е, викал е със заплашителен тон,
изказал е заплаха, че ще вземе детето и молителката няма да го види, но ще
лази, за да го види. Свидетелката К. е видяла лицето, връщайки се от магазин,
т.е. намирала се е на улицата, където е било и то и е възприела
непосредствено поведението му там. Касае се за незаинтересован свидетел.
Нейните показания напълно съответстват на дадените от св.С., поради което
съдът кредитира и тях, като съответстващи на останалите данни по делото
съобразно чл. 172 от ГПК. Самият ответник е признал по преписката на
***РП, че е разговарял с майката на съпругата си. Св. К. е чула разговора,
като не е видяла с кого разговаря лицето. Безспорно заплахата е стигнала до
ушите на молителката, спрямо която е била отправена, независимо дали я е
чула лично или й е била предадена от *** й. Св. С. сочи, че в къщата се е
чувало блъскането и виковете, детето е чуло гласа на баща си, разпознало го
е, а и св.К. е чула плача на детето. Т.е. поведението на ответника се е
възприемало от намиращите се в дома лица. За това свидетелстват и
подадените от молителката сигнали по тел. 112, от записите на които се
установява, какво е слушала тя. Това, че съседката Г. не е чула, не означава,
че не е осъществено възприетото от другите свидетели поведение. Самата
11
съседка заявява, че домът й е навътре в двора, а пред него се намира старата
къща на родителите й, която не се обитава. Касае се освен това за възрастна
жена на 80 г., която би могла да не е в състояние да чува всичко, ставащо на
улицата. Не на последно място същата се намира в съдебен имотен спор със
семейството на молителката и поради силно влошените им отношения
първоначално отказва явяване по делото, наложило прилагането на чл. 85 ал.1
от ГПК. Ето защо съдът не кредитира и показанията й, че от дома си св.К. не
може да види входната врата на С. Не е ясно, след като е в лоши отношения
със св.К., с която не разговаря, по какъв начин св. Г. е установила, че от
прозореца на терасата й (над нивото на земята) не се виждат определени
обекти. Логично е, живеещото в дома лице да преценя, каква видимост има от
собствената си тераса. Освен това снимките с разлистеното дърво са
направени към настоящ момент, а не през април, когато започва
разлистването на дърветата, а доколкото се касае за смокиново дърво (видно
от снимките), същото е сред най-късно разлистващите се дървета. Отделно от
това блъскането по металната врата и викането са действия, които
свидетелката е възприела и слухово, досаттъчно за установяване на
извършването им.
Блъскането на вратата е проява на физическа агресия, в разрез с
етичните норми за поведение, като същото се отнася и до виковете и
крясъците. Това описание, дадено от свидетелите, е достатъчно, за да се
направи извод за проявена агресия от страна на ответника. Още повече
трикратното му посещение на адреса е форма на такава. То е израз на
несъобразяване с емоционалното състояние на молителите, стремеж за
постигане на цели, дори и защитени от закона (като *** на детето съобразно
определението на ***РС), но с незаконни средства като настойчив психичен
натиск, заплаха. Неоснователни са доводите на ответника, че страхът е бил
необоснован. Думите му, че майката няма да види повече детето, както и
нейните близки, са заплаха за неправомерно поведение, което в съчетание с
проявата на физическа сила (и знанието на лицата, че Т.И. притежава ***),
може да предизвика страх. Доказателствата опровергават твърдението в
писменото становище-отговор по делото, че ответникът само се е намирал на
улицата. Това, че дошлите по-късно полицаи не са видели агресивно
поведение, не изключва такова да е било налице преди идването им. Не е и
логично в присъствието на органи на реда лицето да нарушава обществения
12
ред.
Поведението на ответника се е отразило в емоционалната сфера на
пострадалите лица. Всички данни по делото сочат, че молителката е
изпитвала страх, вкл. да отиде сама до полицията на 27.04., поради което е
била придружена от *** на *** си (макар учреждението да се намира на
същата ***). Страх от агресивно поведение на ответника изпитват и нейните
близки, както заявава св.С.-Д. (заради притежавано от него *** и педходни
агресивни прояви). Детето на страните също се е страхувало. В дните след
трите априлски дати св. К.е установила промяна в поведението му. При
срещите с нея се е криело зад майка си, разстройвало се е. Плачело е на двора
на къщата, пищяло е. За промяна свидетелства и св.С.-Д., която е близка на
детето и има най-преки впечатления от поведението му. Същата е установила
при първата си среща с него на 09.05.2022 г. необичайно отдръпване и
нежелание за общуване с нея. Вещото лице по *** експертиза е установило
пълно отхвърляне на бащата от детето, както и на всеки, който спомене името
му, като категорично заявява, че причината за това не е поведението на
майката за настройването му срещу бащата. Според експерта е налице ***
тревожност, страх у детето от отделяне от майката, водещ до *** при заплаха
от отделянето му от нея. При краткото си наблюдение вещото лице не е могло
да установи, от какво е породена тази тревожност, нито откога е възникнала.
Заявява, че е възможно да произхожда от отношенията в семейството, от
предходно събитие, вкл. и от акт на насилие. Счита, че *** тревожност е
проявена при опита на *** да извърши *** на детето на бащата. Видно от
протокола по ***. дело, изпълнението се е състояло на *** г., т.е. към
предходен момент, близък до процесните дати. Изводът на експерта, заявен в
с.з., е, че поведението на бащата тогава е довело до влошаване на състоянието
на детето. Следователно то се явава пряко жертва на емоционално насилие.
ЗЗДН защитава засилено интереса на децата, обявявайки в чл.2 ал.2 за
психическо и емоционално насилие върху дете дори и домашно насилие,
извършено в негово присъствие, насочено към друго лице.
Поради това съдът счита, че следва да се предприемат мерки за защита,
а именно: уредените в чл. 5 ал.1 т.1 и 3, като срокът по т. 3 следва да се
определи до 12 месеца за майката и до 9 месеца за детето. Спрямо майката е
било постановено съдебно решение по гр.д.№ *** г. на ***РС, с предприети
13
мерки за защита от домашно насилие, извършено чрез заплахи от ответника
за саморазправа с нея. Решението не е влязло в сила, защото молбата е
оттеглена в срока за обжалването му. Свидетелите на молителката сочат, че
оттеглянето е предприето заради обещание на ответника да се поправи и
вземе съпругата си и детето обратно при себе си. След отпадане на опасността
от съдебна санкция обаче е заявил, че няма да изпълни обещанието си, което е
причинило силно емоционално разстройство на близките му. С оглед на
поведението на лицето следва срокът на мерките да бъде по-продължителен
от определения по посоченото гр.дело спрямо молителката. Мерките имат за
цел защита на пострадалите лица чрез отнемане възможността на
извършителя да извърши друг акт на насилие спрямо тях, както и мотивиране
на самия извършител към въздържане от такива действия занапред-от
всякакъв вид насилие- и емоционално, и психическо. По отношение на
детето- бащата, въпреки че е знаел неговото специфично развитие, свързано с
изоставане в ***, в емоционалното развитие, както сочи вещото лице за
поведение, неприсъщо на дете на 6 години, а по-скоро за 3-4 г., не е
съобразил действията си с неговото състояние, а е подходил безотговорно към
емоционалното състояние на детето си. Още повече че няколко дни по-рано
то се е проявило и пред ***. Следва да се отбележи, че поведението на
ответника контрастира в сравнение с проявената загриженост за
емоционалното равновесие на детето от трети лица, като ***, преустановил
принудителното изпълнение, съотв. ***, ангажирал помощта на социални
органи, *** за осигуряване на емоционалния му стабилитет. Подходът на
ответника контрастира и със заявената от вещото лице по *** експертиза
необходимост от спокойна обстановка, търпеливо отношение към детето,
предотвратяване на стресови ситуации за преодоляване на тревожността и др.
наблюдавани *** специфики.
При този изход на делото на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН ответникът
следва да заплати ДТ в размер на 25 лв. Следва да му бъде наложена глоба на
основание императивната разпоредба на чл. 5 ал.4 от закона в размер на 500
лв., която да се заплати по сметката на съда, с оглед на факта, че се налага за
втори път, независимо от обезсилването на съдебното решение от
постановилия го съд. Отделен е въпросът за наличето на двама пострадали от
настоящото насилие, при което глобата да не бъде определена в минимален
размер. Следва ответникът да заплати на молителката и направените по
14
делото разноски. Внесената от нея сума от 350 лв. за в.л. е недължима, тъй
като съгласно чл. 11 ал.1 и 2 от ЗЗДН е освободена от такси и разноски в
производството, поради което подлежи на връщане (в случай на нарочно
искане за това).
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Т.Г.И.. с ЕГН ********** от гр.П., ул.”***“, да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.К.И., ЕГН
********** от гр.Я., ул.”***” №*** и малолетното дете Г.Т.И.., родено на
*** г.
ЗАБРАНЯВА на Т.Г.И.. от гр. Я. да приближава Н.К.И., ЕГН
********** от гр.Я., ул.”***” №*** всяко нейно местопребиваване,
жилището, местоработата и местата й за социални контакти и отдих, за срок
от 12 месеца.
ЗАБРАНЯВА на Т.Г.И.. от гр. Я. да приближава малолетното дете
Г.Т.И.., родено на *** г., всяко негово местопребиваване, жилището и местата
му за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 200 м, за срок от
9 месеца.
Да се издаде заповед за защита, в която да се впише предупреждение за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал.3!
НАЛАГА на Т.Г.И.. глоба в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Т.Г.И.. да заплати ДТ в размер на 25 лв. и съдебните
разноски за вещо лице в размер на 350 лв.
ОСЪЖДА Т.Г.И.. да заплати на Н.К. И. направените по делото разноски
в размер на 400 лв.
Решението и заповедта да се връчат на страните и РУ на МВР –Я. и
МВР-П. !
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
15