№ 612
гр. Велико Търново, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ Й.
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ Й. Административно наказателно
дело № 20234110201446 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** от гр. Мадан, представляван по пълномощие от адв.
*** от АК – Пловдив, против Наказателно постановление № BG01042023/1000/Р8-987 от
07.09.2023 г. на Директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/ гр. София, с което за извършено административно нарушение по
чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева. Претендира се неговата
отмяна с оплаквания за незаконосъобразност и присъждане на разноски.
Страните, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат
становища по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Административно наказателно производство е инициирано с Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № BG01042023/1000/Р8-987 от 01.04.2023 г., съставен
от ***, инспектор в ТД в отдел МП Лесово, ТД „Бургас“, срещу жалбоподателя. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на свидетелите ***
и ***..
АУАН е връчен на жалбоподателя на датата на съставянето. В съответната графа за
1
възражения е вписано – „не“. В законоустановения срок не са постъпвА. писмени
възражения срещу АУАН.
Въз основа на издадения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се приема за
установено, че на 01.04.2023 г., в 21:50 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Лесово, е пристигнало
пътно превозно средство с peг. № WKE477, с обща техническа допустима максимална маса
на пътния състав - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя.
След извършена проверка от страна контролните органи било установено, че на
30.03.2023 г., в 14:49 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен
№ WKE477, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно
средство било засечено на 30.03.2023 г., в 14:49 часа, по път ІІ-55, км. 5+140, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата
пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път ІІ-55, км. 5+140, за който се събира такса за
изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на
Министерски съвет от 21.09.2022 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението
F820CC252A717E3DE053011F160AED82.
Прието е за установено, че за процесното пътното превозно средство на посочената
дата 30.03.2023 г., в 14:49 ч. няма вА.дна маршрутна карта или вА.дна тол декларация и
маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за
сегмента на рамката (**********), на която е отчетено нарушението.
В хода на извършената проверка, на 01.04.2023 г., жалбоподателят е заплатил
дължимата пътна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 68.00 лева с
Квитанция от същата дата.
При така установеното от фактическа страна наказващият орган е приел, че е нА.це
извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ и е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в
размер на 1800 лева.
Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и
административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
Свидетелите на въззиваемата не излагат конкретни факти и обстоятелства във връзка
с процесното нарушение, обяснявайки процедурно как се действа при нарушения от този
вид.
2
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анА.з на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
В хода на административно наказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като в АУАН и НП неправилно е посочена
нарушената материалноправна норма. Посочено е, че е нарушението е по чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП, според който водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер
1800 лв. Посочената норма е санкционна, в нея не се посочват права и задължения на
водача. В разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП се съдържа правилото за поведение, което
според наказващия орган е нарушено, тъй като в посочената норма е вменено, че водачът на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице. Неправилната квА.фикация на нарушението е съществено нарушение на
процесуалните правила, нарушена е императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
като неправилно са посочени законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
Нарушението е съществено, защото е свързано не само с правото на защита на
жалбоподателя, в правата на който е да разбере какво нарушение е извършил и срещу какво
да се защитава, а също така възпрепятства и възможността за извършване на контрол за
законосъобразност.
Допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
В този смисъл е и константната съдебната практика на административните съдилища
в страна, която е непротиворечива и това са: Решение № 177 от 18.09.2023 г. на АдмС -
Велико Търново по к. а. н. д. № 10216/2023 г., Решение № 251 от 14.11.2023 г. на АдмС -
Велико Търново по к. а. н. д. № 10218/2023 г., Решение № 269 от 30.11.2023 г. на АдмС -
Велико Търново по к. а. н. д. № 10303/2023 г., Решение № 2136 от 23.11.2023 г. на АдмС -
Пловдив по к. а. н. д. № 2486/2023 г., Решение № 421 от 17.11.2023 г. на АдмС - Добрич по
к. а. н. д. № 425/2023 г. и др.
3
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото
адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от
страната по делото.
Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер от 500.00 лв.,
което се явява договорено и платено в размер надвишаващ с 20.00 лева този, посочен в чл. 8,
ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съответства на фактическата и правна сложност на делото.
При този изхода на делото въззиваемата страна следва да заплати и направените по
делото разноски в размер на 81.33 лева - платени пътни разноски за явяване на свидетел.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG01042023/1000/Р8-987 от 07.09.2023 г. на
Директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“
/АПИ/ гр. София, с което на жалбоподателя ***, с ЕГН ********** от гр. Мадан на
основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на ***
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на
81.33 лева, както и 5.00 лева ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4