Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 83
Гр.Елхово, 19.06.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА АНГЕЛОВА
при
секретаря П. Николова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 49 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на П.П. ***, ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. С.К. ***, съдебен адрес ***, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ представлявана от Директора -
Главен комисар***със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ***№46, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1440.00 лева,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд от общо 240 часа за периода от 01.10.2016 година до 30.09.2019
година, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Предвид правното основание на
предявения иск и съгласно разпоредбата на чл.310, ал.1, т.1 от ГПК,
производството по делото протича по реда на глава ХХV от ГПК – „Бързо производство”.
В исковата молба се твърди, че през периода от
01.10.2016 година до 30.09.2019 година ищецът е работил като „ст. полицай“ в ГОДГ
– Резово към ГПУ– Малко Търново при РД „ГП“ - Елхово, на структурно подчинение
към ГД „ГП“ гр. София и съгласно ЗМВР същият е със статут на държавен служител.
Ищецът твърди, че през посочения по – горе времеви период е работил на смени с
продължителност по 12/24 часа, предварително определени с график, като по този
начин за процесния период е положил общо 1680 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1920 часа дневен труд.
Преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до положен извънреден труд
от 240 часа за периода, който не му е бил заплатен от ответника в качеството му
на работодател. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение,
увеличено с 50%, съгласно чл.87, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да
бъде компенсиран приблизително с по 6 лева, поради което и се твърди, че
ответникът дължи на ищеца за целия период сумата от 1440.00 лева. Поради това ищецът желае съда да постанови решение, с което ответникът ГД
„ГП” - МВР да бъде осъден да му заплати сумата от 1440.00 лв., представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за времето от
01.10.2016 година до 30.09.2019 година, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Ищецът
претендира направените от него разноски в производството.
Ответникът -
Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, чрез упълномощеният юрисконсулт Я. Т.,
е депозирал писмен отговор, в който заявява, че оспорва предявения иск по
основание и размер и желае отхвърлянето му като неоснователен и недоказан, като
излага и съображенията си за това. Твърди, че не оспорва обстоятелството, че за
процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба, но
положеният от него извънреден труд през процесния период е бил изцяло заплатен. Твърди се, че
при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на
положения извънреден труд, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и
специалните Наредби на Министъра на вътрешните работи, поради което Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание
Кодекса на труда, в случая не е приложима. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява и не се представлява. С Писмена молба
процесуалният представител на ищеца поддържа предявеният иск по основание. Досежно
размерът му, в хода на провелото се на 03.06.2020г. открито съдебно заседание,
въз основа на заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна
експертиза и по искане на ищцовата страна, на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е допуснато изменение в
размера на предявения иск, като същият е увеличен от 1440.00 лева на 1496.36 лева.
В съдебно заседание, чрез процесуалният си
представител – юрисконсулт Т., ответникът заявява, че поддържа заявеното с
отговора си оспорване на предявения иск по основание и размер. В хода на
устните състезания пълномощникът на ответната ГД „ГП” при МВР - гр.София прави
искане за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана с довод, че не са налице
основания за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските. В случай, че
съдът уважи предявеният иск, юрисконсулт Т. моли разноските за адвокатска
защита да не надвишават минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като
съобрази доводите на страните, въз основа на закона и доказателствата по делото
намира за установено от фактическа страна следното:
С оглед обстоятелствата по делото и предвид на това,
че не съществува спор между страните, съдът приема, че през процесния период –
01.10.2016 година до 30.09.2019 година ищецът П.П.П. е бил със статут на
държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е
заемал длъжността „ст. полицай“ в ГОДГ – Резово при ГПУ – Малко Търново, към РД
„ГП“ – Елхово - на структурно подчинение към ГД „ГП“ гр. София, предвид на
което ищецът и ответната дирекция са били обвързани от служебно правоотношение.
Безспорно е между страните, а и се установява от
неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници,
счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото
лице от ответника, че за периода от 01.10.2016 година до 30.09.2019 година
ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето
от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1504 часа /подробно
описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От
заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен
труд от общо 1504 часа, преизчислен в
дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1719.07 часа /колона 7 на Таблица 1,
съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата
между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер
на 215.07 часа, която
разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени
изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния
период възлиза на сумата от 1496.36 лева.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума
на същата, съдът квалифицира предявеният от ищеца иск като такъв с правно основание
чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от
1496.36 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната лихва
върху сумата от 1496.36 лева, считано от датата на подаване на исковата молба–
01.10.2019г. до окончателното й изплащане.
Предявеният иск е процесуално допустим, като подаден от надлежно
легитимирано лице, за което е налице правен интерес от воденето на настоящия
спор.
Разгледан по същество същият е основателен по следните
съображения:
В настоящият случай не се спори между страните, че
отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто
разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на
работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР,
режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на
чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя от работника, извън
установеното от него работно време.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
С оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд на
смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим:
дневна, нощна и два дни почивка и е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа),
а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. От това следва,
че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно
разпоредбите на чл. 187, ал.5-6 от ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния
период от време по силата на изричната законова
делегация на чл.187, ал.9 и чл.188
от ЗМВР, е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните
работи, която урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Разпоредбата на чл.3, ал.3 от тази
Наредба визира, че за държавните служители в МВР при работа на смени е възможно
полагането и на труд през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период.
В действаща по-рано Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. – в чл. 31, ал.2, изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, а полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период /или с коефициент 1.143/. Тази Наредба е била отменена с Наредба № 8121з-592 от
2015г., като последната е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от
датата на постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от
29.07.2016 г./. В действащата през процесния период Наредба № 8121з-776/2016г. няма норма, аналогична на цитирания чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143.
Съдът приема, че в рамките на процесния исков период са
действали, както следва: За периода от 01.10.2016г. до 31.12.2017г. е действала Наредба № 8121з-776 от 02.08.2016г., като при липсата на специално правило, въвеждащо метод за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че
действително е налице нормативна празнота, като в тази насока ищецът правилно
се позовава на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Съдът споделя тези
доводи, тъй като липсата на изрична норма не означава законово въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, още повече че такава забрана би била и противоконституционна, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ. С цитираната разпоредба от
НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143, който се получава като нормалната продължителност на
работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели
на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа
/установена в чл.140 от КТ/. В действащата в предходен период от
време цитирана по-горе Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент – 1.143, но формулиран по друг математически начин,
който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Видно е, че в посочената Наредба издателят й е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по
аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като
Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,
в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд.
За периода от 01.01.2018г. до края на
процесния период – 30.09.2019г. приложение намират разпоредбите на Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(НРВПО), като съгласно чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила
от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от същата Наредба при сумирано изчисляване на работното време по
чл.142, ал.2 от КТ, работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност
на работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал. 1 вр.с ал. 3 от НРВПО).
Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от
НРВПО, когато се полага
нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от
4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Съгласно правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, отработените часове от
работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По
силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за
изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ са заличени, считано от 17.07.2018г. От това
изменение е видно, че волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете, получени след преобразуване на
нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази двете
редакции на разпоредбата, съдът намира, че с промяната се прецизира единствено
начинът на отчитане на извънреден труд пред Инспекцията по труда, с оглед
уеднаквяване на практиката при отчитане на извънредния труд пред различните
институции, но това не води до извода, че преди 17.07.2018г. получените в
резултат на преизчисляването на положения нощен труд часове над нормата не
следва да се заплащат като извънреден труд. По отношение на периода от 01.01.2018г. до
17.07.2018г. и при липсата на
изрично действащо законово правило, което да уреди въпроса дали е налице
извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да намери прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за
законност, съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл
на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им
разум, като при липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на
правото, обичая и морала. През целия процесен период – 01.10.2016г.
до 30.09.2019 г. е действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, че
при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се
установява като отработените часове през месеца след превръщането на нощните
часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време. От това следва,
че винаги часовете, надвишаващи нормалната продължителност на работното време
за съответния период, представляват извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. В подкрепа на това е и възведеното в чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж правило на пресмятане на трудовия стаж, което се извършва, като изработените часове по графика за
периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална
продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези разпоредби съдът
приема, че общият разум на Закона, е да признае
нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1.143, както за целите на изчисляване на отработените
дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд. В
този смисъл е и новата редакция на чл.9г от НРВПО.
Ето защо с оглед на гореизложените
съображения, съдът намира, че при липса на законово определение за
преобразуване на нощния труд в дневен, то нощния труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се
вземе предвид при решаването на въпроса, дали е положен
извънреден труд.
Следователно
за ищеца се поражда право да претендира допълнително възнаграждение за
извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин
по делото съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което както се посочи по-горе, не се оспори от страните и съдът възприема като
изготвено обективно от компетентно вещо лице и съобразно поставената задача.
Видно от данните от експертното заключение налице е положен от ищеца извънреден
труд за процесния период от 01.10.2016г. до 30.09.2019 г. общо 215.07 часа, като неизплатеното възнаграждение за този
труд е в размер общо на 1496.36 лева,
в какъвто размер е и заявената претенция по този иск след направеното изменение
по реда на чл. 214 ГПК.
Ответникът не твърди, нито е представил
доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за
положения за исковия период извънреден труд в установения от експертизата
размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция по
чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016 г.
до 30.09.2019 г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и следва да се уважи в
предявения след допуснатото изменение размер от 1496.36 лева.
Вземанията за всички главници
са лихвоносни, а исковата молба има характер
на покана, поради което претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимото се
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 година до 30.09.2019
година в размер на 1496.36 лева, следва да бъде уважена, считана, считано от
датата на подаване на исковата молба- 01.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата от 1496.36 лева.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от иска.
Направените от ищеца разноски са в размер на 360.00 лева с вкл.
ДДС, видно от приложеният по делото Договор за правна защита и съдействие от
26.05.2020г. Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна, тъй като делото не е с фактическа и правна
сложност и същото следва да се намали до минималния размер, установен с чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, след изменението на Наредбата с Решение №419 на ВАС на РБ - ДВ бр. 45 от 2020г. в сила от 15.05.2020г. Съобразно
представените доказателства за сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, следва да се присъди възнаграждение в минимален размер – 229.78
лева или 275.74 лева с вкл. ДДС.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата
държавна такса върху уважения иск в размер на 59.85 лева, както и направените по делото
разноски във връзка с назначената по делото ССЕ в размер на 100.00 лева, както
и държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в
частта му, с която е уважен искът с правно основание по чл.178, ал.1,
т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Воден от гореизложеното, ЕЛХОВСКИЯТ районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,***46,
представлявана от Директора - Гл. комисар***да заплати на П.П. ***,
ЕГН **********, чрез пълномощник адв. С.К. ***, съдебен адрес ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187,
ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1496.36 /хиляда четиристотин деветдесет и
шест лева и тридесет и шест стотинки/ лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 01.10.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,***46,
представлявана от Директора - Гл. комисар***да заплати на П.П. ***,
ЕГН **********, чрез пълномощник адв. С.К. ***, съдебен адрес ***, на основание
чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК разноски по
делото в размер на 275.74
лева с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,***46,
представлявана от Директора - Гл. комисар***на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС-Елхово държавна такса върху уважения иск в размер на
59.85 /петдесет и девет лева и
осемдесет и пет стотинки/ лева, сумата от 100.00
/сто/ лева разноски по делото за експертиза, изплатени от бюджета на съда,
както и 5.00 /пет/лева държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му, с която е
уважен искът с правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187,
ал.5, т.2 от ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Яна Ангелова/