Р Е Ш
Е Н И Е № 260023
гр.Сливен, 14.03.2022г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, граждански състав в съдебно заседание на 14 февруари през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря ЖАНИНА БОЯДЖИЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 297 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, чийто размер в хода на процеса се изменя, като се предявява като частична
претенция в размер на 25 лева от сумата 810 лева и се иска осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата 25 лева, претендирана като
недължимо платена сума по потребителски кредит. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на твърденията, че исковата сума е недължимо платена от
ищеца, като са наведени доводи в исковата молба и допълнителното становище за
унищожаемост и нищожност на договорите между страните.
От страна на ответното дружество
е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната редовност, а
също така са изложени подробни съображения в подкрепа на твърденията за
неоснователност на предявената искова претенция. От съда се иска отхвърляне на
предявения иск като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява
се от пълномощник, който моли за уважаване на иска. Претендират се разноските по
делото.
Ответното дружество се представлява в съдебно
заседание от пълномощник, който моли за отхвърляне на иска. Претендират се
разноските по делото.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По делото
не е спорно, че по силата на договор за кредит № 542402 от 11.09.2017 г. ответникът
предоставил в заем на ищеца сумата от 900 лева, за срок от 10 месеца, при
фиксиран лихвен процент - 19 % и ГПР – 48,35 %. Общо ищецът заплатил на
ответното дружество сумата 1731,83 лева, а действителният процент на ГПР
възлиза на 311,85 %.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото
писмени доказателства и заключението на вещото лице.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявената
частична искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25
лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за кредит
с № 542402 от 11.09.2017г. е допустима, а разгледана по същество е изцяло
основателна.
Установи
се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото и заключението
на вещото лице, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, като ищецът е получил в заем сумата 900 лева, а е върнал
на ответника –кредитор сумата 1731,83 лева.
Ответникът
е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има
правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните
имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
Основателно
е твърдението в исковата молба основание за недействителност на договора за
кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е
наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да
се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми
точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания,
защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер
от 48,35 %. Действителният ГПР по процесния договор е 311,85 % и е в пъти над
максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По изложените
съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, поради което и съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Това
означава, че ищецът дължи плащане единствено на предоставения му заем в размер
на сумата от 900 лева, а разликата, която е заплатена над размера на получения
кредит, се явява недължима, като получена при начална липса на основание. В
този смисъл е и практиката на Окръжен съд-Сливен по въззивно гр.дело №359/2021г.
Сумата следва да се присъди частично /предявен е частичен иск/ в размер на 25
лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
По
правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ
размер на 250 лева, от които 50 лева - заплатена държавна такса и 200 лева
- депозит за вещо лице.
Пълномощникът
на ищеца е претендирал възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, като искането е основателно и следва ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 300
лева - адвокатско възнаграждение.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
Ж.К. „Младост-3“, бул.„Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис №20 ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Г. с ЕГН-**********
*** на основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК сумата 25 /двадесет и пет/ лева,
представляваща част от недължимо платена сума по недействителен договор за
кредит № 542402 от 11.09.2017г., ведно
със законната лихва върху нея, считано 27.01.2021г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
Ж.К. „Младост-3“, бул.„Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис №20 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б.Х.З.
от САК, с адрес *** на основание чл.
38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 300 /триста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: