Р
Е Ш Е Н И Е
№52 / 24.02.2020 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в
открито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ и секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА разгледа, докладваното от председателя, КАНД № 37/ 2020 год. по описа
на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по
труда" - Добрич, подадена чрез юрисконсулт *****, срещу Решение № 136 от 29.11.2019 г. по НАХД № 401/ 2018 год. по описа на Районен съд - Балчик.
Касаторът
оспорва първоинстанционното Решение като неправилно и незаконосъобразно. Прави
оплакване, че съдът е отменил наказателното постановление (НП) поради извод, че
съставеният АУАН е бил отменен. Излага становище, че неправилно съдът е приел,
че след като е прекратено наказателното производство, следва да се съставя нов
АУАН, различен от първия. На следващо място прави възражение, че неправилно
съдът е счел, че липсват доказателства дали прокуристът е получил поканата за
съставяне на АУАН. Не споделя изводите на съда, че административнонаказващият
орган (АНО) е формирал волята си при липса на справка относно подадено
заявление на непълнолетно лице. Счита, че нарушението е безспорно доказано. Представя
доказателства. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде потвърдено
НП.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява, не изразява
становище по жалбата.
Ответникът – "*****" АД, редовно
призован, се представлява от адв. Б.К., редовно упълномощена, която оспорва
жалбата. Представя Становище, с което оспорва касационната жалба, като излага
подробни съображения в тази насока, вкл. че конкретното лице не е работило за
дружеството – ответник по касационната жалба.
Представителят на ОП - Добрич счита,
че касационната жалба е неоснователна.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от
обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а
разгледана по същество, е основателна.
С
обжалваното решение Районният съд е отменил Наказателно постановление № 08 - 000302/ 147 от 28.11.2018 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на “*****” АД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. "****" № 30,
в качеството му на работодател, е наложено административно наказание, за това
че е приело на работа на 13.04.2017 г. лицето ****, ЕГН **********, родено на ***
г., като общ работник, без да е поискало и получило предварително разрешение от
Инспекцията по труда, с място на работа - хотелски комплекс "****" (****в
к.к. "****", с установено работно време от 08.00 до 18.00 часа, със
седмично трудово възнаграждение в размер на 180 лв., с продължителност на
работната седмица от понеделник до събота, с почивен ден неделя, с един час
почивка в работния ден. В НП подробно са описани доказателствата, на базата на
които е приел АНО, че е извършено конкретното нарушение. АНО е счел, че
нарушението покрива признаците на чл. 303, ал. 3 от Кодекса на Труда КТ), като
в резултат е наложил имуществена санкция на дружеството в размер на 1500 лв.
БРС
е приел, че "*****" АД е извършвал строителни работи на хотелски
комплекс "****", но е счел, че констатациите на АНО, че ****, като
непълнолетен, е полагал труд именно за въззивника, при монтиране на арматура и
изграждане на кофраж на новоизграждащ се басейн към хотелския комплекс, без за
това да е имал и съответно получил разрешение от ИТ за допускане до работа, не
били доказани. В тази връзка се е позовал на липсата на справка на хартиен
носител по делото, указваща на липса на разрешение. На следващо място, с оглед
наличната по делото резолюция № 000302/ 10.05.2017 г. за прекратяване на
образуваното по АУАН № 08 – 000302 от 02.05.2017 г. административнонаказателно
производство на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН поради това, че е счетено, че
нарушението изпълнява състав на престъпление по чл. 192а, ал. 1 от НК, съдът е
приел, че е бил отменен АУАН. Според БРС АНО е следвало да извърши допълнителна
проверка след получаване на Постановлението на прокурора за прекратяване на
административнонаказателното производство, като е било необходимо според
съответния състав, да се издаде нов АУАН. В резултат съдът е стигнал до извода,
че нарушението не е доказано, а производството е било протекло при съществени
процесуални нарушения, с оглед на което е отменил НП.
Настоящият
състав не споделя тези изводи на съда.
НП
е издадено от компетентен орган.
На
02.05.2017 г. е изготвен ПИП, връчен на същата дата на лицето инж. Юлия
Димитрова, която е записала, че е в качеството на прокурист и е изложила
възражения по ПИП.
До
дружеството, чрез инж. Димитрова, е изпратена покана за явяване на 02.05.2017
г., в 13 часа, в ДИТ – Добрич за съставяне на АУАН, като е указано, че при
неявяване АУАН ще бъде съставен на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Поканата е
връчена на инж. Димитрова, видно от събраното в касационната инстанция
доказателство (л. 6) на 02.05.2017 г.
На
съответната дата и час не се е явил представител на дружеството, при което е
бил съставен АУАН, връчен на прокуриста В.И.В. на 09.05.2017 г., видно от
подписа под него.
Срещу
АУАН е постъпило Възражение.
С
Резолюция № 000302/ 10.05.2017 г. е прекратено производството по АУАН № 08 –
000302 от 02.05.2017 г. и е изпратено на прокурора за образуване на досъдебно
производство по чл. 192а, ал. 1 НК. С Резолюцията не е отменен издаденият АУАН.
С оглед на това неправилно съдът приема, че редът за наказване по ЗАНН налага
съставяне на нов АУАН. Съставянето
на нов АУАН за същото нарушение се
явява в пряко противоречие с установената в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК забрана
за образуване на повече от едно производство, спрямо едно и също лице, за
същото противоправно деяние, която забрана е действаща и в
административнонаказателния процес (по арг. и от разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от ЗАНН). Тълкуването на посочената по-горе норма на НПК налага извод, че при
наличието на висящо производство или надлежно прекратено такова, второ
производство поначало не следва да се образува, а ако все пак е образувано,
следва да се прекрати, като на наказващия орган не е предоставена възможност за
избор в това отношение. Издаденото наказателно постановление в случая е
законосъобразно, тъй като наказващият орган е спазил императивното си
задължение по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН да прекрати образуваното
административнонаказателно производство, като след това въз основа на
прокурорското постановление от 31.10.2018 г., в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, без да бъде съставян нов АУАН, е издал НП. В този смисъл са и указанията
в Постановлението на прокурора за прекратяване на ДП № 125/ 2017 г.: “…препис
от същото да се изпрати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич за преценка
от реализиране на административнонаказателна отговорност по АУАН № 08 –
000302/ 02.05.2017 г….“ Прокурорското постановление дава възможност да
продължи административнонаказателното производство (АНП) и изключва, по
аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАНН, необходимостта от съставяне на нов АУАН, чието
съставяне, както беше отбелязано по – горе, е и недопустимо. Събраните при
започване на АНП доказателства, включително отразените в ПИП и АУАН, запазват
своята сила. Това, че АНО се е посочил в НП първоначалния АУАН, не представлява
съществено процесуално нарушение, след като има издадено постановление за
прекратяване на наказателното производство.
На
следващо място, неправилно и необосновано съдът не е кредитирал представената
от работника декларация за място, време, размер на възнаграждение, почивки,
работодател. Тя се явява еднопосочна с установеното от служителите на ДИТ –
Добрич при извършената проверка, с дадените в съдебно заседание гласни
доказателства и с отразеното в ПИП и АУАН.
Липсата
на справка на хартиен носител не опровергава факта, че такава справка, с
конкретно записаното в НП съдържание, е била извършена. Този факт е отразен и в
АУАН, и потвърден в съдебно заседание. Ако въззивникът е твърдял обратното или
ако съдът се съмнява в дадените пред него при предупреждението за наказателна
отговорност гласни доказателства на св. Исмаил, то е следвало да изиска
служебно такава справка. В случая обаче няма основание за това, доколкото и никой не оспорва
обстоятелството, че не е изискано предварително разрешение от ДИТ за допускане
до работа на непълнолетно лице. Нещо повече, пред касационната инстанция е
представена разпечатка от информационната система на ГИТ, която потвърждава
изложеното в АУАН и НП, съответно в съдебно заседание, че разрешение за работа
на конкретното лице не е било издавано.(л. 7)
Нарушението
е доказано от събраните писмени и гласни доказателства. На 13.04.2017 год. в
11.50 часа инспектори от ДИТ – Добрич са извършили проверка на строителен обект
- хотелски комплекс ”****” в к.к. ”****”. При проверката е установено, че в
обекта работят лица, сред които и Станислав ****. Според обстоятелствената част
на съставените АУАН и НП работниците са монтирали арматура в кофража на новоизграждащия
се басейн към хотелския комплекс. От заварените работници е изискано да попълнят
писмени декларации относно условията по наемането им на работа. **** ясно и
точно е записал, че работи в „*****“ АД, хотел „****” - ****, от 09.04.2017 г.,
като общ работник, с работно време от 08.00 часа до 18.00 часа, за което получава
седмично възнаграждение в размер на 180.00 лева, с 1 час почивка през работния ден
и седмична почивка в неделя. **** е роден на *** г., което според императивната
норма на чл. 303, ал. 3 от КТ налага изпълнение на задължението лицата от 16 до 18 години да се
приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.
В случая, видно от изложеното по – горе, такова разрешение не е било налице.
Въззивникът
оспорва, че изпълнението на строителните работи по отношение изпълнението на
обект – басейни към конкретния хотелски комплекс, е възложено от него и оттам
настоява и за липса на нарушение. Пред БРС е представена папка с доказателства,
касаещи извършеното строителство на хотелския комплекс. По отношение на тях
няма изложени мотиви от първоинстанционния съд, но липсата на такива не променя
крайния извод, че представените пред БРС доказателства за договорни отношения между
„****“ ЕООД и „****“ АД относно СМР на хотелски комплекс „****“ не опровергават
написаното в декларацията от работника, дадена по смисъла на чл. 402, ал. 1, т.
3 от КТ, че изпълнява трудова функция за „*****“ АД. Тези доказателства имат
отношение към изпълнението на работите и тяхното заплащане, но не могат да
бъдат доказателство за наетите работници и за дружеството – работодател, още
повече, че липсват между тях такива кой е бил подизпълнител за грубите работи
по изграждане на басейна, където са намерени работниците. Кодексът на труда
затова е разписал възможност факта по наемане на работници да се установява,
при липса на трудов договор, с писмени обяснения от работника. В случая
работникът ясно и категорично е записал при кой работодател, къде, при какво
работно време, от кога полага труд. Така попълнена декларацията дава пълно
основание да бъдат кредитирани обстоятелствата в нея и при липса на други,
които да я опровергават, съдът е следвало да я приеме и да съобрази своите
изводи с нея. Като е сторил обратното, е постановил едно незаконосъобразно
Решение.
Настоящият
състав счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
доказва по безспорен начин нарушение на разпоредбите на чл. 303, ал. 3 от КТ. В
дадения случай е налице противоправно поведение от страна на работодателя. Работникът е
извършвал трудова функция, без преди това да е взето разрешение за това от
Инспекцията по труда предвид възрастта на работника. Отделен е въпросът, че
няма и сключен писмен трудов договор, но с оглед обстоятелството, че за това
нарушение няма повдигнато обвинение, съдът не го обсъжда. В този смисъл Решението на БРС е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено, а касационната жалба като основателна – уважена
изцяло.
Воден
от горното, Административен съд - Добрич, І касационен състав, на основание чл.
221, ал. 2, пр. 2 АПК,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 136 от 29.11.2019 г. по
НАХД № 401/ 2018 год. по описа на
Районен съд - Балчик, с което е отменено Наказателно постановление № 08 - 000302/ 147 от 28.11.2018 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Добрич, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 08 - 000302/
147 от 28.11.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Добрич.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: