Решение по дело №892/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 974
Дата: 4 март 2015 г.
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20141200500892
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 2761

Номер

2761

Година

7.4.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

02.17

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Владимир Пензов

дело

номер

20151210200228

по описа за

2015

година

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. С. А., с ЕГН [ЕГН] от [населено място] против Наказателно постановление (НП) № 2025/15.11.2013 г. на началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя за извършено административно нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50.00 лева, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки, за извършено административно нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева, за извършено административно нарушение по чл.157 ал.6 от ЗДвП на основание чл.185 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосьобразност на атакувания административен акт. Твърди, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неспазване на императивната разпоредба на чл.57 от ЗАНН. Иска се от съда отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не сочи доказателства в подкрепа на тезата си и не взема становище по същество на спора.

Административнонаказващият орган и Районна прокуратура - Б. редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

След анализ на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.11.2013 година около 11.50 часа в Б. по ул. „Георги Андрейчин“ в посока ул. „Полковник Дрангов“ към ул. „Рила“ в [населено място], жалбоподателят А. управлявал лек автомобил “Фолксваген-Голф”, с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Е. О. с ЕГН [ЕГН]. Автомобилът бил спрян от полицейски патрул и при извършена проверка е установено, че водачът управлява автомобила, без да използва обезопасителен колан. При извършената проверка на документи е установено, че жалбоподателят А. управлява автомобила си изтекъл срок на СУМПС №[ЕИК], както и с изтекъл срок на АУАН № 076254, поради което на същата дата актосъставителят А. А. А., в присъствие на свидетеля Е. К. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение № 126079 на жалбоподателя М. С. А. за установени нарушения по чл.137а от ЗДвП, чл.150а от ЗДвП и по чл.157 ал.5 от ЗДвП. Актът е съставен на място на проверката и в присъствие на жалбоподателя, като екземпляр от същия му се връчил лично. Възражения по акта не постъпили, както непосредствено след неговото връчване, така и в законоустановения тридневен срок за това. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, на 15.11.2013 г. Началник Сектор “ПП” към ОДМВР – Б. издал атакуваното НП № 2025, с което на А. за извършено административно нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50.00 лева, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки, за извършено административно нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева и за извършено административно нарушение по чл.157 ал.6 от ЗДвП на основание чл.185 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева. Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 23.01.2015 година и в законният срок, на 26.01.2015 г. срещу същото е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба.

Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетелите А. А. и Е. Д., които сочат, че на процесната дата били на работа на ул. „Георги Андрейчин“ в Б., когато спрели за проверка процесния автомобил и констатирали нарушенията, за което е съставен и процесния акт.

При така установената фактическа обстановка, районният съд намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна административните нарушения по чл.137а ал.1 от ЗДвП, по чл.150а ал.1 от ЗДвП и по чл.157 ал.6 от ЗДвП.

Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушенÞя, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението на жалбоподателя в тази насока. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. В последното коректно е посочено въз основа на кое административнонаказателно производство и въз основа на кой акт за установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени.

Съгласно чл.137а ал.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да управлява автомобил с поставен обезопасителен колан. От обективна страна, на процесната дата и място при извършената на А. проверка за ползване на обезопасителен колан е установено, че такъв не е бил поставен. Ката в тази насока е и отразеното н акта за установяване на административно нарушение от жалбоподателя, че няма възражения по така описаните в същия констатации. Отделно от изложеното при процесната проверка е установено и това, че А. управлява автомобила със СУМПС, което със изтекъл срок на валидност, като съгласно чл.150а ал.1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Установява се от разпитаните по делото свидетели и приложената справка на нарушител/водач, че жалбоподателя А. към датата на проверката е представил СУМПС №[ЕИК], което е било валидно до 11.09.2013 г. Изложеното обуславя извода, че А. към момента на проверката е управлявал автомобила без да притежава валидно СУМПС, което обуславя осъществяване на административното нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП от обективна страна. Наред с това жалбоподателят е осъществи и административно нарушени по чл.157 ал.6 от ЗДвП, съгласно който законов текст при съставяне на акт за нарушение по ЗДвП контролният талон на водача се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл.190 ал.3 от ЗДвП, като актът за нарушението заменя контролният талон за срок от един месец от издаването му. Установи се по делото, че жалбоподателят А. към момента на проверката е управлявал МПС и като водач на такова е представил на контролните органи не контролен талон към СУМПС, а акт за констатирано нарушение № 076254, които е бил с изтекъл едномесечен срок на валидност към 05.11.2013 г. Именно с тези си действия А. е осъществил състава и на това вмененото му административно нарушение, като липсват доказателства формиращи изводи в обратна насока. В тази връзка, в настоящия случай АУАН се ползва със обвързваща доказателствена сила, тъй като законодателят в нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП е въздигнал в изключение от принципа възможността такива актове за констатиране на нарушения, съставени по реда на ЗДвП да се ползват именно с презунктивна доказателствена сила до доказване на противното. По тези съображения съдът приема, че разглежданите административни нарушения са извършени от А.. Същите са извършени от жалбоподателя виновно, тъй като той е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.

След като правилно е квалифицирал процесните нарушения, на основание съответно на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50.00 лева, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки, на основание чл.185 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева и на на основание чл.185 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева. Съобразявайки наложените административни наказания на жалбоподателя, съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приложил закона и е определил процесните наказания в предвидения в закона минимални размери. При определяне размерите на наложените наказания по отношение на извършените нарушения, съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е съобразил тежестта на същите, поради което съдът намира НП за законосъобразно издадено, съобразено с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и като такова следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1, пред.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 2025/15.11.2013 г. на началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-Б., с което на М. С. А., с ЕГН [ЕГН] от [населено място] за извършено административно нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лева, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 6 (шест) контролни точки, за извършено административно нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лева и за извършено административно нарушение по чл.157 ал.6 от ЗДвП на основание чл.185 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лева.

Решението може да се обжалва пред Благоевградски административен съд в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: