№ 57
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20231800500708 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 192 / 15.08.2023 г. по гр. д. № 22/ 2023 г. по описа на РС –
Ихтиман, първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл.127, ал.2
СК (спорна съдебна администрация), като е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете К. М. Г. на майката К.
К. Л., определил е местоживеенето на детето при майката, определил е режим
на лични отношения на детето с бащата М. Г. Г. и е осъдил бащата да заплаща
на детето месечна издръжка в размер на 220 лв., ведно със законната лихва.
Съдът е отхвърлил иска за издръжка за разликата до пълния предявен
размер от 400 лв. месечно. Отхвърлил е и предявения от ищцата иск с правна
квалификация чл. 127а от СК.
С решението си районният съд е осъдил бащата да заплати на дъщеря си
на основание чл.149 СК издръжка за минало време в размер на 2 340 лв. за
периода от 12.01.2022 г. до 12.01.2023 г., като е отхвърлил иска за разликата
до пълния предявен размер от 4800 лева.
Районният съд е възложил върху ответника дължимата за разглеждане на
делото държавна такса в размер на 410, 40 лева.
Решението е обжалвано от ищцата К. К. Л., в частта относно
предоставения режим на лични отношения с бащата, в частите с които
исковете за издръжка и за издръжка за минало време са били отхвърлени за
разликата над присъдените суми, както и в частта, с която е било отхвърлено
искането за даване на заместващо съгласие на бащата за снабдяване на детето
1
с международен паспорт и даване на разрешение за излизането му извън
страната. Жалбоподателката твърди неправилност на съдебния акт в
обжалваните части.
С отговора по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК и е допустима.
С нея се обжалва валидно и допустимо в обжалваните части решение на
първоинстанционен съд.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е
правилно. То е постановено в съответствие с релевантните за спора факти,
като интересът на малолетното дете е отчетен в максимална степен. Ето защо
на основание чл.272 ГПК Софийският окръжен съд се присъединява изцяло
към мотивите на районния съд както относно установената по делото
фактическа обстановка, така и относно направените въз основа на нея правни
изводи.
Във въззивната жалба липсват конкретни доводи срещу определения от
районния съд режим на лични отношения с бащата. При определянето на
режима районният съд е съобразил разпоредбата на чл.59, ал.3 СК.
Въззивната инстанция не намира основание да го изменя, тъй като
определеният в решението на районния съд режим на лични отношения на
бащата напълно съответства на интересите на детето и родителите. Следва да
се има предвид и че независимо на кого е предоставено упражняването на
родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от
тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието
на детето и предвид необходимостта от изграждане на връзка между детето и
бащата настоящата съдебна инстанция намира определения режим на лични
отношения, в това число и адаптационния период, за определен в интерес на
детето, поради което следва да бъде потвърден.
По отношение на издръжките настоящият съдебен състав счита, че
липсват основания те да бъдат присъдени в претендираните с исковата молба
по-високи размери.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно
която минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили
пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата. С Постановление №
497 от 29.12.2022 г. за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната, размерът на последната е фиксиран на 780 лв., считано от
01.01.2023 г. и съответно минималният размер на издръжката е 195,00 лева.
От друга страна, конкретният размер на издръжката във всеки отделен
случай следва да се определя с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, т.е.
не само въз основа на нуждите на лицето, което има право на издръжка, но и
съобразно възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че следва
да се търси разумния и обективно възможен баланс между нужди и
2
възможности, като се отчитат характерните за всеки конкретен случай
релевантни обстоятелства.
При преценка на възможностите на бащата съдът съобрази разясненията,
дадени с т. 5 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г., според които възможността на
задълженото лице да предоставя издръжка се определя от неговите доходи,
имущество и квалификация. Усилията, които полага родителят във връзка с
оглеждането на детето, се вземат предвид при определяне размерът на
издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление №5/1970 г. на
Пленума на ВС.
Понастоящем детето К. М. Г. е на 3 години. Релевантен факт, влияещ
върху преценката за размера на издръжката, е, че доходите на К. К. Л. – майка
на детето и също задължено за неговата издръжка лице, съгласно
представените по делото доказателства, са от обществено осигуряване, тъй
като същата не е трудово ангажирана и възлизат в размер на 371 лева. Тя
упражнява и непосредствените грижи за детето, задоволява потребностите
му, поради това съдът намира, че освен парична издръжка тя реално
осигурява и грижи по отглеждане и възпитанието му, които са неоценими в
пари.
Бащата М. Г. е трудово ангажиран. Видно от справката на НОИ
осигурителният му доход е в размер на 780 лева. От събраните доказателства
и в частност от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Г. и Н. Г.
се установява, че бащата получава месечен доход в размер поне на 800 лева.
Настоящата съдебна инстанция счита, че минималният доход на детето,
който да му позволи да задоволява своите потребности, е в размер на 400
лева. За да достигне до този правен извод, съдът съобрази обстоятелството, че
средният месечен разход на едно дете на възраст от 3 до 14 години е в размер
до 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход, т. е. в размер на
262, 50 лв., съгласно критериите, уредени в чл. 49, ал. 2, т. 2 ППЗЗкД. Съдът
счита, че с оглед икономическата обстановка в страната следва да бъде
присъден по-висок размер от средно месечния разход за едно дете, определен
по чл. 49, ал. 2, т. 2 ППЗЗкД.
Безспорно майката е поела грижите за отглеждането и възпитанието на
детето, поради което при определена месечна издръжка в размер на 400 лева,
тя трябва да поеме 180 лв. от необходимата издръжка, а бащата останалите
220 лева. Бащата не се установява да има задължения за плащане на издръжка
към други лица, поради което определеният размер е съобразен с неговите
възможности. В този смисъл решението на РС – Ихтиман следва да бъде
потвърдено.
Правилно районният съд е преценил, че бащата дължи издръжка за
минало време, тъй като не се установява той системно да е осигурявал
средства за отглеждането и възпитанието на детето. Искът за издръжка за
минало време за периода от 12.01.2022 г. до 12.01.2023 г. също е основателен
за общо 2340 лева /по 195 лева месечно/, тъй като доколкото през исковия
период детето е имало по-малки нужди и инфлационните процеси в страната
не са били така ясно изразени, бащата следва да бъде осъден да заплати
3
издръжка за минало време в минимален размер.
Производството по чл.127а, ал.2 и 4 СК има характер на спорна съдебна
администрация и постановеното от съда решение по него не се ползва със
сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при изменение на
обстоятелствата. Молителката не е посочила дори приблизително броя на
пътуванията, дестинациите и периода на пребиваване в чужбина /Решение №
86 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 4685 от 2015 г. на ВКС, четвърто г. о./. По този
начин не може да се извърши приценка дали е в интерес на детето да напуска
пределите на България, като се изхожда от особеностите на конкретния
случай и се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи нуждата на
детето от пътуване извън границите на страната, а срокът на разрешението се
определя от конкретните обстоятелства, но винаги при съобразяване на
възрастта на детето /в този смисъл е Решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр. д.
№ 953 от 2014 г. на ВКС, четвърто г. о./. Освен това в настоящото
производство се установи, че ищцата Л. няма нито възможност, нито
конкретни намерения за пътуване в чужбина с цел екскурзия и доколкото
липсва каквато и да е конкретика за възможното място, условия и време, при
които ще се провеждат бъдещите екскурзии, искът следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадение в изводите на настоящата инстанция с тези на
районния съд атакуваното първоинстнационно решение следва да бъде
потвърдено в обжалваните части.
В останалата си част решението не е било обжалвано и е влязло в сила.
При този изход на делото и предвид изявлението на въззиваемата страна
за липса на разноски за въззивното производство съдът счита, че разноски не
следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК,
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 192 / 15.08.2023 г. по гр. д. № 22/ 2023 г.
по описа на РС – Ихтиман в обжалваните части.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4