№ 19726
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря Н.Н.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110131299 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. К. Г.- Н. с искане да бъде осъдена
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 124,56 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2021г. до м.
04.2023г. в ателие № А.1.4, находящо се в АДРЕС, инсталация **********, както и сумата
от 26,07 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2021г. до 22.04.2024г.,
сумата от 25,92 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за период от
м.07.2021г. до м. 10.2022г. и сумата от 6,17 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за период от 01.09.2021г. до 22.04.2024г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба- 31.05.2024г., до
окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба са изложени твърдения, че М. Г. е била клиент на топлинна енергия
за стопански нужди за следния топлоснабден имот- ателие № А.1.4, находящ се в АДРЕС,
инсталация **********, като за процесния период е била консумирана топлинна енергия на
процесната стойност, която не била заплатена.
С уточнителна молба от 16.07.2024г. ищецът е посочил, че наследник на М. Г. е С. К.
Г.. Сочи, че сумите се претендират от наследника като страна по договор за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който е
посочено, че на 14.08.2024г. е внесла на касата на „Топлофикация София“ ЕАД дължимата
1
от нея сума в размер на 292,05 лева. Искането към съда е да не назначава експертизи и да
прекрати делото. В проведеното съдебно заседание на 24.10.2024г. С. Г. е заявила, че не е
получавала фактури за процесния имот, нямала нотариален акт за имота. От получените
книжа разбрала, че е сключен договор. Моли разноските да бъдат възложени в тежест на
ищеца.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Бизов Сервиз“ ЕООД, не е взел
становище по основателността на претенцията. С молба от 22.10.2024г. е посочил, че не
разполагат с годишен отчет за процесния имот, тъй като всички имоти в сградата са на
реален месечен отчет без изравнителни сметки.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по предявения иск - че спорното право
е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума.
В конкретния случай с определението от 08.09.2024г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 24.10.2024г. съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните следните обстоятелсва: че между страните за процесния период са били
налице облигационни правоотношения по договор за продажба на топлинна енергия, както и
че за процесния имот през процесния период ищецът е доставил топлинна енергия в
количеството и стойността, посочена в исковата молба.
С молба от 12.09.2024г. „Топлофикация София“ ЕАД са посочили, че с плащане на
каса на 14.08.2024г. насрещната страна е извършила плащане в общ размер от 292,05 лева, с
което изцяло са изплатени претендираната главница в общ размер от 150,48 лева, мораторна
лихва в общ размер на 32,24 лева, както и сторените разноски за държавни такси в общ
размер на 105 лева и законна лихва в размер на 4,33 лева /150,48 + 32,24+105+4,33/.
Претендират юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, доколкото насрещната
страна с поведението си била станала повод за образуване на делото.
В проведеното съдебно заседание на 24.10.2024г. процесуалният представител на
ищеца е заявил, че е ответникът е заплатил процесната сума. Претендират единствено
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед представените от ответника доказателства- фискален бон от 14.08.2024г., и
изявленията на процесуалния представител на ищеца, че са извършени плащания от
ответника в хода на процеса, с които исковите претенции са погасени, предявените искове
следва да бъдат отхвърлени поради извършено плащане в хода на процеса.
2
По разноските:
Доколкото ответникът е платил сумите след завеждане на исковата молба, е станал
повод за образуване на производството и разноските следва да бъдат възложени в негова
тежест. От представения фискален бон се установява, че ответникът е заплатил съдебни
разноски за държавна такса и съдебно удостоверение в размер на 105 лева и законната лихва
върху главниците от датата на исковата молба до датата на извършеното плащане
/14.08.2024г./.
Съдът намира за неоснователно и неотносимо твърдението на ответника, че не е
знаела за сключения от майка й договор за продажба на топлинна енергия, респ. че за
процесния имот е била открита партида на нейно име, доколкото съгласно чл. 63, ал. 3 от ОУ
за стопански нужди на дружеството при смърт на купувача по договора - физическо лице,
наследниците или лицето, придобило имота по силата на договор или по дарение, са длъжни
в едномесечен срок писмено да уведомят продавача чрез подаване на заявление за промяна
на партидата с приложено към заявлението копие от удостоверение за наследници или
съответно акт за собственост. Т.е. вменено е задължение на наследниците да уведомят
„Топлофикация София“ ЕАД за настъпилата смърт с оглед необходимостта същите да
изразят желание да заместят купувача-страна по договора, респ. да сключат нов договор или
да заявят че не желаят да са потребители на топлинна енергия /при сграда самостоятелен
потребител/. В този смисъл за ищцовото дружество не е налице възможност да узнае
обстоятелството, че негов съконтрагент е починал, респ. да установи наследниците му.
По отношение на твърдения, че ответникът не е получила фактури за процесния
имот, следва да бъде посочено, че съгласно чл. 40, ал. 1 от ОУ купувачът е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20 число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача дънъчна фактура.
Видно от приетия препис от Договор № ********** от 31.03.2021г. М. Г. е посочила
електронен адрес за получаване на фактурата- **********@***.**. Така в изпълнение на
договорните си задължения ищецът е следвало да изпраща издадените месечни фактури на
посочения в договора адрес, а не на постоянния адрес на купувача на топлинна енергия. На
следващо място, в подаденото заявление от 08.04.2021г. е посочен адрес за кореспонденция с
М. Д. Г.- гр. София, АДРЕС и електронен адрес - **********@***.**. Именно на тези
адреси и по определения в договора начин е следвало да се извършва комуникацията между
страните по договора.
С оглед на което съдът намира, че ответникът е станал повод за завеждане на делото и
на ищеца следва да се присъдят разноски за производството само за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи в минимален размер на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП
на 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б срещу С. К. Г.- Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 124,56 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.10.2021г. до м.04.2023г.
в ателие № А.1.4, находящо се в АДРЕС, инсталация **********, както и сумата от 26,07
лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2021г. до 22.04.2024г., сумата от
25,92 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за период от м.07.2021г.
до м.10.2022г. и сумата от 6,17 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за период от 01.09.2021г. до 22.04.2024г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба- 31.05.2024г., до
окончателното изплащане на сумите, поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. К. Г.- Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца-
„Бизов сервиз“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски градски съд
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4