№ 203
гр. Търговище, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20233530101507 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, чл.86
от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „А1 България“ ЕАД ЕИК: *********,чрез
пълномощника си: адв. Р.И.Г., ГАК, ЛИН: **********, и адв. Д.П.Ш., САК,
ЛИН: **********, с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. Кукуш №1,
против С. С. С., ЕГН: **********, Адрес: ***********************, с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
признаване съществуване и дължимост на сумата от 269.66лв. главница и
74.29лв. мараторна лихва, ведно със законната лихва, считано от
16.06.2023год. до окончателното плащане на задълженията, във връзка с
които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 370/19.06.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 794/2023г.
по описа на РСТ.
В молбата са изложени твърдения, за сключили рамков Договор,
идентифициран с уникален номер *********, по силата на който ищецът се
задължава да предоставя електронни и съобщителни услуги на ответницата С.
С. срещу определна месечна такса. Уговорена е услуга на А1 One Unlimited 24
срещу абонатна такса в размер на 19,99. (промоционална). Същият е сключен
на дата 06.06.2018г. за период от 24 месеца. Към така сключения договор е
приложен приемно - предавателен проткол, според който с договора за
електронни услуги, на същата дата, е купено устройство на изплащане Moto
Е4 Grey MAT 20.
На 07.06.2019г., абоната взима ново устройство на изплащане - Таблет
1
Prestigio WIZE 3437 4G RED, с уговорено месечно заплащане в размер на
3,50лв. за срок от 24 месеца, като сключва и на нов договор за услуги,
Оператора е направил отстъпка от устойството на абоната, описана в
договора, като реалната продажна цена тогава е възлизала в размер на
183,32лв., а длъжникът е бил длъжен да заплати само 84,00лв.
В приложение № 1 е сключено за услугата А1 One 14 за период от 2
години и уговорена цена от 13,99лв. В „Допълнително приложение към
приложение № 1“ Оператора „подарява“ на абоната за срок от две години
допълнителен пакет включващ телевизионни канали. Цената на този пакет
извън промоционалната отстъпка е в размер на 2,99лв. месечно.
Още една услуга заявена към дата 07.09.2019г. е А1 Surf L срещу
абонатна такса в размер на 19,99лв. на месец, отново за срок на две години.
Важно уточнение, че месечните абонатни такси се плащат заедно, като сбор,
на всяко число на месеца след издадена фактура.
Претендираното вземане произтича от неплатени суми, дължими по
посечения договорите за периода от 12.06.2020г. до 27.11.2020г., за които са
издадени счетоводни документи. По силата на сключения договор и във
връзка с предоставяните електронни услуги и устройство на изплащане,
ищецът е издавал ежемесечно фактури, като съгласно чл. 26.5 от общите
условия ответницата е разполагала с 15-дневен срок след издаването на всяка
фактура да заплати посочената в нея сума, през който период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането му става изискуемо.
Молят съда да постанови решение с което да признае за установено, че
ответницата С. С. С. с ЕГН: ********** дължи на ищеца сумите, присъдени
със Заповед за изпълнение от 19.06.2023г., а именно: 269.66 лв., формирани,
както следва: Неплатени суми за предоставени електронни съобщителни
услуги на обща стойност 119.13 лв.; Неплатени суми за устройство по
договор за продажба на изплащане на обща стойност 38.50 лв.; Поради
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, са начислени
неустойки в общ размер на 112.03 лв.; Мораторна лихва върху цялата сума в
общ размер на 74.29 лв., от датата, представляваща първи ден от забавата за
плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на
депозиране на настоящото заявление, както и законна лихва върху цялата
сума от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на
вземането, а разноски в размер на 505.00 лв. /от които 25.00 лв. държавна
такса и 480.00 лв. адвокатски хонорар/. В съдебно заседание не се явяват.
Депозирали с амолба делото да се гледа в тяхно отсъствие.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответницата.
В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като съобрази представените и събрани по делото
доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, прие за установено
следното от фактическа страна: По иска с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
2
За основателността на претенцията в тежест на ищеца е да установи, че
между страните е налице валидно облигационно отношение по рамков
Договор за продажба на изплащане, идентифициран с уникален номер
*********, за предоставени електронни и съобщителни услуги на
ответницата С. С. срещу определна месечна такса, услуга на А1 One Unlimited
24, закупено устройство на изплащане Moto Е4 Grey MAT 20, както и Таблет
Prestigio WIZE 3437 4G RED, за периода от 12.06.2020г. до 27.11.2020г. на
стойност в претендираните размери, а по сключените във връзка с тях
договори за лизинг, че е предал на ответника държането на процесната
движима вещ и за последния е възникнало задължението за плащане на
наемна цена в претендираните размери за посочените периоди. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила претендираните вземания, както и възраженията си срещу
възникването и съществуването им.
От приетите писмени доказателства приложени по ч.гр.д.№ 794 по
описа за 2023г. на РС Търговище (договори за далекосъобщителни услуги и
Приложения към тях), се установява, че между страните е възникнало
валидно облигационно отношение, по силата на което ищцовото дружество се
е задължило да предоставя на ответницата мобилни услуги за процесния
период. Не се спори, че ищцовото е изпълнило задължението по тях, във
връзка с което са издадени процесните фактури от които се установява, че на
ответницата е начислена сумата от общо 119.13лв., представляваща такса, за
мобилни услуги. Не се твърди, нито доказва задължението да е погасено.
Видно от представените договори, между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил
на абоната телефонни номера и мобилни апарати, при съответни месечни
такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане
на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и вноски. Във всеки един
от договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Те са приети с
положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
Ответницата има задължението да заплаща цената за предоставените му
услуги, като в нейна тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото
въобще не се ангажират доказателства в тази насока. Във всяка фактура и
приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността
и стойността на ползваните услуги по договора. Според чл. 26. 5. и чл. 25. 6
от ОУ операторът предоставя 15- дневен срок от издаване на фактурата за
доброволното й плащане, а след това и 6- месечен срок за оспорване на
дължимите суми, ако те са били формирали неправилно, като няма данни
абонатът да е упражнил това свое право. При това положение, съдът приема
за установено по делото, че ищцовото дружество е изправна страна,
предоставило е мобилни услуги на ответницата за посочения срок и при
3
установената в процесните фактури цена, като за ответницата са възникнали
задължения да ги заплати и поради липсата на изпълнение от нейна страна
предявените искове следва да бъдат уважени до тези размери.
По отношение на фактурите, включващи задължение за заплащане
на лизингови вноски, следва да се има предвид, че между страните са
сключени договори за лизинг и за продажба на изплащане и е съставен
съответен приемо-предавателен протокол, като с положения в тях подпис,
абонатът е декларирал, че му е предадена годна за употреба вещ (мобилен
апарат и таблет), която отговаря на съответните технически характеристики.
С договорите тези вещи са предоставени за ползване срещу месечно
възнаграждение в размер на определени вноски, които е следвало да се
заплащат, съобразно уговорените падежи. За вноските по погасителния план,
за които изпълнение липсва са издадени фактури за начислените суми по
договорите, формиращи цената на устройствата. По процесните договори за
лизинг е начислена сума общ размер на 38.50лв., като не са ангажирани
доказателства тези задължения да са погасени, поради което исковата
претенция следва да се уважи до този размер.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
За основателността на предявения иск в тежест на ищцовото дружество
е да докаже наличието на неустоечно съглашение в случай на предсрочно
прекратяване на договора, че ищецът е изправна страна, че е налице виновно
неизпълнение на задължението от страна на ответницата, довело до
прекратяване на договора, както и размера на уговорената неустойка.
По основателността на установителните искове по чл.422 от ГПК, във
връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92 от ЗЗД: Ищецът наред с
неплатените главници за абонаментни такси и услуги и вноски по договора за
изплащане, претендира в настоящото производство и неустойки в общ размер
на 112.03лв. за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги и на договора за изплащане. Неустойката по договора от 07.06.2019г.
се претендира на основание чл. 54.12 от ОУ на
мобилния оператор (представени по делото) и на основание чл. 14 от
договора (лист 5 от делото). Видно от тези клаузи, ако в рамките на срока на
договора абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или
Общите условия, ако по негово искане или вина бъде прекратен
Договора, Операторът има право да прекрати договора, както и/или да получи
неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси (без отстъпки ),
дължими от датата на прекратяване на договора до изтичане на определения в
договора срок. Тъй като е подписан анекс към договора след влизане в сила
на споразумение между оператора и Комисия за защита на потребителите, то
когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси по
техния стандартен размер, без отстъпки. По настоящото дело не са
представени никакви доказателства изявлението на ищеца за предсрочно
4
прекратяване на договора да е достигнало до ответника. Поради това съдът
приема, че едва с връчване на препис от исковата молба на ответницата –
22.01.2024г. тя е уведомена за едностранното прекратяване на договорите
от 07.06.2019г., като следва да се има предвид, че тяхното действие вече е
изтекло към тази дата. Поради което е основание да се приеме, че иска за
заплащане на неустойка се явява неоснователен. По договора за продажбата
на изплащане е уговорено, че ако купувачът не плати на продавача в срок, коя
и да е дължима по договора сума, то му се начислява лихва за забава в размер
на 10% годишно за всеки ден закъснение, както и разходите са събиране на
дължимите суми. В случая е уговорена лихва за забава, а не неустойка,
поради което претендирането за заплащане на неустойка по този договор е
неоснователно. Така исковете за неустойки са неоснователни и следва да бъде
отхвърлени.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 26.5 от ОУ към процесните договори абонатът следва да
заплати задължението си в 15- дневен срок от издаване на фактура. В
конкретния случай първата фактура е издадена на 12.06.2020г. и следователно
е с падеж на 07.07.2020г. или считано от 08.07.2020г. ответницата е изпаднала
в забава за заплащане на задължението по нея. При доказана основателност на
вземането за обезщетение за забава и при съобразяване правомощието на съда
по чл. 162 ГПК съдът определи неговия размер на сумата от 56.13лв., за
периода от падежа на всяко задължение до 16.06.2024г. Ето защо и съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес акцесорният иск следва да бъде
уважен до този размер, а за разликата над него до пълния претендиран от
74.29лв. следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовото дружество следва да се
присъдят разноски, съобразно уважената част от исковете или сума в размер
на 400.31лв., представляваща разноски в заповедното производство и сума в
размер на 728.45лв. разноски, съобразно отхвърлената част от исковете в
исковото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.
С. С. с ЕГН-********** от ***********************, общ.Търговище дължи
на „А1 България“ ЕАД ЕИК: *********,чрез пълномощника си: адв. Р.И.Г.,
ГАК, ЛИН: **********, и адв. Д.П.Ш., САК, ЛИН: **********, с адрес за
кореспонденция: гр. София, ул. Кукуш №1, общо сумата от 213.76лв.,
5
представляваща неизплатени мобилни услуги и лизингови вноски по рамков
Договор идентифициран с уникален № *********/06.06.2018г., ведно със
законна лихва за периода от 16.06.2023г. до изплащане на вземането, както и
на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 56.13лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главниците, за периода от
падежа на всяко задължение до 16.06.2024г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за
неустойки с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 92 ЗЗД
общо за сумата от 112.03лв. и за обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД за
сумата над 56.13лв. до 74.29 лв., за периода от 07.07.2020г.- до 16.06.2023г.,
за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 370 от 19.06.2023г., постановена по ч.гр.д.
№ 794, по описа за 2023г. на РС-Търговище.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН: **********, Адрес:
*********************** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД ЕИК:
*********,чрез пълномощника си: адв. Р.И.Г., ГАК, ЛИН: **********, и адв.
Д.П.Ш., САК, ЛИН: **********, с адрес за кореспонденция: гр. София, ул.
Кукуш №1, сумата от 400.31лв. разноски в заповедното производство (ч.гр.д.
№ 794/2023г.) и сумата от 728.45лв. – разноски в настоящото исково
производство на Районен съд – Търговище, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Търговищки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
на осн.чл.259, ал.1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6