МОТИВИ:
С тъжба вх.рег.№4265/13.02.2017г срещу подсъдимата Д.Н.Т.
*** е повдигнато обвинение за това, че:
На 06.09.2016г в гр.Плевен ул.***се заканила на Л.Г.А.
с престъпление против нейната личност, а именно, че ще я „вкара в гроба”, и
така „ще я нареди, че да я возят в инвалидна количка” и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.1 от НК.
По същото време и място казала нещо унизително за
честта и достойнството на Л.Г.А., в нейно присъствие, а именно - „******”-
престъпление по чл.146 ал.1 от НК.
По същото време и място и на 07.09.2016г чрез сигнал
вх.№4-24/27.09.2016г до НЕЛК гр.София е разгласила позорно обстоятелство за Л.Г.А.,
а именно – че здравословното състояние на Г. не отговаря на тежката диагноза
описано в експертното решение на ТЕЛК за инвалидност - престъпление по чл.147 ал.1 от НК.
По повдигнатите с тъжбата обвинения било образувано
НЧХД №379/2017г по описа на РС-Плевен.
С протоколно определение от
13.06.2017г постановено по НЧХД №379/2017г РС-Плевен на основание чл.287 ал.7
от НПК е прекратил съдебното производство по НЧХД №379/2017г по описа на РС-Плевен
и е изпратил делото на РП-Плевен с оглед наличието на данни за престъпление по
чл.144 ал.3 от НК.
В РП-Плевен било образувано
досъдебно производство №1310/2017г, по което било проведено предварително
разследване за престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от
НК, осъществено по отношение на лицето Л.Г.А. ***.
В хода на проведеното
предварително разследване се установило, че деянието е престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия и не са налице основания по чл.49 от НПК.
При условията на чл.50 от НПК било изпратено уведомление на 14.11.2017г до пострадалото лице Л.А., с
което същата била уведомена за възможността от подаването на тъжба до
компетентния първоинстанционен съд при условията и по
реда на чл.81 от НПК в едномесечен срок от получаване на уведомлението.
С тъжба
вх.рег.№30694/28.11.2017г срещу подсъдимата
Д.Н.Т. *** е повдигнато обвинение за това,
че:
На 06.09.2016г в гр.Плевен ул.***се заканила на Л.Г.А.
с престъпление против нейната личност, а именно, че ще я „вкара в гроба”, и
така „ще я нареди, че да я возят в инвалидна количка” и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.1 от НК.
По същото време и място казала нещо унизително за
честта и достойнството на Л.Г.А., в нейно присъствие, а именно - „уличница,
бездомница и долна курва”- престъпление по чл.146
ал.1 от НК.
По същото време и място и на 07.09.2016г чрез сигнал
вх.№4-24/27.09.2016г до НЕЛК гр.София е разгласила позорно обстоятелство за Л.Г.А.,
а именно – че здравословното състояние на Г. не отговаря на тежката диагноза
описано в експертното решение на ТЕЛК за инвалидност - престъпление по чл.147 ал.1 от НК.
По повдигнатите с тъжбата обвинения било образувано настоящото
НЧХД №3234/2017г по описа на РС-Плевен.
Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявения от тъжителката Л.Г.А. срещу подсъдимата Д.Н.Т. граждански иск за
сумата от 4500лв, от които 1500лв
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на нанесените обиди,
1500лв обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
клеветническите твърдения и 1500лв обезщетение за причинени неимуществени вреди
за отправените закани за саморазправа, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата не непозволеното увреждане - 06.09.2016г до окончателното
изплащане.
Конституиран е частния обвинител Л.Г.А. като
граждански ищец в наказателното производство
Подсъдимият Д.Н.Т. се явява в съдебно заседание и не дава обяснения по
повдигнатото обвинение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Частната тъжителка Л.Г.А. и подсъдимата Д.Н.Т. *** и са съседи, като тъжителката
живее в имот с идентификатор ***, а подсъдимата живее в имот с идентификатор ***по
скица на поземлен имот №1536671-2201.2018г на Служба по Геодезия, картография и
кадастър гр.Плевен.
Частната тъжителка Л.Г.А.
заедно с възрастната си майка свидетелката Й.П.А.
живее в къща – близнак в посочения поземлен имот с идентификатор ***в
гр.Плевен, ул.****, като в имота има построена и пристройка северно от
жилищната сграда и стопанска постройка.
Подсъдимата Д.Н.Т. живее на съпружески начала със
свидетеля Ю.М.А. в къща – близнак в посочения поземлен имот с идентификатор ***в
гр.Плевен, ул.****, като в имота има построена и стопанска постройка северно от
жилищната сграда на западната граница.
Частната тъжителка Л.Г.А. била инвалидизирана
с експертно решение №1951/04.06.2013г на ТЕЛК за общи заболявания – ІІ състав
при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД гр.Плевен с 100%
т.н.р. с чужда помощ с пожизнен срок на определения процент т.н.р., с диагноза
последици от мозъчносъдова болест, АХ 3 степен
състояние след исхимичен инсулт БЛСМА тежка десностранна спастична хемипареза,
плевия за ръката с предилекционни
контрактури, сензомоторна
афазия. В мотивите на ТЕЛК за определяне на 100% н.т.р. с чужда помощ на
тъжителката А. е посочено, че „преживеният МСИ е довел до тежки двигателни
нарушения за десни крайници и състоянието е дефинитивно”.
През месец май 2016г след
подадено заявление до Община-Плевен било извършено трасиране от геодезист по
кадастралната граница на имотите на частната тъжителката и подсъдимата, като
тъжителката А. изградила лека прозирна телена ограда.
След изграждането на
оградата отношението на подсъдимата Т. и свидетеля Ю.А. по отношение на
частната тъжителка Л.А. станало агресивно и крайно негативно.
На 06.09.2016г между 15 и
16часа частната тъжителка А., заедно със свидетелите М.К. и Й.А. се намирали в двора на
къщата, където седели на пейка. Частната тъжителка А. казала на свидетелите К.
и А., че ще се разходи по пътеката покрай къщата, защото досега била лежала.
Когато частната тъжителка А. стигнала до ъгъла на къщата подсъдимата Д.Т.,
която се намирала през прозирната телена ограда в съседния имот започнала да
крещи като нарекла А.: „***”. В този момент, чувайки виковете на подсъдимата Т.,
свидетелят М.К. изтичал до тъжителката А. и казал на подсъдимата да престане да
отправя обиди. Направената забележка още повече озлобила подсъдимата Т., която
продължила да нарича тъжителката А.: „***”, а нейната майка – свидетелката Й.А.:
„***”. Подсъдимата Т. казала на тъжителката А., че симулирала за заболяването
си и получавайки инвалидна пенсия източвала НОИ. Подсъдимата Т. казала на тъжителка
А., че „ще я вкара в гроба”, че „така ще я нареди, че да я возят в инвалидна
количка”. Казала също, че била приготвила „две инвалидни колички, едната да
вози тъжителката А., а в другата майка й – дъртата курва”, като визирала
свидетеля К..
Частната тъжителка А. силно
се притеснила от заканите на подсъдимата Т. предвид агресивното й поведение и
предвид обстоятелството, че самата тя е много болна и беззащитна. Частната
тъжителка А. изпитала силна обида и унижение от отправените обидни думи и
сериозен и основателен страх от осъществяване на заканите на подсъдимата Т. за
саморазправа. Частната тъжителка А. се почувствала изключително зле като
получила силно главоболие, довело до загуба на равновесие и благодарение на
подкрепата на свидетеля К. се прибрала в къщата си.
На 07.09.2016г подсъдимата Т.
депозирала сигнал вх.№С-24/07.09.2016г до НЕЛК гр.София, в който посочила, че
моментното здравословно състояние на частната тъжителка А. не отговаря на
тежката диагноза посочено в решението на ТЕЛК, и поискала да бъде извършено
повторно освидетелстване от ТЕЛК на тъжителката А..
На 07.09.2016г частната
тъжителка Л.А. депозирала жалба №177200-9219/07.09.2016г до 01 РУ при ОД на
МВР-Плевен, в която описала поведението на подсъдимата Д.Т. на 06.09.2016г
относно отправените обиди и извършеното заплашване, и поискала намесата на
органите на МВР подсъдимата Т. да бъде предупредена да не се занимава с нея и
ако има претенции да ги отнася към компетентните органи.
С писмо
рег.№177200-9340/10.09.2016г на Началника на 01 РУ при МВР-Плевен е уведомил
тъжителката А., че по повод нейна жалба е заведена преписка под
вх.№177200-9219/16г и е извършена внимателна и задълбочена проверка, като
подсъдимата Д.Т. е предупредена на основание чл.65 от ЗМВР, да не се заканва с
престъпление против личността на тъжителката, да не отправя обиди и заплахи и
всички спорни въпроси да решава по законоустановения ред.
С писмо
изх.№І-3003/21.09.2016г Директорът на НЕЛК е уведомил РЗИ – Плевен и
подсъдимата Д.Т., че по повод постъпилия сигнал от Т., изразяващ съмнение за
неправомерно придобиване на висок процент трайно намалена работоспособност от
страна на тъжителката Л.А. липсва правна възможност НЕЛК да вземе становище или
образува производство по сигнала.
Със заповед
№РД-10-137/04.10.2016г Директорът на РЗИ-Плевен е разпоредил комисия да извърши
проверка на ТЕЛК ІІсъстав при УМБАЛ „Д-р Георги Странски”
гр.Плевен по повод сигнал от подсъдимата Д.Т..
С писмо изх.№13/19.10.2016г
председателят на ТЕЛК ІІ състав е уведомил тъжителката А., че
преосвидетелстване за нейните заболявания с определен срок – пожизнен, не се
налага, като решение №1951/04.06.2013г е дефинитивно.
В хода на проведеното
съдебно следствие била назначена съдебно – геодезическа
експертиза, като от заключението на вещото лице М.Ч. се установява, че
тъжителката А. и подсъдимата Т. са съседки, като тъжителката живее в имот с
идентификатор ***, а подсъдимата живее в имот с идентификатор 1336, като в
имотите има построена къща – близнак, а в имота на тъжителката и построена
пристройка северно от жилищната сграда и стопанска постройка северно от
описаните сгради, и в имота на подсъдимата и построена стопанска постройка
северно от жилищната сграда на западната граница. Според вещото лице между
двата имота има прозирна телена ограда, която позволява видимост между двата
двора. От заключението на вещото лице се установява, че свидетелят Р.А.З. живее
в имот с идентификатор ***, който не е съседен на имотите на тъжителката А. и
подсъдимата Т., съответно имот ***и имот 1336. В заключението си вещото лице е
посочило три варианта за наличие, респ. видимост, от имота на свидетеля З. към
местоположението на подсъдимата и тъжителката в момента на отправените обидни
думи и закани.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от
събраните по делото доказателства – от показанията на разпитаните свидетели М.К.К., И.Х.И., Д.Г.Л., Й.П.А., чийто показания съдът кредитира
напълно с оглед на тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие от една
страна със заключението на вещото лице инж. М.К.Ч. по назначената съдебно геодезическа експертиза, а от друга – с приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства, в това число скица на поземлен имот
№15-36671/22.01.2018г на Служба по Геодезия, картография и кадастър –
гр.Плевен, сигнал
вх.№С-24/07.09.2016г до НЕЛК гр.София, жалба №177200-9219/07.09.2016г до 01 РУ
при ОД на МВР-Плевен, писмо рег.№177200-9340/10.09.2016г на Началника на 01 РУ
при МВР-Плевен писмо изх.№І-3003/21.09.2016г Директорът на НЕЛК, заповед
№РД-10-137/04.10.2016г на Директора на РЗИ-Плевен, писмо изх.№13/19.10.2016г на
председателя на ТЕЛК ІІ състав, експертно решение
№1951/04.06.2013г на ТЕЛК за общи заболявания – ІІ състав при УМБАЛ „Д-р Георги
Странски” ЕАД гр.Плевен. От показанията на свидетеля М.К. и от
показанията на свидетелката Й.А. се установява, че на 06.09.2016г подсъдимата Д.Т.
е обидила частната тъжителка Л.А., като й казала: „***”, а на нейната майка –
свидетелката Й.А.: „***”. Според свидетеля К. подсъдимата Т. казала на
тъжителката А., че симулирала за заболяването си и получавайки инвалидна пенсия
източвала НОИ. Според показанията на свидетеля К. подсъдимата Т. казала на
тъжителка А., че „ще я вкара в гроба”, че „така ще я нареди, че да я возят в
инвалидна количка”. Свидетелят К. депозира показания, че подсъдимата казала
също, че била приготвила „две инвалидни колички, едната да вози тъжителката А.,
а в другата майка й – дъртата курва”, като визирала свидетеля К.. Свидетелят К.
лично и непосредствено от близко разстояние е възприел казаните думи от
подсъдимата Т. по отношение на тъжителката А.. Свидетелката Й.А. макар да не е
чула лично произнесените от подсъдимата Т. обидни думи, също депозира показания
за съдържанието на отправените обидни реплики към нейната дъщеря – частната
тъжителка А.. Според свидетелите К. и А. частната тъжителка в резултат на
заканите на подсъдимата Т. и агресивното й поведение е изпитала освен обида и
унижение, и основателен страх от осъществяване на заканите за саморазправа с
нея. Свидетелите К. и А. депозират показания, че веднага след отправените
обидни думи и закани от подсъдимата Т. здравословното състояние на частната тъжителка
А. силно се влошило. Според свидетеля К. тъжителката А. е с мозъчен инсулт и в
резултат на агресивното поведение и отправените обидни думи и закани от
подсъдимата, здравословното й състояние силно се е влошило. В тази насока са и
показанията на свидетелите ***А. и И.И.. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите М.К.К., И.Х.И., Д.Г.Л., Й.П.А., тъй като техните показания са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на подсъдимата Т.. Освен
това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да
набедят подсъдимата Т. в престъпления, които не е извършила. Съдът не кредитира
показанията на свидетелите Р.А.З., С.С.В. и Ю.М.А.,
според които подсъдимата Т. не е казала каквито и да било обидни думи на
частната тъжителка и не се била заканвала с престъпление против нейната личност,
тъй като показанията на тези свидетели са вътрешно противоречиви и нелогични,
опровергават се косвено от показанията свидетеля Д.Л. и вещото лице инж.Ч. по
назначената съдебно геодезическа експертиза относно обективната
невъзможност, свидетелите З. и В. лично и непосредствено да видят и възприемат
случилото се между подсъдимата и тъжителката предвид местоположението на имота
на свидетелите З. и В. спрямо имотите на подсъдимата и тъжителката,
местоположението на подсъдимата и тъжителката, и наличието на полумасивна стопанска и паянтови сгради и висока и гъста самозалесила се растителност по границата на имотите на
подсъдимата и тъжителката, от страната на имота на свидетелите З. и В.. Заключението
на вещото лице Ч. е категорично, че ако свидетелите З. и В. са се намирали в
собствения си двор или в съседния двор с идентификатор *** няма видимост към
местоположението на двете жени, което е индиция за
обективна невъзможност тези свидетели да са чули и възприели отправените обидни
думи и закани от подсъдимата Т. към тъжителката А.. Освен това свидетелят Ю.А.
живее на съпружески начала с подсъдимата Д.Т., а свидетелите Р.З. и С.В. са
близки семейни приятели на подсъдимата Т. и свидетеля Ю.А., поради която
причина тези свидетели – А., З. и В., са пряко заинтересовани от изхода на
делото. В тази насока е извършената от съда очна ставка между свидетеля К. от
една страна и от друга страна свидетеля З.. За кредитирането на показанията на
свидетелите К. и А. и за некредитиране показанията на свидетелите З., В. и А. според
съда индиция е приобщения като писмено доказателство
по делото сигнал вх.№С-24/07.09.2016г
до НЕЛК гр.София, който по съдържание е идентичен с направеното изявление от подсъдимата
Т. на 06.09.2016г относно „симулирането” на тъжителката А. за заболяването й и
източването на НОИ чрез получаването на инвалидна пенсия.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът счита, че с действията си подсъдимата Д.Т. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.144 ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимата Т. ***/50а се заканила на Л.Г.А. с престъпление против
нейната личност, а именно, че ще я „вкара в гроба”, и така „ще я нареди, че да
я возят в инвалидна количка” и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му. От обективна страна посоченото престъпление по
чл.144 ал.1 от НК представлява особена форма на престъпно въздействие върху
свободното протичане на психичните процеси, в резултат на които се формира
волята на пострадалия. В този смисъл изпълнителното деяние се изразява в обективиране намерението на дееца към пострадалия, че ще
извърши престъпление срещу него и по-конкретно срещу телесната му
неприкосновеност. В конкретния случай според настоящия съдебен състав,
подсъдимата Т. е осъществила обективната страна на деянието с отравянето на
думите: че „ще
я вкара в гроба” и „така ще я нареди, че да я возят в инвалидна количка”, както
и чрез конклудентни действия, изразяващи се в
неконтролируемо и агресивно поведение към пострадалата А.. Освен
гореизложеното, за съставомерността на деянието е
необходимо и отправената закана да създава възможност за възбуждане у жертвата
на основателен страх от извършване на престъплението /без да е задължително
същото реално да се е уплашило/, както и да съществува реална възможност деецът
да осъществи намерението, като същевременно личи оформено решение за това или
психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на това решение.
Според константната съдебна практика, като напр. Т.Р. №53/1989г на ОСНК на ВС,
Решение №37/31.01.1991г по н.д.№876/1990 Ін.о. на ВС, Решение №851/05.01.2005г
по н.д.№459/2004г ІІн.о. на ВКС, Решение №853/05.01.2005г по н.д.№459/2003г
ІІн.о. на ВКС, при преценка на съществуващата реална възможност деецът да
осъществи намерението си се вземат предвид обстановката, начина, по който е
отправена заканата, психическото състояние на дееца. В конкретния случай данни
за тези реална възможност деецът да осъществи намерението си се черпят от
състоянието, в което се е намирал – обективирано в
словесна и физическа агресия спрямо пострадалата. Дори да се приеме, че поради дългосрочността на влошени междусъседски отношения прагът
на търпимост на пострадалата А. да е бил повишен и тя обективно да не е била
изплашена, то отправянето на такава закана по отношение на лице инвалидизирано с 100%т.н.р. с чужда помощ пожизнено,
категорично е от естество да възбуди основателен страх, който и страх реално е
бил изживян. Съставът на това престъпление приема за достатъчно от обективна
страна приемането на заплахата от пострадалия. Т.е. деянието е довършено,
когато пострадалият възприеме заканата с престъпление, в случая против
телесната неприкосновеност, като обективирано
намерение на дееца да му причини телесни увреждания, достигне до съзнанието на
жертвата. В конкретния случай заканата е достигнала до съзнанието на
пострадалата в момента на отправянето й.
От
субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл.
Подсъдимата Т. е съзнавала
обществено-опасния характер на деянието, предвиждала е неговите
обществено-опасни последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимата е
съзнавала всички елементи от обективната страна на състава на престъплението. Подсъдимата
е осъзнавала, че отправените закани са с тежест, която лесно би могла да
възбуди страх у всеки човек, още повече у лице с тежко влошено здравословно
състояние. От показанията на разпитаните по делото свидетели – очевидци /К. и А./
категорично се установява, че деецът напълно е съзнавал факта на отправените от
него закани с престъпление, доколкото същите са били повторени неколкократно. Подсъдимата е осъзнала и обстоятелството, че
така отправените закани са възприети от адресата им, осъзнала е също така и
уплахата й. Показателно за това е поведението на пострадалата – внезапно
влошаване на здравословното й състояние, непозволяващо придвижването й до
къщата. В подкрепа на обстоятелството, че пострадалата е възприела реално
отправената спрямо нея закана е и факта, че А. е била видимо притеснена след
инцидента, с влошено здравословно състояние, в която насока са показанията на
разпитаните свидетели – К., А. и И.. В практиката си ВКС е приел, че за съставомерността на деянието не се изисква заканата да е
довела до реален страх у пострадалия, като се приема за достатъчно деецът да
съзнава съдържанието на отправената от него закана и факта, че тя стига до
съзнанието на заплашения, и че той я възприема като действителна и от естество
да възбуди основателен страх у него за осъществяването й /Решение
№10/22.01.1985г по н.д.№684/84г Ін.о. на ВКС/.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът счита, че с действията си подсъдимата Д.Т. е осъществила от обективна и субективна страна
и състава на престъпление по чл.146 ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Т. по същото време и място казала нещо унизително за
честта и достойнството на Л.Г.А., в нейно присъствие, а именно - „****”. Отправените изразни средства към
тъжителката, в което обръщение подсъдимата я определя като „*****”,
представляват унизителни епитети, отразяващи отрицателни човешки качества.
Думата „***” се свързва с леко и разхайтено поведение от страна на жена.
Определянето на дадено лице като „***” означава, че това лице има развратно
поведение. Безспорно посочените по-горе квалификации са използвани от
подсъдимата в нарушение на приетите норми за нормално човешко общуване и за
зачитане честта и достойнството на лицата. Посочените думи могат да бъдат
свързани единствено с отрицателна оценка, която се дава на съответното лице и
са обидни за това лице. С използването на посочените по-горе обидни изрази
спрямо тъжителката подсъдимата е излязла извън допустимите граници, до които се
простира свободата на словото, които се свеждат до ненакърняването на честта и
достойнството на другиго. Според съда е осъществен и следващият елемент от
обективната страна на деянието – обидата да е отправена в присъствието на
пострадалия, като в случая под „присъствие на пострадалия” следва да се разбира
възможността му да възприеме обидните думи или действия. При това положение
обидата, която е нанесена от подсъдимата лично спрямо тъжителката безспорно
може да бъде възприета от пострадалото лице.
От
субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл.
Подсъдимата Т. е съзнавала
обществено-опасния характер на деянието, предвиждала е неговите обществено-опасни
последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимата е съзнавала всички елементи
от обективната страна на състава на престъплението. Подсъдимата безспорно е
съзнавала, че думите й са унизителни за честта и достойнството на пострадалата.
От контекста на изложението й може да се направи извод, че тя е използвала тези
думи именно с това съзнание и с цел да засегне честта и достойнството на Л.А..
Както се посочи по-горе използваните думи са неприемливи с оглед господстващите
морални норми в обществото, поради което подсъдимата като част от обществото е
съзнавала този техен характер. Същата е съзнавала, че чрез тях дава отрицателна
оценка за тъжителката.
При определяне размера на наказанията на подсъдимата Д.Т.
съдът съобрази от една страна като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото
й съдебно минало, доброто процесуално поведение на подсъдимата, насочено към
разкриване на обективната истина по делото, напредналата й възраст. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства
по отношение на подсъдимата Т. съдът взе предвид високата степен на обществена
опасност на деянието, предвид обстоятелството, че същите са осъществени спрямо
лице със силно влошено здравословно състояние, инвалидизирано
от ТЕЛК с 100%н.т.р. с чужда помощ пожизнено.
Съдът осъди подсъдимата Д.Н.Т. за извършеното
престъпление по чл.144 ал.1 от НК при спазване разпоредбата
на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства на ЧЕТИРИ месеца лишаване от
свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието
с ТРИ годишен изпитателен срок.
Съдът осъди подсъдимия Д.Н.Т. за извършеното
престъпление по чл.146 ал.1 от НК при спазване разпоредбата
на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства на наказание ГЛОБА в размер на 1000лв.
Съдът определи на основание чл.23
ал.1 от НК на подсъдимата Д.Н.Т. с ЕГН ********** едно общо най-тежко
наказание, а именно - ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода, като на основание
чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието с ТРИ годишен изпитателен
срок.
Съдът присъедини изцяло на
основание чл.23 ал.3 от НК към определеното общо най-тежко наказание,
наложеното наказание ГЛОБА в размер на 1000лв.
Според съда тези по вид и
размер наказания ще изпълнят целите на специалната и генерална превенция
визирани в чл.36 от НК.
При така
приетото за установено от фактическа страна съдът счита, че с действията
си подсъдимата Д.Н.Т. не е осъществила от обективна и субективна страна съставите на престъпления по чл.147 ал.1 от НК.
За състава на престъплението по чл.147 ал.1 от НК е
необходимо да са налице следните обстоятелства: 1. разгласяване на позорни
обстоятелства, включително преписване на престъпление за друго лице; 2.
обстоятелствата трябва да са лъжливи /неистински/ и 3. позорящият другиго
характер на разпространените обстоятелства. Престъплението по чл.147 ал.1 от НК
е умишлено и деецът ще отговаря за клевета само ако е разгласил позорно
обстоятелства за другиго или му е преписал престъпление, като е знаел че това
не отговаря на истината. Клеветата е умишлена когато деецът съзнава, че
разпространява позорни обстоятелства за някого, които не отговарят на
действителността, или че му преписва престъпление, което оклеветеният не е
извършил /пряк умисъл/, или като допуска, че обстоятелствата са неистински,
респективно, че пострадалият не е извършил престъпление, но се съгласява с
настъпването на престъпния резултата. Липсата на един от посочените обективни
или субективни признаци води до липса на престъпление. В конкретния случай
твърденията на подсъдимата Т. изложени в сигнал вх.№С-24/07.09.2016г до НЕЛК-София,
не целят злепоставянето и опозоряването на тъжителя, нито му приписват
престъпление, което не е извършено. Подсъдимата Т. според съда е упражнила
даденото й съгласно чл.45 от Конституцията на РБългария
право на жалба до държавен орган, като по никакъв начин не е разпространила
позорни обстоятелства за тъжителката. Още повече, че в подадения сигнал до НЕЛК
единственото, което е посочено от подсъдимата Т. е, че моментното здравословно
състояние на тъжителката А. не отговоря на тежката диагноза описана в решението
на ТЕЛК, т.е. подсъдимата не е разпространила позорни обстоятелства за
тъжителката, а единствено е изразила своите непосредствени впечатления от
здравословното й състояние.
Поради изложеното
при условията на чл.304 НПК подсъдимата
Д.Н.Т. следва да бъде оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение чл.147 ал.1 от НК.
Съдът осъди подсъдимия Д.Н.Т. с ЕГН ********** да заплати на
основание чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД на тъжителката Л.Г.А. сумата от 1500лв, от които 750лв обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на нанесените обиди и 750лв обезщетение за причинени неимуществени
вреди за отправените закани, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането – 06.09.2018г до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до 3000лв отхвърли иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Налице са предпоставките за уважаване на
предявения граждански иск, а именно – виновно противоправно
поведение на подсъдимия, настъпил вредоносен резултат и причинна връзка между
това противоправно поведение на подсъдимия и
резултата. При определяне на обезщетенията за причинените неимуществени вреди
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗДД съдът прецени характера и степента на
отправените обидни думи и закани, начина и обстоятелствата, при които са
получени, вредоносните последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възрастта и здравословното състояние на увредения.
Съдът отхвърли предявения от Л.Г.А. против
подсъдимия Д.Н.Т. граждански иск за заплащане на сумата 1500лв, представляваща
размера на причинените неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на
повдигнатото обвинение по чл.147 ал.1 от НК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Д.Н.Т. с ЕГН ********** да заплати държавна такса съобразно
уважения размер на гражданския иск в размер на 120лв. по сметка на Плевенски районен съд.
Съдът осъди на основание чл. 189,
ал.3 от НПК подсъдимия Д.Н.Т. с ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в
полза на Районен съд – гр.Плевен в размер на 220лв за заключението на вещото
лице М.Ч. по назначената геодезическа експертиза.
Съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Д.Н.Т.
с ЕГН ********** да заплати на тъжителката Л.Г.А. направените разноски за
повереник в размер на 400лв.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: