Решение по дело №627/2018 на Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260006

гр.Сливница,  28   януари 2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливнишкият районен съд, шести състав, в публично заседание седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА

 

при секретаря Мария Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 627 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

К.В.Е.-Д., чрез процесуалния й представител- адв. В.И., е предявила срещу Л.В.Д. иск с правно основание чл. 49 СК за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга. Със същата искова молба на основание чл. 322, ал. 2, изр. второ ГПК са предявени и иск за предоставяне на майката на упражняването на родителските права, за лишаване на другия родител от родителските права, осъждането му да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 500 лв. и за фамилното име на ищцата след развода, като се прави искане същото да бъде предбрачното й фамилно име- Е..

В молбата се сочи, че страните са сключили граждански брак на 14.05.2011 г., като от брака си имат родено едно дете- малолетната В.Л.Д., родена на *** г. Сочи се, че от сключването на гражданския брак до 2013 г. страните са живялии в България, след което заминали за Испания, където живели до 2016 г., а от 2016 г. се преместили в Лондон, Англия, където с ответника живели до 01.03.2018 г., след което същият се е изнесъл от семейното жилище и се е прибрал в България, като е спрял да се интересува от това как е детето. Сочи се, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака се дължи единствено на поведението на ответника, който нееднократно е упражнявал физическо насилие по отношение на ищцата, като си е позволявал да употребява и обидни думи срещу нея, вкл. в присъствието на детето. Сочи се, че унизителното отношение на ответника се е пренесло и в срещите им с близки и приятели, които са започнали да избягват и да отказват да се срещат с тях, ако и той присъства. Твърди се, че детето също е осъзнало лошото отношение на бащата към майката, което се е отразило на психо-емоционалното му състояние, тъй като често е плачело и трудно се е успокоявало, като наред с това е споделяло с майката, че се страхува от агресията на баща си. Поддържа се, че детето е започнало да се затваря в себе си и да се опитва да игнорира случващото се между родителите му, като е задавало въпроси какво означават използваните по отношение на майка му от страна на баща му обидни думи и често да отказва да си играе с други деца, а да си стои само. Сочи се, че ответникът напълно е пренебрегвал социалните, а също и здравословните нужди на детето, не се е интересувал от режима на детето, а напротив случвало се е да кара детето да стои с него до полунощ и да заспива много по-късно от обичайното, а след потърсено от страна на ищцата обяснение да използва пред детето обидни думи по отношение на майка му. Поддържа се, че ответникът злоупотребява с алкохол и с наркотици, както и че е имал сексуални отношения с наемодателката на жилището на страните в Англия, които според ищцата са започнали още преди да се разделят фактически. Твърди се, че малко преди да напусне семейното жилище ищцата е забременяла, но ответникът е настоял бременността да бъде прекъсната, като ищцата се е съгласила, само за да остави нея и детето намира. Сочи се, че месец след фактическата раздяла ответникът се е разделил и с наемодателката им, като една вечер преди аборта е отишъл в дома на ищцата, миришещ на алкохол и, след като последната му отказала да бъде интимна с него, я ударил два пъти с юмрук в главата, но ищцата успяла да избяга и да се отскубне от него, след който случай ответникът се прибрал в България. Твърди се, че през месец юни 2018 г. ищцата се прибрала в България, за да направи пълномощно на детето, с което да пътува свободно до Лондон и обратно в България, но на уговорената с ответника среща, последният не се явил, с обяснението, че е пиян и не може да се занимава с нея и детето, с което според ищцата ответникът отново е демонстрирал дезинтересираността си към ищцата и най-вече към детето, като дори поставил под въпрос дали е баща на детето.

С оглед на горното ищцата моли съдът да прекрати сключения между нея и ответника граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника, чието противобрачно поведение се изразява в грубо и унизително отношение към ищцата, упражнен по отношение на нея и в присъствието на детето психически и физически тормоз, абсолютно нехайство към развитието и нуждите на детето, непрестанна злоупотреба с алкохол и наркотици, които от своя страна са довели до формалното съществуване на брака им, който не е нито в техен интерес, нито в интерес на детето. Прави се искане съдът да предостави упражняването на родителските права върху детето на ищцата, като лиши ответника от родителски права, а също и за осъждането му да заплаща на детето чрез неговата майка месечна издръжка в размер на 500 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК (съобщението е получено лично от ответника на 08.10.2018 г.) ответникът, чрез процесуалния си представител- адв. Е.Н. от САК, е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено изрично становище за допустимост на иска и за компетентност на РС- гр. Сливница. Не се оспорва от страна на ответника наличието на граждански брак между него и ищцата, както и обстоятелството, че от брака си страните имат родени едно малолетно дете- В.Л.Д.. Не се оспорени и фактическите твъдения, че страните са във фактическа раздяла от посочената в исковата молба дата, но са оспорени основанията, посочени в исковата молба, като причина за разстройството на брачната връзка. В този смисъл се твърди, че отношенията между страните са се влошили поради изневерите на ищцата, а не поради тези на ответника, което именно го е мотивирало да се върне в България. Не се оспорва искането на ищцата да бъде предоставено упражняването на родителските права, като не се възразява местожителството му да бъде при майката в Англия, доколкото това се явява в негов интерес, макар че ще ограничи в голяма степен възможността на бащата за лични контакти с детето. Оспорва се твърдението, че ответникът не се интересува от детето, както и че е отказал да даде съгласие за пътуване на детето, доколкото такова е било дадено, като в този смисъл се оспорва и искането на майката за лишаването му от родителски права, което искане намира за немотивирано. По отношение на претендираната от ищцата издръжка, счита, че размерът на същата е силно завишен и непосилен за него, тъй като доходите му, а именно трудовото му възнаграждение, равняващо се на минимална работна заплата, не позволяват да плаща издръжка в този размер. Изразено е желание за доброволно уреждане на спора, в случай че ищцата приеме да обсъдят такава. В съдебно заседание, ответникът не се явява, представлява се от назначен му особен представител, който оспорва иска.

Съдът като разгледа молбата , прецени събраните по делото доказателства и представеното от страните споразумение , прие следното:

Съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказаване следното: че страните са в граждански брак, от който имат родено едно дете – В.Л.Д.; че страните са във фактическа раздяла от 01.03.2018г.; че е в интерес на детето да живее при майка си в Англия.

            Видно от удостоверение за сключен граждански брак, страните са сключили брак на 14.05.2011г., за което е съставен акт за граждански брак от същата дата № 0009 на длъжностното лице по гражданското състояние при гр.С., община С., обл.П..

От представените по делото удостоверения за раждане , е видно, че страните от брака си имат едно дете – В.Л.Д. с ЕГН: **********, малолетна.

От изисканата справка от НАП се установява че ответникът няма регистрирани трудови договори .

От изисканото и прето п делото свидетелство за съдимост на ответника е видно, че същият е многократно осъждан, последно с влязло в сила на 16.12.2019г. определение с което е одобрено споразумение постановено по НОХД №689/2019г. по описа на РС-Сливница, за извършено от него престъпление по чл.325, ал.1 НК и по чл.216, ал.4, вр.ал.1 НК.

От разпитаният в хода на производството свидетел, С.В.Е., брат на ищцата, се установява, че познава страните откакто са заедно. Заявява, че както в България, така и в Испания, работела само ищцата, а ответникът бил безработен. След това заминали за Великобритания, където била майката на ищцата и където се установили. Свидетелства, че заради проблем с полицията ответникът се върнал в България. Според свидетеля, ответникът употребява перманентно алкохол и освен от себе си не се интересувал от никой друг.

От показанията на свидетеля Д.А. се установява, че познава страните, т.к. били съквартиранти в Лондон, къдет били и с дъщея си. Според свидетеля, всички разходи по домакинството и детето се поемали от майката, докато ответникът, Л., въпреки че работел изкараните от него пари били да покриват личните му нужди – алкохол и цигари.Заявява, че в началота на м. март 2018г. се изнесъл с прителката си да живее, като от тогава не е давал издръжка за дъщеря си, напротив искал пари от ищцата. Свидетелства, че Л. е агресивен и груб като човек, което се привнася и в отношенията му с дъщеря му, като детето не е споделяло баща му да е упражнявал по отношение на него физическо насилие. Свидетелства, че ответникът без причина един ден му налетял на бой, като му разбил носа и устата, за което, свидетелят подал жалба в полицията. След напускането на Л., свидетелят забелязал промяна в поведението на детето, които станало по-усмихнато и спокойно. Заявява, че след напускането на Великобритания, ответника не е звънял ните веднъж, за да потърси дъщеря си, не е изпращал пари за издръжката му, като не се е обадил дори на рождения ден на детето.

От показанията на свидетелката К.В., с установява, че познава страните и дъщеря им от 29.12.2017г., когато се нанасят да живеят в къщата, в която и тя и симейството й живеели. Заявява, че Л. е карал детето на училище пиян и бил агресивен родител, не обръщал внимание на детето. Била свидетел на това как Л. налитал да бие жена си, ищцата, като в един от случаите застанала между тях. Л. напуснал ищцата през м.март 2018г. Знае, че дори когато е работел Л. не е давал пари на ищцата за издръжка на детето.

Изслушана по реда на чл.59, ал.6 СК, ищцатазаявява, че сама отглежда дъщеря си откакто, ответникът ги напуснал през м.март 2018г. Тя и детето й живеят в Лондон, където живеят в къща с още едно семейство. Заявява, че въпреки че детето няма самостоятелна стая му е осигурила отделен кът с бюро и условия, за да се чувства детето добре. Заявява, че ответникът пие и употребява наркотици. Заявява, че не е получила никаква подкрепа от него след раздялата им нито за себе си нито за детето им. Самата тя работи, като доходите й са достатъчни за да издържа детето си. Споделя за упражнявано по отношение на нея физическо насилие от страна на ответника, включително и в присъствие на детето им. Споделя, че преди тази раздяла, с ответника са се разделяли преди това заради негова любовна авантюра. След като авантюрата му приключила, той отишъл при ищцата нанесъл й побой, зарди нейното нежелание за сексуална близост, след което я изнасилил. За този случай, ищцата подала сигнал в полицията в Лондон, ответникът бил задържан за 24 ч., като след освобождаването му се прибрал в България. Свидтелества, че ответникът е общувал с детето им през м.април 2018г. Заявява, че нито ответникът, нито родителите му са давали издръжка за детето  им.

            При тези данни от фактическа страна, съдът, приема следното:

По иска за прекратяване на брака на основание чл.49, ал.1 от СК.   

С оглед събраните доказателства, съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, липсва им желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Според настоящия състав, в резултат на поведението на съпрузите и последвалата фактическа раздяла бракът на страните е изпразнен от дължимото си съдържание, не изпълнява своята социална функция, поради което следва да бъде прекратен с развод. Запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл.49, ал.1 от СК.

По иска по чл. 53 СК:

На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Ищцата е заявила желание след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Е.. От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установи, че именно това е предбрачното й фамилно име, като искането за неговото възстановяване следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК вр. чл. 53 СК.

Съпрузите не си дължат издръжка помежду си, а имуществените отношения относно придобитото по време на брака имущество ще уредят впоследствие.

По иска по чл.132, ал.1, т.2 СК.

От изложеното съдът намира за доказано, че ответникът, като баща на В.Л.Д., не е полагал нужните грижи за нея, считано от месец март 2018г. Безспорно се доказа факта, че бащата е преустановил всякакви контакти с детето, както и в същия период не е давал издръжка. Разпоредбата на  чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК изисква кумулативно наличие на две предпоставки за лишаване от родителски права –родителят без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Законът не дава официална дефиниция на използвания от закона израз "трайно", но съдът с оглед преобладаващата съдебна практика и конкретните обстоятелства, намира, че период от около три години, какъвто е установеният по делото, категорично покрива изискването за "трайно" абдикиране от родителските задължения. Установеният факт, че ответникът живее в България, а детето във Великобритания не е причина да не полага грижи за детето. Вярно е, че физическото разстояние е обективна причина ответникът да не полага физически грижи за детето си, но в настоящият случай е доказано, че той не прави опит за никакъв контакт – по телефон или други средства за дистанционна комуникация. Както посочват свидетелите, той напълно е "изчезнал" от живота на детето. С оглед на това, съдът приема, че притежаването на родителските права от двамата родители не е в интерес на детето В.Л.Д., т. к. то от години е лишено от родителските грижи на баща си и незаинтересоваността му, създава редица пречки на майката пълноценно да осъществява родителските си правомощия, в случаите на необходимо съгласие от двамата родители. Поведението на ответника представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения, трайно виновно бездействие, поради което и формалното им притежаване е неоправдано и нецелесъобразно за детето. Съобразно изложеното съдът намира, че искът се явява изцяло основателен и следва да се уважи като такъв.

Съобразно чл. 134, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 8 от СК, съдът дължи произнасяне относно мерките за лични контакти на лишения от родителски права с детето му. В настоящия случай съдът намира, че в интерес на детето е този режим да е стеснен, а именно : всяка първа събота от месеца, на избрано от майката място, от 10:00 ч. до 12:00 ч., в присъствието на майката или на упълномощено от нея лице, което да упражнява надзор и да е в подкрепа на детето/чл. 59, ал. 8, т. 1 от СК/. . От събраните доказателства е видно, че към настоящият момент детето е отчуждено от баща си и ако последният реши да потърси контакт с детето, съдът счита, че е целесъобразно в началото детето да не бъде извън семейната среда за дълъг период. Ако контактът между детето и бащата бъде възстановен, няма пречка режимът на лични контакти да бъде променен съобразно нуждите и интереса на детето.

Неправилен е и изводът, че с искането за лишаване от родителски права не могат да бъдат целени последиците от налагането на тази мярка. Лишаването от родителски права е не само санкция за пренебрегналия родителския дълг, но и предоставяне възможност на родителя, който изцяло е поел грижите за отглеждане и възпитание на детето да решава сам съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с образованието му, личните му и имуществени интереси. Родителят, предявил иска за лишаване от родителски права на другия родител цели всички последици от лишаването от родителски права.

По делото не са установени обективни, основателни причини, поради които бащата не изпълнява родителските си задължения. Ответникът Л.В.Д. е в трудоспособна възраст - роден 1989 г. и няма данни, нито се твърди да страда от заболяване, препятстващо реализирането на доходи; не се установява ответникът, баща на детето през последните години да е предприемал каквито и да е мерки за общуване с дъщеря си; да е проявявал реален интерес към живота й или да е изпращал средства за издръжката й или по какъвто и да е начин да е подпомагал майката при отглеждането й.

При така установените факти, формираният в решението извод за основателност на иска с правно основание  чл. 132, ал. 1, т. 2 СК - ответникът трайно не е полагал грижи за детето и не е давал издръжка за отглеждането му без основателна причина за това, което обуславя извод за трайно пренебрегване на родителския му дълг - основание за лишаването му от родителски права над непълнолетното дете В..

По издръжката с правно основание чл. 134 т.1 от СК:

По делото не се установи да е била присъждана издръжка, поради, което и съдът намира, че следва да се произнесе по претендирания от ищеца размер от 500 лв. месечно, считано от датата 26.09.2018г., подаване на исковата молба в съда.

При определяне размера на издръжката наред с нуждите на детето  съдът следва да прецени и възможностите на родителя, който я дължи. По делото не се установиха възможностите на ответника да заплаща издръжка, което бе възложено като факти в тежест на ищцовата страна в настоящото производство по претенцията за заплащане на издръжка. В този смисъл и доколкото са налични данни, ответникът не работи на трудов договор, регистриран в НАП, съдът презюмира, че доколкото лицето е в трудоспособна възраст, то същото следва да реализира поне минималния доход. От друга страна не се установи ответникът да има други ненавършили пълнолетие деца, които да издържа, както и не се установи да има други задължения, които да изплаща.

Съдът счита, че за цялостната издръжка на детето В.Л.Д. , с оглед възрастта й- същата е на 10 години, и присъщите за тази възраст нужди от средства за ежедневни, образователни и развлекателни разходи, са необходими поне 326 лв. месечно /по делото не се установиха извънредни нужди от допълнителни средства, извън обичайните такива/. Съдът след като съобрази и императивния минимум на издръжката, предвиден в чл. 142, ал. 2 СК, настоящият състав намира, че необходимата месечна издръжка за детето В.Л.Д. следва да се определи в размер на 326 лева месечно. Посоченият размер следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните възможности и материално състояние. В този смисъл и издръжката следва да бъде разпределена между страните в  справедливо съотношение, съобразно материалните и финансови възможности на всеки от родителите, като настоящият състав възприема за такова: бащата да поеме изплащането на претендирания размер от 163 лв., а майката на 163 лв. от общо определения размер на издръжка, доколкото не се установиха по-големи възможности на майката.    

 

С оглед изхода на делото, направените по делото съдебно-деловодни разноски от страна на ищцата (в размер на - 25,00лв. за държавна такса, 300,00лв. за особен представител и 1500,00лв. адвокатско възнаграждение) следва да останат в тежест на ответника, като му бъде възложена и дължимата държавна такса за присъдената издръжка  в размер на 234,72лв.

            Воден от горното, съдът

 

 

                                                           Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА брака между К. В. Е.-Д. с ЕГН:********** и  Л.В.Д. с ЕГН: **********, сключен на 14.05.2011г. с Акт за граждански брак № 0009 от 14.05.2011г. от  гр.С., обл. П., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл.49, ал.1 от СК.

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното си фамилно име Е..

На основание  чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, ЛИШАВА Л.В.Д. с ЕГН: **********, адрес: *** от упражняване на родителски права по отношение на детето В.Л.Д., ЕГН ********** поради трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка.

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето В.Л.Д., родено на ***г., с ЕГН **********, ПРИ МАЙКАТА, К. В. Е.-Д. с ЕГН:**********, на адреса на майката, докато упражнява родителските права върху него.

 

На основание чл. 134, т. 2 СК, ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между Л.В.Д. с ЕГН: ********** и детето му, В.Л.Д. с ЕГН **********, както следва: всяка първа събота от месеца, на избрано от майката място, от 10:00 ч. до 12:00 ч., в присъствието на майката или на упълномощено от нея лице, което да упражнява надзор и да е в подкрепа на детето/чл. 59, ал. 8, т. 1 от СК/.

ОСЪЖДА на основание чл. 134 т.1 от СК, Л.В.Д. с ЕГН: **********, адрес: ***, да заплаща на дъщеря си, В.Л.Д. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител, К. В. Е.-Д. с ЕГН:**********, ежемесечна издръжка в размер на 136,00лв., считано от дата на подаване на исковата молба – 26.09.2018г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Л.В.Д. с ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати държавна такса в размер на 234,72 /двеста тридесет и четири лева и 73 ст./ лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Сливница.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л.В.Д. с ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на К. В. Е.-Д. с ЕГН:********** сумата от 1 825,00 /хиляда осемстотин двадесет и пет/ лева,  представляваща направените от нея разноски за производството

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на община Б. за вписването на лишаването от родителски права на Л.В.Д. с ЕГН: **********, на основание чл. 136 СК.

ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила, да се изпрати и на ДСП–Костинброд, на основание чл. 136 СК.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               СЪДИЯ: