№ 772
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Йорданка В. П.а
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20211100109350 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на Д. Г. П. срещу П. на РБ за
осъждането й да му заплати сумата от 40 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигане и поддържане
на обвинение по образувано наказателно производство, приключило с
постановена оправдателна присъда и 1 000 лева имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита в
наказателното производство, ведно със законните лихви от 09.03.2021 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че с постановление
от 19.06.2017 г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 177/17 г. по описа на
СДВР за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и пр. 5, ал. 1
вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от 18.06.2017
г. бил задържан за срок от 24 часа.
След приключване на разследването срещу П. бил внесен обвинителен
акт в СГС. Образуваното НОХД № 5741/2018 г. приключило с влязла в сила
на 09.03.2021 г. оправдателна присъда.
С това представителите на ответника му причинили сериозни
неимуществени вреди – негативно отношение от страна на съседи и приятели,
преустановени контакти с внучката си, чувство на унижение от задържането
под стража и от извършеното претърсване в дома му и изземване на лични
вещи от там, страх от неоснователно осъждане.
Неимуществените вреди оценява на 40 000 лева.
П. претърпял и имуществена вреда. За защита в съдебната фаза на
1
наказателното производство заплатил 1 000 лева адвокатско възнаграждение.
Всяка от сумите моли да му бъде присъдена, ведно със законните лихви
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 09.03.2021 г. до
окончателното им изплащане.
От ответника П. на РБ е постъпил отговор, в който се излагат доводи
срещу основателността на предявения иск за неимуществени вреди на
стойност 40 000 лева. П. не следвало да носи отговорност за действията на
органите на МВР по задържане на ищеца. При извършеното претърсване и
изземване в дома на П. се иззели наркотични вещества, които принадлежали
на сина на ищеца – Д.Д. П.. Ответникът счита претендираният размер на
обезщетението за завишен, предвид икономическия стандарт в България и
обремененото съдебно минало на ищеца.
Възражения ответникът излага и срещу претендираните имуществени
вреди на стойност 1 000 лева.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна
отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от
ЗЗД, произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и
законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен
характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ
предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД,
породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата
(чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на
ищеца неимуществени вреди от повдигане на обвинение за извършване на
престъпление, внасяне на обвинителен акт в съда и приключване на
наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда.
Не се спори между страните и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че със заповед от 18.06.2017 г. Д. Г. П. е бил
задържан за срок от 24 часа. На следващия ден, 19.06.2017 г. с постановление
за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение Д.Г. е бил
привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 354а, ал. 1,
2
изр. 1, пр. 4 и пр. 5, алт. 1, чл. 26, ал. 1 от НК и му е била взета мярка за
неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 3 000 лева.
С определение от 22.06.2017 г. по НЧД № 2922/2017 г. състав на СГС
потвърдил взетата мярка за неотклонение на Д.Г..
На 18.12.2018 г. в СГС е внесен обвинителен акт, с който Д. Г. П. е
обвинен в това, че на 18.06.2017г. за времето от около 19,00 часа до около
20,35 часа в гр. София, на три различни места, при условията на
продължавано престъпление - с три деяния, които осъществяват състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, без надлежно разрешително по ЗКНВП, разпространил и
държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - кокаин
на обща стойност 187,80 лева, включен в Списък I - Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина - Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, като деянията са
извършени при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, а именно по
НОХД № 3823/2001 г. на СРС в сила от 14.02.2007г. е осъден за престъпление
по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 54 от
НК, като му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет
години, като извършените от П. деянията представляват престъпления по чл.
354а, ал. 2, изр. 2, т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 и пр. 5 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр.
чл. 26, ал. 1 от НК.
В продължение на две години по образуваното НОХД № 5741/2018 г. по
описа на СГС са проведени единадесет открити съдебни заседания, на всяко
от които Д. Г. П. се е явявал лично. На 19.02.2021 г. съдът е постановил
присъда, с която е признал подсъдимия за невиновен в извършване на
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Срещу
присъдата не е подаден протест и на 09.03.2021 г. тя е влязла в законна сила.
При тези данни от присъединеното НОХД № 5741/2018 г. по описа на
СГС съдът приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да са му
причинени вреди и с това са осъществени две от предпоставките за уважаване
на съдебно предявената претенция - повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер и влязла в сила оправдателна присъда.
Ищецът следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите,
3
чието обезщетяване се претендира и обвинението в престъпление, за които е
бил оправдан.
Паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди се
определя от продължителността на наказателното преследване (досъдебната
фаза и поддържането на обвинение в съдебната), личността на увредения,
настъпилите промени в обществения статус и репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство
върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите се по
човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане,
засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения
и професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г.,
ІV ГО на ВКС).
При наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца
наказателно производство, без съмнение за него са произтекли
неимуществени вреди, чийто размер съдът следва да определи по
справедливост. Негативните последици върху личността и психиката на
обвинения в извършване на престъпление се подразбират от естеството на
извършените спрямо него наказателно-процесуални действия.
Установява се от приетата по делото справка за съдимост, че Д. Г. П. е
осъждан по образувани наказателни производства за извършени в периода
1984 г. – 2010 г. престъпления против собствеността, стопанството,
транспорта и документни престъпления.
Неминуемо е привличането към наказателна отговорност за извършено
престъпление да породи страх у подсъдимия от осъждане. В случая
емоционалният дискомфорт на П. е продължил 3 г. и 9 месеца – от юни 2017
г. до март 2021 г. Обвинението е в престъпление, което е наказуемо с
лишаване от свобода от пет до петнадесет години и е тежко по смисъла на чл.
93, т. 7 от НК.
Ангажираните по делото гласни доказателства водят до извод за
известна отрицателна промяна в отношенията на ищеца с близкото му
обкръжение. Свидетелите П. и Й. разказват, че проблемите произтичали от
обстоятелството, че хората в квартала, където се намирал домът на П., го
отбягвали и го считали за наркодилър. От него започнали да странят и
приятелите му. След 2017 г. Димитър не можел да вижда внучката си, тъй
4
като майката на детето препятствала контактите с него, а със сина си Д.Д. не
бил в добри отношения. Това направило П. потиснат, затворен и лишен от
желание да общува с обичайния си приятелски кръг. Всеки от свидетелите
знае за предишните осъждания на ищеца, както и че е изтърпявал присъда
„лишаване от свобода“ допреди три години преди образуване на ДП №
177/2017 г.
Дадените от свидетелите показания съдът преценява във връзка с
приети по делото официални писмени доказателства. Д.П. е бил многократно
осъждан, като е търпял наказание „лишаване от свобода“. Не е налице пряка
връзка между воденото наказателно производство срещу П. след 2017 г. и
преустановените контакти с внучката му. Това е така, защото при обиска в
дома на ищеца са били открити високорискови наркотични вещества, като за
това престъпление синът на П. – Д.Д. П. се е признал за виновен и е сключил
с П. споразумение, одобрено от съда с определение от 08.05.2019 г. по НОХД
№ 1688/2019 г. по описа на СГС, НО, 14 състав. Самият ищец не е бил в добри
отношения със сина си. Всички тези обстоятелства сочат на решение у
бившата съпруга на Д.Д. (с когото бракът е прекратен след образуване на ДП
№ 177/2017 г.) да ограничи контактите на детето с дядото, баща на осъдения
й бивш съпруг.
По отношение на П. не е била взета мярка за неотклонение,
ограничаваща правото му на свободно придвижване. Запазено е семейното му
положение, както и здравословното му състояние.
Необичайни събития или промени в личния живот на ищеца не са
настъпили. Не се установява и П. да е бил особено повлиян психически от
повдигнатото му обвинение.
Извън обичайните притеснения от неоснователно осъждане, в
производството не се доказаха вреди, обосноваващи основателност на
искания размер на обезщетението от 40 000 лева.
Целта на присъденото обезщетение е да се репарират действително
претърпените неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на
увреденото лице.
Като съобрази критериите за определяне на обезщетение за
неимуществени вреди, продължителността на наказателното производство и
характера на обвинението, обичайните притеснения, които съпътстват тези
5
събития, но и обстоятелството, че репутацията на П. не е била
компрометирана от процесното наказателно производство, а от предходни
осъждания, както и че не е търпял ограничения в свободното си придвижване,
съдът намира, че справедливото обезщетяване на неимуществени вреди
следва да бъде определено на 2 000 лева.
За да определи обезщетението в този размер, съдът взе предвид и
обстоятелството, че в миналото ищецът е извършил други престъпни деяния,
което говори за лоши характеристични данни на П.. Ищецът не е с чисто
съдебно минало; имал е криминални прояви и този факт дава отражение
върху извода на съда относно особеностите в личността на увредения -
релевантен критерий при определяне на размера на обезщетението, съгласно
гореизложеното и съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение
№ 25/11.02.2014 г. по гр. д. № 5302/2013 г., III г. о. на ВКС.
Опасенията на ищеца от повдигнатото обвинение в престъпление по чл.
354а от НК са били продиктувани от предходни негови осъждания и
възможността при доказване на обвинението да изтърпи ефективно
наказанието. За негативните преживявания от това обаче отговорността е на
дееца, който сам се е поставил в положение да отговаря за поредното
престъпно деяние.
Искът за обезщетяване на обичайните притеснения на ищеца от
неоснователно осъждане, предвид неговата личност, продължителността на
наказателното производство и тежестта на деянието, в което е бил обвинен е
основателен за сумата от 2 000 лева и подлежи на отхвърляне за горницата до
пълния предявен размер от 40 000 лева.
Изцяло основателен е искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди. Безспорно се установява, че по воденото наказателно
производство Д. Г. П. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 000
лева, за което е налице договор за правна защита и съдействие от 19.02.2019 г.
(л. 28 от НОХД № 5741/2018 г.) Неговият размер е в рамките на минималния
по Наредба № 1/2004 г. и съответства на оказаната защита и съдействие на
подсъдимия П..
Обезщетенията се дължат ведно със законните лихви от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 09.03.2021 г.
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи да
6
възстанови на ищеца заплатената държавна такса в размер на 10 лева.
Адвокат В.П. е оказал безплатна правна помощ на ищеца, поради което
съразмерно на уважената част от исковете му се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 386.50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на
Република България, с адрес гр. София, бул. „******* да заплати на Д. Г. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „******* сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр.
2, т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 и пр. 5 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, за което била постановена оправдателна присъда, ведно със законната
лихва от 09.03.2021 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
горницата до пълния предявен размер от 40 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на
Република България, с адрес гр. София, бул. „******* да заплати на Д. Г. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „******* сумата от 1 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за процесуална защита в наказателното производство,
приключило с влязла в сила оправдателна присъда от 19.02.2021 г. по НОХД
№ 5741/2018 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва от 09.03.2021 г. до
окончателното изплащане
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 от ГПК,
П. на Република България, с адрес гр. София, бул. „******* да заплати на Д.
Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „******* сумата от 10 лева
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.,
П. на Република България, с адрес гр. София, бул. „******* да заплати на
адвокат В.О. П., с адрес гр. София, ул. „******* сумата от 386.50 лева
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
7
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8