Решение по дело №597/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 112
Дата: 6 октомври 2021 г. (в сила от 26 октомври 2021 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20215510200597
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. , 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20215510200597 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №20-0284-002544/ 12.11.2020г.,
издадено от ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-К., с което на
Г. ЗДР. АНГ., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а,ал.1,пр.3 от Закона за
движението по пътищата, са били наложени административно наказание-
глоба в размер на 3000/три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца. Въззивникът останал недоволен от това и моли
съда да отмени наказателното постановление. Негов процесуален
представител в с.з. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з.
Депозира писмено становище.
При издаването на горното наказателно постановление началник РУ към
ОДМВР-Стара Загора,РУ-К., приел, че Г. ЗДР. АНГ. на 29.10.2020г. около
09.50 часа в гр. К., по бул.„к.а.б. до №**, в посока изток-запад, управлявайки
лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ с рег.№*****, собственост на А.Ю.Й.,
ЕГН **********, от с.Х.,общ.К., е използвал път за обществено ползване за
1
други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на
товари и хора, като извършвал резки маневри, преднамерено извеждал МПС
извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните
гуми/дрифт/.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.104б,т.2 от ЗДвП. Актът
е подписан от съставилия го полицейски служител, от свидетели на
нарушението, както и от жалбоподателя, на когото е бил връчен препис от
него. Последният не е възразил срещу констатациите в АУАН към момента на
неговото съставяне и връчване, както и в тридневния срок по чл.44,ал.1 от
ЗАНН.
Административно-наказващият орган, след като е проверил акта с оглед
неговите законосъобразност и правилност, преценил е събраните
доказателства и е установил, че нарушителя Г. ЗДР. АНГ. е извършил
деянието виновно, е издал обжалваното НП. В него е възпроизвел
фактическата обстановка, описана в акта. Приел е и че е нарушен чл.104б,т.2
от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на нарушителя срещу
подпис в съответствие с императивната норма на чл.58,ал.1 от ЗАНН.
При така установените факти съдът прави следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата е подадена в
преклузивния срок по алинея 2 от този текст, от легитимиран субект/срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентен съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Чл.53 от ЗАНН задължава АНО, когато установи, че нарушител е извършил
виновно деяние, да издава наказателно постановление. В член 57 от ЗАНН
изчерпателно са изброени необходимите реквизити на наказателното
постановление, за да бъде то законосъобразно. В конкретния случай
наказващият орган е съобразил изцяло формата на наказателното
постановление с изискуемата такава от цитираната нормативна разпоредба. В
обжалваното наказателно постановление №20-0284-002544/ 12.11. 2020г.,
издадено от ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-К., точно са
2
записани името и длъжността на лицето, което го е изготвило, датата на
издаването и номера на постановлението, датата на акта, въз основа на който
се издава то и имената, длъжността и местоработата на актосъставителя,
името на нарушителя и индивидуализиращите го признаци, точния му адрес,
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено то,
обстоятелствата, при които е осъществено, както и на доказателствата, които
го потвърждават, законната разпоредба, която е била нарушена виновно,
както и вида и размера на наказанията.
В с.з. свидетелите- очевидци на нарушението и полицейски служители Д.И. и
Н.С. изцяло потвърдиха изложеното от актосъставителя в АУАН и настоящия
съд кредитира техните показания, като логични, последователни, и
непротиворечиви. Няма установени обстоятелства, сочещи предубеденост у
тези свидетели, както и други основания за подлагане на критика на казаното
от тях. В този контекст и имайки предвид факта, че същите са очевидци на
извършване на нарушението, съдът приема за доказано обвинението, че на
процесните дата и място Г. ЗДР. АНГ. е управлявал МПС, използвайки път за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на товари и хора, като извършвал резки маневри,
преднамерено е извеждал МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на
сцепление на задните гуми/дрифт/ и поради това намира, че разглеждайки
правния спор по същество, следва да потвърди обжалваното наказателно
постановление.
При осъществяване на функцията си служебно да следи за наличие на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът не
установи такива и поради това намира за неоснователно становището на
процесуалния представител на жалбоподателя в жалбата му за наличието на
подобни.
Съдът намира за неубедително изявлението на адвокат К., че автомобила,
управляван от нарушителя е поднасял, поради това, че е бил със задна
предавка и на мокър терен, тъй като възприятията на всички странични
наблюдатели са в обратната посока. Такъв е и изводът на процесуалния
представител на жалбоподателя, че неопитността на последния била причина
за поднасянето на управляваното от него МПС, защото от информацията от
3
справката за нарушител, приложена по делото, се установява, че въззивника
има почти десетгодишен стаж като водач на автомобил. За това време срещу
него са били издадени 13 наказателни постановления по ЗДвП и КЗ.
Имайки предвид изложеното дотук и невъзможността размера на наложеното
административно наказание да бъде намален, като определен за нарушение,
осъществено за първи път от жалбоподателя, съдът намира,че следва да
потвърди обжалваното наказателно постановление.
Според състава на съда правилно АНО е приложил материалния закон,
приемайки, че въззивника А. е допуснал нарушение на чл.104б,т.2 от Закона
за движението по пътищата.
В случая не са налице и предпоставки за приложение на член 28 от
ЗАНН. Тази разпоредба е императивна и въвежда задължително поведение за
водачите на МПС. От друга страна- съдът намира, че фактическите
обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност и
счита, че прилагането на чл.28 от ЗАНН, няма да съответства на личната и
генералната превенция и за да е налице маловажен случай на
административно нарушение, то следва извършеното деяние, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
В хода на производството обаче не се изтъкнаха доводи и не се ангажираха
доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение. Напротив- бе установено, че жалбоподателят
демонстративно е извършвал дрифт на обществено място, пред множество
хора, застрашавайки живота и здравето им.
По отношение на правилността на горепосоченото НП, съдът счита, че са
налице всички предпоставки то да бъде потвърдено като такова. За да бъде
наказателното постановление правилно, то наказанието, отразено в него,
трябва да бъде основано на материално-правна норма, като се вземат предвид
всички факти и доказателства, събрани в хода на производството по налагане
на административни наказания. В същата посока е и хипотезата на чл.27 от
ЗАНН, чрез която законодателя е очертал начина и метода за определяне на
административното наказание. Относно наказанията,наложени на
4
жалбоподателя,с обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че
изцяло е спазено нормативното изискване на член 27 от ЗАНН и определянето
им е основано на точно посочена разпоредба на закона. Изложеното
обосновава извод за осъществяване от обективна страна на признаците на
състава на административно нарушение по чл.104б, т.2 от Закона за
движението по пътищата, както правилно деянието е било квалифицирано от
АНО. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване и за
довършването му не се изисква настъпване на допълнителни вредни
последици. Настъпването и липсата на такива последици подлежат на
последваща преценка при индивидуализацията на наказанието и не са
определящи сами по себе си за съставомерността на деянието. Нарушението е
било извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като
същият е съзнавал общественоопасния му характер, т.е. знаел е, че не следва
да използва обществените пътища за други цели, освен в съответствие с
предназначението им, но въпреки това го е сторил.
В обобщение изводите на наказващия орган за наличието на визираното в
санкционния акт деяние са обосновани и достигнати в съответствие с
ангажираните доказателствени източници.
Потвърждаването на НП прави основателно искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбите на чл.63, ал.5 от
ЗАНН и чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189, ал. 3 от НПК, като съобразно чл.37
от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, то
следва да е в размер на 100 лв., съобразно размера на действително
свършената работа от юрисконсулт по делото, конкретно изразяване само на
становище.
Предвид изложеното дотук и на основание чл.63,ал.1,предл.I от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0284-002544/
12.11.2020г., издадено от ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-
К., с което на Г. ЗДР. АНГ. от с.Х., общ.К., ул.„П.м. №**, ЕГН **********, са
наложени административни наказания- глоба в размер на 3000/три хиляди
5
двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА жалбоподателя Г. ЗДР. АНГ. от с.Х., ул.„П.м. №**, с ЕГН
**********, да заплати по сметка на ОДМВР гр.Стара Загора, ЕИК ****-
BG30UNCR 76303100115626 направените по делото разноски в размер на 100
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6