Решение по дело №807/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“– [населено място], чрез упълномощен представител- юрисконсулт С. Н., против Решение № 27 от 06.03.2025г., постановено по АНД № 813 от 2024г. по описа на Районен съд– Несебър, с което е изменено наказателно постановление № 02-2400527 от 08.10.2024г., издадено от касатора. С цитираното НП е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на дружество „Даймънд Корт“ЕООД, на основание чл.414, ал.1 от КТ, за нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ, а с оспореното решение е изменено НП, като е прието наличието на маловажен случай, по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ и наложената санкция е определена от съда в размер на 150 лева.

Касаторът оспорва извода на предходната съдебна инстанция, че са налице факти, които да окачествят установеното и безспорно извършено нарушение, като маловажен случай, защото същото не е отстранено непосредствено при констатирането на деянието в хода на проверката. Твърди се, че до приключване на проверката на място в обекта не е бил предоставен изискуемият поименен график за работа за м. юли 2024г., а той следва да се съхранява в обекта, където се полага труд, респективно при поискване да бъде представен на контролните органи от Инспекцията по труда, което не е било сторено в случаят. Сочи се, че графикът е бил предоставен няколко дни след това, при проверка на документите в самата дирекция, а с това действие не може да бъде прието, че е отстранено непосредствено след извършването му, както неправилно е приел РС-Несебър. Наложената санкция от страна на наказващия орган е в минималния законов размер и при липсата на основания за отмяна на НП и на неговото изменение санкционният акт следва да бъде потвърден.

Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и потвърждаване на процесното НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява, а се представлява от упълномощен юрисконсулт, който поддържа касационната жалба и пледира за нейното уважаване. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции- юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – „Даймънд Корт“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба и не изпраща представител в открито заседание по делото.

Представителят на ОП–Бургас обосновава заключение за основателност на подадената КЖ и се предлага да бъде отменено оспореното съдебно решение, респективно да се потвърди наказателното постановление. Солидаризира се с изложените аргументи на касатора, че липсват данни за отстраняване на нарушението, непосредствено след като е извършено и графикът е представен едва няколко дни след това в дирекцията, което не може да обуслови прилагането на поощрителната норма на чл.415в, ал.1 от КТ, въпреки принципното правомощие на съдилищата да изменят правната [жк], в която е процедирано изменението.

Административен съд – Бургас, в настоящият състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, по смисъла на чл.210, ал.1 АПК. При разглеждането й по същество, в пределите на касационната проверка, съгласно чл.218 АПК, административният съд съобрази следното:

С процесното наказателно постановление № 02-2400527 от 08.10.2024г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“-Бургас е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на дружество „Даймънд Корт“ЕООД, на основание чл.414, ал.1 от КТ, за нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ, изразяващо се в това, че при проверка за спазване на трудовото законодателство, осъществена на 15.07.2024г. в 13.25 часа на място в обект: ресторант „Вега“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Даймънд Корт“ЕООД и до приключване на същата на място в обекта не е представен предварително утвърден поименен график за работа за м. юли 2024г., а същият следва да се съхранява в обекта, където се полага труд. Сочи се, че на място е връчена призовка, в която също е отразено, че до приключване на проверката графикът не е представен на контролните органи. НП е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 13.08.2024г., който е надлежно връчен на същата дата.

В НП, както впрочем и в обстоятелствената част на АУАН са посочени всички изискуеми факти от състава на вмененото нарушение, описани по-горе, а нарушението е [жк], като такова по чл.403а, ал.1 от КТ, във връзка с чл.9а, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Действително, съгласно чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в минималния размер- 1 500 лева.

В материалите по преписката не се съдържат данни за датата, когато е бил предоставен на контролните органи изискуемият график и дали въобще е бил предоставен, но от показанията на изслушания в хода на съдебното производство свидетел /актосъставителя Иван Димов/ се установява, че при проверката по документи графикът е предоставен /поименният график за работа за м. юли 2024г./ От приетите като писмени доказателства материали се установява, че такава проверка по документи е осъществена едва на 13.08.2024г., видно от съдържанието на съставения в тази връзка протокол /л.18-19 от първо-инстанционното дело/, като на тази дата е съставен и АУАН за констатираното нарушение.

При обсъждане на релевантните към произнасянето си факти, при постановяване на оспореното решение, съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяната на НП, но са налице основания за неговото изменение относно квалификацията на нарушението и извод за наличие хипотезата на „маловажен случай“, респективно съпътстващото го намаляване на санкцията по размер.

Съдът е изложил мотиви, че деянието е осъществено и доказано, като са обсъдени приложимите норми на материалния закон. Като неоснователно е отчетено направеното възражения от страна на дружеството, че този график вече е бил предоставен при предходна проверка, за което липсват ангажирани доказателства.

При обсъждане на събраните гласни доказателства обаче съдът необосновано е приел, че графикът е предоставен в срок, в противоречие с направения преди това извод, че не е изпълнено нормативно вмененото задължение да се държи графика в обекта на разположение контролните органи. В решението не е посочено кога точно е извършено това предоставяне, но при съпоставяне на датите на проверката в обекта- 15.07.2024г. и датата, на която е извършена последваща документална проверка в ДИТ- 13.08.2024г. следва извода, че предоставянето е осъществено около месец по-късно, при положение, че по делото липсват други обективни доказателствени източници, от които да се направи различен извод.

При така констатираните факти, направеният извод, че нарушението е маловажно, защото се отстранява веднага след установяването му не намира опора в установените по делото факти и събраните доказателства.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

При така направените констатации, настоящият касационен състав счита, че решението на НРС е валидно и допустимо, но НЕПРАВИЛНО, поради нарушение на материалния закон и неправилно прилагане института на привилегированата норма на чл.415в, ал.1 от КТ, в каквато насока е изменено НП, а въз основа на това изменение е намалена и определената имуществена санкция.

Настоящата касационна инстанция намира, че не са налице допуснати в първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения, като при установяване на относимите факти, РС е постановил съдебен акт, с който неправилно е приел наличие на поощрителната норма на КТ, с оглед неправилен анализ на събраните по делото доказателства. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че решението на РС-Несебър за изменение на НП с преквалифициране на деянието и намаляване на имуществената санкция е материално незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено в тази част. Не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане и следва с отмяната на съдебния акт да се постанови нов по съществото на спора, с който издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. Следователно, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.

При този изход на спора, по изричното и своевременно направено искане в касационната жалба следва да се присъди дължимото юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство за всяка от двете съдебни инстанции, което съдът определя в размер на 80 лева за всяка инстанция или общо 160 лева, платими в полза на ИА „ГИТ“, на основание чл.27е от НЗПП. Обаче, първоинстанционният съд вече е присъдил сумата от 36 лева разноски за такова възнаграждение, а подадената касационна жалба не обхваща и съдебният акт в тази част, още повече, че присъждането на разноски в полза на същата страна е благоприятно за наказващият орган и при евентуално оспорване на решението в този аспект от страна на АНО касационната жалба би била недопустима, поради липса на правен интерес. Поради тази причина, следва да се присъди разликата от вече определената сума за юрисконсултско възнаграждение, т.е. от 36 до пълния размер на възнаграждението- 160 лева или разноски в размер на 124 лева.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, XIII-ти състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 27 от 06.03.2025г., постановено по АНД № 813 от 2024г. по описа на Районен съд– Несебър В ЧАСТТА, с която е изменено НП № 02-2400527 от 08.10.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, като е изменено основанието за налагането на санкцията, съгласно чл.416, ал.5, вр. с чл.415в, ал.1 от КТ, представляващо „маловажен случай“ и е намален размера на имуществената санкция от 1500 лева на 150 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 02-2400527 от 08.10.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас.

ОСЪЖДА „Даймънд Корт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: [населено място], [жк], [адрес], да заплати на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 124 /сто двадесет и четири/ лева разноски по делото- юрисконсултско възнаграждение за представителство пред двете съдебни инстанции, представляваща дължимата разлика между присъденото от РС-Несебър възнаграждение в размер на 36 лева и пълния дължим размер /160 лева за двете съдебни инстанции/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.