№ 272
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500311 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№9037/05.04.2022г., подадена чрез куриер
на 04.04.2022г. от „ЮБ“АД, чрез пълномощника адв.М.Р., против протоколно
Определение №594 от 29.03.2022г., постановено по гр.дело №3303/2021г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставено без уважение искането на
банката да бъде конституирана в производството като трето лице-помагач на
ответника „Е. с.“ЕООД. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното
определение, според които: независимо от разпоредбата на чл.173 от ЗЗД,
жалбоподателят разполага с правен интерес имотите, обезпечаващи
кредитите, да останат в собственост на ответника „Е. с.“ЕООД, по който
начин собствеността им няма да премине към лице, което не е лично
задължено спрямо банката, тъй като в противен случай тя би била само
ипотекарен кредитор и това би ограничило правата й в съдебни и
извънсъдебни производства и би затруднило принудително изпълнение
спрямо тях, особено при реализиране на универсално такова в производство
по несъстоятелност; независимо от разпоредбата на чл.174 от ЗЗД,
жалбоподателят разполага с правен интерес, тъй като продажната цена, която
един длъжник би получил от дадена сделка, е от значение за всеки негов
1
кредитор, независимо привилегирован или не, защото, съгласно чл.133 от
ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори, и процесният предварителен договор е нищожен като
симулативен, тъй като с него не се цели продажба на имотите, а затрудняване
на принудителното изпълнение спрямо тях за удовлетворяване на вземанията
на банката, която симулация страните по договора нямат интерес да разкрият
в производството, както и е нищожен поради противоречие с добрите нрави,
тъй като уговорената с него продажна цена е 55 пъти по-ниска от пазарната
им оценка и над 20 пъти по-ниска от данъчната им оценка; неправилно съдът
е приел, че дружеството-купувач по предварителния договор се било
задължило лично спрямо банката с представените договори за встъпване в
дълг, с които дружеството-продавач е встъпило в задълженията към банката
като солидарен длъжник; неправилно съдът е приел, че собствеността на
ипотекираните имоти вече е била прехвърляна веднъж, без да отчете, че
апортирането им в капитала на „Е. с.“ЕООД е прехвърляне на лично
задължено спрямо банката дружество; третото лице-приобретател на
ипотекираните имоти „С. т.г“ЕООД не би било задължено спрямо банката да
ги опазва и стопанисва, което би довело до намаляване на тяхната стойност,
съответно на обезпечението за банката, и то не е обвързано от задължението
по договорите за кредит да застрахова имуществото и да поддържа
застраховката, с което при евентуално пълно или частично погиване или
увреждане на имуществото тя няма да бъде обезщетена от застрахователя и
кредитите биха останали частично или напълно необезпечени, като
предвидената в договорите за кредит възможност за обявяването им за
предсрочно изискуеми при подобно нарушение не би компенсирало
невъзможността за пълно или частично удовлетворяване на вземанията на
банката. По така изложените съображения жалбоподателят претендира за
отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата му за встъпване
в производството като трето лице-помагач на страната на ответника „Е.
с.“ЕООД.
Ответникът по частната жалба „С. т.г“ЕООД е депозирал чрез
пълномощника адв.П.К. писмен отговор на същата със съображения за
нейната неоснователност, според които жалбоподателят не разполага с правен
интерес да встъпи в процеса като трето лице – помагач, тъй като предмет на
делото е конститутивен иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД, при уважаването на който
2
той няма да бъде обвързан от задължителната сила на мотивите и правата му
на ипотекарен кредитор за удовлетворяване от цената на ипотекираните
имоти не биха били увредени, тъй като са гарантирани от разпоредбата на
чл.173 от ЗЗД, доколкото правата му се запазват срещу всеки приобретател,
придобил имотите след вписване на ипотеката. Претендира за потвърждаване
на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба „Е. с.“ЕООД не е подал отговор на
същата.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице – претендиращото за встъпване в процеса като
подпомагаща страна; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.2 във връзка с
чл.220 от ГПК определение, с което не се допуска встъпването, и откъм
съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а,
разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните
съображения:
Окръжният съд е сезиран с искова молба вх.№18872/22.12.2021г. на „С.
т.г“ЕООД, посредством която е предявен против „Е. с.“ЕООД иск по
чл.19,ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от
01.05.2021г. за покупко-продажба на недвижими имоти за цена от 100000лв.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че не възразява срещу
сключването на окончателен договор, а възразява единствено срещу
продажната цена, срещу която следва да се прехвърли правото на
собственост, тъй като първоначално договорената от 100000лв. е
изключително ниска и не отговаря на текущите пазарни нива, с оглед бума в
цените на недвижимите имоти през последната една година. Не претендира за
уважаване на иска при определяне на по-висока продажна цена, а за неговото
отхвърляне. С молба вх.№8190/28.03.2022г., подадена чрез куриер на
25.03.2022г., третото лице „ЮБ“АД е поискало да бъде конституирано като
подпомагаща ответника „Е. с.“ЕООД страна в производството по
съображения, че върху недвижимите имоти, предмет на процесния
предварителен договор, са учредени договорни ипотеки в полза на банката за
обезпечаване на вземания по четири договора за кредит, като на 20.07.2020г.
3
имотите са апортирани в капитала на „Е. с.“ЕООД, което дружество с
договори от 05.03.2021г. е встъпило на основание чл.101 от ЗЗД в
задълженията към банката по въпросните договори за кредит и се е
задължило да отговаря като солидарен длъжник. Молителят счита за него да е
налице правен интерес от встъпване, тъй като има интерес искът да бъде
отхвърлен, за да не преминат ипотекираните имоти към лице, което не е
лично задължено спрямо банката, в който случай нейните права само на
ипотекарен кредитор в съдебни и извънсъдебни производства биха били
ограничени и то не би било обвързано от задължението по договора за кредит
да застрахова ипотекираното имущество и да поддържа застраховката.
Оспорва действителността на процесния предварителен договор с твърдения
за неговата нищожност като симулативен, целящ не продажба на имотите, а
затрудняване на принудително изпълнение спрямо тях за удовлетворяване на
вземанията на банката, както и като противоречащ на добрите нрави, поради
това, че уговорената в него цена е 55 пъти по-ниска от пазарната цена на
имотите и 20 пъти по-ниска от данъчната им оценка. С молбата са
представени цитираните в нея договори за кредит, нотариални актове за
учредяване на договорна ипотека и договори за встъпване в дълг. С
обжалваното определение, постановено в първото насрочено открито съдебно
заседание на 29.03.2022г., в което ход на делото не е даден, окръжният съд е
приел за молителя да не съществува правен интерес от встъпването му в
производството като трето лице – помагач на ответника като продавач по
предварителния договор, тъй като при евентуалното уважаване на иска и
прехвърляне на ипотекираните имоти правата му на ипотекарен кредитор не
биха били засегнати, с оглед нормата на чл.173 от ЗЗД, според която той има
право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в
чиято и собственост да се намира той, а обстоятелството на каква цена ще
бъде продаден имота също да не засяга правата му на ипотекарен кредитор,
тъй като ипотеката обезпечава вземането му до размера на сумата, за която е
извършено вписването, съгласно чл.174 от ЗЗД, а не до размера на
продажната цена. Приел е правата на молителя да не могат да бъдат
засегнати, тъй като дружеството-купувач по предварителния договор с
договорите за встъпване в дълг се е задължило по договорите за кредит като
солидарен длъжник и по този начин е поело редом с първоначалните
солидарни длъжници и кредитополучателя всички задължения на последния
4
по сключените договори, ведно с техните обезпечения. Приел е и имотите
вече веднъж да са сменили собственика си след вписване на договорните
ипотеки при апортирането им на 20.07.2020г. от длъжникът на молителя „Е.
****“АД в капитала на „Е. с.“ЕООД. Приел е и, че всяка увреда или
намаляване на дадените от длъжника обезпечения са основание за кредитора
да обяви вземанията си за предсрочно изискуеми или да поиска нови
обезпечения, които негови възможности също нямат отношение към факта в
чия собственост ще са ипотекираните имоти, а и са свързани с бъдещи
несигурни събития.
Встъпването на трето лице във висящ процес, за да помага на една от
страните по него, е обусловено от наличието на правен интерес, съгласно
чл.218 от ГПК. Такъв съществува, когато решението по висящото дело би
въздействало върху правното положение на третото лице. То би засегнало
пряко правната му сфера, когато по изключение силата на решението се
разпростира и спрямо третото лице, какъвто настоящият случай не е, предвид
предмета на делото, както основателно се застъпва в отговора на частната
жалба. За третото лице е наличен интерес да подпомага едната от главните
страни в процеса, когато решението би въздействало върху вътрешните му
отношения с нея, за да издейства благоприятно за същата такова като
превантивна правна защита срещу регресна отговорност, с оглед
обвързващата сила на мотивите. В конкретния случай, както резонно счита
ответникът по частната жалба, между банката-молител и ответника
съществуват облигационни правоотношения за парични вземания по
договори за кредит и договори за встъпване в дълг, на съществуването и
развитието на които изхода по спора за обявяване за окончателен на
сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти не би рефлектирал. Всъщност, застъпваното и в частната
жалба от молителя е за наличие на интерес от встъпването му в процеса,
продиктуван от опасността неблагоприятно за ответника решение по делото
да затрудни или усложни защитата на правата му. Такъв интерес настоящата
инстанция намира в конкретния случай също да не е налице. С прехвърлянето
на собствеността върху имотите при евентуалното уважаване на предявения
иск правото на предпочтително удовлетворяване на вземанията на банката-
молител по договорите за кредит не би било накърнено, с оглед вписаната
преди исковата молба ипотека и разпоредбите на чл.173 и чл.174 от ЗЗД, на
5
които се е позовал и окръжният съд. Предвид тези норми е без значение за
реализирането на правата му на такъв дали процесният договор е нищожен,
както счита, или не. Наведените от молителя затруднения при реализиране на
правата му на ипотекарен кредитор при провеждане на универсално
принудително изпълнение спрямо ищеца като приобретател на ипотекираните
имоти и изтъкнатата от него евентуална увреда или погиване на същите не
обосновават наличен конкретен правен интерес, тъй като са свързани с
бъдещи несигурни събития. Основателно той изтъква качеството си на
кредитор спрямо ответника „Е. с.“ЕООД като лично задължен по договорите
за кредит по силата на встъпването му в дълг като солидарен длъжник, при
което и съгласно чл.133 от ЗЗД отговаря с цялото си имущество, включително
вземането което би имал спрямо ищеца като купувач по предварителния
договор при уважаване на иска, съставляващо продажната цена на имотите. В
този смисъл той разполага с интерес не да се отхвърли иска, включително
поради твърдяната нищожност на договора, а да се издейства по-висока
продажна цена за имотите. Това, обаче, е възможно само в хипотезата на
изменение на договора поради стопанска непоносимост, съгласно чл.307 от
ТЗ, за приложението на която е необходимо изрично искане от ответника като
купувач и заинтересована страна по предварителния договор и не би могло да
бъде заявено от третото лице-помагач, с оглед ограниченията по чл.221,ал.1
от ГПК, относно съдопроизводствените действия, представляващи
разпореждане с предмета на спора, и забраната по чл.26,ал.2 от ГПК за
предявяване на чужди права.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и
потвърждаване на атакуваното с нея определение като правилно.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение №594 от 29.03.2022г.,
постановено по гр.дело №3303/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с
което е оставено без уважение искането на „ЮБ“АД да бъде конституирана в
производството като трето лице-помагач на ответника „Е. с.“ЕООД.
6
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7