О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 982
гр. Плевен, 22.05.2019
г.
Административен съд-гр.Плевен, втори
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
ЧЛЕНОВЕ:
Елка Братоева
Снежина Иванова
като
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 461
по описа за 2019 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и
сл.от АПК, вр. чл. 281 от ЗИНЗС.
Образувано е по частна жалба А.Ю.Ю.,
лишен от свобода, изтърпяващ наказание в затвора Плевен, против определение №
612/28.03.2019 г., постановено по адм. дело № 243/2019 г. по описа на
Административен съд- Плевен. С горното определение съдът е освободил л.св. А.Ю.Ю.
от внасяне на държавна такса по адм.дело №243/2019 г. по описа на
Административен съд Плевен, оставил е без уважение искането му за предоставяне
на правна помощ по делото /в която част определението не се оспорва/, оставил е
без разглеждане депозираната от лишения от свобода исковата молба (наречена
жалба) с правно основание чл.276 от ЗИНЗС, срещу длъжностното лице В., за разпореждането му да бъдат обръснати мустаците
на л.св. против волята му и е постановил и прекратяване на производството по
адм.дело № 243/2019 г. по описа на Административен съд Плевен.
С жалбата се излагат доводи, че
постановеното определение е несправедливо, а изложените мотиви за прекратяване
са неоснователни. Твърди се, че е налице допуснато нарушение на чл.3 от ЗИНЗС,
поради което жалбоподателя е в правото си да подаде искане по реда на чл.276 от ЗИНЗС. Излагат се доводи за обстоятелството, че лишеният от свобода се нуждае
от правна помощ, която неправилно му е била отказана. Оспорват се представените
по делото справки от затвора Плевен с твърдения, че посочените в тях
обстоятелства не отговарят на истината. Изразяват се съмнения в безпристрастността
на съдията- докладчик, който, според жалбоподателя е следвало да си направи
отвод. Сочи се че производството е следвало да бъде разделено, тъй като освен
преустановяване на действие от страна на служител на затворническата
администрация е претендирал и присъждане на обезщетение. В заключение се прави
искане да бъде отменено оспореното определение, а производството да се върне за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Постъпило е писмено възражение от юрк. П., процесуален представител на ГДИН- София,
съставляващо отговор на частната жалба по смисъла на чл.232 АПК, в което се същата
се оспорва и се изразява становище за законосъобразност на обжалваното
определение. Сочи се, че след дадени от страна на първоиннстанционния съд
указания ищецът изрично е уточнил, че е сезирал съда с искане по реда на чл.276
и сл. от ЗИНЗС, а не искова претенция за присъждане на обезщетение. Споделят се
доводите от обжалваното определение за недопустимост на така направеното искане
и се сочи, че АС- Плевен правилно го е оставил без разглеждане. Изразява се
становище, че определението е правилно и в частта му, касаеща оставяне без
уважение искането на лишения от свобода за предоставяне на правна помощ. В
заключение се прави искане да бъде потвърдено определение № 612/28.03.2019 г.,
постановено по адм. дело № 243/2019 г. по описа на Административен съд- Плевен.
Настоящият съдебен състав намира, че
частната жалба е подадена в законния срок и от процесуално легитимирано лице,
поради което разглеждането ѝ е допустимо. По силата на чл.281, ал.1 от ЗИНЗС този вид производства са от компетенстността на Административен съд,
който следва да се произнесе в тричленен състав по реда на чл.229 и сл. АПК.
Съдът намира частната жалба за
неоснователна.
За да постанови обжалваното определение
съдът е приел, че се претендира преустановяване на действие, с което се
нарушава забраната по чл.3 от ЗИНЗС, а именно разпореждането на дежурния главен
надзирател И. В. от 19.02.2019г.,
да бъдат обръснати мустаците на л.св. А.Ю.Ю., изтърпяващ наказание в затвора
Плевен. В обжалваното определение е посочено, че предпоставка за допустимост на
искането по чл.276 ал.1 от ЗИНЗС, респективно за наличие на правен интерес от
търсената защита, е действията, нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС, да не са
прекратени или да са очевидно и обективно предстоящи. Правният интерес трябва
да е личен и непосредствен и да съществува към момента на искането и
произнасянето на съда.
Видно от събраните по делото доказателства
е, че извършеното на 19.02.2019 г. обръсване на мустаците на л.св.Ю. към
момента на образуване на съдебното производство – 05.03.2019г. е вече
приключило, т.е. твърдяното незаконосъобразно действие вече не се извършва,
поради което съдебното разпореждане на прекратяването му ще е безпредметно.
Настоящият съдебен състав споделя тези
доводи и намира, че към момента на съдебното производство обективно не е налице
възможност да се иска прекратяване на действие, което вече е осъществено.
Налице е единствено възможност за претендиране на обезщетение за причинени
вреди, ако такива са причинени от незаконосъобразно действие, осъществено при
нарушаване забраната на чл.3 от ЗИНЗС. С първоначалната си жалба частният
жалбоподател е формулирал претенция за присъждане на обезщетение в размер на
100 000 лв., във връзка с която по делото е постановено определение №
554/21.03.2019 г., с което производството по делото е разделено и предмет на
разглеждане в настоящето производство е останало единствено искането на лишения
от свобода по чл.276, ал.1 от ЗИНЗС, поради което се явяват неоснователни
оплакванията на частния жалбоподател в тази насока.
По отношение на отказаната правна помощ
следва да се посочи, че за конкретното производство същата не е задължителна, а
и съобразно чл.24 т.1 и т.2 от Закона за правната помощ, не се предоставя
правна помощ, когато не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би
донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована
или недопустима. В конкретния случай
се касае за недопустима претенция по чл.276 от ЗИНЗС, за което се изложени
доводи по- горе, поради което правилно първоинстанционния съдебен състав е
постановил отказ за предоставянето ѝ.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни и оплакванията за наличие на предпоставки за отвод на съдията-
докладчик, постановил оспореното определение. Частният жалбоподател не сочи
доводи в подкрепа на твърденията си за наличие на предубеденост от страна на
съдията, а такива не могат да се твърдят единствено заради обстоятелството, че
производството не е решено по начин, който да удовлетворява жалбоподателя.
При тези съображения настоящият съдебен
състав намира, че оспореното определение е законосъобразно и правилно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 612/28.03.2019 г.,
постановено по адм. дело № 243/2019 г. по описа на Административен съд- Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Препис от определението да се изпрати на
А.Ю.Ю., лишен от свобода, изтърпяващ наказание в затвора Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ : 1./п/ 2./п/