№ 699
гр. Варна, 24.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000539 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от "КЕЙ ЕНД ЕС
ЕНЕРДЖИ 1" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.“България“ № 51 Б, ет.4 против решение № 155/27.04.2022г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. №
791/2021г., с което са отхвърлени предявените от дружеството исковете
против "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, гр. Варна с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 196
611.18 лева, представляваща цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месец октомври 2018 г. по дебитно известие №
135/30.11.2018 г. към фактура № 134/12.11.2018 г. и на сумата от 58 273.40
лева обезщетение за забава върху главницата 196 611.18 лева за периода от
16.12.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, както и на сумата от
51 985.29 лева, представляваща неизплатения остатък от цената за
произведена и доставена електрическа енергия месец ноември 2018 г. по
фактура № 136/30.11.2018 г., ведно с 15 407.84 лева обезщетение за забава
върху главницата за периода от 16.12.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба, заедно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 17.11.2021г. до окончателното им
1
изплащане на задължението и с което дружеството е осъдено още да заплати
на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, гр. Варна 11 028 лева разноски по
делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли същото
да бъде отменено в цялост и вместо него постановено друго, с което
предявените искове бъдат уважени. Изложени са подробни аргументи,
свеждащи се до твърдения за постановяване на решението в противоречие на
Тълкувателно решение № 1/2017г. от 09.07.2019г. по т.д. № 1/2017г. на
ОСГТК на ВКС, тъй като е издадено в нарушение на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, а
именно – при наличие на преюдициален спор предвид висящото производство
по проверка на законосъобразността на Решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР,
което е предмет на касационно обжалване и не е влязло в сила. Решението е
постановено и при нарушение на материалния закон, тъй като съдът изобщо
не е приложил релевантната към настоящия спор материалноправна норма и
не е анализирал ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юли 2015г. върху
механизма на заплащане на производители от ВяЕЦ. Според него с това
изменение не се въвеждат нови пазарни механизми или нова регламентация
на пазара, още по-малко се преуреждат съществуващите договори и пазарни
практики, а количествата ел.енергия, подлежащи на изкупуване по
преференциални цени, се определят чрез въвеждане на допълнителен
критерий – НСПЕ, но без да се променят преференциалните цени. В този
смисъл преференциалните цени, определени в т.8 и т.9 от Решение № Ц-10
остават непроменени и се прилагат, както са се прилагали преди изменението
на ЗЕВИ от юли 2015г. Неправилно са приложени последствията от отмяната
на Решение СП-1/31.07.2015г., липсва анализ по какъв начин тази отмяна се е
отразила върху отношенията между страните. НСПЕ по т.1-7 от Решение СП-
1 е окончателно отменено с обратна сила и спрямо всички с решение на ВАС
по адм.д.5284/18г. Съдът е пропуснал да вземе предвид този факт, като по-
нататък само е констатирал, че има издадено Решение СП-5 и че то е обявено
за нищожно с решение, което още не е влязло в сила, но не е изследвал дали
това решение има обвързваща сила и ефект по отношение на исковата
претенция. Обжалваното решение е постановено и при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като делото не е спряно до
2
окончателното влизане в сила на Решение СП-5, нито пък съдът се е
произнесъл по неговата валидност по реда на чл.17 ал.2 ГПК, а лаконично е
оставил искането за това без разглеждане с мотива, че липсват конкретни
доводи за незаконосъобразност, както и правен интерес. Решението е и
необосновано, тъй като съдът не е разгледал съществуващата до момента на
промените практика между страните по спора на прилагане и на двете точки
на Решение Ц-10. Ако беше направил това съдът би стигнал до извода, че
няма как да се разграничат различни видове електрически централи,
работещи само в категорията до или само над 2 250 ефективни часа годишно.
Съдът не е обсъдил и факта, че отказът за плащане от страна на ответника се
обосновава само и единствено с тълкуванието на НЕК. Невярна е
констатацията на съда, че ВяЕЦ на ищеца сама се определя като работеща до
2 250часа. Още повече, че такава класификация на ВяЕЦ не съществува.
Доказателствени искания не са направени.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Третото лице-помагач на ответника НЕК, ЕАД изразява становище
допустимост и неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
Искането на въззивното дружество за спиране на настоящото
производство до приключване на адм.дело № 10608/2021г. на ВАС,
образувано по касационно обжалване на решението по адм.дело № 1719/21г.
на АССГ за проверка законосъобразността на Решение СП-5/28.03.2019г. на
КЕВР е неоснователно и като такова се оставя без уважение. С това решение,
считано от 31.07.2015 г., е определено нетно специфично производство /НСП/
на електрическа енергия като ценообразуващ елемент на преференциалната
цена за вятърни електрически централи, съгласно Решение № Ц-
010/30.03.2011 г. на КЕВР вр. Решение № Ц-013/28.06.2006 г. на ДКЕВР. С
оглед препращането към вече приети от регулаторния орган решения за
определяне на преференциални цени Решение № СП-5/28.03.2019 г. има само
3
констативен характер (факт, отбелязан в мотивите към него) и произтичащата
от закона – чл. 13, ал. 9 ЗЕ, негова предварителна изпълняемост налага при
разрешаване на гражданскоправния спор между страните да бъдат зачетени
породените от момента на приемането му правни последици, независимо от
предприетото обжалване пред компетентния административен съд- решение
№ 60185/16.08.2022 г. на ВКС по т.д. 2108/2020г., І т.о. В този смисъл и
решение по т.д.№ 1219/2020г. на ВКС, І т.о.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1”
ЕООД, ЕИК ********* за спиране на настоящото производство до
приключване на адм.дело № 10608/2021г. на ВАС на осн.чл.229 ал.1 т.4 ГПК,
като неоснователно.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
18.01.2023г. от 14,00часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4