РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Силистра, 19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Силистра,в
публичното заседание на тридесети май, през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА, при секретаря РУМЯНА
ПЕНЕВА, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 41 по описа за 2019
година, и, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 43, ал. 3
от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на Р.Т.С. ***
против Уведомително писмо за отказ да се оторизира и изплати подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020 г. (ПРСР) за кампания 2016 г. с изх. № 02-190-6500/4630 от 12.11.2018
г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „“Земеделие”.
Жалбата е подадена в сроковете и при
условията на чл. 149, ал. 3 от АПК - в хода на произнасянето на горестоящия
административен орган по повод възражение против първоначалния административен
акт (Разпореждане №
108 от 19.02.2019 г., л. 80).
Поради поддържани доводи за всички отменителни основания по чл.
146 от АПК, се претендира за прогласяване нищожността на уведомителното писмо,
а при условията на алтернативност - за отмяната му като унищожаемо.
Според жалбоподателката невалидността
на акта се свързва с непосочване в същия на заповедта за делегиране; мотивите
са неясни, тъй като таблично представената информация не кореспондира с
посочените правни основания; съществените нарушения на процесуалните правила се
проявяват в неспазване на разпоредбите на чл. 26 от АПК за уведомяване на
заинтересованото лице за иницииране на административното производство, в
непосочване на фактите и доказателствата, които са ползвани от административния
орган, за да постанови акта и в пропускане на законовия срок за връчване на
уведомителното писмо за оторизация.
Нарушението на материалния закон се
поддържа поради „незаконосъобразно и недопустимо“ позоваване на методиката,
утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието,
храните и горите, а в писмена защита поддържа теза за противоречие между
европейско и национално законодателство и липса на нормиран 12-месечен преходен
период на подпомагане по процесната мярка. Целта на закона не е спазена, тъй
като е нарушен материалния закон. Претендират се разноски.
Ответната страна – Заместник
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, чрез
пълномощник – гл. юрисконсулт Л. Ж., поддържа становище за неоснователност на
оспорването. Фактическите основания за постановения акт се установяват от
съдържащите се в табличен вид съображения,пояснени текстово в легенда. По
преписката са установени двата основни факта, които съгласно чл. 11, ал. 4 от
Наредба № 4 / 2015 г. са пречка да бъде уважено поисканото подпомагане -
състоянието на стопанството е все още в преход след изтичане на
нормативно-предвидения 12-месечен срок за този преход, тъй като кампания 2016
г. е втора поредна от поетия 5-годишен ангажимент; административният орган се е
съобразил с предвидения в чл. 26, т. 5 от Наредба № 1 / 2013 г. минимален
12-месечен срок, съставляващ период в преход, който е правно-значим за
признаване или отказване на заявеното право за подпомагане. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административният съд, след като
съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателката, в качеството на
земеделски производител, за втора поредна година, в рамките на поет
агроекологичен ангажимент, считано от 2015 г., е подала заявление за
подпомагане за кампания 2016 г. с УИН 19/230616/13869 от 13.05.2016 г. (л. 56
гръб - 62),
с което е заявила 100 пчелни семейства по мярка 11 „Биологично земеделие“,
направление „Биологично пчеларство“. В заявлението е вписан код БПП6, който
съгласно ред 7 от Приложение № 1 към чл. 7 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 (за краткост Наредба № 4/2015 г.) съответства на
„биологично пчеларство в преход“.
При приемане на заявлението са
извършени административни проверки в ИСАК, резултатите от които са отразени в
табличен вид в съответните графи на оспорения акт (л. 37 - л. 39). От
разчитането им е видно, че заявените за подпомагане 100 броя пчелни семейства (графа 2) 100 броя са санкционирани като
недопустими за подпомагане спрямо условията за допустимост за участие по
мярката съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г. (колона 5 и легенда към същата).
В уведомителното писмо е вписано, че
данните са калкулирани след сравняване на наличната в ИСАК информация,
компилираща данни, подадени от заявителя, от външни регистри на ИСАК и от
контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4 / 2015 г.
Изведен е извод, че „за декларираните
в заявлението за подпомагане за 2016 г. пчелни семейства по мярка 11
„Биологично земеделие“, направление
„Биологично пчеларство“ 2016 г. е втора година от последно поетия ангажимент по
това направление“.
По делото не се спори, че земеделската
производителка е спазила изискванията за установяване на съответните
правоотношения със сертифициращ орган „Лакон“ ООД и в преписката са приложени доказателства
за осъществен контрол и за подадена и регистрирана информация в съответните
електронни масиви (л.
172 - 176)
- извлечение от ИСАК, регистър „Биологично пчеларство“, с-ма за въвеждане на
данни от външни източници; разпечатка от системата за индивидуална справка,
удостоверяваща данните, въведени от контролиращото лице). От същите се установява, че
въведената информация за състоянието на процесното стопанство е „биологично
пчеларство в преход“, съответстващо на код БПП6. От същите се потвърждава
заявеният в административното производство факт, че идентифицираната с код
БПП6 дейност биологично производство с
пчелни продукти, е в състояние на преход към биологично земеделие към момента
на процесната кампания 2016 г.
С оспореното уведомително писмо за
кампания 2016 г. с изх. № 02-190-6500/4630 от 12.11.2018 г. на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" е отказано уважаване
на заявлението за субсидия по процесната мярка (л. 23 - л. 25).
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие",
съгласно чл. 20а от ЗПЗП, организира и ръководи дейността и на Разплащателната
агенция (РА) и я представлява. Изпълнителният директор притежава правомощия по
отношение одобряването или отхвърлянето на проекти по схеми и мерки на Общата
селскостопанска политика, които може да делегира, съгласно чл. 20а, ал. 3 и ал.
4 от закона. Със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. (л. 118), Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие" е делегирал на Заместник изпълнителния директор
П. С., права да издава и подписва Уведомителни писма от вида на процесното.
Непосочването в оспорения акт на източника на делегация не е признак за
невалидност, тъй като доказателството за оправомощаване не е част от
същественото съдържание на акта и цитираното му или не влияе на възникналото
правомощие. Не е налице твърдяната нищожност, респ. унищожаемост на оспорения
акт, поради липса на материална компетентност на
органа.
Проверка за
отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК - неспазване на
законоустановената форма:
Като мотиви в оспорения акт е вписано, че „за декларираните в заявлението за подпомагане за 2016 г. пчелни семейства по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“ две хиляди и шестнадесета година е втора година от последно поетия ангажимент по това направление“.
Преценката
за наличието на фактически основания по чл. 59, ал. 1, т. 4, предложение първо
от АПК, предпоставя очертаване на материалното правоотношение по заявеното до
административния орган право на подпомагане. Правно-значими са тези факти,
които са включени в хипотезата на правни норми, които регулират материалното
правоотношение. Съответствието на установените факти с материалния закон касае
не порокът „форма“ по чл. 146, т. 2 от АПК, а порокът „материална
незаконосъобразност“ по чл. 146, т. 4 от АПК.
В оспорения
акт, в легендата към пояснението към колона 5 (л. 38), е цитирана Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г., без да се конкретизира разпоредба. Непосочването
обаче на приложимите правни норми по чл. 59, ал. 1, т. 4, пр. 2 от АПК не
съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като приложението на
материалния закон се преценява от съда въз основа на фактите, счетени за
значими от административния орган и изведени от административната преписка. Това
е така предвид необоримата презумпция за знание на закона, който се обнародва с
цел достъпност и публичност. Съдържащата се в Наредба № 4 / 2015 г. разпоредба
на чл. 11, ал. 4 възпроизвежда в хипотезата си посочения от административния
орган факт - 2016 г. е втора поредна година от 5-годишния ангажимент
посредством регулиране на правоотношението по следния начин: плащанията за
преминаване от конвенционално към биологично земеделие (период на преход) се предоставят на подпомаганите лица
за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично
производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889 / 2008 г. Съответно чл. 26, т. 5
от Наредба № 1 / 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство
на растения, животни и аквакултури, растителни,животински продукти, продукти от
аквакултури и храни, тяхното етикиране и контрола върху производството и
етикирането, отменена, но действаща към релеверания период, придава правна
значимост на посочения в акта факт - периода, съставляващ втора поредна година
от кампания 2016 г., чрез разписаното правило, че преходният период за
отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и продукти е дванадесет
месеца. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че жалбоподателката във
възражението си против акта в хода на проведения контрол по административен ред
(л. 19), е засегнала съображения за
продължителността на преходния период, който следва съобразно европейското
законодателство да се счете, че е по-дълъг от счетения за приложим от
административния орган 12-месечен ограничителен период за подпомагане по
националното законодателство. Т.е. закодираните в мотивите на оспорения акт
факти са осигурили възможност на адресата да възприеме волята на органа и
съображенията, поради които е постановен.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника не внася нови факти,
недопустими за установяване в съдебната фаза, а привежда аргументи чрез
посочване на норми, чиято известност се презумира.
В
заключение, въпреки липсата на последователност, съдът намира, че съдържащите
се в административната преписка фактически установявания, изведени от таблично
и словесно представената информация, обуславят възможност да се възприеме
съдържанието на волеизявлението и осигуряват възможност за упражняване правото
на защита на жалбоподателката. От наличната информация става ясно, че
процесните 100 на брой пчелни семейства по графа 2, не са допустими за
подпомагане по процесната мярка 11 „Биологично земеделие“, тъй като през
втората година от поетия 5-годишен агроекологичен ангажимент - кампания 2016
г., нормативно предвиденият период за преход, допустим за подпомагане, заявен
като такъв в графа 1 с код БПП6, е изтекъл.
Въпреки
схематичността си, изложените факти осигуряват възможност за извършване
преценка за приложението на материалния закон, а именно на разпоредбите, които
възпроизвеждат в хипотезата си - чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 / 2015 г., съгласно която плащания за преминаване към
биологично земеделие (период
на преход) се предоставя на подпомаганите лица за
срок, който не надвишава минималния период на преход към биологично
производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889 / 2008 г. за определяне на
подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №834 / 2007 г. на Съвета относно
биологичното производство и етикирането на биологични продукти и съответно - чл. 26, т. 5
от Наредба № 1 / 2013 г., действаща към релевирания период, съгласно която преходният период за
премиване към биологично производство за отглеждане на пчелини по биологичен
начин е дванадесет месеца. Анализът на тези разпоредби сочи, че
правно-значение има периодът от време в рамките на петгодишния ангажимент, в
който се извършва дейността, а в тази връзка посоченият в оспорения акт факт - втора
година от поетия 5-годишен агроекологичен ангажимент – представляващ периодът
на кампания 2016 г., хронологично попада извън нормативно предписания допустим
срок за подпомагане.
Не е налице
и съществено нарушение на административно-производствените правила. Правото на
участие е било осигурено на заинтересованото лице, което се е възползвало и е
изразило съответна позиция в процесното възражение по реда на чл. 149, ал. 2 от АПК.
Процесното
административно производство е инициирано от жалбоподателката. Тя е в
известност по отношение на предметния и времевия обхват на производството,
поради което административният орган не е бил задължен да изпраща обявление по
чл. 26 от АПК за уведомяване. В тази връзка възражението в жалбата е
неоснователно.
Неоснователно
е и възражението за съществено нарушение на административно-производствените
правила поради забавено във времето уведомяване за постановения акт. Връчването
на административния акт е относимо не към самото му съдържание, респ. волеизявление,
а към правото на жалба, което право не се твърди да е опорочено.
Проверка за
приложението на материалния закон:
Съдът следва
да извърши тази проверка като подведе счетените за релевантни от
административния орган факти под хипотезата на относимите правни норми.
Относимостта на последните се извежда от заявеното от жалбоподателката
материално право на подпомагане в процесното заявление. При тази преценка се
установява, че нормите на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 / 2015 г., във връзка с
чл. 26, т. 5 от Наредба № 1 / 2013 г. предвиждат право на подпомагане за процесното
стопанство в преход само през първите 12 месеца от преходния период.
Жалбоподателката е заявила за подпомагане дейността си в преход с код БПП6 и през втората година от поетия
5-годишен ангажимент, която година съставлява кампания 2016 г., през който
период правото й на подпомагане е отречено.
Съгласно посочения по-горе чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 / 24.02.2015 г. плащания по ал. 1 – за преминаване към биологично земеделие(периода на преход), се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889 / 2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.) Анализът на тези норми сочи, че не е налице противоречие между националното и европейското законодателство относно периода на биологично земеделие, включително пчеларство в преход. Действително, в Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 срокът е посочен като минимален, но след като във вътрешното право срокът е регламентиран като фиксиран и при липса на колизия с европейското право, ответният административен орган е длъжен да го съобрази при вземане на решението си.
Разпоредбата на чл. 26, т. 5 от
Наредба № 1 / 07.02.2013 г.
за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и
аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола
върху производството и етикетирането /отм., ДВ бр. 75/11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г/, а след отмяната й при
пряко приложение на чл. 38, ал. 3 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 предвижда преходният период за
отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и продукти, произведени от тях, да е дванадесет месеца/една
година. Финансовата помощ за извършване на биологичните дейности, включени в
направление „Биологично пчеларство" се предоставя съгласно отбелязания в
заявлението код на дейността, чиято продължителност е нормативно установена. В
случая посоченият в заявление за подпомагане 2016 с УИН 19/230616/13869 код
БПП6 е код за биологично пчеларство в преход. За 2015 г. жалбоподателката е
получил финансово подпомагане за биологично пчеларство в преход. Следователно е
налице хипотезата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 / 24.02.2015 г. за отказ да бъде изплатено финансово
подпомагане по заявлението на Р.Т.С. по мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г.
В заключение, съдът намира, че не са
налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Оспорването се явява
неоснователно, тъй като съобразно установените по преписката факти актът е
постановен от компетентен орган, при спазване на установената форма, без
допуснати съществени нарушения на производствените правила, при съответно
приложение на материалния закон и при спазване на целта на закона.
При този изход на спора и във връзка с
направеното искане за присъждане на разноски в минимален размер, жалбоподателката
следва да бъде осъдена да заплати 100 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 от АПК,
съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК
и чл. 144 от АПК.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административният съд – Силистра
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Р.Т.С., ЕГН:**********
*** срещу Уведомително писмо за отказ да се оторизира и изплати подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020 г. (ПРСР) за кампания 2016 г. с изх. № 02-190-6500/4630 от 12.11.2018
г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”.
ОСЪЖДА Р.Т.С., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ДФ „Земеделие" разноски по делото в размер 100 (сто) лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: