О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 03.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен съд, гражданска колегия в
закрито заседание на 04.10.2017г./ Четвърти октомври, две хиляди и
седемнадесета година/ в състав:
Председател: Галя
Петрешкова
като разгледа докладваното от съдия Галя Петрешкова
гр.д. № 638 по описа за 2017г. на Козлодуйския Районен съд и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.248 от ГПК.
С Решение
№ 164 от 11.08.2017г., постановено по гр.дело № 638/ 2017г. по описа на РС,
Козлодуй, съдът е приел предявения от ищеца М.М.М., ЕГН **********, с адрес ***,
иск за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ - за 6-месечен период оставане без
работа, поради уволнението, за основателен и доказан в претендирания от него
размер, но разглеждайки направеното в производството от страна на ответника
възражение за прихващане с вземане на дружеството към ищеца, е достигнал до
изводи за неговата основателност и поради това – за правилност на прихващане с
това вземане до размера на претендираното, което е обусловило отхвърлянето на
предявения иск.
В срока по
чл. 248, ал. 1 ГПК ищецът М.М.М., ЕГН ********** ***, е поискал съда да измени решението
в частта за разноските, като осъди „А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********,
представлявано от Иван Андреев – Изпълнителен директор, да му заплати
направените във връзка с делото разноски, в размер на 1200.00лв. /хиляда и
двеста лева/ представляващи адвокатско възнаграждение по сключен договор за
правна помощ и съдействие.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „А.К.” ЕАД
***, ЕИК *********, представлявано от Иван Андреев – Изпълнителен директор, е
изразил становище, че искането за изменение на решението в частта за разноските
е неоснователно и моли съдът да отхвърли молбата за присъждане на разноските.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ответникът А.К.” ЕАД ***,
ЕИК *********, представляван от Иван Андреев – Изпълнителен директор, е поискал
съда да измени решението, като осъди ищеца М.М.М., ЕГН ********** ***, да му
заплати направените във връзка с делото разноски, в размер на 300.00лв. /триста
лева/ представляващи адвокатско възнаграждение.
В срока по
чл. 248, ал. 2 ГПК ищеца, не е изразил становище по искането за изменение
решението в частта за разноските.
Депозираните молби
са допустими, а първата молба е и основателна по следните съображения:
По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, от които е видно, че ищецът М.М.М. е
упълномощил адвокат Румен Маноев, да го представлява по настоящето гр. дело.
Представен е списък за направените разноски по чл.80 от ГПК.
Текстът на чл. 248, ал 1 ГПК разграничава две
хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с
която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото по чл. 246 ГПК.
Първата хипотеза на чл. 248 ГПК, аналогично на чл. 250 ГПК обхваща случаите,
при които съдът не се е произнесъл по
валидно заявено и прието искане за разноски, като пропускът на съда да се произнесе
по своевременно направеното искане за
разноски не се преклудира, при липса на представен списък по чл. 80 ГПК и
представянето на списък за разноските, не е предпоставка за реализиране
допълване на решението в тази му част /Опр.№134/14.04.14г по ч.гр.д №1117/14г
на ВКС/. При втората хипотеза на чл. 248 ал 1 ГПК, след като съдът е определил
дължимите разноски и е налице искане от страната, същите да бъдат преведени в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, като искането не е за
допълнително произнасяне, а за изменение на вече присъденото, то правната последица по чл. 80, изр.2 ГПК
настъпва, само по отношение изменение на
решението в частта му за разноските /т.8
от ТР №6/12г на ОСГК ВКС/.
Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва
делото пред съответната съдебна инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски. Разноските по граждански дела са направените от страните разходи по
водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл.71,ал.1 от ГПК са държавни
такси и разходи за производството, както и разноски за правна защита на един
адвокат – чл.78, ал.1 от ГПК.
По делото е представен и списък с разноски от
ищецът, ведно с доказателства за направените плащания
Съгласно ТР № 6 от 2013год. от граматическото
тълкуване на хипотезите очертани в чл.78 от ГПК, се извежда, че само
заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.
За удостоверяване размера на сторените от ищеца
разноски същият е депозирал договор за правна защита и съдействие, в който е
обективирана уговорка между ищеца и упълномощения от него адвокат Румен Маноев
от ВАК за заплащане на възнаграждение за процесуално представителство по делото
в размер на 1200.00лева, като изрично в договора е отразено, че сумата е
внесена, т.е. платена.
Според т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начинът на плащане, като, ако плащането е по банков
път, задължително се представят и
доказателства за плащане чрез банка, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в самия договор за правна помощ е достатъчно и има характер
на разписка.
В случая няма изрично отбелязване за заплащане на
възнаграждението от ответника по банков път, а отразяването е за плащане на
сумата в брой. Изричното отбелязване в договора, че сумата е внесена, т.е.
платена, в случая е достатъчно доказателство за реалното извършване на горния
разход от страната.
Достатъчно за уважаване на искането за разноски е
да са налице доказателства по делото, че такива реално са били извършени от
страната в рамките на съответното производство.
Предявеният иск
по чл. 344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ предявен от М.М.М., ЕГН **********
с адрес ***, е отхвърлен, като погасен поради прихващане за заплащане на вземане
/. Ето защо при определяне отговорността за разноски отхвърлената част от
исковете не следва да се съобразява /не се установява неоснователност на
първоначално заявената претенция/. При съдебното прихващане погасяването има
действие за напред, тъй като предпоставките за прихващане настъпват с влизане в
сила на решението, с което възражението е погасено, тъй като от този момент
активното вземане на прихващащия става ликвидно.
Исковата молба е депозирана на 31.05.2017г. и
следователно извършеното прихващане представлява осъществен след предявяване на
иска правопогасяващ факт. Същият е съобразен от съда на основание чл. 235, ал.
3 ГПК, поради което искът е отхвърлен за погасеното в хода на процеса вземане.
Доколкото обаче ответникът е станал причина за предявяване на иска в
първоначалния размер, по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК, той дължи
заплащане на направените от ищеца разноски в пълен размер.
Поради изложеното в тежест на ответника следва да
бъдат възложени всички направени от ищеца разноски.
Неоснователно е искането
на ответника за присъждане на разноски съобразно отхвърлената част на иска
/отхвърлен, като погасен поради прихващане за заплащане на вземане, поради
което ищццовата страна не следва да понася отговорността за разноски.
Водим от горното и
на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
Изменя Решение № 164 от 11.08.2017г., постановено
по гр.д. № 638/2017 год. на КРС, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „А.К.”
ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано от Иван Андреев – Изпълнителен директор,
да заплати на М.М.М., ЕГН ********** ***, направените от него разноски за
процесуално представителство по делото пред тази инстанция в размер на 1200.00лева.
/хиляда и двеста лева/.
ОТХВЪРЛЯ искането на „А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********,
представлявано от Иван Андреев – Изпълнителен директор, за присъждане на
разноски съобразно отхвърлената част на иска.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Окръжен съд, Враца в едноседмичен срок от съобщението до страните.
На основание
чл.7, ал.2 от ГПК препис от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: