Решение по дело №20812/2019 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№…

гр. Варна, 07.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи за разглеждане гр. дело № 20812 по описа за 2019 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен от Б.Б.Д., ЕГН **********,***, срещу „И.ф." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.Х.Б., иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1314.50 лв. (хиляда триста и четиринадесет лева и петдесет стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуги и задължения по договор за услуги за периода от 01.12.2013 г. - 14.01.2015 г., поради обстоятелството, че горепосочената сума е погасена по давност.

Претендират се и разноските по делото.

Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молбата се твърди, че ищцата не дължи исковата сума поради обстоятелството, че процесните вземания са погасени по давност.

Ищцата е титуляр по договор за далекосъобщителни услуги с абонатен № *** и договор с клиентски № ********* на „Теленор България" ЕАД ЕИК *********. В средата на декември месец 2019 г. получила съобщение от ответника, в което й се претендира сумата от 1314.50 лв. С предходно писмо била уведомена за прехвърляне на вземането от „Теленор България" ЕАД на ответника.

След направена справка в офис на „Теленор България" ЕАД, се снабдила с фактура № ********** от 01.01.2014 г. на стойност 143.68 лв. и фактура № ********** от 15.01.2015 г. на стойност 1170.82 лв. Отчетния период е  съответно 01.12.2013 г. - 31.12.2013 г. за първата и отчетен период 15.12.2014 г. -14.01.2015 г. за втората фактура. Счита, че прехвърлените вземания са погасени по давност.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В същия се прави признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК. Оспорва се дължимостта на разноските за производство, извършени от ищеца, като се моли за приложение на чл. 78 ал. 2 от ГПК.

В с.з. ищецуът поддържа иска и моли за произнасяне по реда на чл. 237 от ГПК, а ответникът моли за присъждане на разноски.

Съдът приема за установено следното:

Налице са предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска: налице е признание на иска,; не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237 ал.3 от ГПК, поради което съдът, основавайки се на признанието, следва да постанови решение, с което да уважи исковата претенция.

ПО въпроса за разноските:

И двете страни молят за присъждане на разноски, на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, а спорът между тях е дали ли е повод ответника за завеждане на иска, доколкото е претендирал вземането само извънсъдебно /чрез писма/.

Съгласно ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 338/18 юли 2018 година, по частно гражданско дело № 209 по описа за 2018 година, на ВКС, IV ГО, само по себе си наличието на материалното правоотношение между страните и възникналия между тях извънсъдебен спор за съществуването на възникналото въз основа на него вземане, не води непременно до възникване на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за недължимостта му. Кредиторът има право да претендира вземането си от длъжника и ако го получи то ще е надлежно, дори и ако плащането е направено след изтичането на давността за вземането (чл. 118 от ЗЗД). Същевременно той не е задължен да съобразява изтеклата в полза на длъжника погасителна давност и сам да намалява размера на претенцията си с евентуално погасената по давност част от задължението. Затова отправената до длъжника извънсъдебна покана да плати, дори и за съдържа изявление, че ще бъдат предприети мерки за съдебното установяване на вземането и принудителното му реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признаването на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба.

 Практиката на ВКС в посочения смисъл е трайна - Определение № 66/12.02.2049г. по ч.г.д. № 4770/2017г. на ВКС, определение № 300/ 20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/ 2012 г. ВКС, ГК, IV-то ГО и определение № 75/ 21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/ 2017 г. ВКС, ГК, I-во ГО.

Поради това съдът намира, че доколкото ответникът не е предприел принудително изпълнение срещу ищеца, а само извънсъдебно е поканил същия да заплати погасените по давност вземания, то същият не е дал повод за завеждане на делото и не дължи разноски, на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК.

Няма представени доказателства за сторени разноски от ответника.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.Б.Д., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ НА „И.ф." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.Х.Б., сумата 1314.50 лв. (хиляда триста и четиринадесет лева и петдесет стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуги и задължения по договор за услуги за периода от 01.12.2013 г. - 14.01.2015 г., поради обстоятелството, че горепосочената сума е погасена по давност, на основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: