Определение по дело №158/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 260199
Дата: 7 декември 2020 г.
Съдия: Красимир Иванов Петракиев
Дело: 20204400900158
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. Плевен, 07.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на седми декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

 

при секретаря…. и в присъствието на прокурора…. като разгледа докладваното от съдия Петракиев т.д. № 158 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 369, ал.1 от ГПК.

 

Постъпила е по искова молба  на С.Х. ***,ЕГН********** против „***“ АД /посочено наименование в ИМ „***“/, гр.София, ЕИК *** и Х.Д.Х., ЕГН********, с петитум: “да се постанови решение, с което да се прекрати сключения договор за кредит, обективиран в н.а.№116, т.9, н.д. №1207/2007г. поради неправилно изпълнение от страна на Банката, както и да се признае за установено между страните, че ищецът няма задължения към банката, произтичащи от договор за кредит от 27.07.2007г.“.

Първоначално е образувано гр.д.№4903/2020г. по описа на ПлРС, като с Разпореждане от 04.10.2020г. исковата молба е оставена без движение и е даден срок за отстраняване нередовностите по същата в едноседмичен срок от съобщението.

 В молба от 21.10.2020г. пред РС ищецът е посочил цената на исковата претенция,а именно недължимост на сума в размер на 68 000лв., произтичаща от Договор за банков кредит от 27.07.2007г., сключен между ищеца като земеделски производител и Банката, който е прекратен извънсъдебно, с искане за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответната Банка сумата от 68 000лв., от която 50 000лв. главница, 7 450лв. лихва за периода от 2017г. до 2020г., 550лв. такси и разноски за обслужване на кредита и сумата от 6 000лв. като погасена по давност.

 С Разпореждане от 22.10.2020г. ПлРС е приел, че ИМ все още е нередовна, но  съгласно правилата на родовата подсъдност делото следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на ПлОС.

 Пред ПлОС е образувано гр.д.№899/2020г., като с определение  №260427/24.11.2020г. на съдия-докладчика е прието, че производството по делото следва да се разгледа по правилата на търговските спорове, тъй като земеделският производител – ищец не е сключил Договора за банков кредит като потребител, а във формата на кредитна линия в размер на 41 000лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди – л.15 от делото.

На следващо място, за да обоснове заключението си, че се касае за търговски спор, съдия-докладчикът по гр.д.№899/20г. по описа на ПлОС е посочил, че е „служебно известно на съдебния състав, че ищецът е образувал т.д. №8/2012г. по описа на ПлОС с молба да бъде обявен в несъстоятелност като земеделски производител с основна дейност отглеждане на животни – 16бр. млекодайни крави, с твърдения, че от м.август 2010г., поради задълбочаваща се финансова криза не е в състояние да продължи стопанската си дейност и ДА ОБСЛУЖВА ОТПУСНАТИТЕ КРЕДИТИ“.

С цитираното определение е прекратено производството по гр.д.№899/2020г. по описа на Плевенски окръжен съд и е разпоредено делото да се докладва за образуване, като търговско.

С разпореждане на дежурния съдия определен със заповед на Председателя на съда е образувано настоящото т.д.№158/2020г. по описа на ПлОС.  

С протокол за избор на съдия-докладчик от 02.12.2020г. е определен съдия Красимир Петракиев, след отвод на предходния докладчик - съдия Весела Сахатчиева.

Съдът, счита, че са налице предпоставките по чл.369 от ГПК и следва да прекрати производството по образуваното търговско дело, като се повдигне служебно възражение че спорът не подлежи на разглеждане по реда на глава тридесет и втора от ТПК и го изпрати на Председателя на Плевенски окръжен съд за образуване и разглеждане по общия ред, като гражданско дело.

На първо място несъмнено е, че е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, с който се иска да се докаже, че ищецът не дължи суми по отпуснат банков кредит. Действително банковия кредит е вид търговска сделка по смисъла на чл.430 от ТЗ. Доколкото обаче в уточняващата молба се сочи, че договорът е развален и че се иска само признаване че не дължи суми по него не се касае за хипотезата на чл.365 ал.1 т.1 от ТЗ. Не са налице и предпоставките по чл.365 ал.1 т.2-5 вкл. С приемането на нормата на чл.113 от ГПК ДВ бр.100/20.12.2019г. законодателят въведе обаче изрично правило за вида на образуване и разглеждане на дела от и срещу „потребител“, като е посочил, че същите са граждански. С тази норма императивно е изключил приложното поле на глава тридесет и втора от ГПК, спрямо всички искове, в които ищецът или ответникът притежава качеството потребител. Съгласно легалната дефиниция на термина потребител визирана в пар.13 т.1 от ЗЗП - "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Ищецът е сключил договора от 27.07.2007г. за банков кредит в качеството си на физическо лице, регистрирано като земеделски производител. Съгласно легалното определение въведено с пар.1 на Закона за подпомагане на земеделските производители "Земеделски производители" са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция“. Т.е в случая това е физическото лице. След като е физическо лице, същият не е регистриран като търговец и законовото определение не го окачествява като такъв, то има и качеството на потребител по отношение на сключения договор за банков кредит, доколкото последният се сочи, като правопораждащ факт на задължението, което се оспорва.

На второ място след като делото е образувано по реда на чл.35 от Правилника за администрацията на  съдилищата от оторизиран от Председателя на съда съдия не може да бъде прекратявано и препращано за образуване в друг вид от съдията-докладчик освен в единствено предвидените от закона случаи. Правомощията на съдията-докладчик в производството по несвършени дела са описани в чл.87 от ПАС. Правомощията на съда са уредени в ГПК. Следва а се посочи, че в случая не става въпрос за подсъдност на делото, а за определение с което същото се прекратява, като неправилно образувано като гражданско. С оглед посочените в уточняващата искова молба адрес, претенция и нейния размер искът е местно и родово подсъден на Плевенски окръжен съд.

Преценката за вида на делото и реда за разглеждането му е извън правомощията на съда /съдията-докладчик/, разглеждащ граждански дела по общия ред. Такава се съдържа само в нормата на чл.369 от ГПК, но касае възможността едно образувано като търговско дело, което предопределя разглеждането по реда на глава ХХХІІ от ГПК, да бъде прекратено, поради повдигнато служебно от съда възражение, че спорът не подлежи на разглеждане по специалния ред. Обратния случай да се повдигне възражение служебно от съда, че спорът не подлежи на разглеждане по общия гражданскоправен ред не е предвиден в закона и следователно е недопустим.

На трето място, но не и по значение прекратяване на делото е допустимо само в предвидените от закона случаи – глава ХVІІ раздел І и ІІ от ГПК. Очевидно е, че в случая не е налице нито една от посочените хипотези, поради което и липсва основание за прекратяване на производството по гр.д.№899/2020г. по описа на Плевенски окръжен съд.

Поради изложеното и на осн. чл. 369 от ГПК , Плевенски окръжен съд

                                            О П Р Е Д ЕЛ И :

 

ПОВДИГА СЛУЖЕБНО възражение за това, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на глава тридесет и втора от ГПК - производство по търговски спорове, а подлежи на разглеждане по общия ред, поради което Прекратява производството по т.д.№ 158/2020 г. на Плевенски окръжен съд.

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се докладва на Председателя на ПлОС / гр. и търг.отделение / за образуването на спора като гражданско дело – първа инстанция и за неговото разпределение на съдия-докладчик, разглеждащ такива спорове.

Определението на осн. чл. 369, ал.2 от ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Велико Търново в едноседмичен срок от съобщението до ищеца и до ответниците.

 

СЪДИЯ   В  ОКРЪЖЕН  СЪД: