МОТИВИ към
присъда по НЧХД №1020/ 2020 г. по
описа на ПлРС:
Обвинението е против подсъдимия Ж.Т.П., ЕГН **********, за това, че на 05.05.2020г. около 14:30 часа
в гр. Плевен, местността „***“, е блъснал с дървено „магаре” за рязане на дърва
П.К.Ц. ***, с ЕГН **********, като с това му е причинил лека телесна повреда,
довела до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, престъпление по чл. 130, ал. І от НК и за това, че на 11.05.2020г.
около 18:00 часа в гр. Плевен, местността „***“, е казал нещо унизително, а
именно думите – „***”, „***”, „***“ на П.К.Ц. ***, с ЕГН **********, в негово
присъствие, с което накърнил честта и достойнството му, престъпление по чл. 146
ал. І от НК.
С тъжбата срещу подсъдимия са предявени и граждански искове
както следва: подсъдимият Ж.Т.П., да заплати на гражданският ищец П.К.Ц. с ЕГН ********** *** сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените от деянието по чл. 130 ал. І от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
05.05.2020 г. до окончателното`и изплащане и сумата от 2
000 лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието по чл. 146, ал.
І от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 11.05.2020 г. до окончателното`и изплащане.
В о.с.
з. тъжителят П.К.Ц. се явява с повереника си адв.Д.Д. от ПлАК, като поддържат
обвиненията. Поддържат и предявените граждански искове. Повереникът моли
съда да приеме обвиненията за доказани по несъмнен начин и да уважи предявените
с тъжбата граждански искове, като се аргументира с подробен анализ на
доказателствата.
Подсъдимият
Ж.Т.П., редовно призован се
явява лично и с адв.М.А., като не признава вината си, дава обяснения. В
последното съдебно заседание се явява без защитника си като моли да бъде
оправдан.
Съдът като съобрази събраните
по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Ж.Т.П.
е роден на ***г***., ***, *** гражданин, със средно образование, женен,
работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Ж.Т.П.
и ЧТ П.К.Ц. се познавали като П. живеел в местността ***, обл. Плевен, а
родителите на *** на ЧТ притежавали недвижим имот в съседство на П., и Ц. го
посещавал често. Отношенията помежду им
били влошени поради различни причини и всеки от тях депозирал жалби срещу
другия и роднините му до различни институции. На 05.05.2020 год. около 14.30
часа ЧТ отишъл в местността *** в гр. Плевен където на вилата в момента живеели
родителите на *** му. Целта на посещението била да им занесе необходимите им
хранителни продукти. При пристигането там спрял автомобила си на празно място
пред вилата. Слизайки от автомобила, към него се приближил подсъдимия с чук в
ръка, който държал във връзка с извършвана преди това от него работа в двора си,
като заявил на Ц. на висок глас че не трябва да спира там. ЧТ от своя страна
заявил че магарето за рязане на дърва на подсъдимия което било в близост не
трябва да е там и възникнал словесен конфликт на висок глас. След спора без
доказателства за физическа саморазправа, ЧТ си тръгнал, като депозирал жалба
срещу подс.Ж., а в последствие посетил и съдебен лекар, който му извършил
освидетелстване и издал съдебно- медицинско удостоверение. На 11.05.2020 год.
около 18 часа ЧТ отново отишъл на вилата на ***а си за да им занесе провизии.
Спрял автомобила отпред, слязъл и тръгнал към вилата. Ж.Т. по същото време бил навън,
в двора на своята вила. Веднага след като видял Ц., П. започнал да му прави
забележки на висок глас да не спира там автомобила си, а по- надолу като,
отново помежду им възникнал словесен конфликт.
По делото е
изслушано заключението на съдебно - медицинска експертиза, изговено от
вещото лице – доц. д-р Д.Д., от което се
установява, че на П.К.Ц. е причинено: драскотина с дължина 3 см. в областта на
залавното място на палеца на дясната ръка по гръбната повърхност; кръвонасядане на площ 3/2 см. и две драскотини в
единия му край, локализирани по външната повърхност на подбедрицата на ляв крак
на границата между средна и долна трета: насиняване
(кръвонасядане) и оток с характерна елипсовидна форма с диаметри 4 и 5 см.,
локализирани по задно-вътрешната повърхност на бедрото на ляв крак и две
неголеми на площ рани с овална форма, разположени срещуположно в краищата му.
Уврежданията според експерта са резултат от тъпи и остри травми. Морфологията
(видът и взаимното разположение) на уврежданията в областта на бедрото на левия
крак (двете рани, разположени срещуположно в края на кръвонасядането, което има
елипсовидна форма) много добре могат да бъдат обяснени с действието на кучешки
зъби.
Останалите
увреждания имат според вещото лице нехарактерна форма. Липсват т.н.
„контактни отпечатъци“ от удрящата повърхност на предмета. По тази причина с
медицински методи и средства не е възможно да се посочи точно какъв вид твърд
предмет и по какъв точно начин е действал при причиняване на тези увреждания.
Най-общо може да се каже, видно от експертизата че
драскотините са резултат от тангенциално (странично, повърхностно) действие на
твърд тъп или остър предмет с ограничена удряща повърхност. Възможно е това да
бъдат главички или други части от пирони или неравности (чепове) по
повърхността на процесното „дървено магаре“, бутано към Ц..
Така
изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните
по делото гласни и писмени доказателства.
От показанията на св. А.И.
се установява, че същият е баща на *** на частния тъжител П.Ц. и като такъв на
05.05.2020г. посрещнал *** си – ЧТ Ц. в къщата си в местността ***, тъй като
последният му носел хранителни продукти. Свидетелят установява, че тъй като ЧТ
спрял пред къщата му на празно място в близост до магаре за рязане на дърва-собственост
на подсъдимия, доколкото преди това били рязани от него такива, подсъдимият излязъл
с чук в ръка, като на висок глас направил забележка на ЧТ да не спира там. Свидетелят
И. твърди, че в този момент подсъдимият блъснал с магарето тъжителя. Твърди
още, че ЧТ паднал на земята, а кучето на подсъдимия, което било излязло го
захапало за крака. Отново от показанията на свидетеля И. е видно че на
11.05.2020г. отново го посетил ЧТ с автомобила си, а подсъдимият отново излязъл
и отправил забележка че не трябва да спира на това място, като изрекъл думите: „***и”,
„***”, „***”, наричайки „***” според него и децата и *** му. И. посочва още в
показанията си, че отношенията между неговото семейство и това на подсъдимия са
влошени. Съдът кредитира показанията на свидетеля И. досежно родствената му
връзка по сватовство с ЧТ, както и посещението на последния в дома му в
местността *** на два пъти през месец май 2020г. на посочените дати и това не
се оспорва. Кредитира показанията и в частта в която при пристигане на ЧТ с
автомобил подсъдимият му направил забележка на висок глас да не се спира там
както и че държал в ръката си чук като това също не се оспорва от подсъдимия.
Съдът не кредитира показанията в частта, че на 05.05 ЧТ бил блъснат с дървено
магаре за рязане на дърва от подсъдимия. На първо място свидетелят не посочва в
каква част на тялото е бил блъснат, какви наранявания е получил от това, а и
видно от заключението на в.л. доц.Д.Д. по тялото на ЧТ не са установени
наранявания с посочения предмет. На следващо място съдът не кредитира
показанията и в частта, в която твърди, че кучето на подсъдимия било нахапало
ЧТ. В тази част показанията са вътрешнопротиворечиви и компрометирани,
доколкото пак в същите показания твърди че не бил видял в момента на ухапване,
но бил видял зъбите на крака на тъжителя, т.е. налице е вътрешна
противоречивост на показанията на свидетеля. Така И. твърди: „Не съм видял
кучето да го ухапва, защото малко ме затулва, но видях после по крака му зъбите на това куче къде са
били.” Действително в.л. посочва налични при прегледа наранявания сходни на
такива от ухапване от куче, но пък тук съдът
нито открива виновно поведение на подсъдимия, нито има подобно обвинение. Освен
това св.И. не можа да посочи породата на кучето, въпреки, че като съсед от
години би следвало да е запознат с този факт. Съдът не кредитира показанията на
св. за изречени обидни думи на 11.05.2020г., дори според него да са изречени в
множествено число, а именно „***и”, „***”, „***”, тъй като това обстоятелство не
се потвърди от други доказателства. Не стана ясно дори да бъдат кредитирани
тези показания към кого са били насочени обидните думи, доколкото въпреки множеството
въпроси към св.И. не се установи персонално да са насочени спрямо ЧТ. Не се
установи от показанията му изричане именно към ЧТ Ц. на 11.05.2020г. на
визираните в тъжбата: „***”, „***”, „***”. Следва да се съобрази и твърдението
на св.И. в част от показанията че не е чул, тъй като бил на разстояние. В неценените
части съдът съобрази и родствената връзка по сватовство с ЧТ, както и
обстоятелството че той е бил единствен свидетел очевидец и показанията му в
тези части не се подкрепят от никакви други гласни и писмени доказателства,
нито пък от експертното заключение. С
други думи съдът кредитира показанията на свидетеля А.И. в частта че на
въпросните дати е бил посетен от *** си –ЧТ Ц.
във вилата си в местността ***, който бил пристигнал с автомобил, отправените
забележки от страна на подсъдимия да не спира на въпросното място, както и че
освен него, ЧТ и подсъдимия друг не е присъствал като обективни и с неоспоримост
на тези факти. В останалите части по подробно описани съображения показанията
на св.А.И. не се ценят.
От показанията на св.Т.Т. и Т.
П. се установява, че същите са син и съпруга на подсъдимия П. като на въпросната
дата не били в дома на последния. Свидетелят Т. твърди, че живее постоянно в
гр.Пловдив, но често посещава дома на баща си, а св. П. заяви пред съда, че
била на пазар в гр.Плевен и се прибрала вечерта на 05.05.2020г. В тези части
съдът кредитира показанията на двамата свидетели като съответни на кредитирания
доказателствен материал. Двамата свидетели обаче изразяват споделеното им от
подсъдимия, че ЧТ го хванал за гушата и ритнал кучето му, докато подсъдимия не
бил посягал. Съдът не цени показанията в тези части първо като неподкрепени от
никакви други доказателства, на следващо място като неотносими към делото, и не
на последно място - поради родствената им връзка подсъдимия. По отношение на датата
11.05.2020г. св. Т. не споделя сведена до знанието му фактология, докато св. П.
твърди обидни думи и заплахи от страна на св.И. към подсъдимия които показания
на св.П. не следва да се ценят също от една страна като неотносими, а и поради
факта че е съпруга на подсъдимия с налична индиция за заинтересованост.
Като непротиворечащи на кредитираните от съда
доказателства, съдът кредитира изцяло и показанията на св. Е.Ц., макар да
намира, че изнесените от този свидетел фактически обстоятелства са недостатъчни
за надлежно попълване на делото с доказателствен материал. Така в показанията си св.Ц. установява
влошените отношения между тъжителя и подсъдимия както и че във въпросния период
посещавал местността *** и предупреждавал лицата да не се саморазправят. Не изразява
обаче конкретни спомени предвид изтеклия период от време и служебната си
ангажираност с множество подобни случаи.
Съдът кредитира обясненията на подс. П. в частта в
която установява влошените отношения между него и тъжителя Ц. и семейството му,
а също и в частта че на въпросните дати ЧТ е посетил имот на родителите на *** си,
съседен на този на подсъдимия. Съдът кредитира обясненията и в частта досежно
възникналия словесен конфликт помежду им, а и обстоятелството че е размахвал
чук и причината за това, а именно че бил го ползвал преди това в двора си и без
да забележи излязъл с него. В тази им част съдът намира обясненията на
подсъдимия за кореспондентни с останалите ценени доказателства. В останалата им
част, а именно че е бил нападнат физически от ЧТ на 05.05.2020г. пред дома му,
съдът не кредитира обясненията на подсъдимия от една страна като неотносими, а
от друга страна като неподкрепени от други доказателства. Съдът цени обясненията на подсъдимия и в
частта, че обидни думи не са били изричани от него спрямо Ц. като намира същите
за подкрепени от ценената доказателствена основа, като взе предвид и че
обясненията на подсъдим са не само средство за защита, но и доказателствено
средство.
Заключението на в.л. доц. д-р Д.Д. по изготвената СМЕ
на КСМД отразява увреждането по отношение на П.Ц. и начина на причиняването му,
което беше подробно описано по-горе и не следва да се преповтаря.Съдът цени
напълно заключението като обективно и логично както и неоспорено от страните.
Съдът кредитира изцяло и приложените по делото
преписка № В -3027/20. по описа на РП-Плевен в оригинал доколкото установява
влошените отношения между подсъдимия и тъжителя и семейството му, че по отношение на него е съставен
протокол за предупреждение да спазва законосъобразно поведение, като преписката
обхваща и процесните дати. Съдържащата се в приложената преписка документация
съответства напълно на ценената от съда доказателствена основа.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна
страна следното :
За престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК:
От анализа на
доказателствата е видно, че съдът не разполага с убедителни доказателства, въз
основа на които да приеме за безспорно, че подсъдимият П. е ударил или блъснал тъжителя
с дървено „магаре” за рязане на дърва, и
да се е стигнало до причиняване на нараняванията посочени в тъжбата, довели
до разстройство на здравето временно и
неопасно за живота – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал1. от НК.
Предмет на делото са единствено въведените с тъжбата
действия на подсъдимия Ж.П., според обстоятелствената част на която на 05.05.2020г. около 14,30 часа в гр. Плевен, местността „***“,
е блъснал с дървено „магаре” за рязане на дърва П.К.Ц. ***, с ЕГН **********.
Сочи се че ЧТ отишъл там тъй като в същото населено място съседен на подсъдимия
имот притежавали родителите на *** на ЧТ и той бил спрял там с автомобила
си. В момента, когато пристигнал с автомобила, Ж.П. му заявил че не трябва да спира
там, като размахвал чук. Твърди се, че П. блъснал Ц. с оставено на празното
място дървено магаре за рязане на дърва, като му причинил наранявания по левия
крак и дясната ръка. Твърденията в тъжбата
за причинени наранявания от кучета, не следва да бъдат обсъждани като част от
предмета на делото доколкото не са породени от човешко поведение.
Показанията на разпитаните свидетели
съществено се различават от изнесените в тъжбата факти, които поставят рамката
на обвинението и би следвало да се докажат по несъмнен начин.
Тук следва да се
подчертае, че разпитаният по делото единствен свидетел очевидец и на двете дати
– А.И. е баща на *** на ЧТ с изразена видно от непосредствения
разпит индиция за заинтеросованост от изхода на делото. Той единствен заяви в съдебно заседание, че
подсъдимият Ж.П. е блъснал ЧТ с „магаре” за рязане на дърва на 05.05.2020г.
като кучето на П. е захапало Ц., като съдът не оцени показанията на св.А.И. в
описаните части по подробно посочени по-горе в мотивите съображения.
Повдигнато е
обвинение срещу Ж.П. за извършено от
него срещу П.Ц. на 05.05.2020г. престъпление, за което обаче
не бяха представени убедителни доказателства да е извършено, и то от П..
Налице са
доказателства, видно от неоспореното заключение на в.л. и предхождащото го
съдебномедицинско удостоверение че уврежданията са с нехарактерна форма, като
липсват т.нар. контактни отпечатъци от удрящата повърхност на предмета, но не се събраха доказателства нито относно
предмета, който пак според вещото лице е твърд тъп или остър такъв с ограничена
удряща повърхност, нито относно извършител, т.е че някой е нанесъл удар на Ц. с
определен предмет, че това е дървено магаре за рязане на дърва и че това е било
извършено от подсъдимия. Що се отнася до раните причинени от куче, описани и в
заключението на в.л. за това подсъдимият не следва да отговаря по визирания
ред.
Отново единствен свидетелят
А.И. в показанията си,
отразява здравословно състояние на тъжителя на 05.05.2020г. Липсват обаче
въпреки положените усилия други гласни доказателства, дори производни такива,
които да потвърдят изложената от него фактология, поради което съдът намира, че те не доказват обвинението повдигнато с тъжбата.
Съгласно чл. 103,
ал.1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела, образувани по тъжба на
пострадалия, лежи върху частния тъжител.
Изводът, до който
стигна съдът е, че липсват доказателства подсъдимият да е ударил тъжителя с
посочения предмет и в резултат именно на
това да се е достигнало до търпяното от
страна на П.К.Ц. разстройство на
здравето. И след като не е установено да е извършено деяние от страна на
лицето, по отношение на което е повдигнато обвинение, следва на основание
чл.304 от НПК подсъдимият да бъде признат невинен и в този смисъл следва да
бъде оправдан по повдигнатото обвинение с правно основание чл.130, ал.1 от НК.
Следва да се
посочи, че в присъдата беше допусната техническа грешка и беше изписано и
прочетено че подсъдимият е признат за виновен и оправдан за това че е нанесъл
удар с юмрук, а не с „магаре”за рязане на дърва. Не такава е била волята на
съда, като действителната воля е описана подробно тук в мотивите.
Произнасянето на съда по гражданския иск се намира в
зависимост от наказателната част на присъдата обусловена от основанието за
приемането му. По делото няма
доказателства относно това, подсъдимият да е извършил на 05.05.2020г. деяние
/действие или бездействие/, което да е в причинна връзка с претърпените от П.К.Ц. неимуществени вреди – разстройство на здравето - във връзка с получената от него травма, описана в медицинското свидетелство и
съдебно – медицинската експертиза. Неимуществени вреди безспорно са настъпили на 05.05.2020г. за
тъжителя, но не се установи те да са в резултат на поведението на подсъдимия.
По изложените съображения подсъдимият не
следва да носи гражданска отговорност в конкретния случай и след като липсва
деяние и в гражданско- правния смисъл, то гражданският иск предявен от тъжителя П.К.Ц. с
ЕГН ********** *** против
подсъдимия Ж.Т.П., за сумата от 2 000 лв., представляваща претендирани от деянието по чл. 130
ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на деянието – 05.05.2020г. до окончателното `и изплащане,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на деянието по чл.146, ал.1
от НПК:
При така установената фактическа
обстановка съдът намери, че по делото не
са събрани доказателства подсъдимият Ж.Т.П. на 11.05.2020г. около 18:00 часа в гр. Плевен,
местността „***“, да е казал нещо унизително, а именно думите – „***”, „***”, „***“
– на П.К.Ц. ***, с ЕГН **********, в негово присъствие, с което да е накърнил
честта и достойнството му, престъпление по чл. 146 ал. І от НК. Не бяха
подкрепени от други доказателства показанията на единствения свидетел очевидец,
които съдът по описани по-горе подробни съображения не кредитира. Отново следва
да се посочи, че част от изречените според св.И. обидни думи не са посочени в
тъжбата, която определя рамката на обвинението, и обратното – тези който
фигурират в тъжбата с изключение на думата „***и” не бяха споменати от И.. Дори
обаче по отношение на тази дума хипотетично съдът да оцени с доверие
показанията на св.И., макар и да е дума с
морално укоримо според съда поведение, не се доказа да е била насочени лично към
Ц. и това да е било в негово присъствие. Затова макар и хипотетично тази дума да би могла да
е унизителна за честта и достойнството на дадено лице, по делото не се установи
не само да е изречена, още по-малко да е изречена по отношение на П.Ц. в негово
присъствие както отново императивно сочи разпоредбата на чл.146, ал.1 от НК.
Поради описаните съображения
деянието на П. и по чл.146, ал.1 от НК не осъществява признаците на
престъплението “обида”. Както беше посочено и по-горе несъмнено определянето на
дадени лица като “***и” , представлява в определена степен негативна оценка за
личността им. Това обаче не е достатъчно дори да беше изречено, за да е налице
престъпление в конкретния случай по отношение на тъжителя, а обвинение по което
съдът да се произнесе спрямо други лица не е повдигнато. В този смисъл обидата
е лично унизяващо отнасяне към някого, а не абстрактно понятие изречено
общо.
Поради липса на обективна страна на престъплението
“обида”, за което подсъдимият Ж.П. е обвинен е безпредметно да се обсъжда
субективната страна.
Ето защо съдът призна за невинен и на основание чл.304
от НПК оправда подсъдимия Ж.Т.П. това, че на 11.05.2020г.
около 18:00 часа в гр. Плевен, местността „***“, да е казал нещо унизително, а
именно думите – „***”, „***”, „***“ – на П.К.Ц. ***, с ЕГН **********, в негово
присъствие, с което да е накърнил честта и достойнството му, престъпление по
чл. 146 ал. І от НК.
В наказателното производство е приет за
съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя П.К.Ц. против
подсъдимия Ж.Т.П., за сумата от 2000 лв., представляваща претендирани
от деянието на основание чл. 45, във вр.
с чл.52 от ЗЗД неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на деянието – 11.05.2020 г. до окончателното `и изплащане.
Произнасянето на съда по гражданския иск се намира в зависимост от
наказателната част на присъдата обусловена и от основанието за приемането му.
Съдът намери при тези си изводи за несъставомерност на вмененото на Ж.П. деяние, че следва предявеният на основание чл.45 вр.
с чл.52 от ЗЗД граждански иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При тези изводи на съда на основание чл.190, ал.1 от НПК
частният тъжител П.К.Ц. ***, с ЕГН ********** следва да заплати на подсъдимия Ж.Т.П.,
направените деловодни разноски в размер на 700,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: