№ 21
гр. Ямбол , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20212300500121 по описа за 2021 година
Пред ЯОС са депозирани две въззивни жалби против решение № 12/11.02.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 2091/2020 г. по описа на ЯРС от А.Г.С. от * – ответник в
първоинстанционното производство и от Д. Н. П. – ищец по делото.
С атакуваното пред въззивния съд решение ЯРС:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал. 9 във вр. с чл. 127, ал. 2, СК установените с решение
№ 783/2006 г. по описа на ЯРС мерки относно местоживеенето на детето Д. Д. П.,
упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката и вместо
тях ОПРЕДЕЛЯ следните мерки:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д. Д. П., род. на ***** г. при бащата на адрес гр.
****
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Д. П.,
род. на ***** г. на бащата Д. Н. П., ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти на майката А.Г.С. с детето Д. Д. П., род. на ***** г., както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 09,00 до 18,00 ч. , с преспиване по местоживеене на
майката, един месец непрекъснато през лятната ваканция, когато бащата не е в платен
годишен отпуск,три дни през коледните празници и новогодишни празници през нечетните
години и три дни през великденските празници през четните години.
1
ОСЪЖДА А.Г.С., ЕГН ********** да заплаща на Д. Д. П., род. на ***** г., действащ
лично и със съгласието на своя баща Д. Н. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 190 лв., считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи обстоятелства,
като иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 200 лв., като
неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ПРЕКРАТЯВА определената с решение по гр. дело № 38/2020 год. на ЯРС в тежест на
Д. Н. П., ЕГН ********** в размер на 170 лв. за детето Д. Д. П..
С въззивната си жалба А.Г.С. иска отмяна на този акт изцяло, тъй като постановеното
решение е неоснователно, необосновано, незаконосъобразно като бъде постановено ново, с
което да бъде отхвърлена ищцовата претенция и бъде уважено нейното насрещно искане,
желае се да бъде намален размера на присъдената за детето издръжка от 190 лв. до размер
съобразен с минималния установен от закона, както и присъждане на разноските по делото.
С. счита, че решението е постановено не в интерес на детето, тъй като не е налице
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 от СК, което да води до изменение
на определените родителски права. Изменението на обстоятелствата следва да е такова, че
да се отразява негативно върху детето, като новите обстоятелства влошават положението на
детето при родителя, който упражнява родителските права или да подобряват положението
му, ако родителските права се упражняват от другия родител. В първоинстанционното
производство не е установена такава промяна в обстоятелствата, въз основа на която да бъде
изменено упражняването на родителските права. Всички възражения по въззивната жалба
въззивницата е подкрепила с подробни и конкретни доводи.
Д. Н. П. като въззиваем по жалбата на въззивницата С. не е депозирал писмен отговор
по нея.
Въззивната жалба на Д. Н. П. е насочена срещу решението на ЯРС единствено в частта
на определената за детето Д. месечна издръжка. Въззивника П. счита, че размерът от 190 лв.
месечна издръжка за детето е нисък и претендира завишаването му до 280 лв. Не са събрани
достатъчно доказателства относно доходите на родителя дължащ издръжката – А.С. и се
претендира съдът да изиска справки за доходите й от нейната месторабота, да извърши
справки в НАП дали същата не работи втора работа.
В законоустановения срок въззиваемата А.С. е депозирала отговор на въззивната жалба
и счита същата за неоснователна. Излагат се подробни съображения за несъгласието на
въззиваемата да бъде завишаван размера на издръжката на детето и са представени писмени
доказателства – рентгенова снимка, медицински документи от преглед, рецепта и разпечатка
от Еконт, установяващи загрижеността й като майка за детето Д..
В съдебно заседание страните, редовно призовани, явяват се лично и поддържат
въззивните си жалби и отговор на въззивна жалба. Въззивницата С. в съдебно заседание
2
чрез пълномощника си е заявила и искане за присъждане на разноски.
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от Д. Н. П. против А.Г.С., с
която се претендира постановяване на решение, за изменение на упражняването на
предоставените на С. родителските права по отношение на роденото от брака на страните
дете - Д. Д. П., като родителските права бъдат предоставени на бащата. Твърденията са за
това, че след постановяване на решението за родителски права, са се изменили
обстоятелствата и на практика мерките били изменени - от 08.08.2020 г. детето трайно
заживяло при бащата в гр. Ямбол, където ходи и на училище. Поискано е местоживеенето
на детето да бъде определено на адреса на бащата, както и майката да бъде осъдена да
заплаща издръжка в размер на 200 лв. месечно.
Ответницата С. оспорва иска с твърденията, че притежава необходимия родителски
капацитет и финансова обезпеченост да продължава да полага грижи за детето си. Оспорва
родителските качества на бащата, а и обстоятелството, че не е налице такова изменение на
обстоятелствата, което да доведе до искана промяна в упражняването на родителските
права.
Пред районния съд е представено удостоверение за раждане, от което се установява, че
страните са родители на детето Д. Д. П., роден на ***** г. Страните не спорят, че при
прекратяване на брака им с решение от *** г. родителските права по отношение на детето Д.
са били предоставени за упражняване на майката А.С., а бащата на Д.П. е определен режим
на контакти с детето и е осъден да му заплаща месечна издръжка, която към настоящия
момент с решение на ЯРС № 300/19.06.2020 г. по гр.д.№ 38/2020 г. е с изменен размер от
140 лв. на 170 лв. месечно.
Ответницата С. е представила копие от стр. 1 на Ученическа книжка на Д. Д. П. за
учебната 2018/2019 г. в СУ „Л.Каравелов“ гр.Несебър и във връзка с твърденията си, че
бащата дължи издръжка е представила удостоверение на ДСИ при ЯРС за това, че по и.д. №
3134/2011 г. П. дължи общата сума от 2294,79 лв.
От уведомително писмо на РП - Бургас от 30.10.2020 г. е видно, че във връзка със
заявление на Д.П. е образувано ДП за престъпление по чл. 183,ал.1 от НК. С протокол за
доброволно предаване от 15.01.2021 г. ответницата е предала удостоверение за раждане на
детето Д. и Удостоверение на ДСИ за издръжката по посоченото ДП. С. е представила
доказателства за преведена от нея на детето сума в размер на 132,40 лв. на 05.12.2020 г., а
пред въззивния съд е представила рентгенова снимка, медицински документи от преглед,
рецепта и разпечатка от Еконт, установяващи загрижеността й като майка за детето Д..
Пред ЯРС са изготвени два социални доклада от Д „СП“ Ямбол и от Д „СП“ Поморие
предвид местоживеенето на страните по делото и детето. В изготвения от Д „СП“ – Ямбол
доклад се сочи, че към настоящия момент преките грижи за детето се полагат от неговия
баща, който проявява интерес и загриженост към развитието му. Обитават жилище
3
собственост на бащата, в което детето разполага със собствена стая. Записано е като ученик
в ПМГ „Атанас Радев“. Детето е споделило, че обича родителите си и контактува свободно с
тях, но желае да живее при баща си, където се чувства спокоен и обгрижен. Социалните
работници считат, че бащата разполага с необходимите родителски качества и ресурс да
обезпечи пълноценното отглеждане на детето. В средата, която обитават, не са констатирани
преки рискови фактори.
Изготвения от Д „СП“ Поморие докла сочи, че при разговор с майката същата е
споделила, че след развода и от двегодишна възраст на детето преките грижи се полагат от
нея. До 2017 г. са живели в Ямбол, след което се преместват в Несебър, където детето и
учело. От лятото до настоящия момент детето живеело временно при баща си и учело в гр.
Ямбол, без съгласието на майката. Жилището, което майката и детето обитават в с. Равда не
е посетено. Пред социалните работници майката е заявила, че реализира месечен доход от
по 650 лв. Споделила е, че поддържа постоянни и много добри отношения със сина си.
В съдебно заседание на основание чл.15 ал.1 от ЗЗДет., районният съд е изслушал
детето Д.П., който е заявил, че живее в гр. Ямбол от лятото на един адрес с баща си, брат си
и неговата съпруга. Преките грижи за него ги полага баща му, но всички му помагали. Учи в
математическата гимназия и има добри оценки. С майка си не се разбирал, вижданията им
за живота били несъвместими, не се разбирали добре. Иначе се грижела добре за него,
посещавал я, когато поиска, сега не се карали. Сега се чувства добре и смята, че правилното
решение за него е да остане да живее в Ямбол. Имал си всичко, от което има нужда,
включително изградена приятелска среда отпреди, т.к. само две години учил в Равда и там
му било по-трудно.
Страните също са били изслушани пред районния съд на основание чл.123 от СК и са
поддържали заявените становища, искания и възражения.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни
изводи:
Въззивните жалби са допустими, подадени в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са
легитимирани и имат правен интерес от обжалването. Преценени по същество съдът намира
въззивните жалби за неоснователни.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Предявеният иск е с правно основание чл. 59, ал. 9 СК– за промяна упражняването на
родителските права по отношение на детето Д. и следващите се от това последици с
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката. Искът е предявен с
4
твърденията, че е налице изменение в обстоятелствата, при които са били предоставени
родителските права за упражняване на майката, тъй като детето от почти година се
преместило от нейния адрес и заживяло в дома на баща си, както и през последната учебна
година е учило в друго училище, а не това, посещавано от него, когато е живяло при майка
си.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд за това, че е налице
промяна в обстоятелствата съгласно чл.59 ал.9 от СК и промяната е такава, че води до
промяна и в упражняването на родителските права предвид твърденията на ищеца
събраните по делото доказателства, сочещи на необходимост за тази промяна. Родителските
права след прекратяване на брака са предоставени за упражняване на майката и въпреки, че
няма данни по делото майката да е изгубила или влошила родителските си качества и
отношение към детето, да се е дезинтересирала от упражняването на родителските права или
да действа в ущърб на интересите на детето, промяна е налице. Единствено настъпилата
промяна е в местоживеенето на детето Д. – преместването му и установяването му в
гр.Ямбол в дома на баща му. Именно това обстоятелство е довело до искането на бащата за
промяна в упражняването на родителските права и местоживеенето на детето. От
изготвения социален доклад от Д „СП“ Ямбол е установено по делото, че към настоящия
момент преките грижи за детето се полагат от неговия баща, който проявява интерес и
загриженост към развитието му. Обитават жилище собственост на бащата, в което детето
разполага със собствена стая. Записано е като ученик в ПМГ „Атанас Радев“. Детето е
споделило, че обича родителите си и контактува свободно с тях, но желае да живее при баща
си, където се чувства спокоен и обгрижен. Това е и желанието заявено пред съда от детето
при изслушването му по реда на чл.15 ал.6 от ЗЗДет. Социалните работници считат, че
бащата разполага с необходимите родителски качества и ресурс да обезпечи пълноценното
отглеждане на детето. В средата, която обитават, не са констатирани преки рискови
фактори. Предвид тези констатации на социалния доклад съдът намира за неоснователни
възраженията на майката, че бащата не би могъл да се справи с упражняването на
родителските права, а обстоятелството дали е плащал до момента издръжка за детето си и
дали има заведено против него наказателно производство за неплащане на издръжка са
въпроси, които не касаят настоящия казус.
Както правилно е цитирано от районния съд, съгласно ППВС № 1/74 г., чийто
разрешения са актуални и при действието на СК от 2009 г. - промяна в обстоятелствата,
обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете е налице в някой от следните три случая:
1.когато са изменени обстоятелствата, които са взети предвид при определяне на
първоначалните мерки, 2.когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по
упражняване на родителските права или 3.когато на практика мерките са променени. В
настоящия случай исканата промяна в упражняването на родителските права, произтича от
това, че на практика мерките са променени – не е спорно, а е и установено, че детето от
близо година живее с баща си и посещава училище в град, различен от този, където е
5
живяло с майка си, чувства се добре в дома на баща си и в училището, където са приятелите
му отпреди, а при тези обстоятелства преките грижи по отглеждането и възпитанието на
детето се полагат вече от неговия баща.
След постановяване от съда на промяна в упражняването на родителските права с
предоставянето им на бащата, местоживеенето и режима на лични контакти с майката, е
постановено и решението относно заплащате на издръжка от страна на майката. В тази част
решението също е атакувано с въззивна жалба от Д.П., но въззивният съд намира за
неоснователна същата. Преценката за размера на дължимата от майката на детето месечна
издръжка от 190 лв. правилно е извършена от районния съд като са взети предвид заявеното
от бащата искане за издръжка в размер 200 лв., а не в размер 280 лв., както се претендира с
въззивната жалба. Размерът на издръжката е определен с оглед обстоятелството, че бащата
ще полага преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето, както и че не са
представени доказателства за реализирани от страните доходи. Данни за доходите на
майката се съдържат в социалния доклад, като същата е заявила, че реализира постоянен
доход в размер на 650 лв., а твърденията на бащата са за доход в размер на 500 лв. месечно.
Взето е предвид, че и двамата родители нямат задължение за издръжка към други
ненавършили пълнолетие деца и въз основа на тези данни правилно е преценено, че майката
следва да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 190 лв., която ще съответства,
както на потребностите на детето, така и на възможностите на майката.
Въз основа на изложеното въззивният съд счита, че въззивните жалби са неоснователни,
а атакуваното решение на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/11.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 2091/2020 г. по
описа на ЯРС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7