Решение по дело №485/2021 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 109
Дата: 29 декември 2021 г.
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20211840200485
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Ихтиман, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Надя Н. Борисова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20211840200485 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на В. П. Б. против Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №......, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр.
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП
на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.
В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш, тъй като към
момента на установяване на нарушението лекият автомобил не е бил
собственост на жалбоподателя.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Представителят на административнонаказващият орган (АНО) оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
1
На 12.06.2020 г. жалбоподателката В. П. Б., в качеството на продавач,
прехвърлила правото на собственост върху лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Пунто“ с рег. № Е2782МР на купувача Б.А. Я.с договор за покупко-
продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на страните, извършена
от нотариус С. Д. с район на действие Софийски районен съд, с рег. № 399.
Данните за промяната на собственика на автомобила били отразени в
системата на МВР на 12.06.2020 г. в 18.22 часа.
На 12.06.2020 г. в 19.03 часа, с устройство № 10011, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на
път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448, е установено движение по път А-1 (АМ
„Тракия“) км. 43+448 с пътно превозно средство – лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № Е2782МР, с обща допустима максимална
маса 1565 килограма, брой оси 2, за което ППС не е заплатена винетна такса
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП според категорията на пътното средство.
Деянието е квалифицирано като нарушение на нарушение на чл. 139, ал.
5 и ал. 6 във вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл.
187а, ал. 1 ЗДвП и с обжалвания електронен фиш на жалбоподателя в
качеството на водач е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.
По доказателствата:
Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиовречиво от
събраните в хода на производството писмени доказателства –извлечение от
електронната система на АПИ, 2 броя снимки, договор за покупко-продажба
на МПС от 12.06.2020 г., справка от централна база на АИС – регистрация на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София.
Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи
се и следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установяват всички
обстоятелства от предмета на доказване без наличие на противоречие, поради
което не следва да бъдат по-подробно анализирани.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК,
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият отговаря на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.
Нарушението, макар и несъвсем прецизно посочено, може да се извлече от
съдържащите се в електронния фиш данни (фактическа и посочени правни
норми). Прави впечатление, че липсва изрично посочване, че нарушителят в
качеството на водач не е заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за
съответния тип ППС, което предвид цитираните разпоредби – чл. 179, ал. 3
2
вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП може да се направи извод, че е вмененото
административно нарушение. За по-голяма прецизност
административнонаказващият орган следва да посочва вида на незаплатената
такса, субекта на АНО и конкретното изпълнително деяние, тъй като при
определени категории МПС или в хипотези на различен собственик и
ползвател на ППС, това е възможно да е решаващо за законосъобразността на
производството.
Препис от електронния фиш е връчен на наказания, с което е изпълнена
процедурата по чл. 189ж от ЗДвП. От изложеното следва извод, че при
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Допуснато е обаче неправилно приложение на материалния закон.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси
за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение
на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139,
ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство.
Задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е
скрепено с административнонаказателна отговорност за водача допуснал
нарушение, предвидена в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е
въведена оборима презумция, че при установяване на нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице.
От изложеното е видно, че не е имало основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката В.Б.. Към
12.06.2020 г. в 19.03 часа тя не е имала качеството на собственик на лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № Е2782МР, не е била
ползвател и не е управлявала същия. По-рано през деня тя е прехвърлила
собствеността върху автомобила на Бисер Ангелов Янков с договор за
покупко-продажба на МПС, сключен в изискуемата от чл. 144, ал. 2 ЗДвП
форма – писмен с нотариална заверка на подписите. Продажбата е била
3
отразена и в системата на МВР към 18.22 часа след обмен на информация
между Нотариалната камара и министерството на основание чл. 144, ал. 4
ЗДвП. Няма данни в свидетелството за регистрация на лекия автомобил марка
„Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № Е2782МР да е вписан ползвател, не е и
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. При
това положение няма основание за наказване на жалбоподателката, тъй като
към момента на извършване на нарушението същата не е имала качеството на
собственик на автомобила и презумпцията по чл. 187а, ал. 1 ЗДвП е
неправилно приложена. Субект на отговорността е бил новият собственик.
Като е приел обратното, АНО е допуснал неправилно приложение на
материалния закон – чл. 187а, ал 1 вр. чл. 179, ал. 3 ЗДвП, поради което
обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен на основание чл. 63, ал.
3, т. 1 ЗАНН
По разноските:
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл.
144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 350
лв. е основателно.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че електронният фиш
подлежи на отмяна, с оглед на което и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2,
т. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата №..................., издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ДА ЗАПЛАТИ
на В. П. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Г. Б.“ № 12а
сумата от 350 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на В. П. Б. против Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 11000083415, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал.
6 във вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал.
1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.
В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш, тъй като към
момента на установяване на нарушението лекият автомобил не е бил
собственост на жалбоподателя.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Представителят на административнонаказващият орган (АНО) оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 12.06.2020 г. жалбоподателката В. П. Б., в качеството на продавач,
прехвърлила правото на собственост върху лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Пунто“ с рег. № Е2782МР на купувача Бисер Ангелов Янков с договор
за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на страните,
извършена от нотариус Снежана Доганова с район на действие Софийски
районен съд, с рег. № 399.
Данните за промяната на собственика на автомобила били отразени в
системата на МВР на 12.06.2020 г. в 18.22 часа.
На 12.06.2020 г. в 19.03 часа, с устройство № 10011, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на
път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448, е установено движение по път А-1 (АМ
„Тракия“) км. 43+448 с пътно превозно средство – лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № Е2782МР, с обща допустима максимална
маса 1565 килограма, брой оси 2, за което ППС не е заплатена винетна такса
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП според категорията на пътното средство.
Деянието е квалифицирано като нарушение на нарушение на чл. 139, ал.
5 и ал. 6 във вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл.
187а, ал. 1 ЗДвП и с обжалвания електронен фиш на жалбоподателя в
качеството на водач е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.
По доказателствата:
1
Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиовречиво от
събраните в хода на производството писмени доказателства –извлечение от
електронната система на АПИ, 2 броя снимки, договор за покупко-продажба
на МПС от 12.06.2020 г., справка от централна база на АИС – регистрация на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София.
Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи
се и следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установяват всички
обстоятелства от предмета на доказване без наличие на противоречие, поради
което не следва да бъдат по-подробно анализирани.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК,
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият отговаря на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.
Нарушението, макар и несъвсем прецизно посочено, може да се извлече от
съдържащите се в електронния фиш данни (фактическа и посочени правни
норми). Прави впечатление, че липсва изрично посочване, че нарушителят в
качеството на водач не е заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за
съответния тип ППС, което предвид цитираните разпоредби – чл. 179, ал. 3
вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП може да се направи извод, че е вмененото
административно нарушение. За по-голяма прецизност
административнонаказващият орган следва да посочва вида на незаплатената
такса, субекта на АНО и конкретното изпълнително деяние, тъй като при
определени категории МПС или в хипотези на различен собственик и
ползвател на ППС, това е възможно да е решаващо за законосъобразността на
производството.
Препис от електронния фиш е връчен на наказания, с което е изпълнена
процедурата по чл. 189ж от ЗДвП. От изложеното следва извод, че при
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Допуснато е обаче неправилно приложение на материалния закон.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси
за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение
на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
2
до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139,
ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство.
Задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е
скрепено с административнонаказателна отговорност за водача допуснал
нарушение, предвидена в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е
въведена оборима презумция, че при установяване на нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице.
От изложеното е видно, че не е имало основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката В.Б.. Към
12.06.2020 г. в 19.03 часа тя не е имала качеството на собственик на лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № Е2782МР, не е била
ползвател и не е управлявала същия. По-рано през деня тя е прехвърлила
собствеността върху автомобила на Бисер Ангелов Янков с договор за
покупко-продажба на МПС, сключен в изискуемата от чл. 144, ал. 2 ЗДвП
форма – писмен с нотариална заверка на подписите. Продажбата е била
отразена и в системата на МВР към 18.22 часа след обмен на информация
между Нотариалната камара и министерството на основание чл. 144, ал. 4
ЗДвП. Няма данни в свидетелството за регистрация на лекия автомобил марка
„Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № Е2782МР да е вписан ползвател, не е и
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. При
това положение няма основание за наказване на жалбоподателката, тъй като
към момента на извършване на нарушението същата не е имала качеството на
собственик на автомобила и презумпцията по чл. 187а, ал. 1 ЗДвП е
неправилно приложена. Субект на отговорността е бил новият собственик.
Като е приел обратното, АНО е допуснал неправилно приложение на
материалния закон – чл. 187а, ал 1 вр. чл. 179, ал. 3 ЗДвП, поради което
обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен на основание чл. 63, ал.
3, т. 1 ЗАНН
По разноските:
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл.
144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 350
лв. е основателно.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че електронният фиш
подлежи на отмяна, с оглед на което и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2,
3
т. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН,
4