РЕШЕНИЕ
№ 1141
Град Пловдив 16.06.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII състав, в
открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Румяна Агаларева и участието на
прокурор Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1016/2023 година по опис на съда, взе
предвид следното :
Производство по чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от директор на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив чрез юрисконсулт П.против
Решение № 478 от 20.03.2023 г., постановено по АНД № 20225330206100/2022г. по
описа на Районен съд – Пловдив- ХI н. с., с което е
отменен Електронен фиш сер.К № 6093206, издаден от ОД на МВР-Пловдив за
наложена на А.Р.Ч. ЕГН********** *** на осн. чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.4 ЗДвП
глоба в размер на 1200.00 лв. за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП. С него са
присъдени и разноски за адвокатско възнаграждение.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното производство
е допуснато съществено нарушение на административно наказателния процес. Твърди
се, че по безспорен начин е констатирано нарушението, неговият автор и
законосъобразно е определена санкцията. Счита, че административно-
наказателното производство е проведено законосъобразно и не са ограничени
правата на нарушителя. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и
потвърждаване на издаденият административен правораздавателен акт. Претендира
се присъждане на юрисконсултско разноски и се прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – А.Р.Ч. чрез пълномощника си адв.П. в
писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Редовно призован
, в писмено становище счита, че обжалваното решение е законосъобразно и
съобразено с постоянната съдебна практика, която прилага. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв..
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор, дава
заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Касационния
състав, като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с жалба, предявена от касационният ответник
срещу процесният Електронен фиш сер.К № 6093206, издаден от органите на ОД на
МВР-Пловдив за извършено от него административно нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП,
обстоятелствата по което са се изразили в това, че на 24.06.2022г в 09:42 часа
в гр.Пловдив, на бул. България №86 в посока запад, при ограничение на
скоростта от 50 км/ч за населено място е управлявал МПС лек автомобил „Ауди А3“
с рег. № ***, при което след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч е установено
движение със скорост от 93 км/ч , което е превишение на максимално допустимата скорост
от 43 kм/ч. Посочено е, че нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство и система ARH CAM S 1 № 120сса8. На жалбоподателят Ч. като собственик
на МПС е наложена глоба в двоен размер от 1200 лв. при условията на повторност,
за което е посочено, че не е изминал едногодишен срок от влизане в сила на
предходен Електронен фиш сер.К №5838300. Представена е извадка от системата на
МВР, според която този предходен ЕФ е за нарушение на 29.04.2022г, връчен на
15.05.2022г и е влязъл в сила на 30.05.2022година. Самият ЕФ не е бил приложен.
За да отмени атакуваното НП първоинстанционният съд е приел, че административно
наказателното производство е проведено при съществено нарушение на
процесуалните правила, като незаконосъобразно не е посочен вида на нарушението,
касаещо изложената повторност, за да може да се извърши преценка дали е
нарушение от същият вид, като обжалваното. По отношение на другите спорни
обстоятелства е изложил съответните мотиви, че нарушението и неговият автор са
законосъобразно установени. Приел, че така констатираните съществени пороци на
административно наказателния процес съществено засягат правото на защита на
нарушителя, а нередовностите касаят законосъобразността на атакувания ЕФ, поради
което той се явява незаконосъобразен.
Решението на районният съд е неправилно.
Основателни са мотивите на районния съд, че в
случая законосъобразно е установено административното нарушение и неговият
автор, като приложения
по дело електронен фиш, в едно със съответните доказателства отговаря на
формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната
компетентност на издалия го
административнонаказващ орган. По отношение на мотивите,
че контролните органи са допуснали съществено процесуално нарушение, даващо
самостоятелно основание за отмяна на издаденият правораздавателен
административен акт, същите са незаконосъобразни. Приложената справка за
издаден предходен ЕФ сер.К №5838300, в сила от 30.05.2022г. в достатъчна степен
обосновава обективните предпоставки за определяне на извършеното деяние при
условията за повторност. Посочените от първоинстанционният съд изводи, че само
справката не дава възможност да се определи вида на предходното нарушение, за
да се извърши преценка дали отговаря на изискванията за квалифициращия
признак на нарушението, а именно същото да е при условията на повторност в
едногодишен срок от наказването му за същото по вид нарушение, както и че това
е довело до незаконосъобразно изписване на правната квалификация на
санкционната норма, която е посочена непълно в степен, че да се приеме, че
липсва въобще санкционна норма. Видно от представените по
преписката доказателства, самата серия на издаденият ЕФ и приложената справка
обосновават в достатъчна степен направеният в обжалваният акт извод, че се
касае за влязъл в сила предходен ЕФ за същото по вид нарушение, което е в
рамките на предвиденият едногодишен срок. Даденото описание на санкционната
норма, въз основа на която е определена и наложена
санкция в размер на 1200 лева в достатъчна степен дава възможност да се
определи вида и размера на административното наказание, което е в рамките на
границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В този смисъл липсва съществени пороци на проведеният административно
наказателен процес, които да ограничават правото на защита на нарушителя, а
именно да разбере в какво е обвинен и как му е определено наказанието, за да
може да организира своята защита. Ето защо касационната инстанция счита, че не
са налице предпоставките да бъде отменено обжалваният ЕФ като незаконосъобразен,
а като е отменил същият, районният съд е постановил неправилен съдебен акт,
който следва да бъде отменен, а атакуваният административен правораздавателен
акт да бъде оставен в сила.
По отношение на въведените възражения от
касационният ответник и приложената съдебна практика в потвърждение на
изложеното от него становище за неоснователност на касационната жалба, следва
да се посочи, че те не се покриват със събраните в хода на производството
писмени доказателства.
Касаторът в
настоящото производство е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В този
смисъл същите следва да се определят съобразно разпоредбата на чл.78 ГПК, вр.
чл.37 ЗПрП, вр. чл.144 АПК, и при приложение на разпоредбата на чл.27е от НЗПрП
от по 80 лева за всяка съдебна инстанция, общо в размер на 160 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив - ХХIII състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 478 от 20.03.2023
г., постановено по АНД № 20225330206100/2022г. по описа на Районен съд –
Пловдив- ХI н с.. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш сер.К № 6093206,
издаден от ОД на МВР-Пловдив, с който на А.Р.Ч. ЕГН********** *** на осн.
чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1200.00 лв. за
нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА А.Р.Ч. ЕГН**********, с
адрес ***
да заплати на ОД на МВР Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение за
две съдебни инстанции в размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ………………..
ЧЛЕНОВЕ : 1. …………….
2. …………….