Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 13.02.2014 година, постановено по гр. дело № 1895 по описа на В. районен съд за 2014 година, по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс е определено местоживеене на децата Г. Б. М. и Г. Б. М. при баща им Б. Е. М.. Нему е предоставено упражняването на родителските права, а за майката А. Я. Н. е определен режим на лични отношения с децата всяка първа и трета седмица от месеца от 18,00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, както и тридесет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, а също и през половината от коледната и великденската ваканции. В тежест на майката е присъдена издръжка за децата от по 90 лв. за всяко, считано от 14.11.2014 година до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва върху просрочените вноски от падежа до окончателното им заплащане, както и дължимите държавни такси върху уважените искове за издръжка. Постановено е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка. Решението е обжалвано от А. Я. Н. с искане за отмяната му в частта, с която е определено за детето Гинка местоживеене при бащата. Претендира да бъде постановено детето на живее при жалбоподателката, да й се възложи родителската власт спрямо него при съответно определяне на мерки относно личните му отношения с бащата и дължимата от последния издръжка. Ответникът по жалбата - Б. Е. М. - е изложил доводи за безпорочност на решението. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс. Ищцовата страна - Б. Е. М. - излага в исковата си молба, че с ответницата са родители на децата Г. Б. М. и Г. Б. М., родени съответно на 18.05.2010 година и на 25.10.2011 година. От май, 2014 година се разделили с майката. Момичето взела със себе си и до момента живеели заедно другаде. С доводи майката да не разполага с нужните родителски качества за правилното отглеждане и възпитание на детето, с това интересът на децата да налага те да растат заедно в една семейна среда, по реда на настоящото производство ищецът претендира да се определи местоживеенето им при него, да му се възложи упражняването на родителските права и да им се присъди издръжка. Ответната страна - А. Я. Н. - оспорва исковете с възражения да изпълнява добросъвестно майчините си задължения, да разполага с нужните родителски качества, средства и домашна среда за правилното отглеждане и възпитание на децата. Претендира родителската власт спрямо по-голямото дете. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема: Страните не спорят, установено е от обясненията им и събраните гласни и писмени доказателства, че са родители на децата Г. Б. М. и Г. Б. М., че до средата на месец май, 2014 година са живели заедно, че ответницата заедно с детето Гинка е напуснала ищеца и понастоящем са разделени, като всеки отглежда по едно от децата: бащата - момчето, а ответницата - момичето. Децата са съответно на пет и на четири години - приложените две удостоверения за раждане. Няма спор и по въпроса - признава се и в жалбата, и в основната позиция на ответницата, че живее на семейни начала с друг мъж в едно домакинство с него и с детето Гинка. Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна налага извод за доказаност и основателност на предявените искове. Възрастта на децата и периодът на съвместното им съжителство - от раждането до навършване на четири годишна възраст на момиченцето, аргументират съда да приеме, че интересът им диктува да живеят и да растат в една семейна среда. Следва да бъде предпочетена създадената от ищеца, защото децата там са родени, там са расли заедно с двамата родители до пролетта на 2014 година и обитаваното от ищеца жилище е тяхна естествена домашна среда. В този смисъл искът за местоживеене на децата, е доказан и основателен. Следва да бъде уважен, според заявеното. Доводите на ответницата са неоснователни. Дадените в ППВС № 1 от 12.11.1974 година по гр. дело № 3/74 год. критерии за решаване на въпроса при кого от родителите да живеят ненавършили пълнолетие деца и кой да упражнява родителската власт спрямо тях, не само не променят даденото с обжалвания акт разрешение на поставените въпроси, но налагат именно такова разрешение. Според цитираното постановление и преди всичко според чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 1 и 2 от СК, водещ е интересът на децата. Родителските качества, имотното състояние на родителите, полът, възрастта, помощта от трети лица, социалното обкръжение и жилищно-битовите условия за живот са критерии помощни - намират приложение ако и доколкото интересът на децата е защитен еднакво и в хипотезата, в която биха живели при майката, и в тази, в която биха живели при бащата. Решаващото за казуса е, че майката постулира разделно живеене на децата, изразява привързаност към голямото, на практика не конкретизира становище спрямо малкото дете и защитната й теза не държи сметка за това, че за сегашната възраст на децата най-важното е да живеят заедно. Затова съдът не взема предвид развитите от ответницата доводи при решаване на спора за местоживеене на децата. Доколкото местоживеенето им е основна предпоставка за упражняване на родителските права и децата ще живеят при бащата, естествено се налага разрешението нему да се възложи упражняването на родителската власт. Режимът на лични отношения следва да се определи във вариант, аналогичен на постановения с атакуваното решение - право на майката да взима децата всяка първа и трета седмица от месеца от 18,00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, както и тридесет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, а също и през половината от коледната и великденската ваканции - защото държи сметка за естествената нужда от майчино присъствие и грижи при такава ниска възраст и на двете деца. Неоспорената по делото трудоспособност на родителите сочи, че въпреки относително ниските им доходи, във възможностите им е да отделят по 90 лв. месечна издръжка за всяко дете. Така на майката следва да се отреди такъв дял в издръжката на децата - общо 180 лв. месечно. Стойност, която гравитира към законово регламентирания минимум на издръжка, дължима за ненавършили пълнолетие деца. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 13.02.2014 година, постановено по гр. дело № 1895 по описа на Великотърновски районен съд за 2014 година. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |