Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260982
17.11.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,въззивно
гражданско отделение, V състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
пети октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Светлана
Станева
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от председателя въззивно
гражданско дело № 2434/2017г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 и
сл. от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба на В. И. К.,ЕГН-
********** и Д. С. К.,ЕГН- **********, чрез пълномощника
им адв.И. Д.,против Решение № 2158/30.06.2017г.,постановено по
гр.д. № 126/2016г., по описа на ПдРС,20-ти
гр.с., с което е
отхвърлен предявения от тях
против М.Т.А.-Г.,ЕГН-********** и
Д.А.Г.,ЕГН-**********,***,иск за признаване за
установено,че ответниците дължат
на ищците сумата от
5лв.,представляваща част от обезщетение за неоснователно
обогатяване,цялото от 1800лв.,дължимо за преминаването им с лек автомобил през
периода от 01.11.2010г.-01.05.2011г.през собствения на ищците поземлен имот с
идентификатор 56784.535.35 по КК на гр.Пловдив,от който имот ищците притежават
1/2 идеална част в режим на съпружеска
имуществена общност,за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 14205/2015 г. по описа на ПдРС.
В жалбата
се излагат подробни съображения
за неправилност на атакуваното решение като постановено при допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон и за необоснованост на същото.Иска се
отмяната на решението и постановяване на друго,с което да се уважи изцяло
предявеният иск.Представят се писмени доказателства.Претендират се разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемите
М.Т.А.-Г.,ЕГН-********** и Д.А.Г.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.А.С.
намират въззивната жалба за неоснователна по изложени в писмен отговор и
съдебно заседание съображения.Искат
същата да се остави без уважение.Претендират разноски.
Пловдивският окръжен съд,след
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните,приема
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена против
обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирани лица,които
имат интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо-постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.Предвид
горното и съгласно
разпоредбата на чл.269,изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи и при служебна проверка
за допуснато при постановяването му
нарушение на императивни материалноправни норми, като
въззивната инстанция се
произнесе по съществуващия
между страните правен
спор.
Първоинстанционният съд
е сезиран от В. И. К.,ЕГН- ********** и Д. С. К.,ЕГН-
********** с
иск с правно
основание чл.422, ал.1 от
ГПК във връзка
с чл.59, ал.1 от ЗЗД против М.Т.А.-Г.,ЕГН-**********
и Д.А.Г.,ЕГН-**********.Ищците твърдят,че са собственици при режим на СИО на ½
ид.част от поземлен имот
с идентификатор 56784.535.35 по
кадастралната карта на гр.
Пловдив,с адрес на имота гр.Пловдив,бул.»*** с площ от 2186кв.м.,като ответниците-съпрузите Г. в
периода 01.11.2010г.-01.05.2011г. са преминавали ежедневно през част от процесния ПИ с лек автомобил и по този начин
са се обогатили без основание за сметка на ищците,съответно последните са
обеднели,със сума в общ размер от 1800лв.,представляваща пазарната цена на
извършеното ползване на частта на имота чрез преминаване с транспортно средство
през същата.Поради неплащане на дължимите суми,ищците подали заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ПдРС,претендирайки заплащането
на 5лв.от цялото дължимо плащане от 1800лв.Издадена била заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК за претендираната сума по ч.гр.д.№ 14205/15г.по описа на
ПдРС,срещу която ответниците подали възражение.Това наложило предявяването на
иска по чл.422 от ГПК.
За
да бъде уважен така предявеният иск,ищците следва да
установят,че са собственици на
процесния имот (в случая-че притежават идеални
части от правото на собственост върху него);
че за процесния период имотът
е бил ползван от ответниците по
описания в исковата
молба начин, както и размера
на сумата, с която Г. са се
обогатили,а ищците са обеднели.
От приложеното по въззивното
дело влязло в сила решение № 77
от 12.10.2020г. на
ВКС по гр.д.№ 4227/2019г. е видно, че
със същото е
уважен предявеният от В. И. К.
и Д. С. К. против
общо 14 физически лица,сред които и
ответниците М.Т.А.-Г. и Д.А.Г., установителен иск за
собственост,като ищците са признати
за собственици при
режим на съпружеска
имуществена общност на
½ идеална част
от поземлен имот с идентификатор
56784.535.35 по кадастралната карта
на гр. Пловдив.Влязлото в сила решение
на ВКС се ползва със СПН и съответно
установява със задължителна
сила в отношенията между страните, че ищците
са собственици на
1/2 идеална част
от посочения поземлен имот.Това решение,съгл.разпоредбата на
чл.297 от ГПК е
задължително за всички съдилища.С оглед на горното следва
да се приеме, че твърдяното
от ищците право
на собственост върху процесния имот
е установено,т.е.налице е първата
от трите предпоставки за уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД.
От приложените
по делото писмени
доказателства се установява, че посоченият
поземлен имот е бил
нанесен със сегашните
си граници в
кадастралната карта по силата
на Заповед №
КД-14-16-1144/14.09.2009г.на Началник СГКК-гр.Пловдив, с която е
било одобрено изменение в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, състоящо се в
корекция на имотната граница между поземлени имоти 56784.535.32 и 56784.535.35. От приложената
по делото административна преписка
по издаване на процесната
заповед е видно,че
изменението в КККР
е било допуснато
поради прилагане на изменение на подробен
устройствен план,одобрено
със Заповед № ОА-225/01.02.2005г.на
Кмета на Община Пловдив.С
посочената заповед е одобрен
проект за изменение на ПУП - План за регулация и застрояване на част от плана
на „Христо Ботев“-юг,като се променя уличната регулация между стари о.т.487 и
о.т.495 в съответствие с приет проект „Реконструкция на бул. „***“ в участъка
от бул. „***“ до бул. „***“, образуван е нов квартал 99а,както и нов УПИ І-35,
32,25,145,146–жилищно застрояване,обслужващи дейности с ново свободно
застрояване и УПИ ІІ – трафопост със
запазване на съществуващото застрояване.От събраните по делото писмени
доказателства,както и от
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза
се налага извод,че по силата на
одобреното със заповедта
изменение на уличната регулация части
от съществуващите към
датата на издаването й
поземлени имоти с
№№35,32 и 25
са били предвидени
за разширение на
бул. «***», а новообразуваният УПИ І-35, 32,25,145,146
включва останалите части
от същите, както и
имоти с №№ 145
и 146.По делото не се спори,а и
се установява от
събраните доказателства,че цялата
площ на процесния
имот с идентификатор
56784.535.35, включително тази, през която
ищците твърдят да
е преминавал ответника,попада върху
проектираното със Заповед № ОА-225/01.02.2005г.на Кмета на Община
Пловдив разширение на бул. «****». Безспорно е също,че предвиденото
разширение на булеварда не
е изпълнено,както и че
Община Пловдив не
е предприела процедура
по отчуждаване на
имотите,върху които ще се
осъществи същото.От
заключението на приетата съдебно- техническа експертиза
се установява,че след изменението на кадастралната карта със Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009г.
поземлен имот с
идентификатор 56784.535.32 вече няма излаз на път,в случая-бул.„****“,което
налага преминаването да става през поземлен
имот с идентификатор
56784.535.35.,за да се стигне до булеварда.
Видно е от приложените по делото писмени доказателства,че ответниците са собственици на самостоятелен
обект в построената в УПИ І-35, 32, 25, 145, 146 жилищна сграда,както и
на идеални части
от поземлен имот
с идентификатор 56784.535.32.Не се спори,че притежаваният
от тях имот няма
достъп до обществен
път,тъй като проектираното
разширение на бул. „****“ не е
изпълнено,както и че достъпът
до него се
осъществява само през поземлен
имот с идентификатор
56784.535.35.Безспорно е,а се установява и от свидетелските показания на
разпитаните двама свидетели П. Д. и Е.Ц.,че
за процесния период
през процесния имот
са преминавали не само
ответниците, а и всички собственици
на самостоятелни обекти
от жилищната сграда,построена в
поземлен имот с
идентификатор 56784.535.32.
Съгласно разпоредбата на чл.190,ал.1 от ЗУТ,когато съгласно подробен устройствен план
някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови
улици,преди тези улици да са открити,общината може да прокарва временни
пътища,които осигуряват достъп до съответните имоти.Съгласно разпоредбата
на чл.191 от ЗУТ обезщетенията на
правоимащите за вредите,причинени от прокарването на временни пътища,са за
сметка на собствениците на поземлени имоти,които ще се обслужват от временните
пътища,като обезщетението за частите от поземлени имоти, използвани за временни
пътища,се определя по реда на чл.210 от ЗУТ за
съответната година и се изплаща на равни месечни вноски.Съгласно чл.210,ал.2 от ЗУТ определянето
на обезщетението се
извършва по искане на заинтересованите лица или
служебно.От посочените разпоредби
следва,че в настоящия
случай ищците имат
право на обезщетение
за ползването на
имота им за преминаване от
собствениците на поземлен имот
с идентификатор 56784.535.32,сред които са и ответниците.Размерът на
същото обаче следва да се определи
по предвидения в
чл.210 от ЗУТ административен ред,за което
следва да сезират
Община Пловдив, и то би било дължимо
от всички собственици на
поземления имот,които преминават
през имота на ищците.
След като е налице уредена в закона възможност
за защита на ищците,то е
недопустимо същите да предявяват
претенция за неоснователно обогатяване
по чл.59,ал.1 от ЗЗД,тъй
като претенцията за
неоснователно обогатяване по чл.59,ал.1
от ЗЗД възниква само когато обеднелият
не разполага с друг иск,с който да се защити (чл.59,ал.2 от ЗЗД).Предвид изложеното исковата претенция на В. и Д.К. се явява
неоснователна и като такава следва да
се отхвърли.
Макар първостепенният съд да е
изложил други съображения за отхвърляне на иска в мотивите на решението
си,същото като краен резултат е правилно,поради което следва да се потвърди.
С
оглед изхода на
спора и на основание
чл.78, ал.3 в полза
на ответниците следва
да бъдат присъдени направените по делото
разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното
производство в размер на
300 лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2158/30.06.2017г.,постановено по гр.д. № 126/2016г., по описа на
ПдРС,20-ти гр.с.
ОСЪЖДА
В. И. К., ЕГН-********** и Д. С. К.,ЕГН-**********,
да заплатят на М.Т.А.-Г.,ЕГН-**********
и Д.А.Г.,ЕГН-**********,***,сумата
от 300(триста) лв.- разноски за адв.възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението е
окончателно и не
подлежи на обжалване.
2.