Решение по дело №4175/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7811
Дата: 18 ноември 2019 г. (в сила от 2 ноември 2021 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20181100104175
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 18.11.2019 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4175/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Г.П.М., с която е предявен срещу П.М.М. иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за сумата от 45000 евро, представляваща задължение по договор от 04.06.2014 г. Претендира законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски.

Ищецът твърди, че с договор, озаглавен „Договор за дарение“ ответникът се е задължим да му заплати сумата от 45000 евро, в знак на благодарност за полагане на грижи към трето лица – З.И., която е прехвърлила на ищеца недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Ищецът твърди, че грижите на прехвърлителката са полагани почти изцяло от него, поради което след смъртта й и след продажбата на имота от ответника, страните са сключили процесния договор, с който ответникът се е задължил да плати на ищеца половината от цената, получена за прехвърления имот.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че процесният договор е за дарение и е нищожен. Оспорва грижите за прехвърлителката да са полагани от ищеца.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

Безспорно е между страните, а и се установява от Нотариален акт №105 от 05.06.2012 г., че З.Н.И.е прехвърлила на ответника П.М.М. 2/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент №54, находящ се в гр. София, ул. ********, срещу положените от приемателя П.М. грижи до момента и срещу задължението да продължи да се грижи и да я издържа, като й осигури издръжка, грижи и нормален и спокоен живот. Не е спорно и че на 15.10.2013 г. прехвърлителката З.И. е починала. На 09.06.2014 г. с нотариален акт №076 ответникът П.М. е прехвърлил с договор за покупко-продажба собствените си 2/3 ид.ч. от прехвърления му имот срещу цена от 93333,33 евро.

На 05.06.2014 г. страните са сключили процесния договор, озаглавен „Договор за дарение“, с който са посочили, че до смъртта на З.И. грижите и издръжката за прехвърлителката са поделяни поравно между страните и в знак на благодарност ответникът П.М. се задължава да прехвърли „веднага и безвъзмездно“ на ищеца Г.М. сумата от 45000 евро, получина от продажбата на недвижимия имот.

Спорни между страните са следните въпроси: какъв е договорът по своята правна квалификация и дали удостовереното в него е вярно – а именно – че грижи и издръжка за починалата прехвърлителка са полагани от ищеца, съответно – възникнало ли е за ответника задължение да плати посочената в договора сума като насрещна престация за положените грижи.

На първо място – по правната квалификация на сделката от 05.06.2014 г., съдът намира, че договорът не представлява дарение по смисъла на чл.225 ЗЗД. Макар и озаглавен „Договор за дарение“, процесният договор не е безвъзмезден – от съдържанието на уговорките е видно, че задължението за плащане на 45000 евро се поема поради вече извършена от ищеца престация, изразяваща се в полагане на грижи и издръжка за З.И. до нейната смърт от ищеца. Поради това съдът приема, че договорът не е такъв по чл.225 ЗЗД, а представлява възмезден договор, с който страните уреждат отношенията си, възникнали по повод разместени имуществени блага – ищецът е изпълнявал вместо ответника задължение на последния да полага грижи и да издържа З.И., а като насрещна престация ответникът се е задължил да му плати половината от получената при продажба на имота цена. Ето защо съдът приема, че процесният договор е такъв по чл.365 ЗЗД – страните установяват наличие на неоснователно разместване на имуществени блага и постигат съгласие относно дължимото обезщетение, представляващо насрещна престация на обогатилия се.

На следващо място – между страните е налице спор относно това налице ли е неоснователно разместване на имуществени блага, като и двете страни оспорват удостовереното от тях в договора (опровергават съдържанието на частен документ), че грижите и издръжката за прехвърлителката са поделяни поравно: ищецът твърди, че той изключително е полагал грижи и е издържал З.И., а ответникът оспорва ищецът да е полагал каквито и да е грижи, като твърди той лично да е полагал всички грижи и да е давал цялата дължима издръжка на прехвърлителката.

След дадено съгласие по реда на чл.164, ал.2 ГПК за установяване на обстоятелството кой е полагал грижи и е давал издръжка на прехвърлителката З.И. са разпитани свидетели на двете страни. От събраните гласни доказателства се установява следното:

От показанията на свидетелката З.Г., собственик на магазин в близост до дома на прехвърлителката З.И., се установява, че дълги години З.И. е пазарувала хранителни стоки от магазина на свидетелката, а впоследствие за баба З. е започнал да пазарува ищецът Г.М.. Нееднократно свидетелката е виждала ищеца на разходка с прехвърлителката З.И.. Според свидетелката години наред ищецът е пазарувал в нейния магазин за баба З., като в кратък период да пазарува за прехвърлителката е идвал и ответника П.М., но свидетелката е останала с впечатление, че е изпратен от ищеца Г..

От показанията на свидетелката Н.А.се установява, че ищецът е изключително грижовен човек и е помагал на баба З., готвел й е храна и се е грижел за нея. Искал е да помогне на ответника П.М. и затова е запознал ответника с прехвърлителката З.И., като имал намерение да му помогне да гледа баба З., за да има п. къде да живее. За тези намерения свидетелката е узнала от ищеца Г.. Самата баба З. е споделяла пред свидетелката, че иска да прехвърли апартамента си на ищеца, но той не искал.

От показанията на свидетелката К.Д.се установява, че същата е адвокат и е извършвала правни услуги на двете страни по делото. Баба З. познава от есента на 2012 г., когато била ангажирана от ответника по повод сключване на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане. Към този момент ответникът вече е започнал да полага грижи за прехвърлителката. Свидетелката лично е изготвила документите за договора за прехвърляне на недвижимия имот, съдействала е за нотариалното изповядване на сделката. От самата прехвърлителка в няколко случая е останала с впечатление за лоши отношения между нея и ищеца.

От показанията на свидетелят Т.Н.се установява, че в период от 2-3 години – през 2012 и 2013 г. ответникът и съпругата му са полагали грижи за баба З. – чистели са дома й, пазарували са храна. Свидетелят лично по молба на ответника е посещавал дома на З.И., за да й носи покупки. Този свидетел също сочи за конфликт между ищеца и прехвърлителката – при едно от посещенията му, баба З. отказала да го пусне в дома си, мислейки, че е Г.М..

Показанията на първата група свидетели (Г. и А.) противоречи на втората група (Д. и Н.). При преценка коя група да бъде кредитирана съдът взе предвид следното: показанията на Г. и А. се опират предимно на сведения от ищеца М., а не на лични впечатления от З.И., освен това двете свидетелки говорят за продължителен период от време, вероятно предшестващ момента на сключване на договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане. От друга страна свидетелите Д. и Н. дават сведения въз основа на формирани лични впечатления от самата прехвърлителка, освен това установяват наличие на конфликт между прехвърлителката и ищеца. Самият факт, че прехвърлителката е взела решение да сключи договора за издръжка и гледане с ответника, а не с ищеца, индиректно потвърждава, че желанието й е било именно ответникът, а не ищецът да се грижи за нея. Отделно от това, следва да се има предвид, че релевантно по делото е кой е оказвал грижи за прехвърлителката в периода от сключване на договора за издръжка и гледане до смъртта й, а не в годините преди това. Свидетелите на ищеца говорят за продължителен период, включващ времето от преди 2012 г. Свидетелите на ответника дават сведения за процесния период – от сключване на договора за издръжка и гледане.

Представените от ищеца писмени доказателства – фискални бонове – не са годни да установят твърденията му, че същите представляват извършени разходи в полза на прехвърлителката – документите не сочат кой е извършил покупките, нито кому са предадени стоките. Поради това същите не са достатъчни, за да опровергаят събраните гласни доказателства, че грижи за ищцата е оказвал ответникът.

По изложените съображения съдът приема, че в периода от сключване на договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане с нотариален акт №105 от 05.06.2012 г. до смъртта на прехвърлителката Н.И. грижи и издръжка й е осигурявал ответникът и съпругата му – така, както е уговорено с прехвърлителката. Ето защо не е настъпило неоснователно разместване на имуществени блага и процесното вземане не е възникнало – ответникът успешно опроверга съдържанието на договора, озаглавен „Договор за дарение“, от който ищецът черпи правата си. Предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли.

За пълнота следва да се добави, че дори и възраженията на ответника относно квалификацията на договора да са основателни и процесният договор да представлява договор за дарение, то това не променя изхода от спора. По силата на чл.225, ал.1 ЗЗД договорът за дарение е реален – сключва се с предаване на сумата, а на основание чл.226, ал.1 ЗЗД обещанието за дарение не произвежда действие. Ако се приеме, че процесният договор е за дарение, то той не е провел действие – доколкото дарението е реален договор, щом сумата не е предадена, договорът не е сключен, а предварителният договор за дарение – поемане на задължение (обещанието) за дарение е недействително – не поражда действие. Ето защо, ако се приеме, че предявеният иск е по чл.79, ал.1, вр. чл.225 ЗЗД – за реално изпълнение по договор за дарение, то той е неоснователен поради липса на валидно възникнало правоотношение по чл.225 ЗЗД.

 

По разноските:

Неоснователно е искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение – не са представени доказателства за плащане на възнаграждението по банков път, така както е уговорено в договора.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.П.М., ЕГН:**********, срещу П.М.М., ЕГН:**********, иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за сумата от 45000 евро, представляваща задължение по договор от 04.06.2014 г.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: