Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 09.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Поля Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 14354 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
С решение от 21.03.2018г.,
постановено в открито съдебно заседание на 21.03.2018 г. по гр.д. № 85460/2017
г. на Софийски районен съд, 62 състав, е отхвърлен
изцяло иска за признаване за установено по предявения от „В.М.“ ЕООД, *** против „Ч.Е.Б.“ АД, ***, Бенч Марк Бизнес
център, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „В.М.“ ЕООД не дължи на „Ч.Е.Б.“
АД сумата – 4 079,50 лв., посочена като дължима по фактура №
**********/24.11.2017 г. Със същото решение „В.М.“
ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК*********, разноски по делото в размер
на 500 лв.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца „В.М.“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.
Д.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навежда се, че съдът е дал
непълна правна квалификация на предявения иск, както и че не е изготвил доклад
по делото и е допуснал събирането на доказателства, по отношение на които е
настъпила преклузия. Отделно от това жалбоподателят счита, че корекцията на
сметката е извършена неправилно и без законово основание, поради отмяната на
ПИКЕЕ. Твърди, че неправилно корекцията е извършена за максималния срок без доставчикът
да е установил периода на неизмерване на енергията. Излага съображения, че нормите
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ не съдържат текст, даващ
право на доставчика на електрическа енергия да извършва едностранна корекция на
сметки, нито делегират на ДКЕВР права в този смисъл. Позовава се на нищожност
на чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ. Счита, че не е спазена уредената в ПИКЕЕ процедура,
както и че същата е неприложима с оглед отмяната й. Смята още, че констативният
протокол не може да бъде основание за коригиране на сметка и съдържанието му
следва да се преценява от съда наред с другите доказателства. Твърди, че при
извършване на проверката не е присъствал полицай, потребителят не е потърсен,
констативният протокол не е връчен по надлежен ред. За потребителя на
електрическа енергия не е налице договорно задължение да монтира, поддържа в
изправност и сертифицира средството за търговско измерване. Такова задължение е
вменено на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД. Моли съда да отмени решението и да уважи предявения
иск, като му присъди направените по делото разноски пред двете съдебни
инстанции.
Ответникът
по жалбата - „ЧЕЗ E. Б.“ АД, чрез пълномощника си, е депозирал в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба по съображенията
изложени в него. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
съобразено със задължителната съдебна практика. Счита, че с изменението на ЗЕ с
ДВ, бр. 54/12 г. е създадено законно основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия. В чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и влезлите в сила към момента на извършване
на процесната проверка ПИКЕЕ е предвидено правото на едностранна корекция на
количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период,
упражняването на което не е обусловено от доказване вина на потребителя, а е
достатъчно едно обективно състояние - неизмерване или непълно или неточно
измерване на електрическа енергия. Корекцията е извършена на основание чл. 83,
ал. 1, т. 6, вр. с ал. 2 ЗЕ и ПИКЕЕ, одобрени с протокол № 147/14.10.2013 г.,
обявени от ДКЕВР на 16.10.2013 г., публикувани в ДВ на 12.11.2013 г., като
вслучая корекционната процедура е извършена в съответствие с тях. Моли съда да
потвърди първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени направените
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Първоинстанционният
съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 4079,50 лв., посочена като дължима по фактура №
**********/24.11.2017 год., тъй като същата е начислена без основание.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо, но неправилно.
От фактическа
страна съдът приема следното:
По делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е
търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Не
е спорно, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия. Във връзка с
извършена проверка от ответника е установено неотчитане на електрическата
енергия, която е потребена от ищцовото дружество.
Спори
се между страните
в производството дали е налице основание за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от ответника или не.
От приет пред СРС констативен протокол № 1018867 от 22.11.2017
г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа
енергия, съставен от служители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, в присъствието на двама
свидетели от Федерацията на потребителите се установява, че е извършена
следната констатация: „На дисплея на електромера
липсва индикация на фаза S/втора/ и Т /трета/. Нарушена е пломбата на капачката
на клемния блок на електромера. Развити са винтовете на деривационните пластини
на фази S/втора/ и Т /трета/ и са дръпнати в крайно дясно
положение. По този начин е разкъсана ел. връзката между токови и напреженови
бубини на фази „S„ и "Т".
С еталонен уред с фабричен № 0506156 и свидетелство
за калибриране № Е-288 - 1 от 16.04.2015г. е измерена грешката в момента на
проверката. Грешката е минус 90,86%. Установи се промяна в схемата на свързване
на измервателната система на ел. енергия. След възстановяване на правилната
схема на свързване електромера измерва в класа си на точност."
Начинът на извършване на проверката се установява и от
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Св. М.С.Б.– свидетел от Федерацията, където работи повече
от 15 години, свидетелства, че е подписала предявения й протокол, на лист 45 от
делото. Обектът, където било таблото, бил почивна станция. Това било почивна
станция вътре в гората. Таблото не се намирало в гората. Знае, че техниците
ходили до оградата и викали, но никой не се показал. При установяването на
нарушението били извикани двама полицаи – мъж и жена, които дошли. Като
прекъснали техниците тока, за да оправят свръзването, никой не се показал от
потребителя. Свидетелката потвърждава, че е присъствала през цялото време на
проверката. Електромерът се намирал пред и дясно от почивната станция след една
метална решетъчна врата - голяма двойна, която била отворена за автомобили.
Веднага след нея, на около три, четири метра, на стълб било закачено
пластмасово табло, което нямало и щит. Само вратата се отворила, а щит вътре
нямало. Електромерът бил само един - само за почивната станция - трифазен. На
големия капак не била нарушена пломбата, но на клемния блок била нарушена
пломбата. Имало я, но не била цялата – била нарушена. Свързването било видимо
неправилно.
Св. Р.Х.Д. - служител при ответника, свидетелства, че е
подписал констативния протокол, който му се предявява, и споделя следното: Зад таблото имало ограда. Той
лично отишъл покрай оградата и свиркал, защото почивната станция била много
навътре. Стигнал до метална врата, която била заключена и нямало вече
възможност да продължи. Токът бил прекъснат за кратко, но никой не се показал. Била
направена справка по телефон с отдел „Подпомагане“ и те им казали, че това
табло се отнасяло за почивната станция. Задължително се обаждали на тел. 112.
Дошли двама полицаи с патрулката - мъж и жена. Те се подписали на протокола. На
дисплея на електромера се изписвали трите броя фази, защото било трифазно захранването.
В случая на дисплея имало L - 1, а L-2 и L-3 ги нямало на дисплея. Това, че телта на пломбата на
клемния блок била скъсана го навела на мисълта, че са отвити девилационните
пластини. Свидетелят уточнява, че това не била пътека, а път. Дори кола можела
да мине. Нямало вид на непосещаван почивен обект, било като конна база там.
Нямало почиващи наоколо.
Съгласно предложение за корекция на сметка за периода 25.08.2017 - 22.11.2017 г. по реда на ПИКЕЕ на ищеца е
начислена корекция от 22981 KWh.
За начислената сума ответникът е съставил Фактура № **********/24.11.2017 г. с
получател – „В.М.“ ЕООД на стойност 4079,50 лв.
От заключението на вещото лице инж. В.Е.Б.по изслушаната
пред СРС съдебно-техническа експертиза,
което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че е осъществено
неправомерно въздействие върху СТИ. Посочената на стр. 3 от КП №
1018867/22.11.2017г. констатация представлява осъществяване на нерегламентиран
достъп и промяна в схемата на свързване на електромера. Това е довело до
частично измерване на количеството ел. енергия. Вещото лице посочва, че
развиването на винтовете на пластините и изместването им в крайно дясно
положение не е производствен дефект, като отбелязва още, че еталонният уред
описан на стр. 2 от КП - марка ЕМСИСТ № 0506156, с който е измерена грешката,
може достатъчно точно да определи грешката. Съгласно приложеното свидетелство
за калибриране № Е 288-1 от 16.04.2015г. ЕМСИСТ № 0506156 отговаря на
изисквания за качество ИСО. Според вещото лице, общото количество
електроенергия неотчетено от СТИ - 22981 KWh за периода от 90 дни, е преизчислено
при спазване ПИКЕЕ - чл. 48 ал.1, т.2, б. "а". За период до 90 дни
преди 22.11.2017г. няма данни за други проверки на СТИ /Средство за търговско измерване/
Фабр.№ **********. Вещото лице е установило, че изчисленията са математически
верни и съответстват на одобрените цени на електрическата енергия за процесния
период от ДКЕВР. Също така, СТИ с фабр.№ **********, производител ZPA 2013г. е
от одобрен тип и отговаря на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата
за средствата за измерване и към 22.11.2017г. е било технически годно и
изправно.
При така
установените факти, СГС намира следното от правна страна:
Страните
не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи, че са били обвързани
от облигационна връзка за доставка на електрическа енергия от ответника за
обект, находящ се в общ. Етрополе, с. Рибарица, с клиентски № 210020808823.
Във
връзка с извършена проверка от ответника е установено неотчитане на
електрическата енергия, която е потребена от ищцовото дружество. Съдът
възприема удостоверените в съставения констативен протокол обстоятелства,
доколкото пряко кореспондират с ангажираните свидетелски показания от лицата,
участвали при извършената проверка и съставянето на констативния протокол.
Спори
се между страните в производството дали е налице основание за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от ответника или не.
Настоящият
съдебен състав, намира, че от събраните доказателства не може да се направи
извод, че ответникът има основание да начисли сумите по корекцията. При
доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не
установява ищецът да му дължи исковата сума на основание предвидена отговорност
в ПИКЕЕ по силата на законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.).
Следва
да се отбележи, че след измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2
ЗЕ, законът възложи на ДКЕВР правомощие (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да
приеме нов особен подзаконов нормативен акт - Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, урежда
задължителното съдържание на ОУ. Съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 от чл.
98 а ЗЕ, в тях трябва да се изрично да се предвиди ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
При
така очертаната уредба се налага извод, че по силата на делегацията е дадена
възможност за приемане на правила за осъществяване на процедура, чиято цел е да
създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на сметки
за минал период. В този смисъл е уредено и задължението на продавача да
предвиди в Общите условия на договора за доставка на ел. енергия ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекции за минал период, както и
задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал.
2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща
право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за
минал период, е необходимо изпълнението и на двете предвидени в закона
кумулативно предпоставки – изменение на съдържанието на ОУ и одобряване от
ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
По
въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн.
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при
действието на заварените Общи условия, е налице съдебна практика, намерила
израз в решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.; решение № 173 от
16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО и решение №
203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., според която е въведено законово основание крайният снабдител
да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в
Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има
основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително
за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена
електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със
съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи
условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф
199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни
актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД не съставляват подзаконов нормативен акт
или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД
ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С
изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на
Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ. Такова изискване не е
предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба
Общи условия на ответника. В чл.17, ал.2 от действащите Общи условия е
предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето
защо и с оглед разясненията, дадени с горепосочената съдебна практика,
снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и
публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в
посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за
уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция.
Ако
се приеме, че второто условие - одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, е реализирано след влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г.
(понастоящем изцяло отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в
сила от 14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017
г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което се отменят
и чл. 48, 49, 50 и 51), то не се установява да е реализирано първото условие -
изменение на съдържанието на ОУ. Въззивният съд намира, че в ОУ на ответника
липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на
сметки. Такъв е предвиден в ПИКЕЕ, но той е извън законовата делегация по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, а също така ПИКЕЕ е изцяло отменен, поради което настоящия
въззивен състав намира, че не са налице и двете кумулативни предпоставки.
Относно необходимостта от едновременното наличие на посочените две
предпоставки се е произнесъл и ВКС в
решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение №
173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
Представените
по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“
АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с
Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат клауза, която да урежда реда
за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с
корекция на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на
ползваната ел. енергия. В чл. 17, ал. 2 от действащите ОУ на ответника е
предвидено единствено, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17
от ОУ, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен
срок за уведоми потребителя за сумите. В чл. 18 от ОУ е предвидено почти същото
като в предходната норма: че потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметката поради грешка в
отчитането на ел. енергията и съставен констативен протокол. Тези норми не са
нови и не са съобразени с измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6
ЗЕ).
След
като ответникът не е доказал да е променил, съобразно изискването на чл. 98 а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ, Общите си условия, следва да се приеме, че е налице неизпълнение
на законовото му задължение, а предвидената в закона процедура не е завършена,
от там - правото на ответника да коригира сметките на клиентите не се е
породило.
Независимо
от изложеното, дори задължението за изменение на ОУ да беше изпълнено от доставчика,
въззивният съд намира, че не са налице основания за ангажиране на обективната
отговорност на потребителя - ищец. Настоящият състав споделя тезата, че
предвидената с приемането на ПИКЕЕ
обективна отговорност за потребителя на електрическа енергия в хипотезата на
неотчитане или неточно отчитане на електрическа енергия е извън делегацията по чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, която ЗЕ дава на ДКЕВР (КЕВР) за издаване на Правила. В
закона е предвидено Правилата, които изработва ДКЕВР, единствено да уреждат
процедурата при констатирано неотчитане или неточно отчитане на електрическа
енергия, но не е предвидено, чрез тях да се променя характера на договорната
отговорност при неизпълнение. Обективната
отговорност в договорните задължения е изключение от общото правило, че
отговорността за страните по договорното правоотношение е за виновно
неизпълнение на задълженията им. Поради това, обективният характер на
отговорността следва да е предвиден изрично от законодателя, а не да се
предполага или извежда чрез тълкуване. Въззивният съд намира за необходимо да
отбележи, че законодателят, в чл. 83, ал. 1 т. 6, вр. с ал. 2 ЗЕ, е делегирал право на ДКЕВР (към онзи
момент) само да приеме правила, в
които да се уреди въпроса, буквално: „за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия“, т. е. да се уредят
единствено начините на извършване на проверката на средствата за търговско
измерване на електрическата енергия, но не и следващите тази констатация
действия. По силата на законовата делегация в приетите правила (ПИКЕЕ) може да
се създават само норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя.
Въззивният съд намира, че с чл. 48 ПИКЕЕ (действащ в
процесния период, понастоящем отменен - чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ са изцяло
отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по административно дело № 3879
от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) се
надхвърлят рамките на определената законова делегация, като се въвеждат правила
за създаване на корекции, чрез въвеждане на фикция за потребена ел. енергия за
минал период от време, без действителната консумация да бъде установена. Както
се посочи и по – горе, въззивният съд намира, че ЗЕ делегира правомощия на
ДКЕВР да изработи правила, по които да се отчита и измерва неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, но не й правомощия да въвежда обективна отговорност за потребителите за заплащането й. Такава
отговорност, според настоящият състав, може да се уреди само по силата на закон
или по изрична законова делегация, не и с подзаконов нормативен акт.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че в процесния период - 25.08.2017 - 22.11.2017 г. не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия
едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя.
Следва
да се отбележи също така, че доставчикът на електрическа енергия има задължение
да осигури измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и
поддържане в изправност на средствата за търговско измерване. При осъществяване
на тази дейност доставчикът на електрическа енергия следва да полага дължимата
грижа на добрия търговец, за да гарантира надлежен отчет на подадената
електрическа енергия.
За
потребителя не е налице задължение да следи за техническата неизправност на
средството за техническо измерване, а контролът върху изправността и
функционалността на това измервателно устройство е в тежест на
разпределителното предприятие. След получаване на лицензия за определените
дейности в енергетиката, доставчикът на електрическа енергия - лицензиант, е
длъжен да осигурява както надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на
потребителите с електрическа енергия, така и измерване и отчитане на
електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за
търговско измерване, назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане
на измервателните средства, предвид нормите на чл.69 ЗЕ, чл.116 ЗЕ, чл.120 ЗЕ,
чл.84 и чл.87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката. Следва да
се съобрази също така, че на основание чл.120, ал.1 ЗЕ средството за техническо
измерване е собственост на ответника, поради което последният има задължение да
осигури правилното и коректно му функциониране, да констатира своевременно
грешката в измерването или неизмерването на потребената електрическа енергия
(решение № 134/20.10.2011 г. по т. д. № 1119/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО,
постановено по реда на чл.290 ГПК и др.).
По
изложените съображения съдът счита, че жалбоподателят не дължи процесната сума
на ответника по жалбата, поради което предявеният иск се явява основателен.
Не
са налице посочените във въззивната жалба оплаквания за допуснати от съда процесуални
нарушения, изразяващи се в даване на непълна правна квалификация на предявения
иск, липса на доклад по делото, както че е допуснал събирането на доказателства,
по отношение на които е настъпила преклузия. С определение от 15.01.2018 г. е
изготвен подробен проект на доклад, който е обявен за окончателен в проведеното
по делото о.с.з, ведно с направените допълнения от ищеца с молба от 21.03.2018
г. Първостепенният съд е извършил правилна оценка относно събирането на кои
доказателства и допускането на кои доказателствени искания е било необходимо,
относимо и допустимо. Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че
липват мотиви към решението. Видно от самото протоколно решение е, че същото,
макар и оскъдни, съдържа мотиви, от които да се изведе каква е волята на
решаващия съд.
В
упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да
отметни обжалвания съдебен акт като уважи предявения установителен иск.
По разноските: При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцовото дружество следва да се
присъди сумата от 697,20 лв., представляваща сторени пред СРС разноски, от
които: 167,20 лв. - внесена държавна такса и 530 лв. заплатено възнаграждение
за един адвокат по договор за правна помощ от 15.03.2018 г.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят и сторените
във въззивната инстанция разноски, чийто размер възлиза на общо 613,60 лева, от
които - 83,60 лв. - внесена държавна такса и 530 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ от 05.01.2019 г. Съдът намира за
неоснователно направеното от процесуалния представител на въззиваемия
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на въззивника. Същото отговаря на правната и фактическа сложност
на делото, а дори е съобразено и с
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При тези мотиви, Софийски градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение
от 21.03.2018г, постановено в открито съдебно заседание на 21.03.2018 г. по
гр.д. № 85460/2017 г. на Софийски районен съд, 62 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от „В.М.“ ЕООД,
*** против „Ч.Е.Б.“ АД, ***, Бенч Марк Бизнес център, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че „В.М.“ ЕООД не дължи на „Ч.Е.Б.“
АД сумата от 4079,50 лв.,
стойност на електрическа енергия за периода - 25.08.2017 - 22.11.2017 г. за имот, находящ се в общ. Етрополе, с. Рибарица, с клиентски № 210020808823, начислена по
констативен протокол № 1018867/22.11.2017г., за която е съставена фактура № **********/24.11.2017г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК*********, със
седалище и адрес: ***, „Бенч Марк бизнес център“, да заплати на „В.М.“ ЕООД, ***,
на основание чл.78 ал.1 ГПК, сумата от 697,20 лв., представляваща сторени
разноски пред СРС, както и сумата от 613,60 лв., представляваща сторени
разноски пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.