Решение по дело №347/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 399
Дата: 14 декември 2021 г. (в сила от 13 юли 2022 г.)
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20217100700347
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 399

 

Гр. Добрич, 14.12.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Добричкият административен съд, в открито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди двадесет и първа година, четвърти състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                         

                

         при участието на секретаря Мария Михалева, разгледа докладваното от председателя адм. дело №347 по описа за 2021 г. на Административен съд Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното

 

          Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. чл.93, ал.10  ЗООС.

         Образувано е по жалба на "КАРИЯ ФИШ ТРЕЙДИНГ" ООД гр. Каварна, представлявано от управителя П.С.П., срещу Решение №ВА-53/ПР/2021 г. от 07.04.2021 за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на Директора на РИОСВ-Варна.

          В жалбата се сочи, че решението е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие на акта с целта на закона и в противоречие на материалния закон, като се моли преписката да бъде върната на директора на РИОСВ Варна за ново произнасяне. Релевират се доводи, че в производството по издаване на ИАА, административния орган е нарушил изискванията на чл.35 и чл.36, ал.3 от АПК, като не е изяснил по безспорен начин всички факти и обстоятелства по случая. Твърди се, че в хода на административното производство, отчитайки мотивите на адм. орган, са приети за установени взаимно противоречащи си данни между анализите на експертите изготвили информацията по преценка необходимостта от ОВОС и тези на експертите на РИОСВ Варна, като Директорът на РИОСВ - Варна е постановил своето решение, без да обследва всички тези спорни фактите и е постановил своето решение при неясна фактическа обстановка. Счита се, че е налице нарушение на чл. 93, ал. 6 от ЗООС и чл. 8 от НУРИОВОС, тъй като компетентния орган се е произнесъл с решение много след изтичане на императивно определени от закона срок от 1 месец. Неправилно и незаконосъобразно според оспорващия е прието за установено, че заявеното инвестиционното предложение попада в т. 2, буква V от Приложение № 2 на Закона за опазване на околната среда - дълбоки сондажи. Съгласно внесеното искане по преценка, ИП е за „Ремонт и реконструкция на съществуващи рибарници с цел риборазвъждане в ПИ №24102.37.198 и ПИ №24102.38.197 и водовземане от Дуранкулашко езеро в землището на с. Дуранкулак, община Шабла, област Добрич", като в него липсват инициативи свързани с водочерпане от сондажи. При издаване на решението по преценка необходимостта от ОВОС директора на РИОСВ Варна неправилно е определил степента на значимост на въздействието върху околната среда, съобразно залегналите в чл. 7 от НАРЕДБА за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) изисквания, както и неправилно и необосновано е преценил вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони съобразно изискванията на чл. 15 и критериите по чл. 16 от НАРЕДБА за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба ОС). Излагат се подробни съображения за неправилност и необоснованост на изводите на РИОСВ, изложени в решението, обосноваващи издаването на решение с характер „да се извърши ОВОС". Моли, да се отмени решението, като се претендират сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

       В с.з., оспорващият се явява лично и със своя процесуален представител, адв. Р.К. - ВАК, който поддържа жалбата на изложените в нея съображение, като се позовава и на изготвената по делото съдебно-екологична експертиза. Представени са и подробни писмени бележки по делото.

         Ответникът - директор на РИОСВ Варна в представено писмено становище с административната преписка, на първо място счита жалбата за недопустима, подадена след изтичане на срока на обжалване на решението, поради което и моли производството по делото да бъде прекратено. В алтернатива, счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно, поради което и следва жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.  В съдебно заседание излага подробни доводи в подкрепа правилността на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмени бележки по делото.

          По допустимостта на жалбата.

          Решение №ВА-52/ПР/21 на Директора на РИОСВ Варна е постановено на 07.04.2021 г. Срещу същото е подадена жалба от „КАРИЯ ФИШ ТРЕЙДИНГ“ ООД до Министъра на околната среда и водите гр. София, чрез Директора на РИОСВ гр. Варна, вх. № 26-00-5076/А56 от 23.04.2021 г. Жалбата с цялата административна преписка е изпратена на Министъра на Околната среда и водите на 05.05.2021 г., като е получена на 10.05.2021 г., видно от представените известия за доставяне. Т.е. от тази дата започва да тече срока на произнасяне на по-горестоящия орган. Министъра на околната среда и водите се е произнесъл на 22.06.2021 г., наистина след срока му на произнасяне по АПК, като след получаване на Решението на по-горестоящият орган, същото е оспорено от жалбоподателя в срок пред АдмС-Добрич.

            Съдът намира направеното възражение от страна на ответната страна за недопустимост на жалбата за неоснователно. По силата на чл.97, ал.1 от АПК компетентният орган е длъжен да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, а според чл.97, ал.5 от същия кодекс когато компетентният орган не се произнесе в срока по алинея първа, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред.

            Празнотата в буквата на закона по отношение необходимостта от надеждна гаранция за правото на защита на жалбоподателя при предприето оспорване по административен ред и евентуално последващо оспорване по съдебен ред е преодоляна по законодателен път с допълнение в чл.97, ал.1 от АПК /ДВ, бр.77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./. Добавено е изречение трето, което предвижда, че компетентният горестоящ орган е длъжен незабавно да уведоми жалбоподателя за датата на получаване на преписката.

           По делото не са посочени доказателства за изпълнение за изпълнение на законовото задължение на горестоящия орган да предостави на жалбоподателя сведения за датата на получаване на преписката от издателя на акта /а и изрично бе заявено в с.з. от страна на процесуалния представител на ответника, че такова уведомяване не е било направено/. Неузнаването от жалбоподателя на началния момент, от който започва да тече срокът за произнасяне на компетентния горестоящ орган, не може да бъде вменено във вина на жалбоподателя и за него не следва да важи правилото на чл.149, ал.3  във връзка с ал.1 от АПК. Изложените от фактическа и правна страна съображения налагат извода, че жалбата на „КАРИЯ ФИШ ТРЕЙДИНГ“ ООД срещу Решение ВА-53/ПР/2021 г. от 07.04.2021 за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на Директора на РИОСВ-Варна е процесуално допустима, тъй като сроковете за обжалване по съдебен ред по чл.149, ал.3 във връзка с ал.1 от АПК, поради нарушение на закона /чл.97, ал.1 от АПК/ от страна на горестоящия административен орган не са започнали да текат. Жалбата е подадена в срок след получаване на Решението на Министъра на околната среда и водите.

          По фактите:

          Административното производство е започнало с подаване на искане с вх. №26- 00-5076(А26)/20.09.2020 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) от „Кария Фиш Трейдинг" ООД до директора на РИОСВ-Варна за инвестиционно предложение Ремонт и реконструкция на съществуващи рибарници с цел риборазвъждане в ПИ № 24102.37.198, ПИ № 24102.38.197 и водовземане от Дуранкулашко езеро в землището на с. Дуранкулак, община Шабла, област Добрич".

            От представената от възложителя информация с инвестиционно предложение се предвижда „Ремонт и реконструкция на съществуващи рибарници с цел риборазвъждане в ПИ № 24102.37.198, ПИ № 24102.38.197 и водовземане от Дуранкулашко езеро в землището на с. Дуранкулак, община Шабла, област Добрич". Рибарниците са изградени  през 1978-80 г., западно от теснината между голямото водно огледало и Карталийско блато. Те са били водоснабдявани от помпена станция - Дуранкулак 1 чрез система от канали. Поради денивелацията в по-голямата част от разстоянието до рибарниците водата се е придвижвала гравитачно. След 1983 г. експлоатацията им окончателно е преустановена. Впоследствие водоснабдителната система е разграбена и разрушена, а басейните са насипани с пръст и се ползват за паша на добитък. Рибарниците (имоти с № № 24102.38.197, 24102.37.98), както и дигите между басейните към настоящият момент съществуват с НТП на имотите за рибарник. Имотите попадат в Устройствена зона за рибарници  „Пс_1 съгласно Общия устройствен план на община Шабла, съгласуван на Висшия екологичен експертен съвет към МОСВ със Становище по ЕО № 1-1/2019 г. Възложителят "Кария фиш трейдинг" ООД ще ползва рибарниците съгласно Договор за концесия за период от 25 години с Община Шабла. Договора за концесия дава права на възложител съгласно § 1, т. 20 от ДР на ЗООС на "Кария фиш трейдинг" ООД.

               ИП ще се реализира в два имота: ПИ 24102.37.198 - площ 53 593 кв. м, вид собственост- общинска частна, вид територия, заета от води и водни обекти, НТП Рибарник, стар номер 37.143, парцел 000143, с. Дуранкулак, община Шабла, област Добрич. ПИ 24102.38.197 - площ 122 441 кв. м, вид собственост- общинска частна, вид територия -територия, заета от води и водни обекти, НТП Рибарник, стар номер 38.96, парцел 000096, с. Дуранкулак, община Шабла, област Добрич. Общата площ на имотите 176, 034 кв. м.

              ИП предвижда да се отглеждат на територията на двата имота: Шаран - Cyprinus carpio, Пъстър толстолоб - Aristhichthys nobilis, бял толстолоб - Hypophtalmychtys molitnx, Бял амур Ctenopharhyngodon idella, Есетрови- Руска/есетра Acipenser guldenstaediii, Езерният рак (Astacus leptodactylus).

               Необходимите водни количества повърхностни води - общо и по рибарници, разпределени по басейни от север на юг е следното: Басейн:105 948 куб. м; Басейн 2 134 661 куб. м; Басейн  3 - 50 487 куб. м; Басейн 4 - 45 699 куб. м; Басейн 5 - 3 564 куб. м; Басейн 6 - 27 417 куб. м; Басейн 7 - 7 734 куб. м; Басейн 8 - 8 667 куб. м; Басейн 9-6 735 куб. м; Басейн 10 - 6 831 куб. м; Басейн 11 - 6 738 куб.м; Басейн 12 - 6 879 куб. м; Басейн 13-10 284 куб. м. Общият воден обем на всички басейни е 421 644 куб. м., като реално необходимия воден обем ще бъде 284 715 куб. м..

            Проточността между басейните ще се осъществява с мобилна помпа, която ще прехвърля вода от един басейн в друг, при източване и опресняване на водите от рибарниците ще се ползва басейн № 6 - изпарител. Периодично водата ще циркулира от басейн в басейн, като изпарителя ще е пълно изпразване на даден басейн, когато е наложително, като след това водата Ще се дръпне обратно на обекта да има химическа тоалетна, в която има и мивка.

            Водовземането ще се осъществи от Дуранкулашко езеро в пункт с географски координати - N 43°40 26,55" и Е 28,33,08,02.

            Поради липсата на електрическо захранване за подсигуряване на нормалната работа на базата за включване на различни ел. оборудване, за осигуряване на необходимия комфорт на работа се предвижда преносима соларна (автономна) система с мощност от 2 kW с акумулаторни батерии.

Проектът не предвижда изграждането на нова пътна инфраструктура. Реализацията на инвестиционното предложение, не е свързано с промяна на съществуващата пътна инфраструктура. До имотите предмет на ИП се достига от път Е87 с отклонение ведомствен път с идентификатор 24102.29.104.

            С реализацията на инвестиционното предложение се цели и провеждане на научно-изследователска дейност, като базата може да служи на специалисти ихтиолози, орнитолози и др. за провеждане на научни и теренни наблюдения, както върху видовете отглеждани в рибарниците, така и върху свободно живеещите видове в Дуранкулашкото и Карталийско блато.

            Територията, предмет на ИП, попада в границите на защитена зона по чл 1 ал. 2 от Наредбата за ОС - защитена зона за опазване на дивите птици ВG0002050 „Дуранкулашко езеро", обявена със Заповед № РД-258/18.03.2010 г., изм. и доп. Заповед № РД-695/23.08.2020 г. на министъра на околната среда и водите и защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна BG0000154 „Езеро Дуранкулак", включена в списък на защитените зони, приет с Решение на МС № 802/04.12.2007 г.

             Точката, в която се предвижда извършване на водовземане от Дуранкулашко езеро с координати N 43°40 26,55" и Е 28°33'08,02" и част от територията, през която ще премине надземната тръбна мрежа за водоснабдяване на рибарниците, попадат в защитена територия - защитена местност „Дуранкулашко езеро", обявена за природна забележителност със Заповед № 123/21 02.1980 г. на КОПС при МС, прекатегоризирана в защитена местност със Заповед № РД-786/15.08.2002 г. на МОСВ, с утвърден План за управление със Заповед № РД-1125/11.12.2002 г. на МОСВ.

             В административната преписка е налично становище от гл. експерт Стела Дочева от дирекция „Превантивна дейност"  в РИОСВ- Варна, видно от което територията, предмет на ИП попада:

-         изцяло в границите на защитена зона (33) за BG00G2050 „Дуранкулашко езеро" и в 33 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна BG0000154 „Езеро Дуранкулак"- 33 BG0002G50 „Дуранкулашко езеро". Защитена зона BG0002G50 „Дуранкулашко езеро" е обявена с цел защита на местообитанията на 93 вида птици, както и местообитания на 65 редовно срещащи се мигриращи вида птици; от видовете, които се срещат в границите на 33 BG0002050 „Дуранкулашко езеро" 14 вида са световно застрашени; 33 BGG000154 „Езеро Дуранкулак" е определена с цел опазване на 13 типа природни местообитания, 9 вида бозайници, 5 вида земноводни и влечуги, 3 вида риби и 2 вида безгръбначни;

-         частично /точката на водовземане/ в границите на тип природно местообитание 3150 "Естествени еутрофни езера с растителност от типа „ Magnopotamion или Hydrocharition", предмет на опазване в 33 BG0000154 „Езер'о Дуранкулак";       

-         частично/точката на водовземане и част от територията, през която ще премине надземната тръбна мрежа за водоснабдяване на рибарниците/, в границите на 33„Дуранкулашко езеро“ - територията, предмет на ИП, в останалата си част ПИ с идент. 24102.37.198 и 24102.38,197 по КККР на с. Дуранкулак, общ. Шабла/ на север, изток и юг граничи със защитена местност „Дуранкулак, в   която се намират ключови елементи на защитената зона - местообитания на видове птици, предмет на опазване в 33 BG0002050 „Дуранкулашко езеро".

            От Басейнова (БДЧР) е получено становище, изх. №05-09- 248/А8/05.11.2019 г., №05-09-248/А8/05.11.2019 г., че ИП е допустимо спрямо целите за опазване на околната среда, заложени в ПУРБ 2016-2021 г. и ПУРН 2016-2021 г. като са определени следните условия:

            1. Необходимо е да се спазват забраните и ограниченията за извършване на дейности, които могат да доведат до пряко и непряко отвеждане на опасни и вредни вещества в подземните води, регламентирани в Наредба № 3/2000 г. за СОЗ.

           2.При водовземане от повърхностни води: съгласно чл; 46, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, водовземане и ползване на повърхностен воден обект се извършва след издаване на разрешително за водовземане от повърхностни води.

         Необходимите документи за издаване на разрешителни са регламентирани в чл. 60. ал, 1 от Закона за водите.

         3.За обслужване на химическите тоалетни да се сключи договор с лицензирана фирма.

        4.Да не се допуска заустване на отпадъчни води и вторично замърсени дъждовни води във водния обект.

       5.         Планирането и осъществяването на дейността да не противоречи на режимите на 33 „Дуранкулашко езеро" с код BG0002050 и „ Езеро Дуранкулак" с код BG0000l54, постановени със заповедите за обявяването и плановете за управление.

       6.         Да се спазват забраните на чл. 134, чл. 143 и чл. 146 от Закона за водите.

       7.         При отглеждането на риба да се прилага оптимален режим на хранене, с цел предотвратяване на замърсяване на водното тяло.

       8.Необходимо е да се предприемат мерки за защита от вредното въздействие на ИП попада в определен със значителен потенциален риск от наводнение район. При планиране на мерки може да се ползва Национален каталог от мерки за управление на риска от наводнения, наличен на интернет страниците на и МОСВ.

       9.         Съгласно чл. 118 а от Закона за водите за опазване на подземните води от замърсяване се забранява пряко и непряко отвеждане на замърсители в подземните води.

     10.         В съответствие с разпоредбите на чл. 116 от Закона за водите, всички води и водни обекти следва да се опазват от замърсяване и увреждане. При реализиране на ИП да се предвидят мерки за недопускане на влошаването на състоянието на повърхностните и подземните води .

     11. При реализация на ИП е необходимо да се изпълняват приложимите мерки в към ПУРБ 2016-2021 г., ПУРН 2016-2021 г., Становище по ЕО  на ПУРН № 2-1/20116 г.

          Постъпило е и становище изх. №10-99-3/27.10.2020 г. на Регионална здравна инспекция (РЗИ)-Добрич в което е посочено, че е преценено, че представената информация във връзка с реализиране на инвестиционното предложение съдържа факти и данни, които дават основание да се направи заключението, че същото няма вероятност да окаже неблагоприятно въздействие върху жизнената среда и здравето на хората, при следните условия: недопускане на вредности в прилежащата зона над допустимите здравни норми; осигуряване на вода от централен водоизточник за битови и хигиенни нужди на персонала, отговаряща на изискванията на Наредба №9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (обн. ДВ бр. 30/2001 г., изм. и доп. ДВ] бр, 6/2018 г.); спазване на забраните и ограниченията, за извършване на дейности, които могат да доведат до пряко и непряко отвеждане на опасни и вредни вещества в подземните води. Съгласно Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (ДЗ бр. 88/2000 г.).

            От Дирекция „Национална служба защита на природата", МОСВ е получено становище с изх. № 05-08-2- 22/28.10.2019 г., изискано от БДЧР- Варна за допустимост на използването на водите на езерото за нуждите на рибовъдното стопанство в границите на заложената норма 4,75 куб.м/год.

           По делото е приложена цялата административна преписка, включително инвестиционния проект, със всички приложени към него документи, както и доклад на БАН, Институт по биоразнобразие и екосистемни изследвания за Проучване на орнитофауната в района на рибарници Дуранкулак, ПИ 24102.37.182, ПИ 24102.38.182 и ПИ 24102.37.101 землище на с. Дуранкулак, общ. Шабла през гнездовия период на 2019 г.

          По делото е допусната и назначена съдебно-екологична експертиза, според която на този етап от процедурата по екологичното законодателства е оценен кумулативният ефект с предвижданията във всички ИП и възможността конкретната територия да поеме бъдещото натоварване от конкретното ИП и въздействието по компоненти и фактори на околната среда. Според вещото лице ИП засяга видове, предмет на опазване в защитената зона и има вероятност да окаже отрицателно въздействие върху предмета им на опазване в защитените зони, но не и да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета им на опазване в защитените зони, като това влияние се смекчава от поредица от мерки предложени в „Информация за преценяване на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда“. Вещото лице заявява, че при спазване на екологичното законодателство, възобновяването на рибарниците ще изиграят положителна роля за водолюбивите и рибоядни птици. В съдебно заседание вещото лице е отговорило подробно на поставените въпроси от участващите в процеса страни. Същият изрично заявява, че ИН няма да окаже никакво отрицателно влияние, а още повече, че ако инвеститорът премине към екстензивно рибовъдство, там няма да има никакво влияние, като счита, че не ще се стигне до конфликт между птиците и инвеститора. Експерта посочва, че водочерпането също не би трябвало да има отрицателно въздействие.

              Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

               Оспореното Решение е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия по чл. 93, ал. 3 вр., ал. 1 т. 1 от ЗООС - Директорът на РИОСВ-Варна, който е компетентен да вземе решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 1, т. 1 - 3 и 5 от ЗООС.

              Актът съдържа предписаните в чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за ОВОС реквизити, включително фактически и правни основания за издаването му. Както самото решение за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, така и приложените към административната преписка писмени доказателства представляват фактическите основания за издаването на административния акт, като в тях се съдържат описанието на инвестиционното предложение, доказателства за извършените действия по одобряването на процедурата и изготвените становища и доклади в резултат на тях.

                Спазена са и административно-производствените правила при издаване на решението. Преди да издаде акта, директорът на РИОСВ-Варна е провел надлежната административна процедура, набавил е нужната информация по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС и е отчел въздействието на инвестиционното предложение по посочените в закона критерии.

                 Относно твърденията на жалбоподателя изложени в т.1 от жалбата, че процесното решение не е прецезирано правилно и постановено в нарушение на изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, съдът намира  същите са неоснователни и необосновани. Изложените доводи от дружеството-жалбоподател не намират опора в събраните доказателства по административната преписка.

                Относно твърдението на жалбоподателя изложено в т. 2 от жалбата за неспазване на срока по чл. 93, ал.6 от ЗООС и чл. 8 от НУРИОВОО от административния орган за произнасяне, също е неоснователен. Срокът по чл. 93, ал.6 от ЗООС не е преклузивен и неспазването му не води до съществено процедурно нарушение, обуславящо порок на административния акт.

               По отношение материалния закон, съдът съобрази следното:

               Съобразно разпоредбата на чл. 3 т. 2 и т. 3 от ЗООС, едни от принципите, които следва да се съблюдават при опазване на околната среда е предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве и предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него.

               Процесното решение е издадено на основание чл. 93, ал. 1 т. 1, ал. 3 и, ал. 6 от ЗООС; чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от Наредбата за ОВОС; чл. 40, ал. 5 във връзка с ал.3 от Наредбата за ОС, въз основа на представена писмена документация от възложителя и по чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредата за ОС, както и получените становище на РЗИ-Добрич, Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район Варна и Дирекция „Национална служба защита на природата“ МОСВ.

               Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата за ОВОС, компетентният орган преценява необходимостта от извършване на ОВОС, като определя степента на значимост на въздействието върху околната среда, въз основа на:1. представената от възложителя информация по чл. 6; 2. критериите по чл. 93, ал. 4 ЗООС; 3. получени становища, констатации или резултати от консултации, включително по чл. 6, ал. 8 - 10.

             Съгласно чл. 93, ал. 1 т. 1 от ЗООС, необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за инвестиционни предложения съгласно приложение № 2, като по делото не е спорно, че процесното ИП е именно такова.

            Според чл. 93, ал. 4 от ЗООС, необходимостта от извършване на ОВОС се преценява въз основа на: 1. следните характеристики на инвестиционното предложение: а) размер, засегната площ, параметри, мащабност, обем, производителност, обхват, оформление на инвестиционното предложение в неговата цялост; б) взаимовръзка и кумулиране с други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения; в) използване на природни ресурси, земните недра, почвите, водите и на биологичното разнообразие; г) генериране на отпадъци; д) замърсяване и вредно въздействие; е) риск от големи аварии и/или бедствия, които са свързани с инвестиционното предложение, включително причинени от изменението на климата, в съответствие с научните познания;ж) рисковете за човешкото здраве поради неблагоприятно въздействие върху факторите на жизнената среда по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето; 2. местоположението на инвестиционното предложение, което може да окаже отрицателно въздействие върху нестабилните екологични характеристики на географските райони, поради което тези характеристики трябва да се вземат под внимание, и по-конкретно: а) съществуващо и одобрено земеползване; б) относителното изобилие, достъпност, качество и възстановителна способност на природните богатства (включително почва, земни недра, вода и биологично разнообразие) в района и неговите подпочвени пластове; в) абсорбционен капацитет на природната среда, като се вземат предвид: мочурища, крайречни области, речни устия; крайбрежни зони и морска околна среда; планински и горски райони; защитени със закон територии; засегнати елементи от Националната екологична мрежа; територии, свързани с инвестиционното предложение, в които нормите за качество на околната среда са нарушени или се смята, че съществува такава вероятност; гъстонаселени райони; ландшафт и обекти с историческа, културна или археологическа стойност; територии и/или зони и обекти със специфичен санитарен статут или подлежащи на здравна защита; 3. типа и характеристиките на потенциалното въздействие върху околната среда, като се вземат предвид вероятните значителни последици за околната среда във връзка с критериите по т. 1 и 2 по отношение на въздействието на инвестиционното предложение върху елементите по чл. 95, ал. 4, предвид: а) степента и пространствения обхват на въздействието (като географски район и брой на населението, които е вероятно да бъдат засегнати); б) естеството на въздействието; в) трансграничния характер на въздействието; г) интензивността и комплексността на въздействието; д) вероятността за въздействие; е) очакваното настъпване, продължителността, честотата и обратимостта на въздействието; ж) комбинирането с въздействия на други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения; з) възможността за ефективно намаляване на въздействията;4. обществения интерес към инвестиционното предложение.

             Според чл. 93, ал. 5 ЗООС, с оглед преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за случаите по, ал. 1, при съобразяване с критериите по, ал. 4 възложителят на инвестиционното предложение: 1. предоставя информация за характеристиките на инвестиционното предложение и за вероятните значителни последици от него за околната среда и човешкото здраве; 2. предоставя описание на инвестиционното предложение, което съдържа по-конкретно: а) описание на физическите характеристики на инвестиционното предложение в неговата цялост и където е приложимо - дейностите по събаряне и разрушаване; б) описание на местонахождението на инвестиционното предложение, по-специално с оглед на екологичната чувствителност на географските области, които е вероятно да бъдат засегнати; в) описание на аспектите на околната среда, които е вероятно да бъдат значително засегнати от инвестиционното предложение; г) доколкото е налична информация: описание на всички вероятни значителни последици на инвестиционното предложение за околната среда и човешкото здраве, които произтичат от: очакваните остатъчни вещества и емисии, както и от генерираните отпадъци; използването на природните ресурси, почвите, земните недра, водите и на биологичното разнообразие; 3. когато е приложимо, съобразява наличните резултати от други съответни оценки на въздействието върху околната среда, извършени по реда на специален закон; 4. предоставя описание на характеристиките на инвестиционното предложение и/или на предвидените мерки за избягване или предотвратяване на предполагаемите значителни неблагоприятни последици за околната среда и човешкото здраве.

          Въз основа на изложеното, съгласно чл. 93, ал. 6 от ЗООС, органите по, ал. 2 и 3 се произнасят по необходимостта от извършване на ОВОС в срок един месец от внасяне на искането от възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2, като публично обявяват мотивите за своята преценка. Процедурата по чл. 93 от ЗООС е конкретизирана в Глава втора "Уведомяване. Преценяване необходимостта от ОВОС" от Наредбата за ОВОС - чл. 4 и сл.

          Относно кумулативното въздействие и вероятността реализацията на ИП да доведе до значително кумулативно въздействие върху природни местообитания и местообитания на видове, предмет на опазване в зоните, съдът намира следното: В българското законодателство формулировка на понятието „кумулативни въздействия" са дадени в параграф 1, т. 75 от ДР на ЗООС. "Кумулативни въздействия" са въздействия върху околната среда, които са резултат от увеличаване на ефекта на оценявания план, програма, проект и инвестиционно предложение, когато към него се прибави ефектът от други минали, настоящи и/или очаквани бъдещи планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, независимо от кого са осъществявани тези планове, програми, проекти и инвестиционни предложения. Кумулативните въздействия могат да са резултат от отделни планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с незначителен ефект, разглеждани сами по себе си, но със значителен ефект, разглеждани в съвкупност, и реализирани нееднократно в рамките на определен период.

           Съгласно разпоредбите на Приложение IV от Директивата за ОВОС, транспонирана в националното законодателство в чл. 81, ал. 5 и чл. 96, ал. 1, т. 4 отЗООС и в чл, 12 и чл, 14, ал. 1, т. 4 от Наредбата за ОВОС, при оценката следва да се отчетат и потенциалните непреки и кумулативни въздействия на проекта и взаимодействията между тях. Дефинициите за тези въздействия отчасти се препокриват и в повечето налични литературни източници непреките въздействия и взаимодействията между въздействията се класифицират като компоненти на кумулативните въздействия. Непреки въздействия върху околната среда, които не са пряк резултат от проекта, но често възникват някъде или като резултат от сложни обстоятелства. Кумулативните въздействия са резултат от присъщите промени, причинени от други минали, настоящи или реално прогнозирани дейности, прибавени към тези от проекта.

            По експертно мнение дадено в информацията по преценка ОВОС, за анализ на кумулативното въздействие от реализацията на ИП е разгледано на база ИП, планове и проекти на цялата територия на Община Шабла. За получаване на база данни за всички инвестиционни предложения, планове, програми и проекти разрешени, одобрени, в процес на одобряване и/или реализирани на територията на Община Шабла, за анализ на кумулативното въздействие е поискана информация от РИОСВ- Варна, на основание чл. 17, чл. 26, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, във връзка с чл. 24 от Закона за достъп до обществена информация. По реда на ЗДОИ  изискана информация и от Община Шабла относно всички инвестиционни предложения, планове, програми и проекти с издадени разрешения за строеж и въведени в експлоатация обекти с характер на ИП. Също така е ползвана и информацията, публикувана в интернет страницата на инспекцията. Всичката тази събрана информация за ИП е описана, анализирана и оценена във внесената информация по преценка необходимостта от ОВОС. За целта в преценката са разгледани кумулативните въздействия и връзката между всички планове, програми, проекти и инвестиционни предложения до датата на продаването на искането за преценка - 2020 г. Анализа на кумулативното въздействие е разгледан на база систематизирана информация на инвестиционни предложения, която е обобщена и съпоставена по различни критерии. От систематизираната информация е видно, че най-висок дял на площи за процедирани намерения има в землищата на селата Езерец и Ваклино, а на трето място е Дуранкулак.

           Анализирайки цялата събрана информация е направено обосновано заключение в информацията по приложение 2, че:

1.      Процедираните намерения на етап прединвестиционни проучвания по реда на ЗООС и ЗБР отнемат 0,2020 % от общата площ на община Шабла.

2.      На територията на землището, които са предмет на настоящото ИП извън урбанизираните територии няма такива преминали процедури по реда на ЗУТ.

3.      Към етапа на съгласуване на ИП не съществува риск от натоварване на околната среда от преминалите процедури ИП и тя може да поеме бъдещо натоварване с предвижданията заложени в настоящото ИП.

4.      Извършените анализи доказват, че при направената съпоставка по отношение на натоварване по ИП не възникват предпоставки за кумулативно въздействие. Въздействието по този критерий ще бъде пренебрежимо малко като степен и с минимален ефект и ниска степен на въздействие.

5.      При изпълнението на предложените от възложителите мерки, предвид избраната технология, по време експлоатацията на ИП не се очаква значително отрицателно въздействие, вкл. с кумулативен ефект, върху качеството на атмосферния въздух, водите, почвата, биоразнообразието и ландшафта и шумово замърсяване на околната среда.

           Всички тези анализи и заключения се потвърждават и от допусната по делото съдебно - екологична експертиза, като ВЛ заключава, че в информацията по преценка ОВОС е оценен кумулативният ефект с предвижданията на всички ИП и възможността конкретната територията да поеме бъдещото натоварване от конкретното ИП и въздействието по компоненти и фактори на околната среда, както и че анализа и направената оценка от възложителя по отношение на кумулативното въздействието по компоненти и фактори е всеобхватен и пълен.

             Относно вероятността да се създаде продължителен дискомфорт на околната реда, свързан със замърсяване на водите, почвата и ландшафта, генериране на шум и отпадъци, и трайно прогонване на видовете.

              По делото, РИОСВ Варна не успя да докаже кои дейности в ИП биха създали продължителен дискомфорт на околната реда, свързан със замърсяване на водите, почвата и ландшафта, генериране на шум и отпадъци и трайно прогонване на видовете. Съгласно параграф 1, т. 30-а от Закона за опазване на околната среда, понятието "дискомфорт" се определя като раздразнение и неудобства, създавани от факторите на околната среда, определени посредством проучвания в тази област. В разработената информация по преценка ОВОС за процесното инвестиционно предложение, подробно (по компоненти и фактори) са анализирани всички дейности по време на реконструкцията и експлоатацията, като се доказва липсата на въздействия или наличието на минимални вредни въздействия върху околната среда и населението в района.

             Вещото лице по назначената съдебно - екологична експертиза, на въпрос поставен в  СЗ,  отговори, че ИП не е свързано с отделяне на опасни вещества или други замърсители в атмосферния въздух или до замърсяване на водите, почвата, ландшафта с опасни вещества.

             Относно водовземането от Дуранкулашко езеро и вероятността същото да окаже значително отрицателно въздействие.

             Съгласно информацията по преценка ОВОС, водите от водовземането ще бъдат ползвани като естествена среда за отглежданата риба без пряко въздействие върху нейното количество и качество, т.е. с минимално водопотребление и без отрицателно въздействие върху нейното качество.

              Съгласно получените становища от БДЧР и Дирекция „НСЗП" при МОСВ, се установява, че не се очаква ИП да окаже значително въздействие върху водите и водните екосистеми и е допустимо спрямо целите за опазване на околната среда, заложени в ПУРБ 2016-2021 г. и ПУРН 2016-2021 г., при спазване на посочените мерки нормативните изисквания, забрани и ограничения, като е изказано обосновано заключение за допустимост на използването на водите на езерото за нуждите на рибовъдното стопанство в границите на заложената норма от 4,75 млн. куб.м/год.

               Видно от внесената информация по прил. 2, разработена от експерти орнитолог, ихтиолог и инженер хидролог се обосновава извода, че водовземането е напълно осъществимо и допустимо, отчитайки съществуващите водоползватели и необходимото водно количество за захранване на рибарниците, като общото черпено водно количество няма да достигне границите посочени от Дирекция „НСЗП" при МОСВ.

              Отчитайки така дадените еднозначни и категорични становища на компетентните органи, в които липсват каквито и да било предположения или опасения за нарушаването на водното ниво и нарушаване на равновесието на водната екосистема, мотивите на РИОСВ Варна в този смисъл се явяват напълно необосновани и незаконосъобразни.

              Относно засягането на видове, предмет на опазване в защитената зона и вероятността ИП да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета на опазване в защитените зони.

             Съгласно проведените наблюдения в района на рибарници Дуранкулак през май-юни 2019 г. и изготвения орнитологичен доклад от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, по поръчка на възложителя, при проучване на гнездовата орнитофауна са установени 19 вида птици гнездящи в проучваната територия. На територията на имоти с №№ 24102.38.197, 24102.37.198 и 24102.37.196 гнездят 10 вида, от които два вида червеногьрба сврачка (Lanius collurio) и черночела сврачка (Lanius minor) са целеви са опазване в 33 „Дуранкулашко езеро".

              Общата гнездова плътност на птиците в имоти 24102.38.197, 24102.37.198 и 24102.37.196 е 15,27 дв/10ха., като в северния имот плътността е по-ниска - 13,07 дв/10 ха, а в южния тя достига до 20,53 дв/10 ха.

            Съгласно направените проучвания и дадените заключения, дейността на рибарници Дуранкулак е съвместима с Плана за управление на защитена местност „Дуранкулашко езеро и защитени зони BG0002050 „Дуранкулашко езеро", по Директива 2009/147/E0 за опазването на дивите птици и BG0000154 „Езеро Дуранкулак", по Директива 92/43/ЕИ0 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

              Експертите орнитолози при Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН са заключили в своя доклад, че при разработването и експлоатацията на рибарниците не се очаква значително въздействие върху гнездящите в района птици, като е препоръчително да се приложат мерки с цел ограничаване на негативното въздействие, подробно описани в същия.

            От назначената по делото съдебно - екологична експертиза, приета от съда като обективно и компетентно изготвено, се препотвърждават изводите в орнитологичния доклад, че ИП засяга видове, предмет на опазване в защитената зона и има вероятност да окаже въздействие върху предмета им на опазване в защитените зони, но не и да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета им на опазване в защитените зони, каквито са изводите на административния орган. Това влияние според ВЛ се смекчава от поредицата от мерки предложени в „Информация за преценяване на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда".

         Относно конфликта между рибовъдите и рибоядните птици и вероятност реализацията на предвиденото ИП да доведе до безпокойство и прогонване на същите.

         Видно от заключението на ВЛ, територията на Дуранкулашко езеро обитават и се срещат почти всички видове водолюбиви и рибоядни птици регистрирани на територията на България. Несъмнено с увеличаване на водните площи ще се предостави възможност за обитаване и изхранване на видовете обитаващи водните площи. В зависимост от натовареността на рибарниците, могат да се прогнозират няколко вида влияние върху птиците. Реализирането на ИП ще изиграе положителна роля за видовете свързани с обитаване на водни площи. За някой видове с висок природозащитен статус, като Белооката потапница (Aythya nyroca) се препоръчва отглеждането на риба по екстензивен способ, посочено в „План за действие за опазване на белооката потапница (Aythya nyroca) в България (2014-2023 г,)". Над 80 % от птиците предмет на опазване в защитена зона (33) Дуранкулашко езеро BG 0002050 обитават водните площи и терените около тях. Една част ги ползват целогодишно, други по време на зимуване, миграция и гнездене, така водните площи са от важно значение за видовете водолюбиви птици.

               Т.е. при спазване на екологичното законодателство и мерките заложени в ИП, възобновяването на рибарниците ще изиграят положителна роля за водолюбивите и рибоядни птици, а не както е заключил административния орган, че реализацията на предвиденото ИП има вероятност да доведе до безпокойство и прогонване на водолюбивите и рибоядни птици.

             В случая, от приложените по делото здравно становище, от становищата на БДЧР и Дирекция „НСЗП" при МОСВ, от проведения орнитологичен доклад от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, от заключението на ВЛ еднозначно се установява, че с реализацията на ИП не се очаква значително въздействие върху предмета им на опазване в защитените зони, и липсват правни и фактически основания за извършването на ОВОС. От друга страна процесното инвестиционното предложение не е от категорията инвестиционни предложения, за които задължително се извършва такава оценка.

            Доколкото в ЗООС не се съдържа легална дефиниция на понятието "значително въздействие", съдът намира, че такова ще бъде налице, когато се установява обективна вероятност от реализирането на инвестиционното предложение да възникнат отрицателни ефекти за екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и историческото наследство. Наличието на значително въздействие може да се обоснове както от умерено кумулативно засягане на всяка от охранените ценности, така и при отделно, но явно изразено интензивно увреждане. Изводите направени от вещото лице, становищата на компетентните органи, орнитологичния доклад, изводите и оценките в информацията но преценка ОВОС предлагат един анализ на конкретните характеристики на инвестиционното предложение, както и обосновка, че от осъществяването му не се очаква настъпването на последици, които да засегнат негативно компонентите на околната среда. Следва да се отбележи, че доколкото процесното ИП не е от категорията, за която задължително се извършва оценка, а дейността попада в Приложение №2, в предвидената процедура административният орган има право на собствена преценка относно необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда за всеки конкретен случай, като се ръководи от посочените нормативно определени критерии, които обаче не са формулирани като задължителни условия, установени от правната норма, а са насоки, които следва да бъдат обсъдени. Предвид множеството събрани доказателства по делото и изводите на вещото лице, настоящият съдебен състав счита, че изложените мотиви на административния орган се явяват необосновани и недоказани по отношение влиянието на инвестиционното предложение върху компонентите и факторите на околната следа. Това прави решението издадено в нарушение на материалния закон и несъответствие с целите на закона.

            Ето защо, оспореното решение на Директора на РИОСВ-Варна следва да бъде отменено, като преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането на „КАРИЯ ФИШ ТРЕЙДИНГ“ ООД за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за Инвестиционно предложение „Ремонт и реконструкция на съществуващи рибарници с цел риборазвъждане в ПИ №24102.37.198 и ПИ №24102.38.197 и водовземане от Дуранкулашко езеро в землището на с. Дуранкулак, община Шабла, област Добрич", при съобразяване с мотивите изложени по-горе, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт.

Предвид изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от последния разноски в хода на настоящото производство в размер на 50 лв. заплатена ДТ и 329,40 лева, депозит от вещо лице. Видно от представения договор за правна защита и пълномощно на лист 427 от делото, в същия не е посочено договорено възнаграждение, нито има данни такова да е заплатено.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. с чл. 173, ал. 2 АПК и чл. 143 АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на "КАРИЯ ФИШ ТРЕЙДИНГ" ООД гр. Каварна, представлявано от управителя П.С.П., Решение №ВА-53/ПР/2021 г. от 07.04.2021 за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на Директора на РИОСВ-Варна.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Директора на РИОСВ-Варна за ново произнасяне по искането „КАРИЯ ФИШ ТРЕЙДИНГ“ ООД за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за Инвестиционно предложение „Ремонт и реконструкция на съществуващи рибарници с цел риборазвъждане в ПИ №24102.37.198 и ПИ №24102.38.197 и водовземане от Дуранкулашко езеро в землището на с. Дуранкулак, община Шабла, област Добрич", при съобразяване с мотивите изложени по-горе, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт.

ОСЪЖДА РИОСВ Варна да заплати на "КАРИЯ ФИШ ТРЕЙДИНГ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ***, представлявано от управителя П.С.П., сумата 379,40 ( триста седемдесет и девет лева и четиридесет ст.) лв. разноски за водене на делото пред настоящия съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                     СЪДИЯ: