Р Е Ш Е Н И Е №
10.05.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
13852 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 43006 от 04.09.2018 г. по гр.д. № 10219/2009 г., поправено по реда
на чл. 247 ГПК с решение № 162292 от 10.07.2019 г. и допълнено по реда на чл.
250 ГПК с решение 162532 от 10.07.2019 г., Софийски районен съд, 73 състав: Изнесъл
на публична продан на основание чл. 348 ГПК следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №
8, находящ се в гр. София, ул. „Г. С. ********, състоящ се от четири стаи,
вестибюл, кухня, баня, клозет и входно антре, със застроена площ 114.27 кв. м,
при граници на жилището: изток – ул. „Г. С. Раковски“; запад - двор на
сградата; север - апартамент № 9, юг - сградата на ул. „********; отгоре -
апартамент № 11; отдолу - апартамент № 5, с прилежащи МАЗЕ от 7.13 кв. м, при
граници: от изток - ул. „Г. С. Раковски“; запад - коридор; север - друго мазе, юг
- друго мазе, и ТАВАН от 4.50 кв. м, при граници: изток - ул. „Г. С. Раковски“;
запад - коридор; север - друг таван, и юг - друг таван, заедно с припадащите се
38/1000 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
земята, като след извършване на публичната продан, получената сума да бъде
разпределена между съсобствениците при квоти:
1/4 за ищцата А.Ж.И.-К.,
ЕГН **********,
1/2 за ответника В.Ж.И.,
ЕГН **********, и
1/4 за ответника П.К.,
гражданин на Република Франция, роден на *** г., идент. номер 1639935023755;
Предоставил на основание чл. 344, ал. 2 ГПК на ответника В.Ж.И., с
посочените лични данни, ползването на делбеното жилище - АПАРТАМЕНТ № 8,
находящ се в гр. София, ул. „Г. С. ********, състоящ се от четири стаи,
вестибюл, кухня, баня, клозет и входно антре, със застроена площ 114.27 кв. м,
при граници на жилището: изток – ул. „Г. С. Раковски“; запад - двор на
сградата; север - апартамент № 9, юг - сградата на ул. „********; отгоре -
апартамент № 11; отдолу - апартамент № 5, с прилежащи МАЗЕ от 7.13 кв. м, при
граници: от изток - ул. „Г. С. Раковски“; запад - коридор; север - друго мазе, юг
- друго мазе, и ТАВАН от 4.50 кв. м, при граници: изток - ул. „Г. С. Раковски“;
запад - коридор; север - друг таван, и юг - друг таван, заедно с припадащите се
38/1000 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
земята, до приключването на делбата; Осъдил ответника В.Ж.И., с посочените
данни, да заплаща ежемесечно на А.Ж.И.-К., с посочените данни, сумата 292.00
лв. – обезщетение за периода от влизане в сила на настоящия съдебен акт до
окончателното приключване на делбата, за лишаване от възможността да ползва
правото си на собственост по отношение на 1/4 ид. част от допуснатия до делба
недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр. София, ул. „Г. С. ********, състоящ
се от четири стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет и входно антре, със застроена площ
114.27 кв. м, при граници на жилището: изток – ул. „Г. С. Раковски“; запад - двор
на сградата; север - апартамент № 9, юг - сградата на ул. „********; отгоре -
апартамент № 11; отдолу - апартамент № 5, с прилежащи МАЗЕ от 7.13 кв. м, при граници:
от изток - ул. „Г. С. Раковски“; запад - коридор; север - друго мазе, юг -
друго мазе, и ТАВАН от 4.50 кв. м, при граници: изток - ул. „Г. С. Раковски“;
запад - коридор; север - друг таван, и юг - друг таван, заедно с припадащите се
38/1000 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
земята; Осъдил ответника В.Ж.И., с посочените лични данни, да заплаща
ежемесечно на П.К., с посочените лични данни, сумата 292.00 лв. – обезщетение за
периода от влизане в сила на настоящия съдебен акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до
окончателното приключване на делбата, за лишаване от възможността да ползва
правото си на собственост по отношение на 1/4 ид. част от допуснатия до делба
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр. София, ул. „Г. С. ********, състоящ
се от четири стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет и входно антре, със застроена
площ 114.27 кв. м, при граници на жилището: изток – ул. „Г. С. Раковски“; запад
- двор на сградата; север - апартамент № 9, юг - сградата на ул. „********;
отгоре - апартамент № 11; отдолу - апартамент № 5, с прилежащи МАЗЕ от 7.13 кв.
м, при граници: от изток - ул. „Г. С. Раковски“; запад - коридор; север - друго
мазе, юг - друго мазе, и ТАВАН от 4.50 кв. м, при граници: изток - ул. „Г. С.
Раковски“; запад - коридор; север - друг таван, и юг - друг таван, заедно с
припадащите се 38/1000 идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху земята;
Отхвърлил иска на В.Ж.И., с посочените лични данни, за осъждане на
ответника А.Ж.И.-К., с посочените лични данни, да й плати по чл. 31, ал. 2 ЗС сумата
от 14 600.00 лв., претендирана като обезщетение за лишаването й от
възможността да използва делбения имот в гр. София, ул. „Г. С. ********, ап. 8,
през периода 25.09.2013 г. – 26.10.2015 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 11.10.2016 г., до изплащане на сумата;
Осъдил ответника В.Ж.И., с посочените лични данни, да плати на НАЦИОНАЛНОТО
БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 7 ГПК вр. чл. 25, ал.
1 и ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ сумата от 300.00 лв. за
оказаната правна помощ на ответника по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС - А.Ж.И.-К., с
посочените лични данни, от служебен адвокат, във втората фаза на делбата – по
извършването й; Осъдил ищцата А.Ж.И.-К., с посочените лични данни, да плати по
сметка на Софийски районен съд сумата от 2 738.99 лв. – държавна такса за
разглеждането на делбата, съразмерно на притежавания дял; Осъдил ответника В.Ж.И.,
с посочените лични данни, да плати по сметка на Софийски районен съд сумата от 6 061.98
лв. – държавна такса за разглеждането на делбата, съразмерно на притежавания
дял, и за иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, съразмерно на отхвърлената му част; Осъдил ответника
П.К., с посочените лични данни, да плати по сметка на Софийски районен съд сумата
от 2 738.99 лв. – държавна такса за разглеждането на делбата, съразмерно
на притежавания дял.
С допълнителното решение № 162532 от 10.07.2019 г., постановено по реда на
чл. 250 ГПК, е отхвърлен искът на В.Ж.И., с посочените лични данни, за осъждане
на А.Ж.И.-К., с посочените лични данни, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 2 967.57 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода 25.10.2013 г. – 11.10.2016 г., и е
отхвърлена молбата на В.Ж.И. в частта, с която се иска допълване на решението
по отношение на законната лихва за забава за плащане на вземането й по чл. 344,
ал. 2 ГПК по отношение на А.Ж.И.-К., както и в частта, с която се иска
допълване на решението по отношение на законната лихва върху главницата по чл.
31, ал. 2 ЗС след подаване на исковата молба.
Срещу решение № 43006 от 04.09.2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 162292 от 10.07.2019 г., е подадена въззивна жалба вх. №
5150644/27.09.2018 г. от съделителката В.Ж.И., която го обжалва в частта, с
която е отхвърлена претенцията й по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС
за сумата 14 600 лв., с оплаквания за неправилност – неправилно приложение
на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Неправилно районният съд приел, че фактът, че делбеният имот се е ползвал от
съделителката А.И.-К. в процесния период, не е доказан. Този факт не бил
оспорен от ответницата по претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, а от представените
нотариални покани било видно, че същата не предоставила на въззивницата ключ от
имота. Липсвал спор, че тя ползва имота, което било прието и с решението от
23.09.2015 г. по привременните мерки. Достатъчно за изпълнение на фактическия
състав на чл. 31, ал. 2 ЗС било да се докаже ползването на имота през процесния
период от ответника и достигнала до него покана, поради което решението било
неправилно. В случай че с отговора на исковата молба е въведено защитно
възражение за „отстъпване на ползването“, каквото в случая липсвало,
доказателствената тежест за такова, съответно и за достигането на такава покана
до ищеца, била на ответника. Фактът на лично ползване на вещта от А.К. не бил
спорен, а бил и доказан с нейни лични изявления – признания в молби от 2010 г.,
същата имала и адресна регистрация на адреса на имота, видно от копие от лична
карта, там получавала призовки и там получила и нотариалните покани; вещото
лице Р. от СТЕ също потвърдило, че тя е била в имота и му отворила, за да бъде
извършен оглед на 04.12.2013 г. С нотариална покана, връчена на А.К. на
24.09.2013 г., въззивницата я поканила,
в случай че не й предаде имота, да й заплаща месечно обезщетение, а отговор на
тази покана нямало. С втора покана, връчена лично на А.К. на 14.01.2014 г.,
въззивницата отново посочила, че действията след м. 09.2013 г. представляват
възпрепятстване на ползването на имота от другите съсобственици, и я поканила в
подходящ срок от един месец да й предостави ключ в нотариалната кантора, но
видно от съставения констативен протокол тя не се явила. Поддържа още, че
отговор на исковата молба не бил подаден, а СРС неправилно разпределил тежестта
на доказване по иска по чл. 31, ал. 2 ГПК. Исковата претенция била доказана и
по размер, поради което моли съда да отмени решението от 04.09.2018 г., вкл. в
частта за разноските във връзка с иска по чл. 31, ал. 2 ЗС и вместо това
постанови друго, с което да уважи иска.
От съделителката В.Ж.И. е подадена и въззивна жалба вх. №
5124616/22.07.2019 г. срещу постановеното по реда на чл. 250 ГПК решение №
162532 от 10.07.2019 г. в частта, с която е отхвърлен искът й за мораторна
лихва в размер на 2 967.57 лв. върху обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС за
периода 25.10.2016 г. – 11.10.2016 г., както и в частта, с която е отхвърлена
молбата й за допълване на решението с произнасяне в диспозитива по иска за
осъждане на А.К. да й заплати обезщетение за забава в плащането на присъдените
на основание чл. 344, ал. 2 ГПК с първофазното решение от 23.09.2015 г. месечни
обезщетения за лишаване от ползването на имота като привременна мярка. И двата
иска били своевременно предявени, в срока по чл. 346 ГПК. Единственият мотив в
допълнителното решение за отхвърляне на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
бил, че същият следва да се отхвърли предвид отхвърлянето на иска по чл. 31,
ал. 2 ЗС. Излагат се съображения по същество във връзка с основателността на
акцесорния иск. Решението било неправилно и в частта, с която се отхвърля
искането на въззивницата за допълване на решението по отношение на законната
лихва за забава в плащането на вземането по чл. 344, ал. 2 ГПК. С решението по
допускане на делбата А.К. била осъдена на основание чл. 344, ал. 2 ГПК да
заплаща на въззивницата единствено месечно обезщетение от 584 лв., но законна
лихва за забава не била присъдена. Въпреки че съдът приел, че законна лихва
върху обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК се дължи, неправилно приел, че същата
е функция на определението за осъждане на А.К. и ЧСИ следва да я изчисли в
случай на забава в плащането. Съдебният изпълнител се нуждаел от изрично
изпълнително основание и за обезщетението за забава. Поради това моли съда да
отмени решението по чл. 250 ГТПК в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, както и в частта, с която е оставено без уважение искането за
допълване на основното решение по извършване на делбата по отношение на
законната лихва за забава в плащането на вземането по чл. 344, ал. 2 ГПК и
вместо това постанови друго, с което да уважи акцесорния на иска по чл. 31, ал.
2 ЗС иск, както и да осъди А.К. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да й заплати
обезщетение за забавено плащане върху всяко просрочено ежемесечно обезщетение
за лишаването й от ползването на 1/2 идеална част от допуснатия до делба имот,
присъдено на основание чл. 344, ал. 2 ГПК с решението от 23.09.2015 г., в сила
от 03.11.2015 г., като обезщетението за забава върху първото обезщетение да е
за период от 04.12.2015 г. до датата на плащането му, съответно върху всяко
следващо месечно обезщетение – за период от 4-то число на месеца на падежа до
плащането. Претендира се и отмяна на решението в частта за разноските по
съединените към иска за делба искове и присъждане на разноските за двете
инстанции.
От съделителката В.Ж.И. е подадена и частна жалба вх. № 5146230/19.09.2018
г. срещу решение № 43006 от 04.09.2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 162292 от 10.07.2019 г., в частта, имаща характер на определение, с
която по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК е осъдена да заплаща на А.Ж.К. и на П.К.
ежемесечни обезщетения за ползване на делбения имот в размер на по 292 лв. за
периода от влизане в сила на постановеното решение от 04.09.2018 г. до
окончателното приключване на делбата, с оплаквания за недопустимост, евентуално
– неправилност. С молба от 23.09.2013 г. жалбоподателката направила искане
ползването на делбения апартамент да й бъде предоставено за ползване по време
на извършване на делбата, или евентуално – А.К. да бъде осъдена да й заплаща
обезщетение за лишаването от ползването на имота. Никоя от страните не
направила искане, в случай че искането за предоставяне ползването на имота бъде
уважено, съделителката И. да им заплаща обезщетение за ползването на техните
идеални части. С решението по допускане на делбата било уважено евентуалното
искане на В.И., като А.К. била осъдена да й заплаща обезщетение. При направеното
ново искане в хода на втората фаза на делбата да й бъде предоставен за ползване
делбеният апартамент, никой от другите съделители не направил искане, в случай
на уважаване, да бъде осъдена да му заплаща обезщетение за лишаването от
ползването на имота. Поради това произнасянето на СРС по присъждане на
непоискани обезщетения било преждевременно и свърхпетитум и като такова –
недопустимо. Самият текст на чл. 344, ал. 2 ГПК сочел правомощията на съда да
се произнесе „по искане на страните“. Такова нямало от другите съделители, а
искането на жалбоподателката било само да й бъде предоставено ползването, като
това, че обосновавайки неговата основателност посочила, че има финансова
възможност да заплаща на другите съсобственици обезщетение не значело, че е
отправила до съда искане да бъде осъдена да заплаща обезщетения. Поради това
моли съда да обезсили, евентуално – да отмени решението от 04.09.2018 г. в
частта, имаща характер на определение, с което жалбоподателката е осъдена да
заплаща на другите съделители обезщетения за ползването на имота за периода от
влизане в сила на решението до окончателното приключване на делбата.
Въззиваемата страна А.Ж.И.-К. не е депозирала писмени отговори на жалбите.
В открито съдебно заседание на 19.01.2022 г. чрез назначения й по реда на чл. 95 ГПК особен представител адв. Х. от САК оспорва жалбите и моли съда да ги остави
без уважение като неоснователни.
Въззиваемата страна П.К. не е депозирал писмени отговори на жалбите и не
взема становище по същите.
Съдът намира, че жалбите са процесуално допустими като подадени в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. По отношение на
частната жалба съдът приема, че същата е допустима, доколкото по делото няма
данни делбеният имот да е възложен с влязло в сила постановление по
образуваното изпълнително дело.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваните решения са валидни, и допустими – в обжалваните части.
Доводите на жалбоподателката за недопустимост на основното решение по
извършване на делбата в частта, имаща характер на определение, с която са
изменени определените с решението по допускане на делбата привременни мерки
относно обезщетенията, които се дължат на неползващите съделители, съдът намира
за неоснователни. Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, в решението по чл. 344, ал. 1
или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно
правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от
кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да плащат на другите срещу ползването, а според ал. 3 на чл. 344,
определението по ал. 2 може да бъде изменено от същия съд.
Следователно достатъчно е да е направено искане за
определяне на привременни мерки (респ за изменението им, както е в случая) от
един от съделителите, за да възникне за съда правомощие да определи такива
относно ползването на делбените имоти, както и за дължимите на другите съделители
обезщетения за лишаването им ползване. Именно това е направено в случая от
районния съд, като в решението законосъобразно е посочен и началният момент на
изменението на мерките – от влизане в сила на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК, до окончателното приключване (извършване) на делбата. Началният момент,
предвид подадената жалба, е датата на постановяване на настоящото решение
(което в тази част не подлежи на касационно обжалване), а крайният, с оглед
способа на извършване на делбата – публична продан, е възлагане на делбения
имот с влязло в сила постановление за възлагане, с което делбата се счита за
окончателно извършена. Не е налице поддържаното в частната жалба произнасяне
„екстра петитум“ от районния съд, нито произнасяне в нарушение на принципа на
диспозитивното начало в процеса, Доводи за неправилност не се съдържат в тази
жалба, а съдът намира, че определението по чл. 344, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК е правилно,
тъй като така определените привременни мерки са съобразени с квотите на
съделителите в съсобствеността и заключението от 06.12.2013 г. на СТЕ (л. 299 –
231 от делото на СРС) за определяне размера на обезщетенията.
Поради това решение № 43006 от 04.09.2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 162292 от 10.07.2019 г., следва да бъде потвърдено в
обжалваната част, имаща характер на определение, с която по реда на чл. 344,
ал. 2 вр. ал. 3 ГПК са изменени привременните мерки. Предвид посочения начален
момент, от който имат действие новите привременни мерки, съдът не дължи
произнасяне по заявеното от въззивницата евентуално възражение за прихващане с
отговора на върнатата жалба вх. № 5204468/12.12.2018 г. на съделителката А.К..
Въззивният съд намира, че решението от
04.09.2018 г. и постановеното по реда на чл. 250 ГПК решение от 10.07.2019 г.
са неправилни в частите, с които са отхвърлени предявените по реда и в срока по
чл. 346 ГПК от съделителката В.И. срещу съделителката А.К. иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 14 600 лв., представляваща
обезщетение за лишаването й от ползването на делбения имот в периода 25.09.2013
г. – 26.10.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
11.10.2016 г., до окончателното плащане, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 967.57 лв. - обезщетение за забава в плащането на
обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода 25.10.2013 г. – 11.10.2016 г.
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки от съсобствениците може да си служи изцяло
с общата вещ по предназначението й и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се
използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване - ал.
2 на същия член. За да се ангажира отговорността на съсобственик по тази
разпоредба, е необходимо да се установи: 1. че вещта е съсобствена с ответника;
2. че се ползва от съсобственик за лични нужди; 3. че неползващият съсобственик
е поискал писмено обезщетение за ползите, от които е лишен; 4. ползите, които е
пропуснал след поканата, които обикновено се определят в размер на дължимия
пазарен наем за съответната идеална част. Тъй като се касае за правопораждащи
факти, ищецът е този, който носи тежестта за доказването им – чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 7/02.11.2012 г. по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, „лично ползване” по смисъла на чл. 31 ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Веднъж отправено, писменото
поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността
или се прекрати ползването от съсобственика. Претенцията за обезщетение
по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна когато
неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство продължава
пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно
предназначението й, за задоволяване на свои (лични или на семейството си)
потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той или
член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща
вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея
(например като държи ключа); ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно
основание (с договор за заем за послужване) трето за собствеността лице, което
само или заедно с него ползва общата вещ.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС обвързва
задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия
съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият
съсобственик да поиска реално да я ползва и да доказва, че не е
допускан до нея. За да се освободи от
отговорност, ползващият съсобственик следва да докаже, че е предложил
на неползващия съсобственик да ползва вещта лично според правата му в
съсобствеността и му е осигурил възможността реално да упражнява това свое
право (така и решение 269/18.10.2013 г. по гр.д. №
1282/2012 г. на ВКС, Четвърто ГО, определение № 594 от 30.11.2018
г. по гр. д. № 1403/2018 г. на ВКС, ІІ ГО и др.)
В случая въззивният съд намира, че по делото са установени предпоставките
на чл. 31, ал. 2 ЗС.
В.И. и А.К. са съсобственици на процесния апартамент № 8, като съгласно
влязлото в сила първофазно решение по настоящото дело квотите им са 1/2 - за В.И.,
и 1/4 – за А.К.. По делото не е имало спор, че от 2008 г. А.К. е ползвала
делбения имот, първоначално по договор за заем за послужване (л. 201 от делото
на СРС), а след смъртта на единия вещен ползвател на 26.03.2011 г. и отказа на
другия вещен ползвател (вписан на 28.08.2013 г.), е продължила да ползва
делбения имот. С нотариална покана, връчена на 24.09.2013 г. лично на А.К. на
адреса на делбения имот (л. 238 – 239), В.И. я поканила, в случай че не й
предаде имота, да й заплаща месечно обезщетение за ползване, считано от
получаване на поканата, вкл. при забава – да й заплаща обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
С молба от 07.01.2014 г. В.И. е навела нови твърдения – че след 04.10.2013
г. констатирала, че на вратата на апартамента е постановено ново заключващо
устройство, за което не разполага с ключ, като при следващо посещение
ответницата К. отказала да я допусне в имота. С втора нотариална покана, връчена
на 14.01.2014 г. лично на А.К. на адреса на делбения имот (л. 265), В.И. я
поканила, предвид констатираното ново заключващо устройство на вратата на
жилището, да се яви на посочена дата и час при нотариус Г., за да й предаде
ключ от съсобствения имот. Видно от приетия и неоспорен констативен протокол от
14.02.2014 г., на посочената дата и час А.К. не се явила при нотариуса. Че в
процесния период А.К. е ползвала делбения имот е видно и от обясненията на вещото
лице Р. в открито съдебно заседание на 10.03.2014 г., съгласно които
ответницата го допуснала за огледа на жилището, извършен на 04.12.2013 г.
Твърденията за поставено ново заключващо устройство на апартамента не са
оспорени от ответницата, нито същата е въвела твърдения след получаване на
поканата да е предоставила на ищцата възможност да ползва имота съобразно
правата си в съсобствеността. Със становище от 16.09.2017 г. А.К., чрез
процесуалния си представител, е заявила само общо оспорване на иска по чл. 31,
ал. 2 ЗС – че същият бил недоказан с необходимите и достатъчни доказателства и
не би следвало към момента да се уважава от съда.
След като по делото не е било спорно, че ответницата А.К. е ползвала
делбения имот в процесния период, и същата нито е навела твърдения, нито е
ангажирала доказателства след получаване на нотариалната покана на 24.09.2013
г. да е осигурила достъп и реална
възможност на ищцата да ползва имота съобразно дела си, предявеният
иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е основателен. Същият е доказан и по
размер, като съгласно неоспореното заключение от 04.03.2014 г. на СТЕ (л. 240 -
241), средната пазарна наемна цена за собствената на ищцата В.И. 1/2 идеална
част от имота възлиза на 584 лв., или за периода 25.09.2013 г. – 26.10.2015 г. дължимото обезщетение е в размер на
14 639.04 лв. Съобразно диспозитивното начало в процеса, искът следва да
бъде уважен до претендирания размер от 14 600 лв., като се присъди и
поисканата законна лихва върху главницата от предявяване на иска на 11.10.2016
г. до окончателното плащане.
Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът
изпада в забава, поради което основателен се явява и искът с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в плащането на обезщетението по чл. 31,
ал. 2 ЗС за периода 25.10.2013 г. – 11.10.2016 г., като по реда на чл. 162 ГПК
съдът определя размера му на 2 967.57 лв.
По изложените съображения първоинстанционното решения следва да бъдат
отменени в частите, с които са отхвърлени исковете с правно основание чл. 31,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вкл. в частта за разноските, с която В.И. е
осъдена да заплати по сметка на НБПП сумата 300 лв., както и е осъдена да
заплати по сметка на СРС държавна такса за разликата над 5 477.98 лв. до присъдените
6 061.98 лв. На основание чл. 355 вр. чл. 78 ГПК ответницата А.К. следва
да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 702.70 лв.
– държавна такса за уважените искове. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.К.
следва да бъде осъдена да заплати на В.И. сумата 200 лв. – разноски за
първоинстанционното производство във връзка с претенциите по сметки.
Въззивната жалба срещу решението по чл. 250 ГПК от 10.07.2019 г. в частта,
с която е отхвърлено искането на въззивницата за допълване на решението по
отношение на законната лихва за забава в плащането на вземането й по чл. 344,
ал. 2 ГПК по отношение на А.К. е неоснователна.
С решението по допускане на делбата от 23.09.2015 г. СРС е определил по
искане на съделителката В.И. привременни мерки, като А.К. е осъдена да заплаща
на другите двама съделители ежемесечно обезщетение за ползването на имота,
считано от влизане в сила на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК до
окончателното приключване на делбеното производство, на В.И. – по 584 лв.
месечно. С молбата си по чл. 344, ал. 2 ГПК (л. 209 – 210) съделителката И. е претендирала
и присъждане на законната лихва за забава от месеца, следващ датата на падежа,
но произнасяне по това искане няма в решението от 23.09.2015 г., нито в срока
по чл. 250 ГПК е искано допълването му в този смисъл.
С молба, представена в съдебно заседание на 28.11.2016 г. (л. 313 от делото
на СРС), при твърдения, че А.К. не й заплаща определеното по реда на чл. 344,
ал. 2 ГПК обезщетение от 584 лв. месечно, съделителката В.И. е поискала от съда
да осъди А.К. да й заплаща на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за
забавено плащане върху всяко просрочено ежемесечно обезщетение от 584 лв., като
обезщетението за забава върху първото обезщетение да е за период от 04.12.2015
г. до датата на плащането му, съответно върху всяко следващо месечно
обезщетение – за период от 4-то число на месеца на падежа до плащането.
Така заявеното искане, макар в срока по чл. 346 ГПК, не представлява
самостоятелен иск (претенция по сметки), доколкото иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД би
бил допустим само за период до предявяване на претенцията и при конкретно
посочен неин размер, което в случая не е направено, а се претендира законна
лихва от деня, следващ датата на влизане в сила на решението по допускане на
делбата, до плащането. С искането си въззивницата се домогва да се допълни
съдържащото се в решението по допускане на делбата определение по чл. 344, ал.
2 ГПК от 23.09.2015 г. след срока по чл. 250 ГПК. Поради това правилно като
краен резултат районният съд с решението, постановено по реда на чл. 250 ГПК, е
оставил без уважение искането за допълване на решението от 04.09.2018 г. по
отношение на законната лихва за забава в плащането на обезщетението по чл. 344,
ал. 2 ГПК. В тази обжалвана част допълнителното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските за въззивното производство: При този изход и изричната
претенция, разноски се следват на въззивницата, съразмерно с уважената част от
жалбите – в размер на 292 лв. – заплатена държавна такса във връзка с иска по
чл. 31, ал. 2 ЗС, и 59.35 лв. – във връзка с иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, или
общо 351.35 лв., които й се дължат от въззиваемата А.К..
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 43006 от 04.09.2018 г., постановено по гр.д. № 10219/2009 г. на
Софийски районен съд, 73 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
162292 от 10.07.2019 г. в обжалваната
част, с която е отхвърлен предявеният от В.Ж.И., ЕГН **********, срещу А.Ж.И.-К.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 14 600
лв., претендирана като обезщетение за лишаването й от възможността да ползва
делбения имот в гр. София, ул. „Г. С. ********, ап. 8, през периода 25.09.2013
г. – 26.10.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
11.10.2016 г., до изплащане на сумата, както
и ОТМЕНЯ решение № 162532 от
10.07.2019 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК по гр.д. № 10219/2009 г. на
Софийски районен съд, 73 състав в
обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от В.Ж.И., ЕГН **********,
срещу А.Ж.И.-К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 2 967.57 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода 25.10.2013 г. – 11.10.2016 г., както и в частта, с която В.Ж.И., ЕГН **********, е осъдена да заплати
на НБПП на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 7 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от
Наредбата за заплащането на правната помощ сумата от 300.00 лв. за оказаната
правна помощ на ответника по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС - А.Ж.И.-К., от служебен адвокат,
във втората фаза на делбата – по извършването й, както и в частта, с която В.Ж.И., ЕГН **********, е осъдена да
заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса за разликата над 5 477.98 лв. до присъдените 6 061.98 лв. (равняваща се на 584 лв.), и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Ж.И.-К., ЕГН **********, да
заплати на В.Ж.И., ЕГН **********, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата 14 600 лв. (четиринадесет хиляди и
шестстотин лева), представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
съсобствения имот, находящ се в гр. София, ул. „Г. С. ********, ап. 8, в
периода 25.09.2013 г. – 26.10.2015 г., ведно със законната лихва от предявяване
на иска на 11.10.2016 г. до окончателното плащане, както и да заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2 967.57 лв. (две хиляди
деветстотин шестдесет и седем лева и 57 стотинки), представляваща обезщетение
за забава в плащането в размер на законната лихва върху обезщетението по чл.
31, ал. 2 ЗС за периода 25.10.2013 г. – 10.10.2016 г. включително.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 162532 от 10.07.2019 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК по
гр.д. № 10219/2009 г. на Софийски районен съд, 73 състав в обжалваната част, с която е отхвърлена молбата на В.Ж.И. в
частта, с която се иска допълване на решението по отношение на законната лихва
за забава за плащане на вземането й по чл. 344, ал. 2 ГПК по отношение на А.Ж.И.-К..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 5146230/19.09.2018 г. на В.Ж.И., ЕГН **********, срещу решение
№ 43006 от 04.09.2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 162292
от 10.07.2019 г. в частта, имаща
характер на определение, с която по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК е осъдена да
заплаща на А.Ж.К. и на П.К. ежемесечни обезщетения за ползване на делбения имот
в размер на по 292 лв. за периода от влизане в сила на акта по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното приключване на делбата.
ОСЪЖДА А.Ж.И.-К., ЕГН **********, да
заплати на В.Ж.И., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 200 лв. (двеста лева), представляваща разноски
за първоинстанционното производство във връзка с претенциите по сметки, и
сумата 351.35 лв. (триста петдесет и
един лева и 35 стотинки) - разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА А.Ж.И.-К., ЕГН **********, да
заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД на основание чл. 78 ГПК сумата 702.70 лв. (седемстотин и два лева и 70 стотинки), представляваща държавна
такса върху уважените претенции по сметки.
В необжалваните части решение № 43006 от 04.09.2018 г. по гр.д. № 10219/2009
г. на Софийски районен съд, 73 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 162292 от 10.07.2019 г., и решение № 162532 от 10.07.2019 г., постановено
по реда на чл. 250 ГПК по гр.д. № 10219/2009 г. на Софийски районен съд, 73
състав, са влезли в сила.
Решението в частта, с която
се оставя без уважение частната жалба срещу определението по чл. 344, ал. 2 ГПК
е окончателно и не подлежи на обжалване, а в останалата част подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.