№ 13403
гр. София, 06.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110103050 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Ц. Н. Д. срещу М. П. М., с която
са предявени претенции за осъждане на ответницата да плати на ищеца 14 400
лева – сума, с която се била обогатила неоснователно, тъй като не е платила
задължение по издаден от нея в полза на ищеца запис на заповед от 05.04.2016
г. с вписан падеж на 05.04.2017 г. и вземането на ищеца било погасено по
давност, ведно със законната лихва от датата на подаване на из.
В исковата молба се твърди, че ответницата издала в полза на ищеца
запис на заповед на 05.04.2016 г. (представен в оригинал на лист 37 от делото;
на лист 20 е представен в оригинал друг запис на заповед с падеж през 2018
г.), като се задължила да плати по същия на падежа – 05.04.2017 г., като
поради изтекла погасителна давност ищецът бил загубил правата си по
издадената ценна книга и затова иска ответницата да му плати за
неоснователно обогатяване.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – М. П. М.,
с който предявеният иск се оспорва като недопустим, тъй като не било ясно
как е настъпило неоснователното обогатяване на ответницата, както и поради
изтичане на преклузивен срок. Претендира, че ответницата не е получила
нищо, с което да се обогати неоснователно, поради което исковата молба е
неоснователна.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
На лист 37 е представен подписан в оригинал Запис на заповед от
1
05.04.2016 г., издаден от ответницата в София, като със същия тя е поела
задължение да плати на ищеца 14 400 лева на 05.04.2017 г. на посочен адрес в
София. Записът е с кауза „без протест“, няма джира, няма и отбелязване, че е
предявен за плащане преди образуване на делото.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за обезщетяване на неоснователно обогатяване след
издаване на запис на заповед срещу издателя на ценната книга с правна
квалификация
чл. 534, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 537 ТЗ.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че е издаден запис на заповед
от ответницата; че същият е обезпечавал получено от ответницата, и че е
изтекъл давностният срок, което се установява от падежа на ценната книга.
Ищецът поддържа, основавайки се на съдебната практика, че правото му
да поиска плащане по записа се е погасило през юни 2020 г. Поради това за
него възникнало веднага право да предяви иск за неоснователно обогатяване,
като същият се бил обеднил с това, че бил загубил вземането си по ценната
книга, което не може да събере поради изтекла погасителна давност. В тази
насока се позовава на тълкувание в същия смисъл, дадено в редица актове на
Върховния касационен съд (ВКС) – Решение № 320/17.06.2010 г. по търговско
дело № 161/2009 г., II ТО, докладвано от ***** В. А.; Решение №
132/17.06.2010 г. по търговско дело № 161/2009 г., II ТО, докладвано от *****
В. А.; Решение № 110/08.11.2010 г. по търговско дело № 949/2009 г., I ТО,
докладвано от **** Д. П.; Решение № 135/20.12.2010 г. по търговско дело №
13/2010 г., I ТО, докладвано от **** Т. Р.; Решение № 74/10.07.2012 г. по
търговско дело № 119/2011 г., II ТО, докладвано от ***** Р. Б., и Решение №
133/05.07.2013 г. по търговско дело № 104/2011 г., II ТО, докладвано от *****
В. А..
Настоящият съд не възприема това виждане за правилно, тъй като не
съответства нито на езиковото тълкуване на разпоредбата на чл. 534, ал. 1 ТЗ,
нито на съдържанието на менителницата и вземанията, които тя е създадена
да покрива при развитието на търговския оборот в исторически план. В
съвременна България менителничните ефекти (предимно от вида на записи на
заповед) са се превърнали предимно в средство за лесно обезпечаване на
други вземания и бърз път към изпълнителен лист. По природата си обаче те
не са създадени за това, а като средства за плащане – търговски ефекти, които
е следвало да покриват отношения на дистанционна търговия и пренасяне на
големи суми пари през по-големи разстояния. По правило менителницата е
издавана от банкера на един търговец в неговия град срещу банкер в
отдалечен град, като целта е била да се използват наличните кореспондентски
отношения между банките (покритие), за да се приеме менителницата от
банката – поемател в далечния град и тя да изплати на търговеца онази сума,
която той вече е бил внесъл в банката – първоначален издател на ценната
книга. Ето защото, ако той е пропуснел срока за протест или е изтичал
давностният срок, би се оказало, че банката – поемател се е обогатила – тя е
2
приела парите на търговеца с цел да ги получи той от кореспондентската
банка – платец по ценната книга, след като последната приеме менителницата.
При липса на такова приемане банката – издател на менителницата, се е
обогатявала с внесената при нея от търговеца сума. Поради това няма
основание да се приема, че искът за менителнично неоснователно обогатяване
по чл. 534, ал. 1 ТЗ, приложим и към записа на заповед на основание чл. 537
ТЗ е някакъв особен иск за неоснователно обогатяване, при който всъщност
обогатяване и обедняване няма. Систематичното тълкуване на разпоредбата
не е такова, още повече, че този иск за неоснователно обогатяване може да се
предяви срещу ограничен кръг лица – издателя на ценната книга и платеца
(според старата практика на ВКС – дори не и срещу техни авалисти – Решение
№ 731/1938 г., II ГО), и никой от другите длъжници по ценната книга. Това
показва, че това са лицата, които биха могли да се обогатят по менителницата
– защото на тях обикновено се е плащало за издаването , или при тях
приносителят е имал кредит.
Търговскоправната доктрина от 40-те години на ХХ век – времето на
масово използване на менителници в България, когато е действала разпоредба
с абсолютно същото съдържание като настоящия чл. 534, ал. 1 ТЗ – чл. 619 ТЗ
(отм.), също поддържа, че следва да се установи обогатяване и обедняване,
като връзката може да не е причинна, а просто свързана с разместване на
блага по веригата на джирата – вж. К., К. Систематичен курс по българско
търговско право. Четвърто фототипно издание. С., 1990, с. 619, по
изданието от 1948 г., който цитира богата практика на ВКС от 30-те и 40-те
години от ХХ век, и посочва съгласно нея (Решение 932/1934 г., II ГО), че иск
за неоснователно обогатяване не може да се уважи само на основание
представена по делото ценна книга и нито едно друго доказателство, тъй като
предмет на иска е и разместването на блага.
Не е съвсем чужда на виждането, че искът наистина е за неоснователно
обогатяване и практиката на ВКС от последните години – така в Решение №
5/05.02.2020 г. по търговско дело № 370/2019 г., II ТО, докладвано от **** Н.
М., се цитира и обобщава практиката, че искът по чл. 534, ал. 1 ТЗ би бил
неоснователен и в случаите, когато менителничният ефект обезпечава вземане
по едно каузално гражданско или търговско отношение, по което правото на
ищеца също е погасено по давност, а в Решение № 186/07.02.2018 г. по
търговско дело № 1785/2016 г., II ТО, докладвано от ***** С. Ч., изрично е
повторено, че ищецът дължи по този иск доказване на вреда.
Следователно в случая ищецът не е достатъчно да представи по делото
ценна книга, по която не може да упражни правата си поради изтекъл срок, за
да се уважи искът, а следва да установи и своето обедняване от загубата на
права по ефекта. Това не е сторено и искът следва да се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответницата на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Същата не е доказала извършване на такива, поради което не следва да
се присъждат.
3
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Н. Д. иск с правна квалификация чл. 534,
ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 537 ТЗ за осъждане на М. П. М., с ЕГН: **********, и
адрес по делото: С., ул. „Г. И.“ № *, ет.*, да плати на Ц. Н. Д., с ЕГН:
**********, и адрес: С., бул. „В.“ № **, ап. **7, сумата от 14 400 лева
(четиринадесет хиляди и четиристотин лева) – главница по Запис на заповед,
издаден от ответницата М. на 05.04.2016 г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4