Решение по дело №115/2021 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 93
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Илияна Попова
Дело: 20214001000115
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 6 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Велико Търново , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000115 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
С решение № 260003 от 9.02.2021 г. по т.д. № 79/2020 г. Габровския окръжен съд е
оставил без уважение жалбата на „Мимо“ ООД, с ЕИК *********, подадена чрез адвокат
Д.К., срещу отказ № 20201215100715/16.12.2020 г., постановен по заявление №
20201215100715 от 15.12.2020 г. за вписване промени в обстоятелствата по партидата
„Мимо“ ООД за заличаване на П. М. П., като съдружник в дружеството, на основание чл.
125, ал.2 ТЗ.
Въззивна жалба срещу горното решение е подадена от „Мимо“ ООД, чрез адвокат
Д.К., с оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се довод в
жалбата, че в конкретния случай не се касае за разпореждане със запорираните дружествени
дялове по смисъла на чл. 451, ал.1 от ГПК, а за прекратяване на членствено правоотношение,
при което за съдружника възниквало право да получи припадащия му се дял, определен въз
основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
Жалбоподателят счита, че правото на кредитора с вписан запор да се удовлетвори като
получи припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото, е гарантирано с
нормата на чл. 73в ТЗ, съгласно която плащания на съдружник, произтичащи от дялове в
търговско дружество, които са запорирани, се извършва само ако кредиторът със запор не се
противопостави в едномесечен срок след писмено уведомление, като при противопоставяне
1
дължимата сума се влага в банка за обезпечение на кредитора. С оглед на това, поисканото
заличаване следва да се постанови при проверка единствено със спазване на процедурата по
чл. 125, ал.2 от ТЗ. В жалбата се твърди, че в конкретния случай всички изискуеми
документи са представени, поради което исканото заличаване е следвало да бъде вписано.
Искането е да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което
да се отмени като незаконосъобразен отказа и да се укаже на Агенция по вписванията да
извърши вписване на исканите промени.
В писмения отговор по жалбата Агенция по вписванията, чрез главен юрисконсулт Д.
Б., изразява становище, че подадената жалба е неоснователна. Претендира за присъждане в
полза на Агенцията на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, направени в
настоящото производство.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените в жалбата оплаквания
и доказателствата по делото, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Със заявление № 20201215100715 от 15.12.2020 г., подадено от „Мимо“ ООД, чрез
адвокат Д.К., е поискано вписване на промени по партидата на дружеството, а именно
заличаване на П. М. П. като съдружник в дружеството, на основание чл. 125, ал.2 от ТЗ.
Към заявлението е представено писмено предизвестие на напускащия съдружник П.
М. П., с отбелязване на същото, че на 8.09.2020 г. е получено от управителя на дружеството
К. Н. М.. С отправеното предизвестие съдружникът П. П. е заявил прекратяване на
участието си като съдружник в дружеството. Предвиденият в чл. 125, ал.2 от ТЗ тримесечен
срок, считано от получаване на предизвестието, е изтекъл.
От справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел се установява, че на 16.09.2020. е вписан запор върху дружествения дял на П. М. П..
С отказ № 20201215100715/16.12.2020 г., на длъжностното лице по регистрацията при
Агенция по вписванията-Търговски регистър е отказано вписване на заявените
обстоятелства, поради това, че наличието на запор върху дружествените дялове на П. М. П.
е пречка за вписване на неговото заличаване, както и поради липсата на протокол от общо
събрание, в който да са обективирани решения за разпределение на освободения дял, за
изменение на дружествения договор, с оглед на настъпилите промени.
С обжалваното решение Габровският окръжен съд е оставил без уважение жалбата
срещу отказа за вписване на промени по партидата на „Мимо“ ООД, а именно за заличаване
на П. М. П. като съдружник в дружеството.
2
Първостепенният съд приема, че след налагането на запора върху дяловете, на
съдружника е забранена промяна в членственото правоотношение на този съдружник,
включително и по реда на чл.125 ал.2 от ТЗ.
Въззивният съд споделя извода на Габровския окръжен съд, че при наличието на
вписан запор върху дружествените дялове на съдружника П. М. П., исканото вписване за
заличаване на този съдружник, не може да бъде извършено.
В случая на основание чл.517 ал.1 от ТЗ в полза на трето лице е наложен запор върху
дружествените дялове на съдружника П. П.. Следователно налице е кредитор на
съдружника длъжник, за чиито права законът следи чрез нормата на чл.517 ал.3 от ГПК. С
налагането на запора върху дружествените дялове на съдружника настъпват предвидените в
чл. 451, ал.1 от ГПК последици, включително и тази за забрана за разпоредителни действия
със запорираните дружествени дялове. В случаите, когато предмет на запора са дружествени
дялове на ограничено отговорен съдружник, забраната по чл.451 ал.1 от ГПК има за цел да
охрани последващите действия по изпълнението върху дял от търговско дружество, т.е. да
охрани възможността от провеждане на процедурата по чл.517 ал.3 от ГПК в нейната
цялост, включително и провеждането на исковото производство. След налагането на запора
върху дяловете на съдружника е забранена промяна в членственото правоотношение,
включително и такава по реда на чл. 125, ал.2 от ТЗ, с оглед осигуряване на възможността
на взискателя да реализира правото си по чл. 517, ал.3 от ГПК – възможност да получи
припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125,
ал.3 от ТЗ. Защитата на взискателя в случая конкурира с правото на съдружника да прекрати
членството си, в това число и при условията на чл.215 ал.2 от ТЗ, макар това право да е
неимуществено. Забранена е всяка промяна в членственото правоотношение, предприета от
съдружника- длъжник, тъй като правото да прекрати участието му в дружеството е
предоставено на волята на взискателя по реда на чл.517 ал.3 от ГПК. Ако съдружникът-
длъжник е с вече прекратено членствено правоотношение, то за кредитора отпада
възможността да проведе иска по чл.517 ал.3 от ГПК за прекратяване на самото дружество
При вписване на заявеното прекратяване на участието на съдружника-длъжник П. П. в
дружеството „Мимо“ ООД, би се обезсмислила процедурата по изпълнение върху дела на
ограничено отговорния съдружник-длъжник в изпълнителното производство, предвидена в
чл.517 ал.3 от ГПК. В случая наличието на вписан запор върху дружествените дялове е
пречка за вписване заличаването на съдружника-длъжник. В противен случай се накърняват
правата на взискателя с вписан в негова полза запор.
В горния смисъл е и Решение № 835/28.12.2006г. на ВКС по т.д. № 4472/2006г., І т.о.,
съгласно което забраната за разпореждане с дружествените дялове на съдружника-длъжник
обхваща и забраната да се въздейства върху членствените правоотношения, включително и
при условията на чл.125 ал.2 от ТЗ.
Неоснователен е довода на жалбоподателя, че правата на кредитора с вписан залог са
3
гарантирани с разпоредбата на чл.73в от ТЗ. С посочената разпоредба относно реда по
който се извършват плащанията на съдружника, произтичащи от дялове в търговско
дружество, които са запорирани, действително се охраняват правата на кредиторите със
запор върху дружествени дялове. Това обаче не променя горния извод, че забраната по
чл.451 ал.1 от ГПК обхваща и забраната да се въздейства върху членствените
правоотношения, включително и при условията на чл.125 ал.2 от ТЗ и има за цел да охрани
последващите действия по изпълнението върху дял от търговско дружество, т.е. да охрани
възможността от провеждане на процедурата по чл.517 ал.3 от ГПК в нейната цялост,
включително и провеждането на исковото производство.
При извършване на дейността по вписване длъжностното лице по регистрация е
длъжно да извърши проверката по чл.21 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ за съответствие на заявените за
вписване обстоятелства със закона. Следователно длъжностното лице по регистрацията е
длъжно да следи за забраната по чл.451 ал.1 от ГПК. Постановеният отказ в случая,
основавайки се на наличието на вписан запор върху дружествените дялове на съдружника
П. П., който представлява пречка за вписване прекратяване на участието му в дружеството,
е правилен и законосъобразен. Следва да се има предвид, че прекратяването на членственото
правоотношение на съдружник чрез предизвестие, няма за единствена последица уреждане
на имуществените отношения във връзка с прекратяването. Прекратяването участието на
съдружник в дружеството поставя въпросите за изменение на дружествения договор, както и
за намаляване на капитала чрез връщане на дела от капитала на прекратилия участието си
съдружник, които въпроси са от съществено значение както за вътрешните отношения, така
и с оглед защитата и интересите на трети лица, включително и на кредитори на
дружеството. Всички тези въпроси са от компетентността на Общото събрание, за което в
разглеждания случай липсват доказателства и в тази насока отказа е правилен. В случая не
се изисква ОС на съдружниците за освобождаване на съдружника, подал предизвестието, а
за ОС по въпросите, породени от прекратяване участието на съдружник- изменение на
дружествения договор, намаляване на капитала чрез връщане на дела.
По изложените съображения съдът намира, че в разглеждания случай, не е налице
основание за вписване на заявените промени, поради което жалбата се явява неоснователна.
Окръжният съд е достигнал до същия извод, поради което обжалваното решение с което е
потвърден отказа на Агенцията по вписванията е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноски в полза на Агенция по вписванията не се дължат, с оглед обстоятелството,
че производството е охранително/ср. Чл.25 ЗТРРЮЛНЦ с чл.538 ГПК и чл.606 ГПК/.
Уредбата за разноските се съдържа в чл.541 ГПК и е съобразена с едностранния му характер.
Агенцията по вписванията не е насрещна страна в производството, с оглед на което
правилата на чл.78 ГПК не намират приложение.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд,
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260003 от 09.02.2021 г. на Окръжен съд-Габрово,
постановено по т.д. № 79/2020г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5