Определение по дело №556/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. П., 03.09.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 03.09.2019 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Кристина Костадинова

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00556 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Б.Й. против решение № 31/26.07.2019г. по гр. д. № 262/2018г. по описа на РС – Б., с което е отхвърлен предявеният от Б.Й. срещу „С.Г.Груп“ ООД отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 439, ал. 1 ГПК – за признаване недължимост на сумата от общо 1206,57 лв., от които 510,12 лв., представляваща главница по договор за кредит № 1021-00031558/22.08.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2009 г. до окончателното  изплащане, както и направените разноски от 65 лв., които суми са предмет на изпълнителен лист от 04.06.2009г. по гр. д. № 8877/2009г. на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 3490/2014г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, включително и разноските за принудителното събиране, поради погасяването им по давност.

В жалбата се поддържа неправилност на решението, като са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Сочи, че съдът не е съобразил, че при неоспорване и направеното в отговора по чл. 131 ГПК от ответника изрично признание на факта, че изп. лист е издаден на 04.06.2009г., както и че изп. дело е образувано на 11.12.2014г., като в рамките на този период ответното дружество-взискател не е предприело действия за принудително изпълнение на вземането по изп. лист, при което 5 -годишната погасителна давност е изтекла преди образуване на изп. дело на 11.12.2014г., т.е. към момента на предявяване на исковата претенция вземането по изп. лист е погасено по давност. В тази връзка изтъква, че предприетото изпълнително действие от кредитора по изп. лист - подаването на молба за образуване на изп. дело на 11.12.2014г., не е могло да прекъсне вече изтеклата преди това 5 -годишната погасителна давност. По същата причина и запорните съобщения от 12.12.2014г. и от 05.02.2015г. не е могло да имат ефекта по чл. 116, б. "в" ЗЗД на прекъсване на вече изтеклата давност. Все по същите причини всички извършени последващи изпълнителните действия в хода на изп. дело 3490/2014г. по описа на ЧСИ М.П. не са могли да прекъснат вече изтеклата давност, тъй като са извършени далеч след изтичане на 5 -годишната погасителна давност и са без правно значение. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението, и решаване на спора по същество като въззивният съд постанови друго, с което исковете бъдат уважени и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 09.10.2019 г. от 10,00 часа, за когато да се призоват страните /на посочените съдебни адреси/, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.