№ 61
гр. Провадия, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100563 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Технокар“ ЕООД предявява срещу Община Ветрино следните
обективно съединени осъдителни искове:
1. главен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
компенсаторно обезщетение в размер на 21094.20 лева без ДДС за претърпени
загуби, обхващащи равностойността на 456 бр. кофи 120 л, с единична цена
33.30 лева без ДДС, на обща стойност 15184.80 лева, и 134 бр. – кофи по 240
л, с единична цена 44.10 лева без ДДС, на обща стойност 5909.40 лева без
ДДС, предоставени от ищеца на ответника по силата на договор за
обществена поръчка № 90/01.08.2016 г. с предмет „Сметосъбиране,
сметоизвозване и поддържане на териториите на за обществено ползване в
Община Ветрино“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба -06.06.2022 г. до изплащане на вземането.
2. евентуален иск, в случай на отхвърляне на иска по т. 1, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 21094.20 лева без
ДДС, с която сума ответникът неоснователно се обогатява за сметка на
ищеца, представляваща пазарната стойност на предоставените от ищеца на
ответника 456 бр. кофи 120 л, на обща стойност 15184.80 лева, и 134 бр. –
1
кофи по 240 л, на обща стойност 5909.40 лева без ДДС, на основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът претендира и съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че сключва, в качеството му на
изпълнител, с ответника, в качеството му на възложител, договор за
обществена поръчка № 90/01.08.2016 г. с предмет „Сметосъбиране,
сметоизвозване и поддържане на териториите на за обществено ползване в
Община Ветрино“, за срок от 5 години по силата и в изпълнение на който
предоставя на ответника съдове за ТБО – 1935 бр. кофи, 120 л, и 763 бр. кофи
240 л, марка „Суло“-Германия. Посочва, че след изтичане срока на договора
се сключва нов договор за обществена поръчка № 109/06.08.2021 г. за срок от
четири месеца до 06.12.2021 г., като през този срок общината продължава да
държи описаните съдове за ТБО. Заявява, че след приключване на
отношенията между страните по последния договор за обществена поръчка,
при събиране на съдовете ТБО от ответника, се констатират множество липси
- 456 бр. кофи 120 л, с единична цена 33.30 лева без ДДС, на обща стойност
15184.80 лева, и 134 бр. – кофи по 240 л, с единична цена 44.10 лева без ДДС,
на обща стойност 5909.40 лева без ДДС. В тази връзка ищецът счита, че
отговорност следва да понесе ответната община-възложител по договора за
обществена поръчка, на която се предоставят процесните съдове, поради
което следва същата да се осъди да заплати сумата в общ размер на 21094.20
лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез
неговия процесуален представител. Оспорва исковете по основание и размер.
Счита същите за неоснователни. Не оспорва сключването на процесните два
договора за обществена поръчка от 2016 г. и 2021 г. по реда на ЗОП, но
заявява, че ищецът не предоставя на ответника, респективно същият не
получава посоченото в исковата молба количество съдове за ТБО, поради
което ответникът не се явява нито е ползвател, нито държател Посочва, че
тези съдове се предават от ищеца на различни физически и/или юридически
лица в съответното населено място, лично, срещу подпис. Отделно от това се
оспорва броя на съдовете за ТБО, чиято стойност се претендира в настоящия
процес. Още ответникът твърди, че риска от повреждането или погиването
им, се носи от ищеца. Оспорва се твърдението на ищеца, че са констатирани
2
липси, тъй като липсват доказателства за това кога, на кого и точно колко и
какви съдове се предоставят и респективно от кои ползватели съдовете са
събрани и от кои не са събрани. На последно място се оспорва единичната
стойност на съдовете. По тези съображения, се моли за отхвърляне на
исковете.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален
представител, поддържа предявения иск. Моли за уважаването му. Депозира
писмени бележки. Ответникът се представлява от упълномощен защитник
Поддържа писмения отговор. Моли за отхвърляне на претенцията. Представя
писмени бележки.
По делото са събрани множество писмени доказателства, както и основна
и допълнителна съдебно-икономическа експертизи, които преценени по
отделно и в съвкупност дават възможност на съда да формира своите
фактически констатации и правни изводи.
Страните не спорят, че на 01.08.2016 г. сключват договор за обществена
поръчка № 90/01.08.2016 г., обективиран в писмена форма, по силата на който
Община Ветрино, в качеството й на възложител, възлага на „Технокар“
ЕООД, в качеството му на изпълнител, да изпълни обществена поръчка с
предмет: „Сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на териториите за
обществено ползване в община Ветрино“ със срок на изпълнение 60
(шестдесет) месеца – чл. 1, ал. 1 и ал. 3 от договора. Дейностите, попадащи в
обхвата на поръчката, са доставяне и разполагане на собствени на
изпълнителя съдове за смет; събиране със собствени машини и съдове на
изпълнителя на битови отпадъци; почистване на териториите за обществено
ползване на територията на Община Ветрино и др., посочени изрично в чл. 1,
ал. 2 от договора. В договора изрично се предвижда в чл. 1, ал. 3, че ищецът
следва да предоставя услугите – предмет на договора, на свой риск и със
свои ресурси, в обхват, подробно описан в техническите спецификации.
Изпълнителят има задължението да поддържа разположените съдове за смет
в изправност и в добър външен вид, като в случай на неизправност – да
отстрани неизправността като ремонтира съда или го подмени с годен такъв
(чл. 9, ал. 1, т. 4 от договора). Предвижда се и задължение ищеца, в чл. 9, ал. 2
от договора, за своя сметка да осигурява необходимия брой съдове за
изпълнение на дейностите по договора.
3
С изтичане на срока на договора за обществена поръчка № 90/01.08.2016
г., на 06.08.2021 г. страните сключват нов договор под № 109/06.08.2021 г. със
същия предмет за срок от 4 месеца, съответно до 06.12.2021 г. В чл. 1, ал. 3 се
предвижда идентичен риск за ищеца, а именно, че следва да предоставя
услугите на свой риск и със свои ресурси, в т.ч. ищецът се задължава за своя
сметка да осигурява необходимия брой съдове за изпълнение на дейностите
по договора и да ги поддържа в добро състояние, вкл.подмяна – чл. 14, ал. 2 и
ал. 3 от договора. При прекратяване на договора изпълнителят има правото да
предприеме събиране на предоставените съдове за смет след обслужване на
последния график на съответното населено място – чл. 9, ал. 1, т. 14 от
договора.
Съдържанието на описаните права и задължения между страните по
възникналите между тях две облигационни правоотношения за периода от
01.08.2016 г. до 01.08.2021 г. и от 06.08.2021 г. до 06.12.2021 г., мотивира
съдът да приеме, че предявеният от изпълнителя „Технокар“ главен
осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД,вр. с чл. 82 от ЗЗД е
неоснователен по следните съображения:
Отговорността на общината се ангажира от ищеца на договорно
основание, въз основа на сключените между тях договори за обществена
поръчка, за претърпени загуби от невръщане на съдове за ТБО. Следователно,
от значение за спора, е какво е съдържанието на уговореното по
правоотношението. В случая, както се установява, рискът от погиване на
съдовете за твърди битови отпадъци (ТБО) в отношенията между страните по
двата договора, се носи от ищеца. Това следва пряко от граматическото
тълкуване на чл. 1, ал. 3 от договорите. Следователно, ответната община не
носи отговорност при случайно погиване на съдовете за ТБО, собственост на
ищеца, а последният следва за своя сметка да осигурява необходимия брой
съдове за изпълнение на дейностите по договора, както и при неизправност –
да ремонтира същите или го подмени с годни такива. Това мотивира съдът да
приеме, че възложителят не следва да отговаря в случай на липсващи съдове
за ТБО, тъй като, както вече се посочи рискът от тяхното погиване е за
изпълнителя.
Без значение за горния правен извод на съда е дали съдовете за ТБО са
предоставени във фактическа власт на Община Ветрино или намиращите се
4
на територията на общината физически или юридически лица, тъй като и в
двата случая рискът от случайно погиване на съдовете е за ищеца.
Исковата претенция е неоснователна само, въз основа на горните
съображения.
С оглед пълнота, следва да се отбележи, че общината може да бъде
подведена под отговорност на деликтно основание по реда на чл. 49 от ЗЗД –
при извършени от нейни служители неправомерни действия и само при или
по повод изпълнение на служебните им задължения, довели до загуби на
съдове за ТБО, за което обаче нито има доказателства, нито е предмет на
установяване в настоящия съдебен процес.
По делото се установява, че съдовете за ТБО се предоставят от ищеца
във фактическата власт на живеещите и намиращите се на територията на
Общината физически и юридически лица, видно от приложените
приемопредавателни протоколи и приетите съдебно-икономически
експертиза. Община Ветрино не е страна по тези приемо-предавателни
протоколи. Следователно този, който следва да върне съда за ТБО е
съответното физическо или юридическо лице. Тези субекти могат да понесат
гражданска отговорност, само ако причината за липсата е извършено от тях
деликтно или престъпно поведение, като кражба например по смисъла на чл.
194 от НК, което обаче излиза извън предметния обхват на настоящия процес,
предвид наведените твърдения и търсената защита от ищеца.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав приема, че
предявеният главен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2
от ЗЗД, вр. с чл. 82 от ЗЗД се явява недоказан и следва да се отхвърли, без да
е необходимо да се изследват броят на съдовете, които липсват и в какъв
размер е тяхната пазарна стойност.
По отношение на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД, същият се явява
неоснователен. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД предвижда, че правото да се
иска връщане на даденото без правно основание възниква за обеднелия само
тогава, когато няма друг иск, с който същият може да се защити.
Възможността да бъде предявен друг иск не води обаче до недопустимост на
претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Преценката дали ищецът може да се
позовава на цитираната норма за защита на своите права представлява въпрос
по съществото на спора, а не - по неговата допустимост, тъй като изисква
5
произнасяне на съда по отношение съществуването на самото материално
право и юридическия факт, от който то е породено – в този смисъл е Решение
№ 148 от 28.02.2006 г. на ВКС по т. д. № 703/2005 г., ТК, II о., докладчик
съдията Камелия Ефремова. В случая, е налице между страните облигационна
връзка, която изключва възможността за прилагане в договорните им
отношения на института на неоснователното обогатяване и в частност на иска
по чл. 59 от ЗЗД – в този смисъл Решение № 67 от 05.04.2016 г. по гр.д. №
4147/2015 г. на ВКС, докладчик Б. Белазелков и Решение № 196 от 22.06.2016
г. по гр.д. № 956/2016 г. на ВКС, докладчик Б. Илиев. Следователно, изводът
е, че в полза на ищеца не възниква субективно право да търси парично
обезщетение, основано на нормата чл. 59 от ЗЗД. Отделно от това, при
изследване на останалите елементи от материалната норма на чл. 59 от ЗЗД,
липсва обогатяване от страна на общината, предвид това, че съдовете за ТБО
се предоставят на жителите на територията на общината, а не на самата
общината.
По разноските:
Ответникът има право на разноски, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3
от ГПК. Видно от списъка с разноски и доказателствата за извършването им,
ответникът претендира сумата от 3050.00 лева, от които 2500.00 лева -
адвокатско възнаграждение и 550.00 лева – депозит за вещо лице.
Направеното от ищеца възражението за прекомерност на претендирания от
ответника адвокатски хонорар и редуцирането му до минимума, предвиден в
Наредбата № 1/2004 г., съдът намира за частично основателно. Минимумът
на дължимото адвокатско възнаграждение, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г., с оглед материалния интерес на делото, е 1162.83 лева,
но съдът, като взема предвид предмета на делото, неговата правна и
фактическа сложност, броя на проведените съдебни заседания, намира, че
възнаграждението следва да се намали от 2500.00 лева на 1800.00 лева.
Ищецът следва да заплати разноски в общ размер на 2350.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Технокар“ ЕООД, ЕИК:********* срещу
Община Ветрино, БУЛСТАТ:********* главен иск за осъждане на ответника
6
да заплати на ищеца компенсаторно обезщетение в размер на 21094.20 лева
без ДДС за претърпени загуби, обхващащи равностойността на 456 бр. кофи
120 л, с единична цена 33.30 лева без ДДС, на обща стойност 15184.80 лева, и
134 бр. – кофи по 240 л, с единична цена 44.10 лева без ДДС, на обща
стойност 5909.40 лева без ДДС, предоставени от ищеца на ответника по
силата на договор за обществена поръчка № 90/01.08.2016 г. с предмет
„Сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на териториите на за
обществено ползване в Община Ветрино“, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба -06.06.2022 г. до изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Технокар“ ЕООД, ЕИК:********* срещу
Община Ветрино, БУЛСТАТ:*********, евентуален иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 21094.20 лева без
ДДС, с която сума ответникът неоснователно се обогатява за сметка на
ищеца, представляваща пазарната стойност на предоставените от ищеца на
ответника 456 бр. кофи 120 л, на обща стойност 15184.80 лева, и 134 бр. –
кофи по 240 л, на обща стойност 5909.40 лева без ДДС, на основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Технокар“ ЕООД, ЕИК:********* да заплати на Община
Ветрино, БУЛСТАТ:********* разноски в размер на 2350.00 лева, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
7