РЕШЕНИЕ
№463
04.08.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова..........…..……….....................................и
в присъствието на
прокурор……..………………...........................................................като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
адм. дело № 446 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба на И.М.И. *** против Решение № 1012-26-118-1 от
13.04.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на
оспорващия против Разпореждане №
262-00-1361-3/04.03.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Хасково, с
което на основание чл. 54ж, ал.1 и чл. 54а, ал.1 и чл. 54б, ал.3 от КСО му е
отпуснато парично обезщетение за безработица.
В жалбата се твърди, че за да постанови посоченото разпореждане и на жалбоподателя да бъде отпуснато
обезщетение в размер на минималното за страната, ръководителят на осигуряването
за безработица приел, че трудовото правоотношение на оспорващия с работодателя
било прекратено поради напускането му на работа по свое желание. Безспорно било
установено, че жалбоподателят работил в друга държава и се осигурявал за всички
осигурителни случаи, в това число и за безработица. Не бил напускал по
собствено желание работата си. Причината за прекратяване на правоотношението
била, че получил тревожни новини за тежко заболяване на баща му, който спешно
се нуждаел от помощ. Разговарял с работодателя си и поискал отпуск, но той
прекратил едностранно договора, като заявил, че ако желае, може пак да започне
работа при него. Отбелязването, че жалбоподателят напуснал работа доброволно,
не отговаряло на истината.
С оглед на така изложеното,
жалбоподателят счита, че срокът и размерът на обезщетението са неправилно
определени, поради което моли да бъдат определени в размер, съответстващ на
дохода му и за срок, съответстващ на положения от него трудов стаж.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален
представител, навежда доводи за неоснователност и недоказаност на жалбата, като
моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.09.2020 г. жалбоподателят И.М.И. подал Заявление вх. №
262-00-1361/15.09.2020 г. в Териториално поделение на Национален осигурителен
институт - Хасково за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание
чл. 54а от КСО, като посочил, че е упражнявал трудова дейност при работодател
извън Република България.
След извършване на съответна проверка с Разпореждане №
262-00-1361-3/04.03.2021 г. на ръководител на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ - Хасково, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 и
чл. 54б, ал. 3 от КСО на И.М.И. е отпуснато парично обезщетение за безработица,
считано от 14.09.2020 г. до 13.01.2021 г., в размер на 9.00 лева дневно.
На 04.03.2021г. ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково е издадено и разпореждане № 262-00-1361-4 на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и § 2, ал.
1 от ПЗР на ЗИЗБДОО от 2020 г. (обн., ДВ, бр. 84 от 2020 г. В последното е
посочено, че се определя нов размер на паричното обезщетение за безработица, в
размер на 9.00 лв.дневно считано от 14.09.2020г., както и нов период на
паричното обезщетение за безработица : считано от 14.09.2020г.
На 17.03.2021г. И.М.И. подал жалба
срещу Разпореждане № 262-00-1361-3/04.03.2021 г. издадено от ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Хасково.
По повод подадената жалба с вх. № 1012-26-118
от 17.03.2021г., с оспореното в настоящото производство Решение № 1012-26-118-1/13.04.2021 г.,
Директорът на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил същата и е приел, че с обжалваното разпореждане правилно е прието, че паричното обезщетение следва да
бъде изплащано на жалбоподателя за срок от 4 месеца, а определеният минимален дневен размер на
паричното обезщетение за безработица от 9 лева,
е бил изменен с последващо разпореждане.
Междувременно с Решение № 1012-26-117-1 от
06.04.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, е отхвърлена и жалбата на
оспорващия против Разпореждане № 262-00-1361-4/04.03.2021
г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.
Недоволен от така постановеното Решение №
1012-26-118-1/13.04.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ - Хасково жалбоподателя обжалвал същото пред АдмС-Хасково, като
жалбата била подадена чрез административният орган и заведена с вх. №
1012-26-118-2 от 28.04.2021г.
По делото са представени и приети като писмени доказателства документите
съдържащи се в административната преписка, както и легализирани преводи на намиращите
се по преписката документи на чужд език.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу
годен за обжалване административен акт и в законоустановения срок, поради което
същата е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение, постановено по реда и условията на
чл.117 от КСО, представлява валиден административен акт, издаден от материално
и териториално компетентен орган. Обективирано е в изискуемата писмена форма,
като е подписано от издателя си. От компетентен орган, по смисъла на чл. 54ж,
ал.1 от КСО е издадено и потвърденото с
обжалваният акт разпореждане.
На първо място следва да се отбележи, че Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да
прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност
на държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното
законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се
отпускат и при какви условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т.н. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и
принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните
закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в
Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г.
за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г.,
както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №
883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага
пряко, т.е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с
обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС)
и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата , и имат приоритет в случаите на противоречие с
разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) №
883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл.
1, параграф "л") относно посочените клонове на социална сигурност
(обезщетения и помощи) в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3,
параграф 1, б."з").
Няма спор по делото, че жалбоподателя е гражданин на държава - членка на ЕС, а именно България, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) №
883/2004г. (чл. 2 от Регламента).
С цитирания регламент са въведени материалноправните
правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за
социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите
за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на
четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в
третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и
износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият
принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо
доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на
държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални
правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по
последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на
обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/
2004г. Според пар.1 от чл. 65 на регламента лице, което е безработно частично или
през различни периоди и което, по време на последната си дейност като заето или
като самостоятелно заето лице, е живяло в държава-членка, различна от
компетентната, се поставя на разположение на неговия работодател или на
службите по заетостта в държавата-членка. То получава обезщетения в
съответствие със законодателството на компетентната държава-членка, както ако е
пребивавало в тази държава-членка. Тези обезщетения се отпускат от институцията
на компетентната държава-членка. Предвид това и съобразно разпоредбите на
чл. 11 от Регламент(ЕО) № 883/2004г., правилно в
оспореното решение е възприето, че приложимото
законодателство в настоящия казус е това на държавата-членка по обичайното
местопребиваване на оспорващия, а именно -
законодателството на Република България, респ. НОИ чрез ТП си поделение в
гр.Хасково, се явява компетентната институция, която да се
произнесе по заявлението за отпускане на
поисканото парично обезщетение по реда и при условията на действащото българско законодателство, в
съответствие с приложимите европейски регламенти за това и това не е
спорен между страните въпрос. Не е спорно и че жалбоподателя има право на
парично обезщетение за безработица, съгласно българското законодателство.
Спорът между
страните е свързан с това, за какъв период и в какъв размер на следва да бъде отпуснато парично обезщетение
за безработица, респ. правилно ли с оспореното пред Директора на ТП на
НОИ-Хасково разпореждане са определен периода и размера на отпуснатото
на жалбоподателя ПОБ.
Съгласно чл. 54а,
ал.4 от КСО паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на
последното прекратяване на осигуряването, ако:1. заявлението по ал. 3 е
подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като
безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. В ал.5 на същата разпоредба е предвидено, че
ако заявлението по ал. 3 е подадено по неуважителни причини след изтичането на
срока по ал. 4, т. 1, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението
за определения по чл.
54в или чл.
54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението, а според ал.6
- ако заявлението по ал. 3 е подадено в срока по ал. 4, т.1, а регистрацията на
лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на
срока по ал. 4, т. 2 по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща
от датата на регистрацията за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3
или ал. 4 период, намален със закъснението.Чл. 54б, ал.1 от КОС предвижда дневното
парично обезщетение за безработица да е в размер 60 на сто от среднодневното
възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24
календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, като не може да бъде по-малко от минималния и
по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.
Съгласно ал.3 на чл. 54б от КСО, в приложимата към датата на издаване на
оспореното разпореждане и решение редакция, безработните лица, чиито
правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или
поради виновното им поведение, на основание чл.
325, т. 1 и 2,
чл.
326, 330
и 331
от Кодекса на труда, чл.
103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105,
чл.
107, ал. 1, т. 1 – 4
и чл.
107а от Закона за държавния служител, чл.
162, т. 1 и 6,
чл.
163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България, чл.
226, ал. 1, т. 4, 6,
8
и 16
от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл.
101, ал. 1, т. 5, 8
и 11
от
Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната
власт или по други закони, получават минималния размер на паричното
обезщетение за безработица за срок 4 месеца.Минималният и максималният дневен
размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване-чл.54б, ал.2 от КСО.
Няма спор, че
жалбоподателят е работил, като наето лице
от работодател във Великобритания и последният му период на заетост е до
02.09.2020г. , а
прекратяването на осигуряването е осъществено на 14.09.2020г., предвид, че
последната му осигурителна заетост е до 13.04.2020г. Между страните не се спори
също, че оспорващия е регистриран в
Агенция по заетостта на 15.09.2020г., т.е. регистрацията му е осъществена в 7 дневен - срок от
прекратяване на осигуряването, както и
че заявлението му е подадено в срока по чл. 54а, ал.4 т.1 от КСО, при което правилно е определена
началната дата на изплащане на обезщетението.
При прилагане правилата на Регламент
(ЕО) № 883/2004, в сила от 01.05.2010 г., удостоверяването на периодите на
осигуряване, заетост или самостоятелна заетост се извършва чрез преносим
документ (ПД) U1, който се издава по искане на осигуреното лице и структуриран
електронен документ (СЕД) U002, който се разменя между институциите.
Административният орган е определил размера и
периода на дължимото обезщетение при условията на чл.
54б, ал. 3 от КСО, като е приел,
че след като за жалбоподателя в структуриран документ СЕД U1 е посочена причина за прекратяване на трудовия договор - друга, то следва да се
приложи разпоредбата на чл. 54б, ал.3 от КСО. Този структуриран електронен документ - част
от административната преписка по издаване на обжалвания административен акт, е
приет като писмено доказателство по делото без оспорване от страните. Видно от т.3.7
от същия(л.57), причината за прекратяването на заетостта на жалбоподателя
е „друго“, като е посочено че е налице връщане вкъщи поради смърт в
семейството –потвърдено само от служителя.
Истинността на удостоверените в този документ факти досежно причината за прекратяване на трудовия
договор, не е оспорена от жалбоподателя по
реда на чл. 193 от ГПК. Същевременно,
това писмено доказателство, представлява официален удостоверителен документ по
смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и като такъв, по принцип, обвързва съда с
материална доказателствена сила, по отношение на така обективираните факти. Казано по друг начин това означава, че
при неоспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК на
цитирания структуриран електронен документ, и доколкото доказателствената му
сила не е опровергана от останалия събран по делото доказателствен материал, същият
обвързва съда да приеме за доказани фактите
удостоверени в него, вкл. тези досежно причината за прекратяване на последното трудовото правоотношение на оспорващия.
В заявлението си
за отпускане на парично обезщетение за безработица И.И. не
е посочил причини за прекратяване на трудовото му правоотношение с цитирания
работодател. По делото от страна на жалбоподателя не са ангажирани надлежни
доказателства и доказателствени искания, от които да се установяват
обстоятелства различни от удостоверените в т.3.7 на цитирания СЕД U 1.
Следователно,
след като от събраните по делото доказателства се установява тезата на
административният орган, за причините за прекратяване на трудовото правоотношение на оспорващата, то касателно срока и размера на
дължимото на жалбоподателя парично обезщетение за безработица е налице приложимост
на разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, като в този случай размерът на
предишното трудово възнаграждение и продължителността на трудовия стаж
на жалбоподателя във Великобритания няма значение.
Ето защо, правилно и в съответствие с материалния закон ръководителя
на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ-Хасково, респ. и
Директора на ТП на НОИ-Хасково в обжалваното решение са приели, че обезщетението за безработица следва да се определи при условията на чл.
54б, ал. 3 от КСО, за минимален срок от 4 месеца и в минимален размер.
Неправилно и незаконосъобразно обаче
посочените органи са възприели, че в
конкретният случай размерът на обезщетението следва да е от по 9.00 лв.
дневно за целият срок в който жалбоподателят има право да получава
такова.
Съгласно чл. 11
от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. (Oбн. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.), дневният минимален размер на
обезщетението за безработица за 2020 г. е в размер на 9.00 лева. Със Закона за
изменение на Закона за бюджета на ДОО за 2020 г., обнародван в Държавен вестник
бр. 84 от 29.09.2020 г., е изменен текстът на чл. 11 от Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване, като е определен следният дневен минимален
размер на обезщетението за безработица за 2020 г.:
1. от 1 януари до 30 септември –
9,00 лв.;
2. от 1 октомври до 31 декември –
12,00 лв.
В размер на 12.00 лева е и дневният
минимален размер на обезщетението за безработица за 2021 г. съгласно чл.11 от Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване за 2021 г.
Съответно и по силата на посочените норми от ЗБДОО за 2020г.
и ЗБДОО за 2021г. размерът на паричното
обезщетение на жалбоподателя следва да е в размер на 09.00 лева за периода
14.09.2020г.-30.09.2020г. вкл. и в размер на 12.00 лева за периода
01.10.2020г.- 13.01.2021г., а не както незаконосъобразно е възприето в обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане – от 09.00 лева за периода
14.09.2020г.-13.01.2021г. Междувпрочем в оспореното решение не са изложени
никакви мотиви, поради които Директора на ТП на НОИ –Хасково счита, че
конкретно определеният размер на
отпуснатото с Разпореждане № 262-00-1361-3 от 04.03.2021г. парично
обезщетение следва да е именно в размера
определен в последното. Неизлагането на фактически съображения по този въпрос
води до немотивираност на акта и е самостоятелно основание за отмяната му,
поради наличие на основание по чл. 146,
т.2 от АПК.
Неправилно с обжалваното решение е
възприето и че така определеният размер на обезщетението от 09.00 лева на ден е изменен с разпореждане
№ 262-00-1361-4 от 04.03.2021г. Това разпореждане е налично по преписката и
видно от съдържанието му с него в действителност не се
изменя разпореждане 262-00-1361-3/04.03.2021г., тъй като се
запазват както периода, така и размера на паричното обезщетение за безработица
и в същото липсва административно
разпореждане, с което за времето от 01.10.2020 г. до 13.01.2021 г. дневният
размер на отпуснатото на жалбоподателя парично обезщетение за безработица да се
увеличава от 9.00 лв. на 12.00 лв. В потвърждаващото го решение са изложени
мотиви, в което е възприето, че с разпореждане №
262-00-1361-4 от 04.03.2021г. е
увеличен размера на паричното
обезщетение за безработица на 12.00 лева
за периода от 01.10.2020г.-14.01.2020г., но доколкото тези съображения
на органа се съдържат в акт подлежащ на самостоятелно обжалване пред съд и
който не е подготвителен документ по
издаване на оспорения в настоящото производство такъв, то тези съображения не могат да се приемат за
мотиви и на оспорения в настоящото производство акт, а освен това те
противоречат и на съдържанието на проверяваното с него разпореждане 262-00-1361-4
от 04.03.2021г. , в което както вече се е посочи, на практика липсва разпоредителна част, с
която се определя нов, различен размер на дневното парично обезщетение за безработица
и/или периода на същото отпуснато с разпореждане № 262-00-1361-3/04.03.2021г.
Друго
разпореждане, с което да е увеличен размера на отпуснатото на жалбоподателя
дневно парично обезщетение за безработица за част от периода, в които същият
има право да получава такова, не е
представено по преписката и не се твърди да съществува от ответника. Ето защо
следва да се приеме, че твърдяното от органа надлежно изменение на размера на отпуснатото
на жалбоподателя парично обезщетение за безработица от 09.00 лева, по делото не
е доказано, респ. от доказателствата се установява единствено че на оспорващия е
отпуснато обезщетение за безработица в размер на 09.00 лева дневно за периода
14.09.2020г.- 13.01.2020г., който размер не е съобразен с нормата на чл.11 от
ЗБДОО за 2020г. и чл.11 ЗБДОО за 2021г.
касателно периода 01.10.2020г.-13.01.2021г. Като не е определил нов дневен минимален размер от
12.00 лв. на отпуснатото на жалбоподателя (в минималния размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2020 г. И чл.11 от ЗБДОО за
2021г.) обезщетение за безработица, за периода след 1
октомври 2020 г., Ръководителят на осигуряването за безработица е постановил
незаконосъбразно разпореждане, което е следвало да бъде отменено, или изменено
от Директора на ТП на НОИ – Хасково.
Съответно като е отхвърлил жалбата
срещу разпореждане № 262-00-1361-3/04.03.2021г., Директорът на ТП на НОИ –
Хасково е постановил един материално незаконосъобразен акт, който следва да
бъде отменен.
На основание чл.173, ал.2 от АПК,
тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество,
административната преписка следва да се върне на административния орган за ново
произнасяне, при съобразяване със задължителните указания по прилагане на закона, дадени
с настоящото решение.
Въпреки този
изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски, тъй като до приключване
на съдебното производство по делото не е направено искане за присъждането им.
На основание чл. 119 от КСО , вр.
с чл.117, ал.1, т.2,б.»б» от КСО, решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване
Водим от горното и на основание 172, ал.2 от АПК , съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение №
1012-26-118-1 от 13.04.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, ведно с
потвърденото с него Разпореждане № 262-00-1361-3/04.03.2021г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ-Хасково.
ИЗПРАЩА административната
преписка на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне, съобразно указанията,
дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Съдия: