№ 147
гр. Пловдив, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Й.
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330206990 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 665298-F653668 от
03.10.2022г. издадено от М. К. Л., на длъжност *** в ТД НАП-Пловдив, с
което на Д. П. Б., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание чл.179, ал.1 от
ЗДДС е наложена административно наказание – глоба в размер на 500 лв.
(петстотин лева), за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.3
от ЗДДС.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено въпреки допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответната страна - ТД НАП – гр.Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт М. оспорва жалбата, взема становище по
същество и предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, както
и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
1
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 16.11.2022г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез ТД НАП – гр.Пловдив на 29.11.2022г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.03.2022г., свидетелят В. Й. Г. – в качеството и на *** в ТД на
НАП – гр.Пловдив извършила проверка, при която установила, че Д. П. Б.,
ЕГН: ********** – като лице, регистрирано по ЗДДС, не е спазил
установения от закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на
чл.124 от ЗДДС в ТД НАП – Пловдив за данъчен период от 01.02.2022г. до
28.02.2022г., а именно – до 14.03.2022г. включително.
Отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС били подадени на
13.04.2022г. в ТД на НАП – Пловдив по електронен път с вх.№ 16005020786.
С оглед на горното, на 12.05.2022г. свидетелят Г. съставила АУАН №
F653668/12.05.2022г. срещу Д. П. Б. за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС,
във вр.с чл.125, ал.3 от ЗДДС, който АУАН бил съставен в съставен в
присъствието и подписан от жалбоподателя. Въз основа на същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел В. Й. Г.. Същата помни случая, макар и
не в подробности, като описва начина на извършване на проверката и
сторените при последната констатации. Съдът намира същите показания за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност, поради които ги кредитира изцяло. От
2
същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение,
фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
административната преписка писмени доказателства – справка база данни
НАП от която се установява, че отчетните регистри по смисъла на чл.124 от
ЗДДС били подадени на 13.04.2022г. в ТД на НАП – Пловдив по електронен
път с вх.№ 16005020786.
Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка не е спорна
между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така
представената Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите, като за втория следва да бъде
съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която
да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
На следващо място, в хода на съдебното следствие, при преценка на
цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за
извършено деяние, с което Д. П. Б., ЕГН: **********, е нарушил
разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.3 от ЗДДС - за това,
че на 15.03.2022г., в гр.Пловдив, като регистрирано по ЗДДС лице, не е
спазил установения от закона срок за подаване на отчетните регистри по
3
смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД НАП – Пловдив за данъчен период от
01.02.2022г. до 28.02.2022г., а именно – до 14.03.2022г. включително.
Съгласно вече посоченото – установяват се всички съставомерни от
обективна страна за описаното деяние обстоятелства, които не са спорни
между страните.
Възраженията на жалбоподателя в смисъл, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено
въпреки допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство да бланкетни и не могат да
бъдат коментирани от съда.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение
е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената
опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е
възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Самият жалбоподател
не сочи аргумент за прилагане реда на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай, а
единствено излага становище по общите въпроси на приложение същия
институт.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че макар отчетните
регистри да са подадени относително скоро след допускане на нарушението –
на 13.04.2022г. и преди съставяне на АУАН, то същевременно се констатира,
че жалбоподателят Б. е предупреждаван няколкократно за същото
нарушение преди настоящото му поредно допускане, а именно – с
Предупреждение № 626266-F642109/28.02.2022г., Предупреждение №
626266-F642209/28.02.2022г. и Предупреждение № 626263-
F642208/28.02.2022г., което противоречи на заключението, че настоящия
случай се явява маловажен такъв.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложената
имуществена санкция с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1 за установеното нарушение е
4
предвидено наказание за физическите лица - глоба в размер от 500 лева до 10
000 лева. В случая глобата е определена в минимален размер, съгласно
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не се
твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговарят на
тежестта на установеното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди възнаграждение на
въззиваемата страна във връзка с осъщественото процесуално
представителство, както такова искане е сторено от същата, чрез процесуални
и представител.
Съгласно чл.63д, ал. 4 ЗАНН - в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В случая
въззиваемата страна е била защитавана от юрисконсулт.
Също съгласно чл.63д, ал. 5 ЗАНН - размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на
възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ
(Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева.
Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито съдебно заседание.
Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност,
за разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание, с кратка
продължителност, разпитан е един свидетел, фактическата обстановка не е
била спорна между страните, поради което съдът намира, че справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който
съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 665298-F653668 от
03.10.2022г. издадено от М. К. Л., на длъжност *** в ТД НАП-Пловдив, с
което на Д. П. Б., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание чл.179, ал.1 от
ЗДДС е наложена административно наказание – глоба в размер на 500 лв.
(петстотин лева), за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.3
от ЗДДС.
ОСЪЖДА Д. П. Б., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80,00 (осемдесет)
лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6