Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр. София, 07.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и седми септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
Мл. съдия ПАВЕЛ П.
при участието на съдебния секретар МАРИЕЛА
МИЛАНОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия П. ВНЧД № 2641 по описа на
съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С протоколно определение от
14.05.2019г. по НЧХД 1120/2018г. на СРС, 131 състав производството по делото е
прекратено на основание чл.24, ал.5, т.5 от НПК с мотиви, че нито частният
тъжител, нито неговите повереници се явяват за насроченото за 14.05.2019г.
открито съдебно заседание. СРС е приел, че не се сочат уважителни причини за неявяването.
Срещу определението е постъпила жалба от
частния тъжител В.М. чрез адв. С.. Излагат се оплаквания, че атакуваното
определение на СРС е неправилно и необосновано, като се иска неговата отмяна.
Излага доводи, че образуваното наказателно производство за престъпление, което
се преследва по тъжба на пострадалия, е допустимо да се прекрати в хипотезата
на чл.24 ал.5 т.5 от НПК само
в случаите, когато е налице трайна незаинтересованост на частния тъжител и на
неговия процесуален представител. Сочи, че прекратяването на производството
следва да е пряко свързано с изграденото от съдията впечатление за
процесуалното поведение на страната. По коректното дело излага оплаквания, че
не е налице трайна липса на интерес, доколкото единият от поверениците, адв. Б., е правил справки по делото и се е интересувал
дали назначената експертиза е своевременно представена по делото. Твърди, че на
10.05.2019г. около 15:00 часа отново повереникът е направил справка в СРС и е
бил уведомен, че по делото няма налична експертиза. Такава повереникът Б. е
получил на 13.05.2019г. Излагат се и доводи, че частният тъжител е в напреднала
възраст и с влошено здравословно състояние, съответно не е могъл да се яви в
проведеното на 14.05.2019г. съдебно заседание. Сочи, че за запознаване с
експертизата е било необходимо повече време, поради което на 14.05.2019г. е
подадена молба от другия повереник – адв. С. за отлагане на делото за друга
дата. Сочи, че поведението на частния тъжител, съответно на неговите повереници
не обуславя наличието на дезинтересираност от хода на делото. Моли съда да
вземе предвид и внезапно възникнали затруднения пред поверениците, попречили им
да се явяват пред първоинстанционния съд. Прилага се и медицинско направление
от 14.05.2019г. Моли съда да отмени обжалваното определение.
На подсъдимите е редовно връчен препис от
жалбата като в законоустановения срок е постъпило възражение от адв. П..
Излагат се доводи, че поставеното от СРС определение е правилно, доколкото са
налице предпоставките за приложението на чл.24 ал.5 т.5 от НПК. Сочи се, че
молбата от адв. С., постъпила на 14.05.2019г. не може да се приеме за
основателна причина за неявяването на частния тъжител, съответно на неговите
повереници. Твърди, че недепозираната в срок експертиза не е основание за
недаване ход на делото. Счита, че чл.24 ал.5 т.5 от НПК не изисква да е налице
трайна незаинтересованост от делото. Намира за неподкрепено с доказателства
твърдението за влошено здравословно състояние на частния тъжител, като излага
оплакване, че с преписа от жалбата не е получен препис от представеното
медицинско направление. Счита, че е следвало да се представи болничен лист.
Твърди, че няма посочени уважителни причини за неявяването на втория повереник
– адв. Б.. Моли съда да потвърди обжалваното определение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, след като прецени
изложените във жалбата доводи, материалите по делото и разпоредбата на чл.327
от НПК, намира следното:
Атакуваното определение е от категорията актове, които
подлежат на въззивна проверка по реда на гл.21 от НПК. Жалбата е подадена в
преклузивния срок по чл.319, ал.1 от НПК, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован правен интерес. Поради това въззивният съд намира подадената жалба за
процесуално допустима.
В съдебно заседание адв. Б., повереник на частния
тъжител и настоящ жалбоподател, пледира за отмяна на атакуваното определение,
като счита същото за неправилно и необосновано.
Адв. А. и адв. П., защитници на подсъдимите, молят
съда да остави без уважение частната жалба. Считат определението на СРС за
правилно.
Софийският градски съд, като обсъди доводите, описани в жалбата, както и
тези изложени в съдебно заседание, намира същата за основателна поради следните
съображения:
Делото е образувано по тъжба на В.Д. чрез
адв. С. срещу подсъдимите И.П., А.З. и Г. Ф. за престъпление по чл.148, ал.2,
вр. ал.1 т.2, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. По делото са проведени
съдебни заседания на 15.01.2019г.,
19.02.2019г., в което е допуснато изготвянето на съдебно-лингвистична
експертиза, на 02.04.2019г., като заседанието е отложено за събиране на
доказателства за 14.05.2019г, за която дата страните са били редовно уведомени и
призовани. На 10.05.2019г. е постъпило заключение по назначената от съда
експертиза, копие от което е получено на 13.05.2019г. от адв. Б., а адв. П. е получила
на 14.05.2019г. На 14.05.2019г. е постъпила молба от адв. С., с която моли съда
делото да бъде отложено заради късното постъпване на експертизата и
невъзможността страната да се запознае с нея. В проведеното открито съдебно
заседание от 14.05.2019г. не се явява частният тъжител, както и поверениците му
– адв. Б. и адв. С.. Съдът е счел, че е налице хипотезата на чл.24, ал.5, т.5
от НПК и е прекратил производството по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 4, т.
5 от НПК наказателното производството за престъпление, което се преследва по
тъжба на пострадалия се прекратява, ако частният тъжител не се яви без
уважителна причина. Разпоредбата е неприложима в случаите, когато вместо
частния тъжител се яви повереник. По принцип законодателят не изисква
непременно частният тъжител да се яви в съдебното заседание, защото същият може
да упълномощи повереник, който да поддържа обвинението. Последният също може да
бъде възпрепятстван да се яви по уважителни причини, което обстоятелство
препятства възможността производството да бъде прекратено на основание чл. 24,
ал. 4, т. 5 от НПК.
Настоящият състав намира, че в случая не е
налице неуважителна причина за неявяването на частния тъжител, съответно на неговите
повереници. В деня на съдебното заседание е депозирана молба, с която
действително се иска отлагането на делото, доколкото назначената и изготвена
експертиза не е постъпила в срок преди съдебното заседание, позволяващ същата
да бъде проучена от страните. Действително съгласно чл.149 ал.3 от НПК
експертизата е следвало да бъде представена в седмодневен срок преди
насроченото за 14.05.2019г. открито съдебно заседание. Право на страната е да
поиска в о.с.з. отлагане на делото при постъпило след този срок заключение на
вещото лице. Макар и това изявление да е следвало да бъде направено надлежно в
съдебно заседание, в случая не може да се изведе липса на интерес от страна на
частния тъжител да поддържа висящността на делото, както и самото обвинение.
Видно от депозирана молба от адв. С., възраженията във връзка с провеждане на
пълноценно съдебно заседание са свързани с обективна невъзможност да бъде
използван целият предвиден от законодателя срок за запознаване със заключението
на вещото лице. Тези две обстоятелства – подадена молба и депозирано заключение
извън срока по чл.149, ал.3 от НПК, анализирани
в своята съвкупност, мотивират настоящата инстанция да приеме, че отсъствието
на частния тъжител и неговия повереник не е резултат от липса на
заинтересованост към образувания процес. Напротив, процесуалното поведение на
частният тъжител, както преди, така и към настоящия момент, недвусмислено сочи
на изискуемата процесуална инициатива за защита на интересите му в съдебния
процес. Макар и настоящият състав да е на мнение, че е следвало отлагането на
делото да се поиска именно в насроченото съдебно заседание, доколкото в същото
е било възможно съдът да прецени, че следва да се дадат указания на страните
или да се извършват други процесуални действия с тяхно участие, в случая
подходът на първоинстанционния съд е формалистичен и нарушава правото на
частния тъжител да търси защита на правата си по наказателноправен ред. В
случая е налице депозирана молба, видно от която съдът е уведомен за причините,
поради които частният тъжител и неговите повереници няма да се явяват в съдебно
заседание. Посочено е, че това се дължи на обстоятелството, че за запознаване с
експертизата им е необходимо време, което самият НПК им гарантира. Молбата за
отлагане, мотивирана с процесуална пречка да се даде ход на делото, която е
изводима от материалите по делото, представлява според този състав уважителна
причина за неявяване на посочените в чл.24 ал.5 т.5 НПК лица.
Ето защо първоинстанционното определение
подлежи на отмяна. Съдът не е имал основание да прекратява производството, тъй
като неявяването на повереника е било по уважителни причини.
С оглед изложеното и на основание чл. 335, ал.2, вр. чл.348, ал.3 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Определение
от 14.05.2019г. по НЧХД 1120/2018г. на СРС, 131 състав производството по делото
е прекратено на основание чл.24, ал.5, т.5 от НПК.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.