Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е  

02.04.2021 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 4 март

Тринадесети наказателен състав година 2021

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР  ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2278/2021 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** чрез адв. *** *** против наказателно постановление № 20-0938-003453 от 03.09.2020 г. на ***Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП; чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложил на *** административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2538 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

За така установеното нарушение на жалбоподателя *** е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. *** от АК – гр. ***. Последният моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като се навеждат доводи в тази насока.

За ответната страна по жалбата О.н.М.- П. редовно и своевременно призована, представител не се явява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА !

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GА № 268533 от 18.08.2020 г., съставен от актосъставителя ***– мл. автоконтрольор.

В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител се установи, че жалбоподателят е извършил нарушението подробно описано в АУАН, а именно:

На 18.08.2020 г. в 15:40 часа в гр. Плевен, ул. „Иван Вазов“до номер 2, с посока на движение към ул. „Димитър Константинов, като водач на товарен автомобил „***“, с рег. № ***извършва следното:

1.Управлява горепосоченото МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на дата 25.06.2020 г.

2.Не носи СРМПС част 2.

Нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1  от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на които са определени санкциите.

В случая не са налице формалните предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия.

Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител ***и в същия е отразил, че заема длъжността младши автоконтрольор към сектор “ПП” – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДв.П и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

Съдът не споделя направените с жалбата от жалбоподателя и процесуалния му представител възражения и такива направени в о.с.з., че не е извършил умишлено нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като така депозираните твърдения противоречат на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителят и свидетеля по акта дадени непосредствено и устно в съдебно заседание.

Съдът счита, че фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото неутрален свидетел.

Съдът кредитира показанията на свидетелите ***и *** относно обстоятелствата, свързани с установяване на нарушението и на обстоятелствата, изложени в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

Последният е участвал пряко в разигралите се събития и има преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, свързани с изводите налице ли е било управление на моторно превозно средство и конкретно на това, че същото не е било регистрирано по надлежния ред, както и относно самоличността на водача на превозното средство, пряко касаещи въпросите за наличие на деяние и на авторството.

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП /Изм. - ДВ, бр.14 от 2015г./ предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат единствено и само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като за извършването му жалбоподателят е санкциониран от административно-наказващия орган с наказателното постановление на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. 

Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева, водач който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на други такива нарушения, поради което съдът счита, че института на чл.28 от ЗАНН  в случая е неприложим.

По отношение на наложените административни наказания, за извършеното нарушение по  чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съдът намира, че при определянето на техния размер, административно-наказващият орган се е съобразил стриктно с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, отчитайки в достатъчна степен обстоятелствата, при които е извършено нарушението, неговата тежест, мотивите на нарушителя, като е даден превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП,  Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Отнемането на контролните точки за нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП е извършено на основание чл.6, ал.1, т.5 от тази наредба който предвижда, че за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер на водачът следва да се отнемат 10 контролни точки.

По визираното в т.2 от НП административно нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке.

В процесният случай от събраната по делото доказателствена съвкупност се установи, че жалбоподателят, който безспорно на инкриминираната дата, време и място е притежавал качеството на водач на процесното МПС, не е носил в себе си свидетелството за регистрация на МПС, което е управлявал.

Правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран от АНО за нарушението по  чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 3 от ЗДвП с предвиденото административно наказание глоба в размер от 10,00 лева, поради което съдът намира, че НП-то и в тази му част е правилно и законосъобразно.

С оглед гореизложените съображения, настоящия състав счита, че с така определените размери на наказанията ще се постигнат успешно целите визирани в чл. 12 от ЗАНН, като се въздейства превъзпитателно и предупредително спрямо нарушителя и спрямо другите участници в движението по пътищата към спазване на правилата за движение по пътищата.

Водим от горното, СЪДЪТ

 

 Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 20-0938-003453 от 03.09.2020 г. на ***Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП; чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложил на ***, с ЕГН: ********** *** административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2538 на МВР са отнети общо 10 контролни точки, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: