ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 90
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. И.ова
Членове:Радослав П. Радев
И. Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от И. Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско
дело № 20225300503186 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕООД против
разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 8004/11.11.2022г. по ч.гр.д.№ 15012/2022г. на ПдРС, І бр.с., с което е оставено без
уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против длъжника И. Г. П. за сумата от 180,50 лева- договорна лихва за периода
от 28.10.2020г. до 31.01.2021г..
В частната жалба се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
договорената възнаградителна лихва надхвърля многократно размера на законната лихва и
поради това противоречи на добрите нрави. Позовават се свободата на договаряне, на това,
че размерът на възнаградителната лихва не се отразява на ГПР по такъв начин, че той да
надхвърля допустимия, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК размер, както и на разпоредбата на
чл.145, ал.2 от ЗЗП, съгласно която не могат да бъдат проверявани за неравноправност
клаузи, които се отнасят до основния предмет на договора, когато те са ясни и разбираеми.
Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото
констатира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 15012/2022г. на ПдРС, І бр.с. е образувано по заявление
по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против И. П. за следните суми:
2130,98 лева- главница, дължима по Договор за кредит № 2236027 г., сключен между
длъжника и „Кредисимо” ЕАД, заплатени от „Ай Тръст” ЕООД като поръчител по договор
за поръчителство от 26.05.2020г.; 357,00 лева– обезщетение за забава за периода 29.10.2020г.
– 05.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
1
заявлението в съда – 05.05.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
180,50 лева- договорна лихва за периода от 28.10.2020г. до 31.01.2021г.. С обжалваното
разпореждане заявлението е оставено без уважение по отношение на възнаградителната
лихва в размер от 180,50 лева по мотив на това, че „допълнителното възнаграждение за
поръчителя в размер около 50% от заемната сума, както и договорна лихва от 40 %
предвиждат разходи за потребителя, които не съответстват на добрите нрави и нормите на
ЗПК и ЗЗП“.
Измежду основанията по чл.411, ал.2 от ГПК да бъде отказано издаването на заповед
за изпълнение на парично задължения са налице две, които са относими към настоящия
случай- това по т.2, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, и по
т.3, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това………
Съгласно чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит, по който се претендират
горепосочените вземания, длъжникът И. П. се е задължил да обезпечи кредита с банкова
гаранция в размер на цялото задължение по договора или като сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице- поръчител.
Обезпечение чрез банкова гаранция очевидно не би могло да бъде предоставено, тъй като,
ако кредитополучателят би разполагал с парични средства, надхвърлящи размера на
отпуснатия му кредит, то той не би прибегнал до сключване на договора за кредит.
Единственото възможно обезпечение е това чрез сключване на договор за поръчителство,
като такъв действително е сключен с „Ай тръст“ЕООД. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК,
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Застрахователните премии, за които става дума в цитираната легална
дефиниция, са такива по застраховки, гарантиращи вземанията на кредитора. Аналогична
функция изпълнява сключените между кредитополучателя и „Ай тръст“ЕООД договор за
поръчителство. Ето защо, възнаграждението за поръчителя следва да се включи в разходите
по кредита. Същото е в размер от 307,56 лева месечно или за срок от осем месеца в размер
от общо 2460,48 лева, която сума се равнява приблизително на 55% от отпуснатия кредит.
По този начин същият значително се оскъпява, което от своя страна дава основание да се
счита, че информацията в договора за потребителски кредит относно общия размер на
дължимите от кредитополучателя плащания и ГПР е некоректна.
Като се има предвид, че, съгласно чл.22 и чл.23 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, а при недействителност на договора
2
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита, то следва да се приеме, че с обжалваното разпореждане правилно
и законосъобразно искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е
отхвърлено по отношение на възнаградителната лихва.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕООД
частна жалба против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 8004/11.11.2022г. по ч.гр.д.№ 15012/2022г. на ПдРС, І бр.с.,
с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение против длъжника И. Г. П. за сумата от 180,50 лева-
договорна лихва за периода от 28.10.2020г. до 31.01.2021г...
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3