№ 13755
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110154132 по описа за 2024 година
При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Не следва да бъде уважавано искането на ищеца за приобщаване по делото на делото,
водено за обезпечение на иска. Следва да бъде предоставена възможност на ищеца да
представи по делото относимите документи към предмета на делото.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА!
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за прилагане по настоящото дело на
делото, водено за обезпечение на иска.
ПРЕДОСТАВЯ на ищеца срок до съдебно заседание, с писмена молба до съда, да
представи по делото в заверен препис относимите документи, които желае да бъдат
приобщени, и не са вече представени към исковата молба, като доказателства по делото.
НАСРОЧВА о.с.з за 08.05.2025 г. – 12:25 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл.
327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 100, ал. 6 от ЗЕ, вр. чл. 19 от Правил за търговия с електрическа
1
енергия.
Ищецът „Скай Корп” ЕООД твърди, че в изпълнение на сключени между него и
ответника договор за изкупуване на електрическа енергия и участие в балансираща група №
Г1171/ 18.04.2023 г. и анекс от 14.07.2023 г. към него, ежемесечно му е продавал
електрическа енергия, произвеждана от две собствени на ищеца фотоволтаични
електроцентрали. Поддържа, че за произведената и доставена през месец май 2024 г.
електрическа енергия от двете му електроцентрали е издал фактури на ответника на обща
стойност от 1661,26 лева с ДДС, от които са му били заплатени на 20.06.2024 г. 231,32 лева,
поради което е останал незаплатен дължим остатък в размер на 1429,94 лева. Сочи, че за
произведената и доставена през месец юни 2024 г. електрическа енергия от двете му
електроцентрали е издал фактури на ответника на обща стойност от 1833,65 лева с ДДС, от
които са му били заплатени на 19.07.2024 г. 1392,25 лева, поради което е останал незаплатен
дължим остатък в размер на 441,40 лева. Поради неизпълнението на задълженията на
ответника, ищецът сочи, че считано от 30.07.2024 г. е прекратил договора за доставка.
Поддържа, че на 22.08.2024 г. ответникът извършил две частични плащания в общ размер на
426,57 лева, така че остава да дължи по процесните фактури сума в общ размер на 1444,77
лева, която ищецът претендира заедно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба пред съда – 12.09.2024 г., до погасяването. Моли за присъждане на
разноските по настоящото дело, както и сторените такива в проведеното обезпечително
производство.
Ответникът „Синергон Енерджи“ ЕООД не оспорва съществувалото през
процесния период търговско правоотношение за продажба на електрическа енергия. Сочи, че
с декларация от 18.04.2023 г. ищецът е изразил желание да стане член на стандартна
балансираща група на ответника, поради което страните са сключили анекса от 14.07.2023 г.,
с който са уговорили в балансираща група на ответника да бъдат включени двете
фотоволтаични електроцентрали на ищеца, находящи се в с. Караманово и в с. Пиперково.
На основание на сключения анекс, ответникът издал две фактури на обща стойност 1430,40
лева за разходи за балансиране за месец май 2024 г. Сочи, че по силата на уговорката,
съдържаща се в чл. 10, ал. 3 от договора между страните, е извършил прихващане между
насрещните им вземанията – на ищеца за стойност на произведена електрическа енергия за
месец май 2024 г. в размер на 1661,26 лева, и на ответника за стойност на разходи за
балансиране за месец май 2024 г. в размер на 1430,40 лева, за което е съставил и протокол за
прихващане. Поддържа, че след прихващането, е превел на ищеца оставащата разлика дори
в повече, а именно сумата 231,32 лева, в която били включени и 0,46 лева – дължима цена за
месец април (не е била изплатена преди това поради грешка в банкирането). Поддържа, че за
месец юни 2024 г. е издал две фактури на обща стойност 441,40 лева за разходи за
балансиране. Същевременно задължението му за месец юни 2024 г. към ищеца за дължима
стойност за произведената от последния електрическа енергия било 1833,65 лева. Поради
наличието на насрещни задължения, ответникът отново извършил прихващане между тях до
размера на по – малкото, след което превел на ищеца останалата разлика от 1392,25 лева.
2
Излага довод, че в чл. 7, ал. 6 от договора страните са се съгласили, че всички допълнителни
разходи, възникнали вследствие на промяна в методиката на ЕСО ЕАД за сетълмент на
небаланси и определяне на цени на балансираща енергия за всеки период на сетълмента, се
начисляват от Координатора, в случая от ответника, и се заплащат от Производителя – ищец
по делото, считано от датата на влизане в сила на промените, до изтичане на договора. Сочи,
че на 13.06.2024 г. е уведомил ищеца за новата методика за определяне на цените за
балансиращата енергия, като считано от 01.07.2024 г. ищецът напуснал балансиращата
група. Излага твърдения, че на 01.08.2024 г. е издал две кредитни известия на ищеца на
обща стойност от 426,57 лева, с които се коригират фактурите за балансиране за месец май,
което действие е било извършено поради дадени инструкции на КЕВР към ЕСО, с които са
върнати частични средства – за един ден – 19.05.2024 г., към координаторите на
балансиращи групи и ответникът незабавно ги е възстановил на ищеца, който към тази дата
е бил член на балансиращата група. В изложения смисъл оспорва иска и твърди, че не
дължи плащане на цена за доставена енергия в размер на претендираната като оставаща
разлика. Претендира разноските в производството.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал.1 ТЗ, вр. чл. 100, ал. 6 от ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи, че по силата на търговско правоотношение с ответника,
съществувало към процесния период, е престирал /доставил е електрическа енергия в
претендираното количество/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващите си възражения, наведени с отговора на исковата молба.
По аргумент от противното на предвиденото в чл. 153 ГПК и на осн. чл. 146, ал. 1, т.
4 ГПК, съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване от страните следните факти
и обстоятелства от предмета на доказване, а именно че между страните е бил сключен
договор за търговска продажба на електрическа енергия и участие в балансираща група №
Г1171/ 18.04.2023 г., изменен с анекс от 14.07.2023 г., който е бил прекратен – считано от
30.07.2024 г., като по силата на съществувалото правоотношение ответникът се е задължил
да изкупува произведената от ищеца чрез две фотоволтачни електроцентрали (в с.
Караманово и с. Пиперково) електрическа енергия, че за месец май 2024 г. дължимата цена
за произведената и доставена от ищеца на ответника електрическа енергия е на обща
стойност 1661,26 лева с ДДС, а за месец юни 2024 г. – на обща стойност 1833,65 лева с ДДС,
като ищецът е получил плащане на цената от ответника до размера от общо 2050,14 лева,
както и че размерът на разходите за балансиране на двата обекта за месец май 2024 г. е
1430,40 лева, а за месец юни 2024 г. е 441,40 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3