Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 06.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение II- В въззивен
състав,
в закрито заседание на шести ноември
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
При секретаря
И прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Маркова ч.гр.д.№ 13153 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следв. ГПК
във връзка с чл.463, ал.ал.1 и 2 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от „П./АРОУ/ Лимитид срещу разпределение по изп.дело № 20189210401561, обективирано
в протокол за разпределение № 288 от 20.09.2019 г., съставено от ЧСИ С.П.,
рег.№ 921, с район на действие СГС.
В частната жалба се излагат доводи, че предявеното разпределение било незаконосъобразно, защото
жалбоподателят имал качеството на ипотекарен кредитор
и присъединен по право взискател по силата на
договорна ипотека, акт № 16, том 10, рег.№ 15804/24.04.2009 г. и отбелязан към
нея договор за цесия № акт № 142, том 11, вх.рег. № 31513/27.06.2014 г. и последваща цесия, акт № 120, том 33, вх.рег.№ 74543/12.12.2015 г. Неправилно СИ се позовал на изтеклия 10 годишен
срок по отношение на ипотеката и не разпределил в негова полза суми по чл.136,
ал.1,т.3 ЗЗД. Сочи, че вписването, респ. заличаването на ипотеката имало конститутивно действие. Позовава се на съдебната практика,
която приемала, че докато ипотеката не бъде заличена, същата запазвала своята противопоставимост на трети лица и ипотекарния
кредитор се смятал за присъединен взискател, когато
изпълнението било насочено върху ипотекирания имот с последиците по чл.459,
ал.1 ГПК.
Иска се от настоящата инстанция да отмени протокола за
разпределение и да извърши такова в съответствие с материалния закон като му
разпредели сумата в размер на 255 544,76 лв., която сума в обжалваното
разпределение била присъдена в полза на ТД на НАП.
Претендират се разноски.
Не са постъпили възражения от Столична община, Дирекция „Ревизии и събиране
на вземания“, ТД НАП София-град, МДТ „Витоша“.
Постъпили са мотиви от ЧСИ, в които се изразява становище за
неоснователност на жалбата – сумите били законосъобразно разпределени. От СИ
било установено кои са взискателите. Протоколът
отговарял на изискванията на чл.460 ГПК. Спазена била поредността
на удовлетворяване на взискателите. Относно вземането
на ипотекарния кредитор - т.3 от чл.136, ал.1 ЗЗД. се
е позовал на чл.172 ЗЗД – изтичане на срока на ипотеката, поради което нямало
погасяване. „П./АРОУ/ Лимитид се легитимирал като взискател въз основа на договорна ипотека акт № 16, том 10,
рег.№ 15804/24.04.2009 г. и отбелязан към нея договор за цесия № акт № 142, том
11, вх.рег. № 31513/27.06.2014 г. и последваща цесия,
акт № 120, том 33, вх.рег.№ 74543/12.12.2015 г. От
събраните по изп.дело доказателства – удостоверения
за вещни вписвания и тежести по персоналните партиди се установило, че
дружеството-жалбоподател не е предприел действия по подновяване на ипотеката по
смисъла на чл.172,ал.1 ЗЗД, респ. по вписването й отново по реда на чл.172,ал.2 ЗЗД. Към датата на извършване н публичната продан и предявяването на разпределението
– 20.09.2019 г. 10-годишният срок, в който трае вписването на ипотеката върху
недвижимите имоти, предмет на публичната продан – ап.№ 61, находящ
се на мансардния етаж в жилищна сграда в гр.София, ул.“********, заедно с
избено помещение № 51 и гараж № ****. Съгласно приетото в определение № 95 от
02.02.2018 г. по дело № 3006/2017 г. на ВКС, ТК,
Второ ТО, подновяване на ипотеката след изтичането на 10-годишния срок, не
можело да бъде извършено. В този случай можело да се извърши ново вписване, но ипотекарния кредитор ще се ползва от правните последици на
новото вписване, считано от датата на подаване на молбата и отразяването й във
вх.регистър по чл.34 ПВ, а не от вписаната преди това ипотека. Затова и
дружеството-жалбоподател като било пропуснало да поднови ипотеката, не можело
да противопостави своите права и привилегии; не можело да се противопостави и
на правата на СО, ДРСВ и ТД на НАП, имащи процесуалното качество на взискатели. Дружеството-жалбоподател подлежало на удовлетворяване
по реда на хирографарните кредитори.
По допустимостта на
жалбата:
За обжалваното разпределение жалбоподателят
е бил уведомен на 24.09.2019 г., когато разпределението е било предявено
от ЧСИ.
Частната жалба е подадена на същата дата 24.09.2019 г., т.е. в срока по
чл.462, ал.2 ГПК, който е 3-дневен.
Следователно частната жалба е
допустима.
По основателността на
частната жалба:
Съгласно чл. 136
ЗЗД ползуват се с право
на предпочтително удовлетворение в реда, по който са
изброени, следните вземания:
1. вземанията за разноски по обезпечаването
и принудителното
изпълнение, както и за исковете по
чл. 134 и 135 - от стойността на
имота, за който са направени,
спрямо кредиторите, които се ползуват
от тези разноски;
2. вземанията на държавата за данъци
върху определен имот или за
моторно превозно средство - от стойността
на този имот
или на моторното
превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;
3. вземанията, обезпечени със залог или
ипотека - от стойността на заложените
или ипотекирани имоти;
4. вземанията, заради които се упражнява
право на задържане - от стойността на задържаните
имоти; ако това вземане произтича
от разноски за запазване или
подобрение на задържания имот, то се удовлетворява
преди вземанията по т. 3;
5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка;
6. вземанията на държавата, освен тия за глоби.
Вземанията по
т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.
Вземания с еднакъв
ред се удовлетворяват
съразмерно.
Съгласно разпоредбата
на чл. 460 от ГПК, ако събраната по изп.
дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение. Най-напред се отделя
сума за изплащане
на вземанията, ползващи се с право
на предпочтително удовлетворение /чл. 136
от ЗЗД/, а остатъкът се разпределя между
другите вземания по съразмерност. В разпределението участват само взискатели, т.е. кредиторът, по чиято молба
е образувано и започнато изпълнителното производство, и присъединените кредитори. Присъединяването на кредитори става въз основа на
молба до съдебния изпълнител, към която се
прилага изпълнителния лист или удостоверение
от съдебния изпълнител, че листът е приложен по друго дело
/чл. 456 от ГПК/,
като Държавата е винаги присъединен взискател за публичните
и други вземания по чл. 458 от ГПК.
В конкретния случай разпределението е извършено, както следва:
В раздел І,т.1 са посочени разноските в хода на принудителното изпълнение по чл.136,ал.1 т.1 ЗЗД–авансови такси –
вземания по обезпечаването- такси в полза на СИ –обикновени и пропорционални;т.2
вземания по разноски по принудителното изпълнение –т.2.2.1
–в полза на СО, ДРСВ- 100 лв. юриск.възнаграждение в изп.производство и т.2.2.2.-
пропорционална такса по т.26 от ТТР на ЗЧСИ. Т.3 – вземанията на СО за данъци и
такси- чл.136,ал.1 т.2 ЗЗД. Вземания по чл.136,ал.1
т.3 ЗЗД не са присъдени на основание чл.172 ЗЗД. Вземания по чл.136,ал.1 т.6 ЗЗД- в полза на ТД на НАП-неплатени публични задължения /частично погасяване/ -
255 544,76 лв.; в полза на СИ- пропорционална такса по т.26 от ТТР на ЗЧСИ-
7 099,94 лв. т.6 вземания за хирографарни
кредитори на основание чл.136, ал.3 ЗЗД- няма погасяване.
Съгласно приетото в т.6 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в първия ред
на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния
взискател по осъществяването на изпълнителния способ (такси за налагането
на запор върху вещта или
вземането, или за възбрана по
изпълнителното дело, за извършването на опис и публична
продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за
пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на
длъжника, разноските за събиране на
възложеното за събиране вземане и др.). Ако по
изпълнителното дело не е поискано извършването
на други изпълнителни способи или ако се
разпределят постъпленията от най-скъпата вещ или най-голямото
вземане на длъжника, в този ред се включват
и таксите по образуването на изпълнителното дело, както и възнаграждението на един адвокат.
Ако е поискано извършването на други изпълнителни способи за изпълнение
върху други имущества на значителна
стойност, в този ред се включва
съответна част от таксите по
образуването на изпълнителното дело и възнаграждението на един адвокат. В този ред не
се включват разноските за други,
реализирани по искане на взискателя
изпълнителни способи (те се включват
в разпределението на постъпленията от тях), а длъжникът не отговаря за
разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени.
Вземането на СО „Общински приходи“ е такова по чл.136, ал.1,т.2 ЗЗД, защото
се касае до вземане на държавата за данък върху недвижимия имот, предмет на
публичната продан.
Предвид нормата на чл. 136, ал. 1, т. 3
ЗЗД в трети ред на предпочтително удовлетворяване се удовлетворяват вземанията, обезпечени с ипотека - от стойността на
ипотекирания имот.
Спорно по делото е има ли жалбоподателят качеството на ипотекарен
кредитор към момента на извършване на разпределението.
С нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗЗД е въведено правилото , че действието на вписването
на ипотеката трае 10 години от деня , в който
е извършено. То може да бъде
продължено ако вписването се поднови
преди този срок да е изтекъл. Подновяването на вписване на
договорна и на законна ипотека е уредено в 172, ал. 3 ЗЗД и
чл. 18 ПВ. Не се спори по делото,
а и от съдържащите се данни по изп.дело се
установява, че ипотеката на която се позовава дружеството-жалбоподател е била
вписана на 24.04.2009 г.; разпределението е било извършено на 20.09.2019 г.,
т.е. след изтичането на 10-годишния срок. Дружеството –жалбоподател не е
предприело мерки за подновяване на ипотеката, нито е извършил ново вписване по
реда на чл.34 ПВ.
По отношение на правата на ипотекарния
кредитор, подновявяне на вписването на
ипотеката не може да бъде
извършено след изтичане на десетгодишния
срок от първоначалното
вписване на ипотеката, съответно от последното подновяване.
В този случай може да се
извърши ново вписване на ипотеката,
но ипотекарният кредитор ще се
ползва от правните последици на новото вписване,
считано от датата на подаване
на молбата и отразяването й във входящия регистър по чл. 34 ПВ, а не от вписаната
преди това ипотека.
Ипотекарният кредитор
е присъединен по право независимо от това кога
и какви други актове са вписани
относно ипотекирания имот. Той обаче
не може да
противопостави правото си на предпочтително
удовлетворяване на нито един от
присъединените кредитори, които обаче могат
да му противопоставят,
както и на останалите, своите привилегии. Затова ипотекарният кредитор, който няма противопоставима
специална привилегия се удовлетворява след кредиторите със специална привилегия,
но и след кредиторите с обща привилегия (на тях той също
няма какво да противопостави), т.е. в реда на
хирографарните кредитори- т.7 от ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 26.06.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г., ОСГТК НА ВКС.
Предвид липсата на вписано подновяване
кредиторът /жалбоподател в
настоящето производство/ не е запазил
правата си и привилегиите на кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека по чл. 173 ЗЗД, вр. чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. При това положение
стореното от ЧСИ разпределение е в съответствие с чл.136 ЗЗД.
Налага се извод, че жалбата е неоснователна и като такава ще бъде оставена
без уважение.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя разноски не се следват.
Водим от горното,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „П./АРОУ/ Л. срещу
разпределение по изп.дело № 20189210401561, обективирано в протокол за разпределение № 288 от
20.09.2019 г., съставено от ЧСИ С.П., рег.№ 921, с район на действие СГС, като
неоснователна.
Решението
може да се обжалва пред САС в 1-седмичен срок от съобщението за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: