Р Е Ш Е Н И Е
№ 260076/22.1.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4157 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Сириус 49“ ООД срещу Наказателно постановление № 03-012545
от 18.06.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 КТ и чл. 79, ал. 4
ЗТМТМ вр. чл. 78, ал. 1 ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лв. за нарушение на чл. 10, ал. 3 ЗТМТМ.
Във
въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
административнонаказателното производство и нарушение на материалния закон.
Отправено е искане наказателно постановление да бъде отменено.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество не се представлява.
До даване ход на делото е постъпило от процесуалния представител на въззивното
дружество адв. М.П. допълнително писмено изложение за допълване на доводите,
посочени в жалбата. Поддържа се искането за отмяна на наказателното
постановление, а в условията на евентуалност се моли за неговото изменение,
като наложената имуществена санкция бъде намалена.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „Инспекция
по труда” – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител
юрисконсулт Б.Н., който моли за потвърждаване на наказателното постановление,
излагайки аргументи за законосъобразност на наказателното постановление. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 16.04.2020 г. служители
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, измежду които и св. М.К.Д., извършили
проверка за спазване на трудовото законодателство в хотел „Сириус
Бийч“, находящ се в к.к.
„Св. Св. Константин и Елена“, гр. Варна стопанисван от „Сириус
49“ ЕООД.
Контролните органи
установили в обекта бригада работници - граждани на трета държава (Република
Турция), които извършвали монтаж на композитни панели
„Еталбонд“. Измежду установените работници бил и Р.Б.,
роден на *** г., гражданин на Република Турция, пребиваващ законно в Република
България, със статут на краткосрочно пребиваващ в страната чужденец на
основание чл. 27, ал. 1 ЗЧРБ, притежаващ Виза № BGR*********, удължена до
30.04.2020 г., издадена с цел
служебно пътуване,
командирован в рамките на предоставяне
на услуги на територията на Република
България от работодателя ODAK CEPHE
SİSTEMLERİ İNŞAAT MİMARLIK SAN. TİC.
LTD.ŞTİ.
В хода на
проверката лицето подало декларация, в която посочило че е командирован в хотел
„Сириус“ – Варна от месец март 2020 г. На проверяващите служители е представен
договор между „Сириус 49“ ЕООД и ODAK CEPHE
SİSTEMLERİ İNŞAAT MİMARLIK
SAN. TİC. LTD.ŞTİ, в който е посочено,
че изпълнителят се задължава да извърши монтаж на еталбонд,
което извършвали и самите работници в обекта. От представената при проверката
присъствена форма за м. март 2020 г. се установило, че Р.Б.е започнал работа на
16.03.2020 г., като в 7-дневен срок (до 23.03.2020 г.) от действителното
започване на работата „Сириус 49“ ЕООД не уведомило
за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
При така установените факти,
на дружеството на 15.05.2020 г. е съставен АУАН за нарушение на чл. 10, ал. 3
ЗТМТМ, въз основа на който на 18.06.2020 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. М.К.Д. и писмени доказателства и
доказателствени средства: декларация от Р.Б.; протокол за извършена проверка;
пълномощно; писмо от ОДМВР – Варна до Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна;
договор от 25.01.2020 г., сключен между „Сириус 49“
ЕООД и и ODAK CEPHE SİSTEMLERİ İNŞAAT
MİMARLIK SAN. TİC. LTD.ŞTİ;
график за работа за месец март 2020 г.; идентификационна карта; призовка и
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“.
Съдът
кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св. М.К.Д.
като обективни и достоверни, доколкото същите са последователни, логични и не
съдържат противоречия в себе си, а освен това съответстват на събраните по
делото писмени доказателства и доказателствено средство и по - конкретно график
за работа за месец март 2020 г., декларация от Р.Б.и договор между „Сириус 49“ ЕООД и и ODAK CEPHE SİSTEMLERİ İNŞAAT MİMARLIK SAN. TİC. LTD.ŞTİ. От същите се установява, че работникът Р.Б.е
започнал да изпълнява трудовите си функции на обекта, стопанисван от въззивното
дружество, на 16.03.2020 г.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази
разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по
този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по
делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на
контролните органи, АУАН също служи като основа на направените от съда
фактически изводи.
Съдът
кредитира и събраните по делото писмени доказателства и доказателствено
средство като обективни и достоверни и допринасящи за разкриване на обективната
истина по делото.
Посочените
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени и ценени
поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради
което въз основа тях съдът изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната
проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани
в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност,
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по
реда на чл. 79, ал. 2 ЗТМТМ. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на
разпоредбата чл. 10, ал. 3 ЗТМТМ, като аргументите за това са следните:
Съгласно разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ в 7-дневен срок от датата на действителното започване на
работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". В чл. 10, ал. 3 е
предвидено тези условия да се изпълняват и по отношение на командированите или
изпратените работници и служители от трети държави от местното лице, което ги е
приело. Легалната дефиниция за „местно лице, приело на работа командировани или
изпратени работници или служители" се съдържа в §1, т. 12 от ДР на ЗТМТМ,
съгласно която това е лице, осъществяващо дейност на територията на Република
България, регистрирано по българското законодателство или по законодателството
на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария, което за своята дейност ползва услугите на командирован или изпратен
работник или служител от държавите – членки на Европейския съюз, или от трети държави.
В конкретния случай въззивното дружество осъществява дейност на територията на
Република България, регистрирано е по българското законодателство и ползва за
своята дейност услугите на командирован работник от трета държава – Република
Турция.
В случая в случая е възникнала т.нар. обективна отговорност на юридическите
лица, при която без значение са конкретните субективни причини, довели до
извършването на нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по своя
характер задължение на въззивното дружество да осигури спазването на трудовото
законодателство.
Следователно правилно е била ангажирана отговорността на въззивното
дружество за нарушение на чл. 10, ал. 3 ЗТМТМ.
По възраженията на въззивното дружество:
По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание
за отмяна на наказателното постановление. Това е така по две причини: първо,
защото страните по делото са длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа
на своите становища и, най-вече - защото съдът решава делото по същество, което
от процедурна гледна точка означава, че той никога не връща делото за ново
разглеждане от административнонаказващия орган, а го решава сам, по същество
(цит. от „Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд
паблишинг“ АД, с автори проф. д-р К.Л.и
доц. д-р И.Т., стр. 386).
Подаването на уведомление до Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна на
20.05.2020 г. е ирелевантно за отговорността на дружеството, тъй като
нарушението е било извършено на 24.03.2020 г. Последващото
отстраняване на нарушението не е освобождаващо отговорността обстоятелство.
Неоснователно се явява и възражението, че представеното по делото
пълномощно на лицето, което е получило съставения в хода на
административнонаказателното производство АУАН, не включва представителна власт
за получаване на АУАН. Това е така, защото с пълномощно с рег. № 209 от
09.01.2020 г. по описа на нотариус И.М.с рег. № 195 на НК с нотариално
удостоверен подпис Д.А.Д.в качеството си на управител на въззивното дружество е
упълномощил Д.И.К.да го представлява през Инспекция по труда като подписва и
получава необходимите документи, преписи и книжа вместо него. Следователно
всяко действие по получаване на документ, какъвто е АУАН, е действие в
изпълнение на учредената представителна власт.
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение.
По отношение на имуществената санкция:
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗТМТМ в случаите, когато за нарушение на този
закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба или
имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.
При
индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не
се съдържат данни въззивното дружество да е санкционирано за подобни нарушения
на трудовото законодателство, което мотивира съда да приеме, че нарушението е
извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло
отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие
с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв. се
явява справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде изменено в санкционната му част,
като наложената имуществена санкция в размер на 2000 лв. бъде намалена до
предвидения в закона минимум от 1500 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
поражда за всяка от страните съобразно уважената, респ. отхвърлена част от
оспорването.
Искане за присъждане на разноски е отправено
само от въззиваемата страна, която е представлявана от юрисконсулт и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя дължимото в случая
юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна в размер на 80,00 лв.
предвид провеждането само на едно съдебно заседание, от което има право на 60
лв., пропорционално на отхвърлената част от обжалването, на основание чл. 63,
ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Доколкото Дирекция "Инспекция по
труда" – Варна е териториално поделение на специализираната администрация
на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - Главна дирекция
"Инспектиране на труда", а не самостоятелно юридическо лице и предвид
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", съгласно която Агенцията е юридическо
лице на бюджетна издръжка със седалище ***, съдът намира, че въззивната страна
следва да бъде осъдена да заплати дължимите разноски в полза на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда".
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012545 от
18.06.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, с което на „СИРИУС 49“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 КТ и чл. 79, ал.
4 ЗТМТМ вр. чл. 78, ал. 1 ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лв. за нарушение на чл. 10, ал. 3 ЗТМТМ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2000 (две хиляди) лева
на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189, ал. 3 НПК „СИРИУС 49“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, к.к.
„Св. св. Константин и Елена“, ресторант Сириус ДА
ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА", ЕИК
*********, със седалище *** сумата от 60 лв. (шестдесет лева), представляваща
направени във въззивното производство разноски, на основание чл. 63, ал. 5 вр.
ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП
и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: