Решение по дело №952/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 569
Дата: 30 юли 2019 г. (в сила от 22 ноември 2019 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20194520200952
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

град Русе, 30.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело 952 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на П.П.П., депозирана против наказателно постановление № 19-1085-000859/27.03.2019г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради вписването на недействителен собственик на автомобила при съставянето на наказателното постановление, като се твърди, че автомобилът който е спрян за извършеното нарушение не е собственост на фирма „Евротрейдинг“ ЕООД, както е посочено в същото, а е собственост на „Евротрейдинг 86“ ЕООД. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата и развива съображения в подкрепа на оспореното наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

 

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

 

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 19-1085-000859/13.03.2019г. (бл. № 238108) против жалбоподателя, за това, че на 13.03.2019г., около 10,10 часа, в град Русе, на кръстовището на ул. „Чипровци“ и бул. „Липник“ до „Олимп“, управлявайки лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. № Р 80 73 КК, собственост на фирма „Евротрейдинг 86“ ЕООД, не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба, работеща в режим нормален, като преминава през кръстовището на забранителен червен сигнал, при извършване на маневра обратен завой.

АУАН е подписан от нарушителя, без възражения. Такива не са били депозирани и в срока, и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание на деянието, идентично с описаното в АУАН, като единствено в наказателното постановление е посочено, че лекия автомобил е собственост на фирма „Евротрейдинг“ ЕООД и на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП., с оглед обстоятелството, че се касае за повторно нарушение.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество на свидетел на актосъставителя А.Н.Н. и писмените доказателства - АУАН № 19-1085-000859/13.03.2019г. (лист 8), справка за нарушител (лист 12-13), договор за покупко-продажба на МПС (лист 5), извлечение от търговски регистър (лист 9) и справка за собственост на МПС (лист 10-11).

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, досежно подлежащите на доказване факти, включени в предмета на доказване, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства приема и кои отхвърля. Както писмените така и гласните доказателства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с приетата за установена доказателствено обезпечена фактология.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съдът намира за неоснователни релевираните от страна на жалбоподателя доводи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

В настоящия случай, освен че правото на собственост досежно моторното превозно средство, с което е осъществен състава на нарушението не е елемент от обективната страна на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, неправилното отразяване в наказателното постановление, че моторното превозно средство е собственост на друго юридическо лице, по никакъв начин не е накърнило правото на защита на жалбоподателя, тъй като моторното превозно средство, което е управлявал жалбоподателят и с което е осъществил състава на нарушението е индивидуализирано, чрез посочване на марка, модел и регистрационен номер и не е налице, каквато и да било неяснота или противоречие във връзка с фактите, включени в предмета на доказване, съобразно обективните елементи на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на санкционираното лице, което от своя страна да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализиран на правото си на защита или пък да е довело до ограничаване по някакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила..

По изложените мотиви съдът намира за неоснователни ангажираните от жалбоподателя доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство на съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна от доказателствата по делото, безспорно се установява и доказва, че жалбоподателят на 13.03.2019г., около 00,10 часа, в град Русе, на кръстовището на ул. „Чипровци“ и бул. „Липник“ до „Олимп“, управлявайки лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. № Р 80 73 КК, не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба, работеща в режим нормален, като е преминал през кръстовището на забранителен червен сигнал, при извършване на маневра обратен завой.

Преки доказателства във връзка с това нарушение се съдържат в показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител, който пряко и непосредствено е възприел извършеното нарушение и е установил самоличността на нарушителя.

От друга страна, в хода на производството не са ангажирани доказателства, които да опровергават придадената от законодателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, доказателствена сила на съставения АУАН.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца са намерили отражение всички обективни факти от състава на това нарушение, а във волево отношение същият пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние.

Доколкото видно от приобщената по делото справка за нарушител (лист 13 от делото) жалбоподателят вече е бил санкциониран с наказателно постановление № 18-1085-002974 от 25.10.2018г., влязло в сила на дата 23.11.2018г. за същото нарушение, а именно такова по чл. 6, т. 1, пр. 2 ЗДвП, то правилно с наказателното постановление е прието, че нарушението е извършено в условията на повторност, съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, тъй като е извършено в едногодишния срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение и правилно е наложено административното наказание, предвидено в чл. 183, ал. 6 ЗДвП, в която норма наказанията са в абсолютен размер, а именно „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право до управлява МПС“ за срок от един месец, какъвто именно размер на всяко едно от кумулативно предвидените наказания е наложен с наказателното постановление на нарушителя.

Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Касае се за повторно нарушение и отделно от това не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид, поради и което извършеното нарушение, не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” и да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

С оглед всичко изложено депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

 

По гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът

 

               

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1085-000859/27.03.2019г., издадено от Началник група Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, с което на П.П.П., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 1 (един) месеца, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: