С решение № 29/20.02.2006 година, постановено по гр. д. № 51/2006 година, Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Анастас Смилянов Мечкарски от гр. Кърджали иск срещу Държавна комисия за енергийно и водно регулиране гр. София за сумата 212.02 лв., представляваща обезщетение за вреди по чл.1 от ЗОДВПГ от незаконно увеличаване цените на активната електрическа енергия, използвана за битови нужди от населението за периода от 01.07.2003 г. до 30.06.2004 г. с решение N Ц- 009/25.06.2003 г. на Държавната комисия за енергийно регулиране. Присъдена е държавна такса по делото. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Анастас Стилянов Мечкарски, който га атакува като неправилно. Поддържа се в жалбата, че извода на съда, че не бил налице незаконен акт от страна на ДКЕВР гр. София по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ, бил неправилен. Съдът приемал, че решението, с което първоначално са били определени за процесния период цени на активната електроенергия, използвана за битови нужди от населението като същите са били увеличени, било отменено по съответния ред, но в последствие ответникът приел ново решение, с което били определени идентични цени на тази енергия за същия период, с оглед на което не можело да се приеме, че е налице настъпила имуществена вреда. Сочи в жалбата, че с решение Ц- 009/25.06.2003 г., ДКЕР увеличила цените на електроенергията, считано от 01. 07. 2003 г., в нарушение на редица закони и подзаконови актове. Срещу решението от страна на сътрудници на Федерацията на потребителите в България било заведено адм. дело № 6849/2003 във Върховен административен съд, който с решение № 05910/23.06.2004 г. отменил решението на Държавната комисия за енергийно регулиране за определяне на цените на активната електроенергия, използвана за битови нужди от населението. Решението подлежало на касационно обжалване в 14-дневен срок, но въпреки това на 30. 06. 2004 г. ДКЕР пристъпила към ново увеличение на цените на ел. енергията. На 11.03.2005 г. с решение № 2209 на петчленен състав на ВАС, била потвърдена отмяната на решение на ДКЕР Ц- 009/25.06.2003 г. Така, за периода от 01.07.2003 г. до 30.06.2004 г. сметките за потребената от жалбодателя електроенергия са били начислявани на по- високи цени. В случая налице било окончателно и неподлежащо на обжалване решение по приключило административно производство и отменено повишение на цените на електроенергията, поради което следвало да се приеме хипотезата на чл. 29 от ЗАП за обявената нищожност на акта и задължителност на решението на ВАС за участващите по делото органи и лица. Жалбодателят сочи, че по казуса имало прецедент- на 20.12.2005 г. състав на Варненския районен съд осъдил Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на Мария Димитрова 198.29 лева, като съдът приел, че сумата представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 01.07.2003 г.- 30.06.2004 г. в следствие от незаконното решение № Ц- 009/25.06.2003 г. Моли да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение като неправилно и се постанови друго, с което да му бъде присъдена нанесената ми имуществена вреда, както и разноски по делото. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Ответникът по жалбата не се представлява в съдебно заседание. В писмено възражение се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Моли да се остави в сила атакуваното решение. Становището на представителя на прокуратурата е, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а разгледана по същество- е неоснователна. Съображенията на съда са следните: Предявен е иск от Атанас Стилянов Мечкарски с правно основание чл. 1 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗОДВПГ за сумата 212.02 лв., от които имуществена вреда в размер на 197.02 лв. и държавна такса в размер на 15 лв., представляваща причинени на ищеца вреди, от незаконни актове на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която увеличила цените на електрическата енергия, считано от 01.07.2003 г. в нарушение на закона. Твърди се в исковата молба, че решението на комисията било атакувано пред ВАС на РБ, който с решение № 5910/23.06.2004 г. отменил решение № Ц- 009/25.06.2003 г. на ДКЕР за определяне на цените на активната електроенергия, използвана за битови нужди от населението. Въпреки това, на 30.06.2004 г. ДКЕР пристъпила към ново увеличение на цените като впоследствие петчленен състав на ВАС на РБ на 11.03.2004 г. с решение № 2209 потвърдил отмяната на посоченото по- горе решение на ДКЕР. Ищецът твърди, че по този начин за периода от 01.07.2003 г. до 01.07.2004 г. сметките за потребената ел. енергия били с по-високи цени, с което му били нанесени имуществени вреди в размер на 197.02лв., изчислени въз основа на потребените от ищеца киловатчаса електроенергия за периода на отмененото повишение на цената на двете тарифи- дневна и нощна съгласно изплатените сметки. Със заявление вх. № 3625/04.10.2005 г. пред "Електроразпределение- Пловдив" АД клон Кърджали ищецът поискал да му бъдат върнати надвзетите суми, но му било отказано въз основа на решение от 13.06.2005 г. Установява се по делото, че с решение № Ц- 009/25.06.2003 г. ДКЕР определила цени на активната електрическа енергия, използвана за битови нужди от населението, считано от 01.07.2003 г. С решение №5910/23.06.2004 г. по адм. дело № 6849/2003 г. на тричленен състав на ВАС, решение № Ц- 009/25.06.2003 г. на ДКЕР било отменено. Решението на ВАС е било обжалвано от ДКЕВР и с решение № 2209/11.03.2005 година по адм. д. № 8459/2004 година е било оставено в сила от петчленен състав на ВАС. ДКЕВР със свое решение № Ц- 009/13.06.2005 г. е определила за периода от 01.07.2003 година до 30.06.2004 година цени на активната електрическа енергия, използвана за битови нужди от населението, в идентичен размер с този на цените по отмененото решение № Ц- 009/25.06.2003 г. По делото не са представени доказателства последното решение на ДКЕВР да е било обжалвано в предвидените за това срокове. С оглед на така представените по делото доказателства, следва да се приеме, че в случая не са налице незаконни актове по смисъла на чл. 1 ал. І от ЗОДВПГ от страна на ответника по иска Държавна комисия за енергийно и водно регулиране гр. София. Съгласно изменената разпоредба на ал. 2 на чл. 1 от ЗОДВПГ, когато вредите са причинени от незаконни административни актове, обезщетение може да се търси след тяхната отмяна по съответния ред. Безспорно е, че решението, с което първоначално са били определени за процесния период цени на активната електроенергия, използвана за битови нужди от населението като са били увеличени, е било отменено по съответния ред с решение на ВАС, след което обаче, ответникът е приел ново решение, с което са били определени идентични цени на тази енергия за същия период. Поради това не може да се приеме, че е настъпила твърдяната от ищеца в исковата молба имуществена вреда. Освен това, доказването на вредите и техния размер е в тежест на ищеца, който в случая не е ангажирал доказателства в тази насока. Представените по делото от ищеца данъчни фактури за платени суми за консумирана ел. енергия, освен, че са незаверени копия на същите и като такива не са годни доказателства по смисъла на ГПК, а и сами по себе си не доказват размера на сумата, която евентуално е била платена в повече въз основа на отмененото решение на ДКЕР. Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Съдът намира за несъстоятелен довода, че неправилно с последното решение на ДКЕВР се приемали нови цени на активната електрическа енергия, използвана за битови нужди от населението с обратна сила. С решение № Ц- 009/13.06.2005 г. наДКЕР действително се преуреждат отношенията по определяне на ценитена битовата енергия за предходен период, но това е така, тъй като след отмяната на решението на Комисията, същата е длъжна да издаде ново решение, с което да преуреди процесните отношения с оглед изпълнение на приетата през 2002 година и одобрена с решение на Народното събрание Енергийна стратегия на РБ и утвърдената с нея ценова политика. Що се касае до твърденията в исковата молба и жалбата, че последното решение на ДКЕР било незаконосъобразно и нищожно, следва да се посочи, че дори и това да е така, настоящият съд не е компетентен да се произнася, тъй като се касае до издаден общ административен акт от ведомство, непосредствено подчинено на МС и компетентен да се произнесе е ВАС на РБ. При този изход на делото и на основание чл. 10 ал. 2 от ЗОДВПГ, следва жалбодателят да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд- Кърджали държавна такса в размер на 7.50 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. І от ГПК възивният съд
РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29/20.02.2006 година, постановено по гр. д. № 51/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА Анастас Смилянов Мечкарски от гр. Кърджали, ул. “Трапезица” бл. 18 ап. 17 с ЕГН ********** да заплати по сметка на Окръжен-Кърджали сумата 7.50 лв., представляваща държавна такса по делото. Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1/ 2/ |