РЕШЕНИЕ
№ 800
гр. Кюстендил, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Преслава Кр. Дякова
при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело №
20251520100644 по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ), във
вр. с чл.49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД срещу Община Кюстендил за заплащане на сумата 7984.48 лева, представляваща
суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за
вреди на л.а. „**********“, с рег.№ ********, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 12.03.2025г., до окончателното плащане, както и сумата 615.20 лева – лихва
за забава за периода от 17.08.2024г. до 11.03.2025г.
Ищецът твърди, че на 29.01.2022г. в района на гр. *** настъпило пътно-транспортно
произшествие (ПТП), при което водачът на л.а. „*******“, с рег.№ ********, за да избегне
излязлото на платното за движение куче, се отклонил, като поради хлъзгавия и заледен
участък на платното автомобилът поднесъл, завъртял се, водачът изгубил контрол над
управлението му, вследствие на което настъпил удар с паркиран на пътя автомобил.
Между ищеца и собственика на увредения лек автомобил, бил сключен договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ № **************/20.05.2021г., валидна към
датата на процесното ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие към ищеца
била предявена претенция под № ************/01.02.2022г. за изплащане на
застрахователно обезщетение по посочената застрахователна полица. Нанесените на
застрахования автомобил вреди били описани в протокол за оглед и оценка на щети на
01.02.2022г. По образуваната преписка по заведената щета ищецът се произнесъл с отказ. С
влязло в сила решение от 07.06.2024г. по гр.д. № 448/2023г. по описа на КРС,
застрахователят бил осъден да заплати в полза на собственика на л.а. „*******“, с рег.№
******** – „ТК ФУУД“ ЕООД, сумата от 7984.48 лева - обезщетение за нанесените на
автомобила материални вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2023г. до
окончателното изплащане, сумата от 854.74 лева – лихва за забава за периода 17.02.2022г. –
28.02.2023г., както и сторените по делото разноски. Решението било постановено с
участието на ответника като трето лице – помагач /на страната на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД/.
Посочените суми били изплатени от ищеца на правоимащото лице на 24.07.2024г.
Посочва, че отговорност за така нанесените материални вреди носи Община Кюстендил като
1
стопанин на общинската пътна мрежа, която не е изпълнила задължението си за нейното
поддържане в изправност. Твърди, че с регресна покана, получена от ответника на
06.08.2024г., отправил искане за доброволно възстановяване на изплатеното обезщетение,
като последният не извършил плащане. Ето защо, претендира заплащане на сумата от
7984.48 лева от ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както и лихва за забава за периода от 17.08.2024г. до
11.03.2025г. в размер на сумата от 615.20 лева. Претендира разноски.
Ответникът – Община Кюстендил, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва механизма на ПТП и причините за неговото настъпване. Оспорва
претендираните материални вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка
с бездействието на Общината /неизпълнение на задължението й за поддържане на пътното
платно/, като твърди, че същите са причинени от случайно събитие – излязло на пътя
животно, и предприетата в тази връзка маневра от водача. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно
и главно доказване наличието на застрахователно правоотношение между него и
собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на
договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по договора за
застраховка – плащане на застрахователното обезщетение; пряка и непосредствена причинна
връзка между вредата и неизпълнение на задълженията на ответника за поддържане на
пътната мрежа.
По делото е приобщено гр.д. № 448/2023г. по описа на КРС, I състав, образувано по
искова молба „ТК ФУУД“ ЕООД против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“
АД, с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 343, ал. 1 КЗ.
С Решение № 603/07.06.2024г., поправено с Решение № 606/10.06.2024г. /влязло в сила като
необжалвано/, съдът е осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД да
заплати на „ТК ФУУТ“ ЕООД, сумата от 7 984,48 лв. /седем хиляди деветстотин и
осемдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща главница,
обезщетение в размер на действителната стойност на вредите, причинени на лек автомобил
„****“, модел „***“ с д. к. № ********, възникнали по време на ПТП, настъпило с този
автомобил на 29.01.2022 год. около 22,00 часа в гр. ******, кв. “***“, ведно със законната
лихва върху главничната сума от 17.02.2022 год. до завеждане на иска в размер на 854,74 лв.
/осемстотин и петдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/, както и законната
лихва върху главницата от 28.02.2023 год. до окончателното й изплащане, като за сумите от
793,83 лв. /седемстотин и деветдесет и три лева и осемдесет и три
стотинки/,представляваща разликата между уважената част по иска за главницата до пълния
предявен размер за този иск за сумата от 8778,31 лв. /осем хиляди седемстотин и седемдесет
и осем лева и тридесет и една стотинки/ и за сумата от 62,26 лв. /шестдесет и два лева и
двадесет и шест стотинки/, представляваща разликата между уважената част от исковата
претенция за законната лихва от 17.02.2022 год. до 28.02.2023 год. до пълния й предявен
размер за сумата от 917,00 лв. /деветстотин и седемнадесет лева/ исковете са отхвърлени
като неоснователни. Решението е постановено при участието на Община Кюстендил като
трето лице - помагач на страната на ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД.
Видно от мотивите на цитираното решение, съдът е установил от фактическа
страна, че на 29.01.2022 г., около 22:00 часа, М. Б. Б. - служител в ищцовото ТД, управлявал
собствения на последното МПС - лек автомобил „****“, модел „***“ с д. к. № ********, в
посока към кръстовището, образувано с пресичане с ул. “****“ в посока към
административната сграда на „ЕРМ Запад“АД към „магазин „Технополис“, когато, за да
избегне излязло на платното куче се отклонил, поради хлъзгавия и заледен участък
2
автомобилът поднесъл, водачът изгубил управлението му, автомобилът се завъртял почти
перпендикулярно на посоката си на движение и под определен ъгъл, напречно на пътя
ударил със своята предна дясна част лявата странична задна част на паркиран на пътя лек
автомобил марка „****“, ДК № *******, собственост на Р. С. Вследствие на удара на
собствения на ищцовото ТД лек автомобил били нанесени множество вреди, мястото на
ПТП било посетено от служители на сектор „Пътна полиция“, които установили липса на
пострадали лица и употреба на алкохол от водача на автомобила. Съставен бил и двустранен
протокол. За инцидента бил уведомен Р. Г. - служител в ответното ТД, като същият на
31.01.2023 г. извършил оглед и заснемане на двата автомобила, за което изготвил фотоалбум.
На същата дата ищцовото ТД депозирало и искане за завеждане на щета, като на последното
било указано ремонтът на автомобила да се осъществи в сервиз на „Авто Юнион Сервиз“
ЕООД и автомобилът бил откаран там за ремонт. Ремонтът бил осъществен, но по
образуваната преписка по щета № ********** ответното ТД отказало изплащане на
стойността на ремонта. За ремонта ищецът заплатил на „Авто Юнион Сервиз“ ЕООД и
„Авто Трейд-Р“ ЕООД сумите, съответно от 2814,13 лв. с вкл.ДДС и 5 964,18 лв.с вкл.ДДС
за доставка на резервни части и труд по подмяната им и диагностика на автомобила.
Съдът, възприемайки заключенията на допуснатите и изслушани по делото
експертизи, е приел за установено, че: мястото на удара между двата автомобила е било
около блок ** в кв.“*****“ и преди сградата на „Електрохолд България“ЕООД в десния край
на пътното платно спрямо посоката на движение на автомобила на ищеца, като скоростта му
на движение е била около 40 км/час, като ударът е настъпил с предната част дясна гума на
автомобила на ищеца в задна лява гума на автомобила, собственост на С.; след удара
съприкосновение с бордюра е имал автомобилът, собственост на С.; възлите и детайлите на
процесния автомобил, описани в опис-протокол от 01.02.2022 год. и във фактура №
**********/29.06.2022 год. е възможно да са увредени при установения механизъм на ПТП,
като единствено тези под № 17/датчик/ и 19 /ел.модул/ не е ясно за какво са предназначени, а
детайлите описани в опис-протокол по щета № ********** е възможно да са увредени при
установеният механизъм на ПТП с изключение на увредените детайли 19.Гума /з.д./,
20.Врата/з.д./ и 22.Панел стр./з.д./; стойността на разходите за отстраняване на повредите по
процесния автомобил по ценоразпис на „Авто Юнион Сервиз“ЕООД възлиза на сумата от 8
778,31 лв. с ДДС; описаните щети по двата автомобила съответстват на удар между тях;
уврежданията върху точките на първоначално съприкосновение на двата автомобила
отговарят на механизма на ПТП; уврежданията по предна лява врата, ляв праг и преден ляв
калник на л.а марка „****“ са резултат от удара и инерционните сили на л.а марка
„*******“; ударът между двата автомобила е бил предотвратим от техническа гледна точка,
ако водачът на процесния не е предприел отклоняване от първоначалната му траектория;
стойността на разходите за поправяне на вредите по процесния лек автомобил възлиза на
сумата от 7 984,48 лв., а от техническа гледна точка не е ясно кои точно модул и датчик на
автомобила са подменени, като в зоната на повреда на процесния л.а се намират датчик за
температура и електронният блок за зареждане с електрическа енергия.
Съдът е приел за доказано от доказателствата по делото, че на 20.05.2021 г. между
страните е възникнало застрахователно правоотношение, по силата на което ответното ТД -
като застраховател по полица № ****************, е поело задължението при
настъпването на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение за
вредите, причинени на лек автомобил марка „****“, модел „***“ с ДК № ********. Прието е
за доказано и това, че на 29.01.2021 г., т.е в срока на действие на застрахователната полица,
застрахованият автомобил, управляван от служител на ишеца - М. Б., е претърпял пътно-
транспортно произшествие в гр. *****, както и че е налице причинно-следствена връзка
между настъпилито ПТП и причинените на автомобила щети. По тези съображения съдът е
обосновал извод, че ответното ТД е длъжно да заплати разходите по отстраняване на
вредите. За действителна стойност на безпорните вреди съдът е приел сумата от 7 984,48 лв.,
3
за която сума искът е уважен. Възражението на ответното застрахователно дружество за
наличие на груба небрежност от страна на водача на МПС и неизпълнение на задълженията
на третото лице-помагач да почисти пътя съдът е намерил за частично основателни. Съдът
не е установил водачът на процесния л.а. да е нарушил правилата за движение по Закон за
движение по пътищата, т.е. да е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия
скорост, надвишаваща критичната за занасяне. Същевременно, съдът е приел, че мястото на
инцидента е в рамките на урбанизираната част на гр.***, на улица, която е част от уличната
мрежа и като такава е общинска публична собственост по аргумент от чл. 8, ал. 3 от Закона
за пътищата, респ. чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС, поради което задължение за поддържане на
улицата в изправно състояние така, че същата да бъде годна за използване по
предназначението й, е на Община Кюстендил. Приел е още, че процесното ПТП е настъпило
на 29.01.2022 г. по време на календарният период зима, улицата не е била напълно почистена
от сняг, имало е заледявания, което представлява неизпълнение от страна на Община
Кюстендил на задължението й за поддържане и текущ ремонт на пътищата.
Относно правните последици на съдебното решение, постановено при участието на
подпомагаща страна, е формирана практика с решение № 60167/02.02.2022г. по т.д.№
2490/2020г. на ВКС, ТК, I т.о. В същото е прието, че на основание чл.223, ал.2 от ГПК „това,
което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла“. В чл.235, ал.2 от
ГПК изрично е регламентирано, че „съдът основава решението си върху приетите за
установени от него обстоятелства по делото и върху закона“, т.е. съдът е длъжен да посочи в
решението си правната норма, която счита за приложима към конкретния спор и
констатациите си относно съществуването или не на очертаните в хипотезиса й релевантни
факти. В този смисъл в чл.236, ал.2 от ГПК е посочено съдържанието на мотивите на
съдебния акт: „към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и
възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и
правните изводи на съда“. Въз основа на горното, установителното действие на решението
между третото лице - помагач и насрещната страна се заключава в силата на пресъдено
нещо, с която се ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото, а що се касае до вътрешните
отношения между подпомаганата и подпомагащата страна, за тях важи задължителната сила
на мотивите /чл.223, ал.2 от ГПК/. Последната има за предмет всички становища на съда,
намерили израз в мотивите на решението /фактически констатации на съда, правни изводи,
становища относно преюдициални въпроси/, доколкото те обуславят изводите относно
спорното право. В допълнение съставът на ВКС е посочил, че задължителната сила на
мотивите по смисъла на чл.223, ал.2 от ГПК обвързва по задължителен начин страните и
съда, пред който е висящо следващото по време дело - между подпомагаща и подпомагана
страна, да приемат, че съдържащите се в мотивите на решението по предходното дело, в
който са участвали подпомаганата и подпомагащата страна в това им качество, изводи за
фактите и преюдициалните правоотношения, релевантни за правоотношението, което е
предмет на постановеното решение, са се осъществили така, както се сочи в мотивите, към
момента на приключване на устните състезания по предходното дело. Третото лице-помагач
не може в следващия процес да оспорва фактическите и правни изводи, обективирани в
мотивите на решението по предходното дело, като единственото изключение е при
възражение за лошо воден процес на основание чл.223, ал.2, изр.1 от ГПК /каквито
възражения в настоящия случай не са релевирани/. В т.см. е и Решение № 50021 от 07.10.
2022 г. по т. д. № 1358/2019г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.
Настоящият състав напълно споделя разрешенията в цитираните актове.
Установителната сила на мотивите в отношенията между страните по влязлото в сила
съдебно решение по гр. д. № 448/2023г. по описа на КРС, I състав, дава основание да се
заключи, че ищецът е провел пълно и главно доказване на обстоятелствата, обосноваващи
4
основателност на исковата претенция – наличието на застрахователно правоотношение
между него и собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в
срока на договора, което представлява покрит застрахователен риск; причинените щети на
автомобила и стойността им, вкл. пряка и непосредствена причинна връзка между
причинената вреда и неизпълнение на задълженията на ответника за поддържане на
общинската пътната мрежа в процесния участък. Същевременно, от приложеното като
доказателство по делото платежно нареждане е видно, че ищецът е заплатил сумата по
осъдителното решение на КРС на правоимащото лице, в т.ч. и присъдените разноски –
обстоятелство, което не се и оспорва от ответника Община Кюстендил.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на обезщетението. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител,
така и правата по чл. 47-чл.49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността в случая е по чл. 49
ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в
изправност) и вредата не следва от обективното качество на вещта. За уважаването на
претенцията не е необходимо установяване на конкретните служители, виновното поведение
на които е станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени
при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато
настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа - в този смисъл Постановление 9/1966 г.
на ВС.
По делото, както бе посочено по-горе, се установи настъпването на застрахователно
събитие и че за застрахователя е възникнало задължението да заплати застрахователно
обезщетение в полза на застрахования в размер на претърпяната вреда, което е и реално
заплатено. Установи се също, че ПТП е настъпило на участък от пътя, който попада на
територията на Община Кюстендил. Следователно, задължението по поддържане на пътя,
където е настъпило ПТП, се носи от ответника по предявения иск. В т§1, т.14 от ДВ на
Закона за пътищата е дефинирано „Поддържането на пътищата“ като дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Аналогична е и разпоредбата на
чл. 3 от Закона за движение по пътищата, която предвижда, че лицата, които стопанисват
пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния
клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване. Това задължение е конкретизирано в разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП,
според която лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. В §1, т. 37 от 37 от допълнителните разпоредби към Закона за движение по пътищата, е
посочено, че „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението. В този смисъл заледяванията по пътното платно представляват препятствие по
смисъла на закона. При така изложената правна уредба се налага изводът, че за
поддържането и ремонта на пътя, където в случая е настъпило увреждането, е отговорна
Община Кюстендил, която е следвало да осигури безопасността на движението по пътното
платно. Именно наличието на неизправности по пътя води до извода за неизпълнение на
задължението на ответника по начин препятстващ и/или ограничаващ възникване на
инциденти. Неговата отговорност е обективна, независимо от наличието или липсата на
вина на служителите му или на наетите от него лица, които да следят за изправността на
5
пътното платно. Като не е изпълнил задължението си за осигуряване на безопасно
движение, ответникът е осъществил състава на безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД и
носи отговорност за причинените от това вреди.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача – участник в процесното ПТП, което възражение е своеверемнно релевирано в хода
на процеса по гр.д. № 448/2023г. по описа на КРС, е счетено за неоснователно, поради което
и по арг. от разпоредбата на чл. 223 ГПК изводите на съда в тази насока не подлежат на
преразглеждане. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че принос от страна на увредения
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той самият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така че
увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. В
случая, ответникът, който носи тежестта на доказване, в хода на производството по гр.д. №
448/2023г. не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за извършено от
страна на водача нарушение на установените в ЗДвП правила за безопасно движение,
включително няма данни последният в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е шофирал с
несъобразена с атмосферните условия, състоянието и особеностите на пътя скорост. По тези
съображения следва да се приеме, че не е налице твърдяното съпричиняване на вредите,
поради което липсва основание за намаляване на дължимото обезщетение за обезвреда.
Следователно са налице основания за възникване на регресното вземане по чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ и доколкото по делото не са представени доказателства за плащането му от
страна на ответника, предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи за сумата от
7984.48 лева, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до изплащането й.
Основателен се явява и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД. Приложена по делото е
регресна покана от ищеца до ответника за плащане на сумата по щетата, получена от
ответника на 06.08.2024г. /което обстоятелство не се оспорва от ответника/. Предвид отказа
на ответника да плати търсената сума, то последният е изпаднал в забава за плащане на
сумата от 7984.48 лева след 17.08.2024г. вкл. /арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, поради което за
процесния период от 17.08.2024г. до 11.03.2025г. дължи лихва за забава в размер на 625.76
лева /изчислена посредством лихвен калкулатор/. В случая акцесорната претенция е
предявена за сумата от 615.20 лева, до който размер с оглед диспозитивното начало в
процеса следва да бъде уважена.
По разноските:
Разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът. Сторените от
него разходи възлизат на 369.38 лева държавна такса, и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 ГПК и определено от съда по реда на
НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ), във
вр. с чл.49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД, Община Кюстендил, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ № 1,
да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата от
7984.48 лева, представляваща суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащане на
застрахователно обезщетение за вреди на л.а. „*******“, с рег.№ ********, настъпили в
резултат на ПТП на 29.01.2022 г. около 22:00 часа в гр. ****, кв. “*****“, поради наличие на
6
заледени и непочистени участъци по пътното платно, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба - 12.03.2025г., до окончателното плащане, както и сумата от 615.20 лева –
лихва за забава за периода от 17.08.2024г. до 11.03.2025г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Община Кюстендил, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ № 1, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата от 469.38 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7