МОТИВИ по НОХД № 591
по описа на Карловски районен съд за 2020 година
Р. П. – П., ТО- К. е
повдигнала обвинение против подсъдимия С.Й.К.
за това, че:
-На 14.12.2019г. в с.Р., обл.П. е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325, ал.1 от НК;
- На 14.12.2019г. в с.Р., обл.П. е
унищожил и повредил противозаконно чужди движими вещи, собственост на Я.Д.Г.,
ЕГН:********** *** - унищожил 2бр. стъкла от двоен прозорец /дървена дограма -
стандартна/ на стойност 20,27 лева, 1бр. стъкло от стъклопакет на ПВЦ врата на
стойност 18,22 лева и повредил противозаконно чужда движима вещ - 1 бр. врата
от ПВЦ с пълнеж от ПВЦ на стойност 33,17 лева, като обща стойност на
унищожените и повредена вещи е 71,66 лева /седемдесет и един лева и шестдесет и
шест стотинки – престъпление по чл.216, ал.1 от НК;
-На 14.12.2019г. в с.Р., обл.П. е
причинил на А.Д.Б., ЕГН:********** *** средни телесни повреди, изразяващи се в разкъсно - контузна рана в лявата челна област, подлежащо открито импресионно счупване на черепните кости с хлътнали костни
фрагменти и разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, ограничени контузионни огнища в ляво челно - базално,
пневмоцефалия /проникване на въздух в черепната
кухина/, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; разкъсно - контузна рана в лявата челна област, подлежащо открито импресионно счупване на черепните кости и данни за пневмоцефалия довело до нараняване, което прониква в
черепната кухина; контузия на лява очна ябълка с данни за сублуксация
на лещата, травматична ретинопатия с множество
пръснати хеморагии и намалена зрителна острота на
лявото око VOS = 0.02q, довело до трайно отслабване на зрението на лявото око –
престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие, на основание чл. 287 от НПК
прокурорът е поискал да бъде допуснато изменение на обвинението по отношение на
престъплението по чл. 129 ал.2 във вр. ал. 1 от НК,
вменено на подсъдимия, а именно за това,
че на 14.12.2019г. в с.Р., обл.П. е причинил на А.Д.Б., ЕГН:********** *** средна
телесна повреда, изразяваща се в
-разкъсно - контузна
рана в лявата челна област, подлежащо открито импресионно
счупване на черепните кости с хлътнали костни фрагменти и разкъсване на
твърдата мозъчна обвивка, ограничени контузионни
огнища в ляво челно - базално, пневмоцефалия
/проникване на въздух в черепната кухина/, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота,
-разкъсно - контузна
рана в лявата челна област, подлежащо открито импресионно
счупване на черепните кости и данни за пневмоцефалия
довело до нараняване, което прониква в черепната кухина,
-контузия на лява очна ябълка с данни за сублуксация
на лещата, травматична ретинопатия с множество
пръснати хеморагии и намалена зрителна острота на
лявото око VOS = 0.02q, довело до трайно отслабване на зрението на лявото око,
- хлътване на равнината на челото с размери приблизително
4/3 см., измерено приблизително на 0,7 см. под равнината на челото, със
запазени околни костни структури, довело до обезобразяване на лицето.
При констатиране наличието на предпоставките, визирани в
закона, съдът с определение от 09.12.2021г. е допуснал изменение на обвинението
в посочения смисъл.
В хода на съдебното следствие, на основание чл. 287 от НПК
прокурорът отново е поискал да бъде допуснато изменение на обвинението по
отношение на престъплението, вменено на подсъдимия, а именно за това, че на
14.12.2019г. в с.Р., обл.П. е причинил на А.Д.Б., ЕГН ********** *** тежка
телесна повреда, изразяваща се в:
-разкъсно - контузна
рана в лявата челна област, подлежащо открито импресионно
счупване на черепните кости с хлътнали костни фрагменти и разкъсване на
твърдата мозъчна обвивка, ограничени контузионни
огнища в ляво челно - базално, пневмоцефалия
/проникване на въздух в черепната кухина/, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота,
-разкъсно - контузна
рана в лявата челна област, подлежащо открито импресионно
счупване на черепните кости и данни за пневмоцефалия,
довело до нараняване, което прониква в черепната кухина,
- хлътване на равнината на челото с размери приблизително
4/3 см., измерено приблизително на 0,7 см. под равнината на челото, със
запазени околни костни структури, довело до обезобразяване на лицето,
- контузия на лява очна ябълка с повишаване на вътрешноочното
налягане, сублукасация на лещата и промяна в нейната
прозрачност (травматична катаракта), навлизане на стъкловидно тяло в предна
камера, травматична ретинопатия, изразяваща се в
кръвоизливи в ретината, довело до постоянна слепота с лявото око- престъпление
по чл. 128, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК.
Съдът с определение от 14.04.2022г. е допуснал изменение на
обвинението в посочения смисъл поради наличие на предпоставките за това.
След приключване на съдебното следствие, в хода на съдебните
прения, представителят на РП – П., ТО – К. поддържа обвинението. Пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатите му обвинения,
като предлага да му се наложи наказание при условията на чл. 54 от НК, както
следва: в размер на една година лишаване
от свобода за престъплението по чл. 325 ал. 1 от НК, в размер на шест месеца
лишаване от свобода за престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК и в размер на три
години лишаване от свобода за престъплението по чл. 128, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл. 23 ал. 1 от НК за
трите престъпления му се наложи общо най-тежко наказание лишаване от свобода за
срок от три години, което да бъде изтърпяно ефективно.
Пострадалият от престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК Я.Г. и
пострадалият от престъплението по чл. 128, ал. 2 във вр.
с ал.1 от НК А.Б. са конституирани в наказателното производство като частни
обвинители. Като такива чрез повереника си адв. Б., а Б. и лично, поддържат обвинението наред с прокурора.
Пледират подсъдимия да бъде признат за виновен, като предлагат наложеното му
общо най-тежко наказание лишаване от свобода да е за срок от шест години и шест месеца. В наказателното
производство беше предявен от
пострадалата А.Б. и приет за съвместно разглеждане граждански иск против
подсъдимия за обезщетяване на причинените й в резултат на престъплението по чл.
129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е било повдигнато
обвинение с обвинителен акт, неимуществени вреди, болки и страдания в общ размер
110 000 лева, от които сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени болки и страдания, в резултат на причинено разстройство на здравето,
временно опасно за живота; сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за
болки и страдания, в резултат на счупване на черепните кости, довело до
нараняване, което прониква в черепната кухина с проникване на въздух в нея;
сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за болки и страдания, в
следствие на намалена зрителна острота на лявото око, довело до трайно
отслабване на зрението, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането – 14.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като
пострадалата Б. беше конституирана и като граждански ищец в наказателното
производство. До приключване на съдебното следствие от страна на гражданския
ищец е поискано изменение размера на предявения иск, който да се счита предявен
в общ размер от 200 000 лева, от които сумата 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени болки и страдания, в резултат на причинено
разстройство на здравето, временно опасно за живота; сумата 50 000 лева,
представляваща обезщетение за болки и страдания, в резултат на счупване на
черепните кости, довело до нараняване, което прониква в черепната кухина с проникване
на въздух в нея; сумата 100 000 лева,
представляваща обезщетение за болки и страдания, в следствие на травматични
увреждания, довели до пълна слепота с лявото око; сумата 20 000 лева,
представляващи обезщетение за болки и страдание вследствие от обезобразяване на
лицето, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането
14.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като съдът с определение от
14.04.2022г. го е допуснал. Гражданският ищец Б. лично и чрез повереника си
поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен от съда в пълен
размер.
Подсъдимият К.
отрича вината си в извършването на престъпленията. Моли за
справедлива присъда. Защитникът на подсъдимия адв. Ш.
пледира за постановяване на оправдателна присъда. Счита, че не са налице
необходимия обем доказателства подсъдимият да е извършил вменените му
престъпления.
Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК,
всички доказателства по делото – обясненията на подсъдимия, депозирани пред
съдебния състав, показанията на свидетелите Я.Д.Г., А.Д.Б., Т.Р.М., И.И.Б., Д.Я.Г., А.Л.Я., Г.В.Г., В.И.Г., Г.А.А., А. А. Б., И. М. Б., С.И.К., Р.Н.И., Д.В.Г., проведената
очна ставка, приетите на основание чл. 282 от НПК съдебно- стоковооценъчна
експертиза, изготвена от вещото лице Р.М., съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Й.Ш., допълнителна съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Й.Ш., допълнителна съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р М.С., допълнителна съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещите лица д-р П.Т. и д-р А.А.,
предявените на основание чл. 284 от НПК веществени доказателства 1бр. камък с
петна, наподобяващи кръв, 1бр. камък с кафеникав цвят с червени петна и
изстъргани, засъхнали червени петна, прочетените и приети на основание чл. 283
от НПК писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие от
14.12.2019г., ведно със снимков материал, експертна справка, справка от Община К. относно декларирани данни, справка от
Агенция по вписванията, справка от Бюро по труда К., справка относно
притежавани МПС, справка ТД на НАП П. с актуално състояние на трудови договори,
епикриза, протокол да доброволно предаване, справка за регистрация в Централния
полицейски регистър, справки за лице АИС БДС, епикриза, фиш за спешна
медицинска помощ от 14.12.2019г., информация от електронната система на ЦСМП П.,
регистрационен журнал на ФСМП К. от дневно дежурство на 14.12.2019г., заповед
за задържане, ведно с два броя декларации и протокол за личен обиск на
лице, характеристична справка и справка
за съдимост на подсъдимия, намери за
установено следното:
Подсъдимият С.Й.К., ЕГН ********** е роден на ***г***.
Българин е и е б. г.. С н. о. е и е б.. Не е ж. и не е о..
Пострадалите Я.Г. и А.Б., които били б. и с., от една
страна и подсъдимият С.К.,*** и са в
родствени връзки, в. б., като отношенията помежду им били добри. Г. и К.
обитавали домове в непосредствена близост, имотите им разделяла само оградна мрежа. Г.
живеел в жилище, къща, заедно със семейството си, жена му, майка му, синовете
му А. и Д. и дъщеря му А.. Сестра му А.Б. имала отделно жилище на друг адрес.
На 14.12.2019г. пострадалият Я.Г. бил на улицата пред дома
си и разговарял със свидетеля Г.Г., негов б. относно
конфликтите между два рода от същото населено място, С. и И., в които
пострадалият и семейството му не се намесвали. При разговора двамата спорели,
тъй като Г.Г. считал, че следва да вземат страна в
конфликтите, а пострадалият отказвал, аргументирайки се, че ако се намесят в
боевете, едни можело да отидат в гроба, други в затвора, а жените и децата им
да останат без подкрепа. Докато се разправяли при тях били свидетелят В.Г., б.
на Г.Г. и Д.Г., с. на пострадалия. След приключване
на разговора се прибрали по домовете си. По-късно същия ден в следобедните
часове в дома на пострадалия пристигнала жената на подсъдимия, която изразила
недоволство, че по време на разговора, по сведение на В. и Г. Г., са се
изказали неуважително към роднините си и техните жени, тъй като свидетелят Д.Г.
бил казал, че ако при конфликтите умрат техните мъже или отидат в затвора, те
ще им вземат жените. Поискала да се закълнат дали действително са изречени
посочените думи. Д. и Я. Г. повикали на улицата пред дома си свидетелите Г. и В.Г.,
както и подсъдимият К. и започнали да спорят В.Г. и Я. и Д. Г., като последните
отричали да се използвали твърдения израз. В разговора се намесвал и
подсъдимият К., който считал, че с роднините му следва да се намесват и да
вземат страна при конфликтите между двете враждуващи фамилии в селото. Докато
говорели на висок тон свидетелят Г.Г. започнал да
посяга към пострадалия. Виждайки това се намесил свидетелят Д.Г. и с Г.Г. се сблъскали с намерение да се бият, но били разделени. Д.
и Я.Г. се оттеглили към дома си, а подсъдимият започнал да хвърля камъни към
тях и към къщата им. Във хвърлянето на камъни се включили и други лица, които
чувайки разпрат,а били излезли на улицата. По това
време в дома на б. си Я. заедно с д. си, свидетелката И.Б., гостувала пострадалата
А.Б., която чувайки виковете, излязла от къщата, заставайки пред входната врата.
В този момент в близост до нея вече били пристигнали б. й Я. и с. му Д.Г..
Пострадалата видяла, че подсъдимият хвърля камъни към тях и му извикала да
престане, тъй като в къщата имало малки деца и стара жена. Подсъдимият обаче не
престанал, псувал на висок глас, викал и заплашвал „Ще го изселя, ще го убием, вие
днес ще умрете, няма да излезете живи от този двор.“ След репликата на с. си, в
посока подсъдимия се обърнал и б. й Я.Г., като в този момент подсъдимият,
държейки голям камък, замахнал и го хвърлил в нейна посока, като камъкът я
ударил по главата, в лявата челна област. От удара пострадалата паднала
окървавена на земята. Че пострадалата била ударена от подсъдимия с камък
възприели б. й Я.Г., с. му Д.Г., ж. на Я.Г.,
свидетелката А.Я., пострадалата, както и д. й, свидетелката И.Б.. Свидетелите Я.Г.,
Д.Г., И.Б. и А.Я. видели и как подсъдимият, хвърляйки камъни по къщата на Я.Г.,
счупил стъклата на прозорец на една от стаите, а също и входната врата, която
била от ПВЦ материал, на която нанесъл поражение, като направил вдлъбнатина,
счупил и стъклото към нея. Камъни към къщата хвърляли и други лица от
присъстващите на улицата около петдесет човека, но хвърлените от тях камъни
попадали основно по двора и циглите. Близките на А.Б. започнали да викат, че
има пострадал човек, но виковете им не били взети под внимание. В този момент
на мястото се отзовали служителите от автопатрул при
РУ на МВР К., свидетелите Т.М. и Г.А., които по това време извършвали обход на
с. Р. и от дежурната оперативна част били изпратени на мястото на инцидента.
Същите отдалеч пуснали звуковата сигнализация на полицейския
автомобил и намиращата се на улицата голяма група лица се разпръснала. Двамата полицейски служители се разделили,
като свидетелката М. тръгнала към едната част от намиращите се на улицата хора,
а свидетелят А. се насочил към пострадалата, която лично му посочила подсъдимия
С.К., който в този момент бил на улицата,
като лицето, което я е наранило. Свидетелят А. го задържал и вкарал в
полицейския автомобил, а на близките на пострадалата казал, че трябва да я
закарат със собствен транспорт до болнично заведение, тъй като линейка не идва,
което те и сторили.
Бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били фиксирани и следните данни по дома на
пострадалия Я.Г.: намерило се врата от ПВЦ с пълнеж с вдлъбнати по нея, както и
счупено стъкло на тази врата. На източната стена на къщата прозорец с дървена
дограма се намерил със счупени стъкла, като били фиксирани в огледния протокол и множество камъни с различна големина и
форма в предверието на къщата по пода.
Според заключението на изготвената и приета стоковооценъчна експертиза стойността на счупените 2бр.
стъкло от двоен прозорец (стандартна дървена дограма) – 20.27лв., на 1бр.
стъкло от стъклопакет на ПВЦ врата – 18.22лв., стойността на повредената 1бр.
ПВЦ врата с пълнеж от ПВЦ е 33.17лв.,
или общата стойност е 71.66лв.
Според заключението на изготвената и приета първоначална
съдебномедицинска експертиза по писмени данни на А.Б. са били причинени
следните травматични увреждания: разкъсно-контузна
рана в лявата челна област, подлежащо открито импресионно
счупване на черепните кости с хлътнали костни фрагменти и разкъсване на
твърдата мозъчна обвивка, ограничени контузиоинни
огнища в ляво челно-базално, пневмоцефалия
/ проникване на въздух в черепната кухина /, контузия на лявата очна ябълка,
кръвоизлив в челният синус, кръвоизлив в етмоидалните
клетки, счупване на лявата очница и носните кости,
счупване стената на левият синус на горната челюст /максиларният
синус/ и кръвоизлив в него. Най-общият механизъм за получаване на тези
травматични увреждания е по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет,
като добре отговарят по време и начин да са получени така, както е отразено в
досъдебното производство и както се съобщава в свидетелските показания по
делото, а именно - при нанесен удар с камък в лявата челна област и в областта
на лявото око. Налице е пряка причинно- следствена връзка между нанесеният удар
с камък и вредоносният резултат от това - получените травматични увреждания.
Посоченият удар с камък е бил нанесен в жизнено-важна област от тялото на
човека: главата и главния мозък. Ударът с камъка е бил със значителна кинетична
енергия /сила на удара/, като е причинил импресионно
счупване на черепните кости и счупване на част от лицевите кости.
Медико-биологични признаци на причинените телесни повреди са следните:
Описаната черепно-мозъчна травма по своята характеристика представлява
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Наличието на разкъсно-контузна рана в лявата челна област, с подлежащо
счупване на черепните кости и данни за проникването на въздух в черепната
кухина, създава комуникация на черепната кухина с външната среда и като отделна
телесна повреда представлява проникващо
нараняване в черепната кухина. Контузията на лявата очна ябълка, с данни /от
извършените консултации с двама офталмолози/ за сублуксация
на лещата, травматична ретинопатия с множество
пръснати хеморагии и намалена зрителна острота на
лявото око VOS = 0.02q се преценява като довела до трайно отслабване на
зрението.
Останалите травматични увреждания /кръвоизлив в челният
синус, кръвоизлив в етмоидалните клетки, счупване на
лявата очница и носните кости, счупване стената на
левият синус на горната челюст / максиларният синус/
с кръвоизлив в него, поотделно и по съвкупност представляват разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
Според заключението на допълнителната съдебномедицинска
експертиза контузията на лявата очна ябълка първоначално е наложила извършване
на консултации от двама офталмолози / д-р Б. и д-р М./, при което са установени
данни за сублуксация на лещата, травматична ретинопатия с множество пръснати хеморагии
и намалена зрителна острота на лявото око VOS = 0.02q. Същевременно д-р Т. Б. (от очна
клиника) установява, че лещата е сублуксирана и е с начално уплътнени структури /признаци на
катаракта /. Видно от допълнително представената епикриза от Клиника по очни
болести А.Д.Б. - на ** години, постъпва
за лечение на 20.01.2020 г. и е изписана на 22.01.2020 г. с окончателна
диагноза : Р. х.. *****************************. Р. т. о. с..Зрителната острота
на лявото око при постъпването е VOS=0.04, а при изписването е VOS=0.09 / с
подобрение /. При изписването се препоръчва оперативно лечение на сублуксираната катаракта на лявото око в планов порядък.
Според тези данни няма влошаване в състоянието на лявото
око и е изписана от очна клиника с подобрение - VOS=0.09 / постъпила с VOS=0.04
/. При това състояние не се променя даденото заключение в СМЕ № 8/2020г. и
медико-биологичния признак по отношение на зрението на лявото око остава същият
- трайно отслабване на зрението.
Според заключението на допусната в съдебното производство и
приета допълнителна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице М.С.
при прегледа на пострадалата Б. на 08.07.2021г. е установено на главата - по
челото, непосредствено над горния ръб на лявата очница
хлътване на равнината на челото с размери приблизително 4/3см., като околните
костни структури са запазени. Хлътването се е измерило приблизително 0,7см. под
равнината на челото. Дефектът, челно в ляво, в областта на лицето, е видим,
завинаги нарушава обичайния лицеизраз, обективно
загрозява външния вид на пострадалата, в следствие на което вещото лице приема,
че същият е причинил обезобразяване на лицето или на други части от тялото.
Според заключението на допуснатата в съдебното производство
и приета съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещите лице Т. и А. се
установява, че при прегледа на пострадалата Б. на 22.02.2022г. е установено:
-понижаване в зрителната функция- от броене на пръсти от 5
метра до запазена перцепция и проекция за светлина. За нормална зрителна
острота се приема 1,0. В лявото око се установява запазена перцепция и проекция
за светлина, тоест при осветяване на окото и тя е способна да възприеме светлинно
дразнение и посоката, от която идва то.
-повишаване на вътреочното налягане. За нормални стойности
на вътреочното налягане се приемат стойности между 10-21 милиметра живачен
стълб при измерване по Г.. При пострадалата са налице стойности на ВОН от 32 mm
Hg. Трайното повишаване на вътреочното налягане крие
рискове от трайно увреждане на зрителния нерв и нарушаване на неговата функция.
-изменения в част от наблюдаваните анатомични структури на
окото. Нарушен е профилът на предна очна камера - тя е неравномерно дълбока и е
изпълнена частично със стъкловидно тяло. Стъкловидното тяло изпълва кухината
зад лещата. При травми е възможно навлизането му в предна очна камера. Лещата е
с намалена прозрачност и е изместена от нормалната и позиция. Функцията на
лещата е да пропуска и пречува светлината. Нормалната
и топика се подържа от циновите
връзки. При разкъсването на част от тях е възможно изместването и. Наблюдава се
невъзможност за оглед на очното дъно. Очното дъно се състои от ретината, кръвоносните
съдове и началото на зрителния нерв.
Установените травматични увреждания на лявата очна ябълка са
от такъв характер, че водят до дефинитивна слепота, без перспектива за
подобрение. Понижаването на зрителната слепота на лявото око е до такава
степен, че увреденият не получава зрително възприятие за околната обстановка и
явление. Поради което описаните травматични увреждания на лявото око се
преценяват от вещите лица, че са довели до постоянна слепота на лявото око.
Функциите на зрителния анализатор са силно увредени, но по
медицинските критерии за слепота липсва пълна загуба на зрението. За абсолютна
слепота се приема липса на светлоусещане, а за
практическа - зрителна функция от перцепция и проекция на светлина до броене на
пръсти от 1,5 метра, тоест в случая е налице практическа, а не абсолютна
слепота.
Контузиите на очната ябълка се характеризират с голямо
разнообразие от клинични находки - кръвоизлив в предна очна камера, кръвоизлив
в кухината на стъкловидното тяло, изместване на лещата, травматична ретинопатия, травматични разкъсвания на ретината и други.
След извършения преглед и на базата на предоставената
документация се установява - повишаване на вътреочното налягане, сублукасация на лещата и промяна в нейната прозрачност
(травматична катаракта), навлизане на стъкловидно тяло в предна камера,
травматична ретинопатия, изразяваща се в кръвоизливи
в ретината. На базата на представените в делото материали и извършения преглед
вещите лица асоцират посочената находка с
претърпяната контузия на очната ябълка на 14.12.2019г. Според заключението
липсват данни за засягане на дясното („здравото“) око на пострадалата.
Описаната находка в предходната експертиза (позовавайки се епикризата
от пролежаването Очна клиника към УМБАЛ „Св. Г.“***) също не насочва към засягане
на десния зрителен орган.
Изложената фактическа обстановка е приета от съда за
категорично и безспорно установена въз основа на депозираните в съдебното и
досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства и приетите
съдебни експертизи. От тях точно и категорично се установяват всички факти от
значение за правилното решаване на делото – извършването на деянията, авторството
и обстоятелствата от значение за отговорността на дееца. Събраните по делото
доказателства, в своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа
обстановка.
Тя се установява от събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Я.Д.Г., А.Д.Б., Т.Р.М.,
И.И.Б., Д.Я.Г., А.Л.Я., Г.А.А.,
които са последователни и безпротиворечиви помежду
си. Показанията на тези свидетели, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват
по безспорен и категоричен начин приетата от съда фактическа обстановка.
При постановяване на присъдата си, съдът ползва показанията
на свидетелите Я.Д.Г. и А.Д.Б., като отчита обстоятелството, че същите се явяват
пострадали от престъпление и страна в процеса. Това обаче съдът не установи да
се е отразило върху обективното пресъздаване на обстоятелствата, касаещи
предмета на доказване по делото. Показанията им са последователни в хода на
цялото производство по делото. Съдът кредитира показанията на свидетелите в
частта им относно времето, мястото, авторството и механизма на причиняване на
увреждането на здравето на Б., за което е повдигнато обвинение. Категорични и
непротиворечиви са в показанията си относно действията на подсъдимия, довели до
съставомерния резултат. Същите се подкрепят от
показанията на свидетелите очевидци И.И.Б., Д.Я.Г., А.Л.Я.,
възприели както нанасянето на процесния удар с камък върху главата на пострадалата Б., така и нанеслото го лице
подсъдимия К.. Подкрепени са и от производните показания на свидетеля Т.М. и Г.А.,
от които се установява, че веднага след инцидента пострадалата е посочила
именно подсъдимия като лицето, причинило й процесните
увреждания. От друга страна кореспондират и на изготвените съдебно- медицински
експертизи на пострадалата и приложената по делото медицинска документация.
Последната отразява състоянието на Б. в по-късен час на датата на инцидента. По
пострадалата са констатирани увреждания по анатомичната област на тялото,
сочена от нея и посочените очевидци– по главата, след попадане на камъка,
хвърлен от страна на подсъдимия. Показанията им намират опора и в обективната
находка, приобщените по делото веществени доказателства и още много подобни такива
предмети, намерени при огледа на местопроизшествие в имота на Я.Г.. Съдът
кредитира показанията на свидетелите и относно добрите до този момент отношения
между тях и подсъдимия, с който са роднини и които са се влошили на конкретната
дата при разпра между К., пострадалият Г., сина му Д. и свидетелите В. и Г. Г.,
установимо и от останалите гласни доказателства по
делото, станала повод за хвърляне на камъни по дома на пострадалия Я.Г. и
намиращи се там. Съдът ползва показанията на свидетелите Я.Г., Д.Г., И.Б., А.Я.,
които установяват повреждането и унищожаването на вещите, собственост на
пострадалия Г., за които е повдигнато обвинение с обвинителния акт, от действия
на подсъдимия К., като през това време крещял, псувал и заплашвал. В
показанията на посочените свидетели не съществуват противоречия относно
обстоятелствата, предмет на доказване по делото, съгласно разпоредбата на чл.
102 от НПК. Свидетелите са очевидци на случилото се и са категорични и безпротиворечиви в показанията си относно действията на
подсъдимия, причинили унищожаване и повреждане на инкриминираните вещи, както и
по нарушаване на обществения ред на улицата. Макар свидетелите Д.Г., И.Б., А.Я.
да са родственици на пострадалите, съдът намира
показанията им за обективни и неповлияни от родствената им връзка със страна в
процеса. Същите, както се каза, са безпротиворечиви и
последователни относно главния факт на доказване. Подкрепени са и от останалите
кредитирани доказателства по делото и съдът ги счита за добросъвестно
депозирани. На следващо място, както самите пострадали, така и техните близки родственици, е логично да са заинтересовани да бъде наказан
действителният извършител на престъпленията, който А.Б. е посочила като такъв
още на мястото на инцидента, а не да дискредитират подсъдимия, с който до този
момент са били в добри отношения. Във възникналата същия ден разпра, станала повод
за конфликта, са участвали и други лица В. и Г. Г., но същите не са били
посочвани от свидетелите като извършители на деянията, което логично биха могли
да сторят, ако бяха недобросъвестни при депозиране на показанията си.
Показанията на свидетелите В. и Г. Г. не допринасят съществено
за изясняване на основния факт, предмет на доказване по делото. Макар и да са
били улицата по същото време, заявяват, че не са видели кой е хвърлял камъни на
улицата, имало ли е и какви поражения, по хора или имоти. Уклончиви са и
относно повода за възникване на инцидента.
Свидетелите Т.М. и Г.А.,***, не са очевидци на деянията и
нямат собствени възприятия относно авторството, били са на работа по време на процесните деяния, като излагат обективно сведения пред
съда относно заварената обстановка на мястото на инцидента, приключил в момента
на пристигането им там, заявеното на място кое е лицето, нанесло увреждането на
пострадалата Б., подсъдимия К., който задържали на улицата.
Подсъдимият дава обяснения пред съда, в които отрича да е
извършил престъпленията. При обсъждането обясненията на подсъдимия, съдът държи
сметка, че те представляват доказателствено средство, но и средство за защита.
Частта от обясненията му, в която отрича да е ударил с камък пострадалата,
както и въобще да е хвърлял камъни на процесната дата, съдът счита за израз на
правото на защита на същия, реализирано чрез даването на обяснения. Както се
посочи по-горе, че действия на подсъдимия са довели до процесните
травматични увреждания на пострадалата Б. и до унищожаване и повреждане на процесните вещи, се установява по категоричен начин от
показанията на кредитираните и
коментирани гласни и веществени доказателства и съдебно- медицински експертизи,
изготвени по отношение на Б.. От същите се установява, че механизмът на
причиняване на уврежданията отговаря на удар
от камък и е възможно да бъде получен по време и начин, както съобщава
пострадалата. В подкрепа обясненията му са само показанията на свидетелите А. А.
Б., И. М. Б., С.И.К., Р.Н.И., според които подсъдимият не е участвал във хвърлянето на камъни, тъй като преди това
бил обиден и ударен с тръба от свидетеля Д.Г., в резултат на което паднал на
земята, където останал, докато събралата се на място тълпа хвърляла камъни по
дома на Я.Г.. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели, тъй като се опровергават
от кредитираните от съда доказателства. Свидетелите не може да счетат за
обективни такива. Същите са в близки роднински връзки и отношения с подсъдимия,
поради което и показанията им не се възприемат от съда като неповлияни от
заинтересованост от изхода на делото. Свидетелите са пестеливи относно главния
факт на доказване по делото, а от друга страна детайлни и подробни относно
предхождащи го събития, акцентирайки върху различен повод за възникване на
скандала, а именно отправени обиди от свидетеля Д.Г. към подсъдимия, поради
което съдът ги възприема за опит да се омаловажи поведението на К. и се
оневини. Същите не са и еднопосочни, едни от свидетелите И. Б. и С.К. твърдят,
че подсъдимият не е напускал двора си, където бил ударен с кол от свидетеля Д.Г.,
след който паднал на земята, където според К. останал до края на конфликта и
идването на полицията, а други- А. Б. и Р.И. твърдят, че К. е бил ударен от
свидетеля Д.Г., след като излязъл на улицата. Свидетелят Р.И. сочи, че на
подсъдимия била оказана помощ от свидетеля Б., за да се прибере в дома си, след
падането му на земята, като през това време
бил хвърлен от тълпата камък и наранена пострадалата, докато посоченият от
него свидетел Б. не съобщава да е оказвал помощ на К. да се прибере в дома си,
а твърди, че той самият си е тръгнал от мястото на инцидента преди това.
Свидетелят Д.Г. не излага факти, пряко относими към главния факт на доказване
по делото. Поради което съдът счита, че авторството на К. в извършване на процесните престъпления не се опровергава от показанията на
тези свидетели.
Настъпилият съставомерен резултат
- тежка телесна повреда, изразяваща се в контузия на лява очна ябълка с повишаване на вътрешноочното
налягане, сублукасация на лещата и промяна в нейната
прозрачност (травматична катаракта), навлизане на стъкловидно тяло в предна
камера, травматична ретинопатия, изразяваща се в
кръвоизливи в ретината, довело до постоянна слепота с лявото око и средни
телесни повреди, изразяващи се в разкъсно - контузна рана в лявата челна област, подлежащо открито импресионно счупване на черепните кости с хлътнали костни
фрагменти и разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, ограничени контузионни огнища в ляво челно - базално,
пневмоцефалия /проникване на въздух в черепната
кухина/, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; разкъсно - контузна рана в лявата
челна област, подлежащо открито импресионно счупване
на черепните кости и данни за пневмоцефалия, довело
до нараняване, което прониква в черепната кухина и хлътване на равнината на
челото с размери приблизително 4/3 см., измерено приблизително на 0,7 см. под
равнината на челото, със запазени околни костни структури, довело до
обезобразяване на лицето;, се установява от приетите по делото съдебно-
медицински експертизи, които съдът кредитира като обосновани, изготвени с
необходимите професионални знания и опит, като допуснатите в съдебната фаза
установяват влошаване състоянието на лявото око и състоянието на лицеизраза на пострадалата Б. към момента на изготвянето им
след преглед от вещите лица. Влошаването на засегнатото око според вещите лица Т.
и А. е в пряка и непосредствена връзка с деянието, поради което престъплението
се квалифицира съобразно най-тежката последица за здравето, като е без
значение, че същата е настъпила по-късно поради усложнение, което е в причинна
връзка с извършеното деяние. Неоснователно е възражението на защитата относно характера
на тежката телесна повреда, предвид, че по медицинските критерии липсвала абсолютна
слепота, която се изразява в липса на светлоусещане,
както и не била извършена операция. Според Постановление № 3 от 27.IX.1979 г.,на
П. на ВС слепота е налице, когато увреденият престане да възприема и да
разпознава заобикалящата го среда с едното или двете очи от най-близко
разстояние, без да е необходима абсолютна невъзможност за възприемане на
светлинни дразнения. Състоянието на слепота с едното или с двете очи трябва да
е постоянно. Това изискване е налице, когато загубата на зрителната функция е
от такъв характер, че тя не може да се възстанови. Подобренията, които
настъпват във времето или в резултат на лечение, не се вземат предвид при
квалификацията на деянието. Съдът ползва като компетентноизготвена
и стоковооценъчната експертиза по делото.
Съдът ползва и писмените, и веществените доказателства по
делото.
При така констатираното, настоящият състав намира, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 128 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.
Същият на 14.12.2019г. в с.Р., обл.П. е причинил на А.Д.Б., ЕГН ********** *** тежка
телесна повреда, изразяваща се в:
-разкъсно - контузна
рана в лявата челна област, подлежащо открито импресионно
счупване на черепните кости с хлътнали костни фрагменти и разкъсване на
твърдата мозъчна обвивка, ограничени контузионни
огнища в ляво челно - базално, пневмоцефалия
/проникване на въздух в черепната кухина/, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота,
-разкъсно - контузна
рана в лявата челна област, подлежащо открито импресионно
счупване на черепните кости и данни за пневмоцефалия,
довело до нараняване, което прониква в черепната кухина,
- хлътване на равнината на челото с размери приблизително
4/3 см., измерено приблизително на 0,7 см. под равнината на челото, със
запазени околни костни структури, довело до обезобразяване на лицето,
- контузия на лява очна ябълка с повишаване на вътрешноочното
налягане, сублукасация на лещата и промяна в нейната
прозрачност (травматична катаракта), навлизане на стъкловидно тяло в предна
камера, травматична ретинопатия, изразяваща се в
кръвоизливи в ретината, довело до постоянна слепота с лявото око.
Изпълнителното деяние подсъдимият е осъществил, като е
нанесъл удар, хвърляйки камък, върху пострадалата в областта на главата, в
лявата челна област, както съдът е приел в изложената от него фактическа
обстановка.
В причинно- следствена връзка от действието на подсъдимия са
настъпили предвидени в закона съставомерни последици –
на пострадалата Б. са причинени разкъсно - контузна рана в лявата челна област, подлежащо открито импресионно счупване на черепните кости с хлътнали костни
фрагменти и разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, ограничени контузионни огнища в ляво челно - базално,
пневмоцефалия /проникване на въздух в черепната
кухина/, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; разкъсно - контузна рана в лявата
челна област, подлежащо открито импресионно счупване
на черепните кости и данни за пневмоцефалия, довело
до нараняване, което прониква в черепната кухина; хлътване на равнината на челото с размери
приблизително 4/3 см., измерено приблизително на 0,7 см. под равнината на
челото, със запазени околни костни структури, довело до обезобразяване на
лицето и контузия на лява очна ябълка с
повишаване на вътрешноочното налягане, сублукасация на лещата и промяна в нейната прозрачност
(травматична катаракта), навлизане на стъкловидно тяло в предна камера,
травматична ретинопатия, изразяваща се в кръвоизливи
в ретината, довело до постоянна слепота с лявото око;, като деянието се квалифицира
с оглед на най-тежкия резултат, настъпилата тежка телесна повреда.
Деянието на подсъдимия е извършено виновно, при форма на
вина пряк умисъл – предвиждал е, че в причинна връзка от действието му,
хвърляне на камък с немалък размер / около размера на грейпфрут, според
гласните доказателства/ и със значителна сила, в посока на пострадалата, ще настъпят определени телесни увреждания,
съзнавал е обществената опасност на извършваното и е целял настъпването на
престъпния резултат. Възражението на подсъдимия, че не е имал намерение да се
цели и удря пострадалата, тъй като не е имал причина за това, а ако се е целил,
то е било спрямо б. й или п. й, не намира доказателствена
опора, предвид, че ударът е последвал незабавно след като Б. му е направила
забележка да не хвърля камъни, но дори и да беше установено твърдяното от него,
същото не лишава деянието от субективна съставомерност,
предвид, че при намерение да се нанесе телесно увреждане на определено лице, но
ударът се отклони и попадне на стоящото непосредствено до него, отново е налице
умисъл като форма на вина по отношение на засегнатото лице, но евентуален, тъй
като деецът допуска и този резултат.
Поради изложеното, съдът намери, че подсъдимият следва да
носи наказателна отговорност за престъпление по чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Подсъдимият е осъществил и състава на престъплението по чл.
216 ал. 1 от НК- на 14.12.2019г. в с.Р., обл.П. е
унищожил и повредил противозаконно чужди движими вещи, собственост на Я.Д.Г.,
ЕГН:********** *** - унищожил 2бр. стъкла от двоен прозорец /дървена дограма -
стандартна/ на стойност 20,27 лева, 1бр. стъкло от стъклопакет на ПВЦ врата на
стойност 18,22 лева и повредил противозаконно чужда движима вещ - 1 бр. врата
от ПВЦ с пълнеж от ПВЦ на стойност 33,17 лева, като обща стойност на
унищожените и повредена вещи е 71,66 лева.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК е извършено от подсъдимия, като същият е хвърлил камъни по посока на
инкриминираните вещи, в резултата на което е настъпил престъпния резултат –
стъклата на 2бр. стъкла от двоен прозорец /дървена дограма - стандартна/ и 1бр.
стъкло от стъклопакет на ПВЦ врата са били счупени, като по този начин те са
станали окончателно и изцяло негодни за използването им по предназначение,
както и е повредил противозаконно 1 бр. врата от ПВЦ с пълнеж от ПВЦ, увреждайки
я, като й е направил вдлъбнатина, което я е направило частично негодна за
използване по предназначение.
Предмет на престъплението са чужди движими вещи, собственост на Я.Г., на обща стойност 71,66 лв.
Престъплението е извършено от подсъдимия виновно, с пряк
умисъл – съзнавал е, че с действията си, ще предизвика поражения по процесните вещи и е целял този резултат.
При гореустановеното от фактическа
страна, настоящият състав намира, че подсъдимият следва да носи наказателна
отговорност и за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Същият на 14.12.2019 г.
в с. Р. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
„хулиганство”, като е изричал нецензурни реплики, псувни, крещял е на улицата,
хвърлял е камъни без всякакви задръжки от това, че може да наруши спокойствието
на намиращите се в дома на Я.Г. и на улицата хора, към което са се присъединили
и други лица, при което е възникнал усложнен конфликт, наложил посещение на
място на полицейски служители с цел потушаването му. Описаните действия са
осъществени в присъствието на много хора и на обществено място. Извършените от подсъдимия
действия са непристойни, тъй като не са
съобразени с установените в обществото морални норми на поведение, нарушават
установените морални и нравствени порядки за поведение на обществено място и
необезпокояване и зачитане на околните.
С действията си подсъдимият е реализирал визираният в чл.
325, ал. 1 от НК престъпен резултат - грубо е нарушил обществения ред. Чрез
поведението си е изразил брутална демонстрация против установения ред.
Осъществените от него действия са нарушили обществени и лични интереси, предизвикали
са смут и негативни емоции у присъстващите.
Подсъдимият е изразил явно неуважение към обществото, тъй
като извършените от него действия изразяват открито висока степен на неуважение
към личността на съседите му и техните охранявани права. При това антиобщественият
характер на тези действия е осъзнат както от дееца, така и от присъствалите лица, у които всял смут и
възмущение.
Подсъдимият е извършил престъплението с пряк умисъл, съзнавал
е, че извършените от него действия са в противоречие с общоприетите схващания
за морал и поведение на обществено място, предвиждал е, че те ще нарушат
обществения ред, ще предизвикат смут и
възмущение и е искал този престъпен резултат.
При индивидуализация наказанията на подсъдимия съдът прецени
всички критерии по чл. 54 от НПК. Съобрази, че за извършените от него
престъпления се предвиждат наказания както следва – за престъплението по чл.
128 ал. 2 вр. ал. 1 от НК – лишаване от свобода от
три до десет години; за престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК – лишаване от
свобода до пет години; за престъплението по чл. 325 ал. 1 от НК – лишаване от
свобода до две години или пробация, както и
обществено порицание.
При индивидуализация на всички наказания, като смекчаващи
вината обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия,
добросъвестното му процесуално поведение, трудовата му и семейна ангажираност.
Съдът счете, че те не се явяват многобройни по смисъла на чл. 55 от НК и нито
едно от тях не е изключително такова, за да обосновава приложението на чл. 55.
При определяне размера на наказанието за престъплението по
чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като отегчаващо
обстоятелство съдът прецени наличието на повече увреждания, причинили повече от
една телесни повреди, както и характерът им, увреден е тежко зрителният орган
на пострадалата Б., съобрази, обаче, че същите са причинени с едно действие от
страна на подсъдимия. Затова съдът за това престъпление наложи на подсъдимия
наказание при превес на смекчаващи обстоятелства в минималния предвиден размер
три години лишаване от свобода.
За престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК съдът наложи на
подсъдимия наказание при наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства,
имайки предвид невисоката стойност на инкриминираните вещи, а и
обстоятелството, че съгласно изявлението на повереника
на ЧО Я.Г. стойността е възстановена от подсъдимия, а именно лишаване от
свобода за срок от три месеца. За престъплението по чл. 325 ал. 1 от НК настоящият
състав съобрази, че обществения ред и спокойствие са били нарушени за кратък интервал
от време, няколко минути и то не само от действия на подсъдимия, поради което
определи наказанието в минималния предвиден размер три месеца лишаване от
свобода, като му наложи и кумулативно предвиденото наказание обществено
порицание, което да се изпълни чрез обявяване на извлечение от съдебния акт на
таблото за съобщения на Кметство село Р..
Съдът приложи разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от НК, тъй като
деянията, санкционирани с настоящата присъда, се намират в реална съвкупност
помежду си. Всяко от тях е извършено преди по отношение за другите да има
влязла в сила присъда. Затова на основание чл. 23 ал. 1 от НК, съдът наложи на
подсъдимия едно общо най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от
три години. Прие, че следва да се
приложи и разпоредбата на чл. 23 ал. 2 от НК и към определеното най-тежко
наказание да се присъедини наказанието обществено порицание, наложено за
престъплението по чл. 325 ал. 1 от НК, което да се изпълни чрез обявяване на
извлечение от съдебния акт на таблото за съобщения на Кметство село Р..
Подсъдимият К. не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и съдът намери, че за постигане целите на чл. 36
ал. 1 от НК и най-вече за поправянето му не е необходимо да изтърпи реално
наложеното му наказание лишаване от свобода, поради това отложи изпълнението му
на основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години.
Така определеното наказание като вид и размер се явява
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, и най– добре
би изпълнило целите, посочени в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал.
1 т. 1 от НК съдът приспадна при изпълнение на наказанието лишаване от свобода
времето, през което подсъдимият е бил задържан по делото по ЗМВР и НПК, считано
от 14.12.2019г. до 25.04.2020г.
Причините за извършване на престъплението са ниската правна
култура на подсъдимия, незачитане на личността и в частност телесната й
неприкосновеност, неспазването на установения в държавата правов ред и порядък.
Предявения от пострадалия А.Б. граждански иск за причинените
от престъплението неимуществени вреди намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, съгласно която всеки е длъжен да репарира
вредите, които е причинил другиму с
виновното си поведение. Установено по делото е, че в резултат от извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 от
НК, за което съдът го призна за виновен, пострадалата е претърпяла
неимуществени вреди - болки и страдание,
които са непосредствена последица от деянието. С оглед на изложеното
съдът счете, че предявеният граждански иск е основателен, но завишен по размер.
Досежно размера, според разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, същият следва да се определя по справедливост. Съдът прие, че в резултат на
настъпилите увреждания, нормалният режим на живот на пострадалата е бил и е
съществено нарушен. Не може да си служи с лявото око, изпитвала е болки, които
са били значителни в началния период, изпитва болки в главата и окото и
понастоящем, претърпяла е тежки операция и период на възстановяване, не е
способна да осъществява поради болка в главата трудовата дейност, с която се е
препитавала, земеделска работа, и до момента, загрозен е външният вид на
пострадалата, нарушен е обичайния й лицеизраз. Поради
тези съображения съдът прие, че справедливият размер на обезщетението следва да
бъде определен на общо 80000 лева, от които сумата от 10 000лева, обезщетение
за претърпени болки и страдания, в резултат на причинено разстройство на
здравето, временно опасно за живота; сумата 10 000 лева, представляваща
обезщетение за болки и страдания, в резултат на счупване на черепните кости,
довело до нараняване, което прониква в черепната кухина с проникване на въздух
в нея; сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за болки и страдания, в
следствие на травматични увреждания, довели до пълна слепота с лявото око;
сумата 10 000 лева, представляващи обезщетение за болки и страдание вследствие
от обезобразяване на лицето, като над общия размер от 80000 лева искът се явява
завишен, поради което за разликата над 80000 лева до пълния предявен размер от
200000 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Затова
съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец А.Б. определената по
справедливост сума, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди в резултат на деянието по чл.128 ал. 2 вр. ал.
1 от НК. Присъди и законната лихва върху тази сума от датата на увреждането
14.12.2019г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия да заплати в
полза на сторилия ги орган ОД на МВР П. сумата от 707.70 лева, представляващи
разноски по делото, направени в досъдебното производство, както и да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, вносима
по сметка на КрлРС сумата от 1072.05, представляващи
разноски по делото в съдебното производство, както и държавната такса върху
уважената част от гражданският иск в размер на 3200 лева.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия съдът възложи
направените от частния обвинител и граждански ищец А.Б. разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът постанови веществените доказателства -1бр. камък с
петна, наподобяващи кръв, 1бр. камък с кафеникав цвят с червени петна и
изстъргани, засъхнали червени петна, оставени при домакина на РУ на МВР гр. К.,
след влизане на присъдата в законна сила да се унищожат като вещ без стойност
По изложените мотиви
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦЧ